Стремим се да създадем по-широка основа за постигане на икономически растеж, това заяви министърът на финансите Петър Чобанов на Националния форум „Правителство - Бизнес", организиран по инициатива на министър-председателя Пламен Орешарски. Той допълни, че целта на правителството е и регионите в страната да бъдат въвлечени в растежа и той да не се генерира само в няколко големи града. Като фактори тук могат да бъдат посочени Публичната инвестиционна програма, както и инициативите, които се предприемат с местните власти, уточни Чобанов. По отношение на потреблението, министърът на финансите коментира, че то минава през няколко етапа. Първо трябва да бъде подобрена бизнес средата, да се повишат очакванията на бизнеса и домакинствата и да бъдат създадени нови работни места. Социалните мерки, които прилага правителството за групите, които са изолирани или нямат достатъчна възможност да се включат в потреблението, също го стимулират. Чобанов заяви, че философията на фискалната и икономическа политика е да адресира растежа във всичките му форми.

По време на сесията за въпроси и отговори с представители на бизнеса министърът на финансите коментира и предложение за премахването на валутния борд. Чобанов заяви, че в началото на кризата основното опасение за България е било, че съседните страни ще придобият конкурентно предимство заради девалвацията на валутите си. На практика обаче това не се случи. Като се вземе предвид, че това са множество малки страни, които имат кредити в чужда валута, това натовари дълговата тежест на бизнеса, измерен в национална валута, и за техния бизнес не стана по-лесно да изнасят и реализират печалби, а напротив, стана по-трудно да си обслужват задълженията, уточни още той. В България именно заради фиксирания курс експортът успя да се възстанови най-бързо от всички компоненти на брутния вътрешен продукт и доказа, че валутният борд е режимът, който трябва да запазим, докато влезем в еврозоната.

Чобанов заяви, че процесът на реиндустриализация е комплексен и отделните случаи не могат да бъдат генерализирани. Всичко зависи от това какво затруднение е срещнало съответното предприятие. Като пример министърът на финансите даде наличието на големи данъчни задължения, които не са могли да бъдат обслужени, и вариантите биха могли да бъдат или разсрочването им, или държавата да придобие дял в компанията под формата на дълг срещу собственост. „Така че не е задължително държавата пряко с пари от бюджета да участва в процеса", уточни още той и допълни, че има и редица държавни предприятия, които могат да придобиват дялове и по този начин няма да се използва публичен ресурс. Чобанов уточни, че има предложения и от страна на бизнеса да участва в съживяването на предприятия, чието производството може да бъде възобновено и е рентабилно.