Има воля за диалог между изпълнителната, законодателната и съдебната власт и за провеждането на съдебна реформа, включително и за необходимите конституционни промени. Около това мнение се обединиха вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева, министърът на правосъдието Христо Иванов, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд Лозан Панов и Георги Колев, както и главният прокурор Сотир Цацаров. Те проведоха среща с посланиците на държавите-членки на ЕС и на САЩ, на която представиха позициите си за съдебната реформа. Срещата беше организирана по инициатива на вицепремиера Кунева, която представи и акцентите в готвените промени в Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности.

Г-жа Кунева беше категорична, че са необходими конституционни промени, за да гарантират необратимост на съдебната реформа. По думите й, разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорско-следователска, е огромна стъпка не само защото ще засегне управлението на съдебната система, но и защото по въпроса е постигнат консенсус между властите. Тя посочи още, че трябва да се търсят пресечни точки на съгласие и да се преговаря, докато такива бъдат намерени, вместо да се взривява процесът, когато има разминавания.

Кунева коментира, че при изготвянето на антикорупционния закон са използвани опитът и експертизата както на държавните органи, така и на неправителствения сектор. По думите й, законът не оставя вратички, засяга по-голям брой хора във високите етажи на властта и повече обстоятелства, които ще бъдат проверявани.

Главният прокурор Сотир Цацаров посочи, че прокурорите и следователите приемат разделянето на ВСС на две колегии, защото това дава гаранции за независимостта както на съдиите, така и на прокурорите. Той припомни, че през ноември прокуратурата е излязла с предложения за децентрализация, приемането на която е сред препоръките на последния мониторингов доклад на ЕК от 2015 г. По думите му, промените в Конституцията са само 50% от реформата, а останалите 50 са в промените на Наказателния кодекс и процесуалните закони. Цацаров изрази надежда промените в Наказателно процесуалния кодекс, които засягат лицата, избягващи правосъдието, да бъдат приети в най-скоро време. Главният прокурор даде подкрепа за предложения за обществено обсъждане антикорупционен закон, като посочи като положителен факта, че той обхваща и магистратите.

Председателят на ВКС Лозан Панов също потвърди важността на диалога между трите власти и посочи, че съдии и експерти участват активно в изработването на законите, съпътстващи съдебната реформа. Той коментира, че добрият имидж и състояние на съдебната система имат пряко отражение върху икономиката и инвестициите. „Съдебната реформа трябва да създаде механизми, които да позволят на най-добрите магистрати да застанат напред и да поведат своите колеги“, коментира още Панов.

Правосъдният министър Христо Иванов също подчерта важността на диалога между властите. Той съобщи, че на среща с главния прокурор и с председателя на ВКС е било договорено прокуратурата и ВКС да посочат конкретните области, в които от гледна точка на практиката са необходими промени в НПК и НК и на тази основа да може да се пристъпи към разработване на съответни законови изменения. Христо Иванов коментира, че освен нормативните промени в Конституцията, в Закона за съдебната власт и в процесуалните закони, е необходима и промяна на атмосферата в съдилищата. Иванов беше категоричен, че има съдии, които са готови да поемат инициативата и че вече има белези за оздравяване на системата.

Председателят на ВАС Георги Колев коментира необходимостта от промени в законите за процесуална реформа в административното правораздаване и готовността на административните съдилища да въведат електронното правосъдие. Той изрази също така очакване скоро да бъдат официално оповестени окончателните текстове за конституционни промени.

Във втората част на срещата с посланиците ръководители в Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР представиха информация за готовността на България да влезе в Шенгенското пространство по т.нар. сини граници – въздушна и морска.