За период от три години около 200 хил. деца с непълен или липсващ имунизационен статус са ваксинирани по задължителния имунизационен календар. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов на днешната седма национална среща „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика” в Министерския съвет.

Срещата се организира от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС и в нея участваха още председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Нигяр Джафер, ръководителят на офиса на СЗО в България Емилия Тончева, консултантът към Регионалния европейски офис на СЗО Марк Мускат, представители на държавния и неправителствени сектор и медицински специалисти от България, Унгария, Румъния, Словакия, Сърбия, Албания и Република Македония, здравни медиатори, народни представители и евродепутати.

Д-р Нигяр Джафер посочи пропускането на имунизацията от големи обществени групи като един от основните проблеми пред здравеопазването у нас, а утвърждаването на статута на здравните медиатори – като голямо постижение на проекта за ваксинопрофилактика.

Министър Адемов припомни, че проектът е започнал в разгара на епидемичния взрив от морбили през 2010 г., който засегна 24 000 деца в България, основно уязвимите групи, принадлежащи към етническите малцинства в страната. Оценката му е, че проектът е успял да обедини усилията на държавния, частния и неправителствения сектор за подобряване на взаимодействието между здравните медиатори, общопрактикуващите лекари и регионалните здравни инспекции за установяване на комуникация между уязвимите общности и здравната система. „Всяка година се осъществяват извънредни имунизационни кампании с изнесени мобилни кабинети, чрез които се осигурява директен достъп на личните лекари и епидемиолози до общностите с население от този контингент”, посочи министър Адемов.

Той отбеляза още, че благодарение на уникалния модел на сътрудничество през 2010 г. у нас е овладяна епидемията от морбили. Следващата година българският опит е възприет в Сърбия и Република Македония, където е осъществен проект за обучение на здравни медиатори, които да работят на терен. Сега вече медиатори от няколко държави са обединени по международния проект Roma MATRIX, който се финансира от програмата „Основни права и гражданство” на Европейския съюз.

Здравните медиатори се появяват в страната ни за първи път през 2005 г. по пилотен проект. Тогава по програми за временна заетост в Кюстендил са назначени петима души. На следващата година те са 13, а от 2007 г. за първи път държавата започва да финансира дейността им през делегираните бюджети на общините. През 2012 г. у нас са назначени 109 здравни медиатори на делегиран бюджет в 59 общини. През 2013 г. те са вече 130 в 72 общини, а през 2014 г. ще бъдат 150 в 78 общини.

Опитът на България квалифицирани роми да работят като здравни медиатори получи висока оценка от Европейската комисия, посочи секретарят на НССЕИВ Росица Иванова. Тя съобщи, че този модел се надгражда чрез разработените стипендиантски програми, които стимулират млади роми да учат за лекари и медицински сестри. Това позволява да се разшири достъпът до здравеопазване на хората от общността, да се преодолеят дискриминационни прояви, както и недоверието на голяма част от ромите към традиционната медицина. По програма, въведена в Медицинска академия в София, всяка година се обучават 15 здравни медиатори, съобщи проф. Ивайло Търнев, определян за баща на медиаторството в България.