Преди официалното начало на проекта „Южен поток” в четвъртък са подписани два изключително важни документа, които са направили възможен старта му – договор между БЕХ и „Газпром” за финансовия модел, по който българското държавно дружество ще получи заем за строителство от руския гигант, и споразумение за достъп на трета страна до газопреносната мрежа. Това обясни в предаването „Неделя 150” на БНР министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който участва в продължилите близо 5 часа преговори в четвъртък между българската и руската страни.

Министър Стойнев определи постигнатите финансови договорености като възможно най-добрите за България – страната ни не дава нито лев за строителството, лихвата е намалена от 8% на 4,25%, заемът е с 5-годишен гратисен период и е обезпечен с бъдещия дивидент, който ще бъде получаван още от първата година на експлоатация на тръбата, а не както беше договорено при правителството на ГЕРБ – от 15-ата. „Това означава, че ако стане нещо с „Южен поток” БЕХ не носи никаква отговорност – ако няма дивидент, БЕХ няма да плаща”, обясни министърът на икономиката.

Най-тежките преговори са били по второто споразумение, с което се защитава и правото на Европейския съюз. По принцип, такава договореност е трябвало да бъде постигната на по-късен етап, но премиерът Пламен Орешарски е държал този проблем да бъде решен още преди старта на строителството, за да се гарантират и европейските интереси, каза Драгомир Стойнев.

Той отново подчерта предимствата на проекта, който ще доведе до намаляване цената на газа, допълнителни постъпления в държавния бюджет, разкриване на нови работни места и възможности на наши специалисти за професионална квалификация, създаване на допълнителни възможности за българските фирми от съпътстващи дейности, включително за БДЖ. „Смятам, че българската икономика имаше нужда от голям инвестиционен проект, който да й даде рестарт. Не можем да разчитаме само на обществени поръчки и еврофондове”, заяви икономическият министър.

По повод вчерашните изявления на президента Плевнелиев, Драгомир Стойнев изрази предположение, че държавният глава като бивш министър знае, че договорът за изпълнение не се подписва на междуправителствено ниво, а между проектната компания и изпълнителя, избран след провеждане на обществена поръчка. Такава обществена поръчка вече е обявена и крайната стойност на проекта ще зависи от проведения търг. „Тук вече става дума за отношения между две търговски дружества – съществува търговска тайна, но аз ще настоявам за максимална публичност на договореното”, заяви министър Стойнев.

На призива на президента за реформи в енергетиката той отговори, че това вече се прави. „Поех сектор с огромни задължения, но не се оплаквам и работя – в мини „Марица Изток” хората работеха на две смени без заплати, сега са на четири и редовно получават възнагражденията си. По ОП „Конкурентоспособност” вече почти всички пари са усвоени, приехме промени в ЗОП, съживяваме икономиката”, каза Драгомир Стойнев. Той попита защо президентът не задава въпроса как за три години и половина дълговете в енергетиката са нараснали с 1,5 млрд. лв. и защо през 2012 г. са присъединени 1000 мегавата мощности от възобновяеми източници, защо изчезна половината фискален резерв, фалираха много фирми и се удвои безработицата. „Нямаме магическа пръчка за пет месеца да оправим всичко, но вижте и в социалната сфера колко неща се случиха – увеличена минимална работна заплата, детски и майчински, помощи за първия учебен ден, за деца с увреждания. Президентът, вместо да разединява нацията и да се опитва да върне ГЕРБ на власт, да остави правителството да работи и да защитава националните интереси”, призова министър Стойнев.

Той коментира и критиките на столичния кмет Йорданка Фандъкова по промените в наредбата за топлоснабдяването като опит да бъде изкаран виновен някой друг за неплащаните сметки към „Топлофикация – София”. Министърът посочи, че има писмо от 22 юли, подписано от Иван Илиев, председател на съответната комисия в СОС, в което се посочва, че текстовете на наредбата са гледани и одобрени без допълнителни предложения на заседание на комисията на 11 юли. Към момента столичната топлофикация дължи около 100 млн. лв. на „Булгаргаз” и около 364 млн. лв. към БЕХ, припомни Драгомир Стойнев. Според него, тъй като кметът Фандъкова не може да плаща задълженията към „Булгаргаз”, прехвърля вината. „Тя трябва да поеме своята отговорност кога ще започнат да се изплащат редовно задълженията – на „Булгаргаз” и БЕХ тези средства също са необходими за разплащане с доставчици”, категоричен беше министърът на икономиката и енергетиката.