В България започва да се развива производство на риба, не само за собствена консумация, но и за износ.През последните 10 години има непрекъснат ръст на улова на риба, заяви министърът на земеделието и храните Димитър Греков в предаването „Седмицата” по Дарик радио. На въпрос за дарените около 150 кг риба министърът каза, че това няма да бъде инцидентен случай. „Всички количества риба, които се хващат от бракониери, след щателна проверка на Българската агенция по безопасност на храните, ще бъдат дарявани”, подчерта г-н Греков. Той отбеляза, че само през тази седмица са извършени около 200 проверки в страната по водоемите и в търговската мрежа. Конфискувана е близо 2 това риба, като голяма част от нея вече е дарена, а друга предстои да се дари.

„През последната седмица са направени 200 акта за стопански риболов за нерегламентирана продажба и транспорт на риба. Проверките действително са щателни и са постоянни, а не са само за Никулден или само за Коледа. По данни на Агенцията по рибарство и аквакултури от началото на 2013г. до края на ноември служителите са извършили близо 18 000 проверки в страната и са конфискували 205 000 метра бракониерски мрежи”, обобщи министър Греков. Той подчерта, че е засилен контролът на вноса на хранителни продукти – не само от ЕС, но и от трети страни.

Попитан каква част от неусвоените 278 млн. евро по ПРСР ще бъдат използвани, министърът каза, че целта е да се използват голяма част от средствата. „Направили сме пълна мобилизация. Ежедневно отчитаме усвояемостта. Само в четвъртък са усвоени 18 млн.лв”, изтъкна г-н Греков. Той обърна внимание, че  голяма част от процеса зависи от бенефициентите и от общините. „Това са средства за България. Нека в този момент да забравим кой кмет от коя политическа сила е. Всички трябва да се мобилизират, за да може да се използват средствата до края на годината”, призова министърът. По отношение на агроекологичните плащания, които са около 146 млн. евро, той каза, че от понеделник започва оторизацията и до 18 декември те ще бъдат в сметките на земеделските производители. „В следващия програмен период нашата основна цел е, освен използването на по- голяма част от средствата, които са за земеделието, да опростим мерките, така че да бъдат по- малко, а използването им и кандидатстването да бъде с много по- малко документи”, добави министърът на земеделието и храните.

Г-н Греков коментира още, че плащането на единица площ не е сред най- ефективните начини. „Предвиждаме да се възползваме от правилото за заплащане на първите до 300 декара, така че да дадем възможност на малките ферми и на специфичните производства. Целта ни е малките ферми да станат средни, така че да има повече заетост”, обясни министърът. Той подчерта по отношение на средствата, които се дават за младите фермери, че трябва да има гарантирано производство във времето и устойчивост.

„Приоритетите на правителството са такива, че трябва да се даде определено направление към поливното земеделие, към животновъдството,  към трайните насаждения, не на последно място – екологичното производство”, каза още министър Греков. Той напомни, че националният бюджет не може да отговори напълно на всички тези нужди и че големите средства ще дойдат от Европа. Според министъра през следващия програмен период ще има достатъчно средства за биологичното производство, а именно от него се интересуват азиатските страни.

„Ще направим законова промяна и няма да допуснем повече човек, който не отглежда животни, да получава субсидиите за пасища и ливади”, категоричен беше министърът и изрази надежда, че промяната може да стане до края на годината.

Във връзка с мораториума върху земята, министър Греков каза, че може да се върви към създаването на Агенция по земята, която да контролира този въпрос, така че да не влизаме в противоречие с европейските закони. „Няма опасност изведнъж да бъде продадено голямо количество земя”, поясни министърът на земеделието и храните.