Съветът по европейските въпроси (СЕВ) проведе 398-ото си редовно заседание. На него бяха разгледани проектите на позиции на България за предстоящи заседания на Съвета на ЕС и доклад за изпълнението на Плана за действие за 2014 г. с мерките, произтичащи от членството ни в Съюза.

По време на заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, което ще се проведе на 12 декември в Брюксел, в част „Образование“ ще бъдат приети заключения относно предприемачеството в образованието и обучението. Предприемачеството в образованието и обучението подобрява пригодността за заетост и самозаетост, стимулира активното гражданско поведение, както и развива адаптивността на институциите в системата на образованието и обучението. Ще се проведе ориентационен дебат на тема „Образованието и обучението в икономически план в контекста на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“.

Съветът в част „Младеж“ се предвижда да приеме заключения относно насърчаване на достъпа на младите хора до права с цел засилване на самостоятелността им и на участието им в гражданското общество. Темата на дебата е „Хоризонталният подход към младежката политика като средство за по-добро адресиране на социално-икономическите предизвикателства и за по-добри целеви политики за младите хора”. Предвидено е представяне на проекта „Млада Европа – преосмисляне на демокрацията” и на работната програма на Латвийското председателство на Съвета на ЕС за периода януари – юни 2015 г.

На заседанието на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, което ще се проведе на 11 декември в Брюксел, предстои министрите да обсъдят редица важни законодателни предложения с дискусионен и чувствителен характер. Сред тях са предложенията за директиви относно подобряването на баланса между половете сред директорите на дружествата, допуснати до борсовата търговия, и свързаните с това мерки; за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; на директива, изменяща Директива 92/85/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения на безопасността и здравето при работа на бременни работнички, работнички-родилки или кърмачки и др. Министрите ще обменят мнения по Годишния обзор на растежа 2015 г., публикуван от Европейската комисия на 28 ноември т. г., както и по мерките за гарантиране на младежката заетост.

Съветът на министрите по земеделие и рибарство през декември ще обсъжда квотата за улов на калкан в Черно море. Това ще стане на 15 и 16 декември в Брюксел. Предложението предвижда България и Румъния да намалят за пореден път количествата си на улов от калкан, като от общо 86,4 тона ги сведат до 73,44 тона. Комисията предлага количеството да бъде разпределено по равно между двете страни. С други думи, ако на Съвета на министрите през декември не настъпят промени, българските рибари ще могат да разчитат на улови, които не трябва да надхвърлят 36,72 тона. България обаче ще настоява за запазване на нивото на квотата за калкан. Страната ни ще подчертае необходимостта от създаването на условия за равнопоставеност между всички черноморски страни и изграждане на модел за управление на рибарството в Черно море, който да се прилага и спазва от всички черноморски страни. Към момента страната ни усвоява устойчиво запаса на калкан и прилага далеч по-рестриктивни мерки от третите страни, опериращи в Черно море, но налаганите ограничения само от наша страна не повлияват в положителна посока състоянието му. Калканът продължава да е обект на свръхулов. В позицията си България ще изрази безпокойството си и относно констатациите за високото ниво на незаконни, нерегулирани и недекларирани риболовни дейности, които се отнасят към дейностите в международен аспект. По отношение на трицоната няма намаление на квотата спрямо нивата от 2014 г. – за България 8032,5 т и за Румъния 3442,5 тона. България ще подкрепи предложението на Комисията за запазване на риболовните възможности за 2015 г. за запаса от цаца.

По време на заседанието ще бъде разгледано и предложение за регламент относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, за изменение на Регламента относно официалния контрол и за отмяна на Регламент (ЕО) 834/2007 по отношение на смесените стопанства, условията за използване на дерогации и обхвата на предложението. Целта на ЕК е да се премахнат пречките пред развитието на биологичното производство в ЕС, да се гарантира лоялна конкуренция за земеделските производители и оператори, както и да се подобри доверието на потребителите в биологичните продукти. България подкрепя приемането на „частичен общ подход“ и по-конкретно възможността за разширяване на продуктовия обхват с цел развитие на сектора, въвеждането на дерогация по отношение на „смесените стопанства”, на „декларация от продавача” с цел гарантирате липсата на ГМО в биологични продукти и храни, както и предложените промени за въвеждане на небиологично произведен растителен репродуктивен материал, животни за разплод и зарибителен материал от аквакултурни животни. Считаме обаче, че е необходим допълнителен анализ на текстовете относно обхвата на критериите за определяне на ситуациите като бедствия и правилата за справяне с тях.

Предвид предстоящия край на програмния период 2007-2013 и след направения анализ на възможностите за изразходване на средствата, Полша предлага Съветът да разгледа възможността за удължаване с шест месеца – до 30 юни 2016 г., на срока за плащане на средствата към бенефициентите. От прилагането на съответната законодателна промяна на ниво ЕС ще могат да се възползват всички държави-членки. България подкрепя полското предложение, тъй като то е целесъобразно и ще предостави възможност за по-ефективно и ефикасно усвояване на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, особено що се касае до проекти със сключени през 2013 г. и 2014 г. договори.

Делегацията на Полша ще представи и искане относно въвеждане на допълнителни мерки за пазара на плодове и зеленчуци. Земеделските производители в България също понасят загуби от наложената от Русия забрана за внос на земеделски продукти от ЕС. В тази връзка България счита, че Комисията трябва да изготви допълнителен анализ на актуалната ситуация на пазара, въз основа на който да се вземат решения за следващи мерки с цел неговото стабилизиране.

Съветът по европейски въпроси одобри и доклад за изпълнението на Плана за действие за 2014 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС. Той обхваща периода до 30 ноември.

Планът се отчита всеки месец пред СЕВ и е основна превантивна мярка за избягване на процедури за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Въвежда се практиката и Министерският съвет да се информира ежемесечно за изпълнението на Плана, което се очаква да има положителен резултат върху навременното изпълнение на заложените мерки и да допринесе за подобряване на планирането на работата и междуведомствената координация.

Планът включва 219 мерки, от които 189 са със срок на изпълнение до 30 ноември 2014 г. От тях 52 не са изпълнени в срок, което е 27,5% неизпълнение. За сравнение, процентът неизпълнени мерки в края на първото тримесечие на годината е 50,5, за второто тримесечие – 39,6, а за третото – 28. Въпреки предсрочното разпускане на 42-ото Народно събрание, процентът на неизпълнение намалява през третото тримесечие поради ускореното приемане на мерки, които са с подзаконов нормативен характер. Независимо от постигнатия напредък обаче, загриженост предизвиква обстоятелството, че 19 от неизпълнените мерки са законопроекти, които са внесени, но не са приети от парламента, като 11 тях са свързани със стартирали процедури за нарушения. Прави впечатление, че въпреки конституирането на 43-ото Народно събрание, за повечето от тези законопроекти няма планиран график за повторното им внасяне в НС. Необходими са спешни действия от страна на отговорните министерства за внасянето им във възможно най-кратки срокове в НС.

Неизпълнените мерки от Плана за действие до края на 2014 г. ще бъдат прехвърлени в Плана за действие за 2015 г. със срок за изпълнение до 31 януари 2015 г.

Табло №30 с директивите в областта на вътрешния пазар (Single Market Scoreboard), което отразява степента, в която държавите членки са въвели директивите на ЕС в областта на вътрешния пазар, ще отчете броя нетранспонирани директиви с краен срок до 31 октомври 2014 г. За България невъведени към момента остават 11 директиви от общо 1246 – т. е. дефицитът ни по въвеждането е 0,9 на сто.