Територията на България е обитавана от най-ранните исторически епохи. Историческото наследство на страната е свързано с богатата култура на Древна Тракия. След разпадането на Римската империя, днешните български земи са включени във границите на Византия.

През втората половина на 7в., на територията на днешна Североизточна България се заселват прабългарите. В съюз със славяните те образуват Българската държава, призната от Византия през 681г.  Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.
При хан Крум /803-814/ България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия Константинопол.
През 864 г., по време на управлението на княз Борис I /852-889/ българите приемат християнството като официална религия и България става една от най-старите християнски държави в Европа.

В края на 9в. братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука.
Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската и на славянската култура.
Най-старите запазени старобългарски писмени паметници са Борилов синодик, Софийски псалтир, Манасиева летопис, Иван-Александрово евангелие, Томичов псалтир.
От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни.
И днес страни като Сърбия Русия , Украйна, Македония и Беларус използват кирилицата.

По времето на Цар Симеон се установява “Златния век на българската култура”, а границите на страната достигат до Черно море, Бяло море и Егейско море.
През 1018 г., след продължителни войни България е покорена от Византия.
През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а столица става Търново.
Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян /1197-1207/, а по времето на цар Иван Асен Втори /1218 -1241/ Второто българско царство достига своя най-голям разцвет - установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата.
От това време са запазени стенописите в Боянската църква, църквите в Търново, Земенския манастир, църквите врязани в скалите до Иваново, миниатюрите в Лондонското четвероевангелие и Манасиевата хроника.
През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх.

През 1396 г. страната е покорена от Османската империя.
През първите години на Османското владичество има единични опити за освобождение на България. По-късно  хайдушкото движение създава предпоставки за появата на Организирано националноосвободително движение.
В началото на 18 в. започва българското Възраждане. Утвърждават се българската църква, просвета и култура.
Началото на организираното националноосвободително движение за отхвърляне на османското господство се свързва с делото на Георги Сава Раковски /1821-1867/, Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски /1837-1873/,  Любен Каравелов /1834-1879/, Христо Ботев /1848-1876/.
През 1876 г. избухва Априлското въстание - най-мащабният и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е потушено с нечувана жестокост, но поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот.
През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война, българската държава е възстановена.
Берлинският конгрес /1878 / разделя бившите български територии на три - Княжество България начело с княз, Източна Румелия с губернатор християнин, назначаван от султана и  Тракия и Македония, които остават под управлението на Османската империя. За първи княз на  княжество България е избран Александър І Батенберг.
През 1879 г. е приета първата конституция на България - една от най-демократичните за времето си.
В протест на несправедливото решение на Берлинския конгрес /1878/ избухва Кресненско -Разложкото въстание /1878 -1879/, което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия.
За отвоюване свободата на Македония и Одринско през 1903 г. избухва Илинденско -Преображенското въстание.
През 1908г. българският княз Фердинанд Сакс Кобурготски прокламира независимост от Турция и се провъзгласява за цар на Третото българско царство.
България води победоносната Балканска война през 1912г.
Заедно със Сърбия и Гърция България се бори за свободата на Тракия и Македония.
Разногласията между бившите съюзници водят до Междусъюзническа война /1913/, в която България е победена. В резултат на тази война от нея се откъсват още територии, населени с българи.
Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи голяма част от териториите си.

В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. През 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания, но българската армия не участва в сраженията на Източния фронт. Цар Борис III подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи.
След Втората световна война България попада в сферата на Съветското политическо и икономическо влияние. През 1946 г. България е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя е организирана в кооперации.
В края на 1989 г. започват демократичните промени в България. Провеждат се многопартийни избори. Приета е нова конституция. България поема пътя към демократическо развитие и пазарна икономика.
Във външната си политика България се ориентира към сближаване с европейските структури. От 1991 г. е член на Съвета на Европа.
През 2004 България става член на НАТО.
През.1995 г. България подава молба за членство в Европейския съюз. През 1999 започват преговорите за рисъединяване..
На 25 април 2005 В Люксембург е подписан Договорът за присъединяването на Република България към Европейския съюз.