Решени сме да продължим реформите в ключови публични сектори като – здравеопазване, образование, административни услуги. В последните години наблюдавахме застой в тези сфери, каза министър-председателят

През последните пет години често се шегувахме, че кризата не ни плаши, защото все още не сме излезли от предишната. Ако перифразирам една популярна сентенция – важното е, че кризите не ни убиха и се надявам, че ни направиха по- силни. Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски при откриването на конференцията „ЕС-Балкани“, организирана от „Economist”. Премиерът изтъкна, че днес българската икономика все още носи белезите на петгодишната рецесия, макар в сравнителен аспект страната ни да има лидерски позиции в региона по повечето показатели за оценка на макроикономическото и финансово състояние. Министър-председателят отбеляза, че българският кредитен рейтинг е най- висок измежду балканските страни според трите водещи рейтингови компании. Страната ни има най- нисък бюджетен дефицит и ниво на публична задлъжнялост, а банковата ни система е с равнище на капитализация значително над средните стойности на ЕС. Наред с това данъчната система в страната остава непроменена в основните си форми от периода преди кризата – с 10% плоска ставка за корпоративния и подоходния данък – облагане, което насърчава инвестиционната и стопанска активност. Местната парична единица вече 16 години остава фиксирана към еврото на основата на съществуващия валутен съвет.

„Въпреки тези отлични макроикономически параметри, икономиката се нуждае от повече конкурентноспособност. Затова акцентите в нашата програма са насочени към стимулиране на по- устойчив модел на икономическо развитие, с акцент върху мерките за структурно приспособяване“, подчерта премиерът. Той изброи някои от ключовите приоритети - преглед и намаляване на административните тежести и регулаторни режими; изрядност на държавата и държавните органи при разплащанията си с бизнеса; подобряване на достъпа на малкия бизнес до по- евтини кредитни ресурси; контрол върху дейността на монополни бизнес формирования и насърчаване на ефективна конкурентноспосбна среда; по- отговорно управление на държавните предприятия и държавното участие; насърчения за възстановяване на съществували производства и стопански дейности, както и за разкриване на нов такива. Специално внимание премиерът обърна на иновативния и експортно ориентирания бизнес.

„В добрите икономически времена, преди 2009г., България привличаше рекордни преки външни инвестиции и заемаше първите места в европейската общност поредица от години. Стремежът ни е да възстановим интереса на външните инвеститори и да подтикнем активността на местните такива. Решени сме да продължим реформите в ключови публични сектори като – здравеопазване, образование, административни услуги. В последните години наблюдавахме застой в тези сфери“, отбеляза министър-председателят. Според него е особено важно да бъдат продължени реформите в образованието , така че то да се адаптира към потребностите на днешния ден. „Това е секторът, който има най- голям потенциал да зарежда конкурентноспособността на икономиките ни. Считам, че последователните ни действия в изброените направления ще дадат желаните позитивни резултати“, каза премиерът Орешарски.

Министър-председателят акцентира върху предизвикателствата, пред които сме изправени  в един свят на ускоряващи се динамични промени и глобални трансформации. „Ще успеем, ако засилим структурните приспособявания и готовността ни да се променяме самите ние в крак с реалността“, категоричен беше той. По думите му днес актуалните въпроси пред повечето европейски икономики са свързани с необходимостта да се подобри конкурентноспособността и да се смекчат дисбалансите.

„Пет години след фалита на Лемън брадърс и разгръщането на глобалната икономическа катастрофа, общата икономическа ситуация остава неустойчива. Европейските икономики бяха тежко засегнати и на повърхността излязоха дисбаланси, които в добрите икономически времена съществуваха в латентно състояние. Особено ясно се откроиха дефектите на Еврозоната и загубата на конкурентноспособност на част от икономиките“, отбеляза министър-председателят. Той изтъкна, че допълнително негативно влияние продължават да оказват силно напрегнатите публични финанси на преобладаващата част от европейските страни, при това на старите европейски страни. „Сравнително големите бюджетни дефицити и високите нива на публични дългове препятстваха прилагането на по- активни антициклични програми“,  каза премиерът Орешарски.

Той напомни, че България влезе в икономическата криза преди пет години в отлична финансова кондиция, след като в предходните четири години, преди 2008г., страната ни водеше благоразумна предпазна политика на бюджетни излишъци от 3 и над 3% на касова основа. „Това ни позволи да намалим равнището на публичния дълг до рекордно ниските 14% от БВП. В същото време успяхме да натрупаме фискални резерви, надхвърлящи 10% от БВП. Това предпази от разстройство публичните ни финанси, въпреки че в последните няколко години не винаги бяхме последователни в антицикличните политики“, отбеляза премиерът. По думите му настоящата ни фискална позиция е между най- стабилните спрямо другите 27 партньори – с бюджетен дефицит от 2% и публичен дълг около 17%.  „Банковата система също издържа на изпитанието на кризата“, добави министър-председателят.

Премиерът Орешарски подчерта, че тези достижения във финансовия сектор и в сектора на публичните финанси не предпазиха икономиката ни от сривове. „Ефектите на влошената външна среда се проявиха в няколко важни хоризонтални направления – свиване на външните и вътрешните инвестиции, ограничено външно търсене на българските продукти, намаляване на стопанската активност в българската икономика. Като добавим и водената в отделни периоди хаотична икономическа политика, ще завършим картината на доста колебливо представяне на икономиката в последните години“, изтъкна министър-председателят.