Ще провеждаме реформи, които подпомагат растежа, каза министър-председателят

След пет години рецесия има първите позитивни симптоми и очакваме с надежда следващата финансова година. По отношение на 2014г. аз и моите експерти сме умерени оптимисти. Има всички предпоставки следващата година да бъде първата година на икономическо възстановяване. Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски в началото на срещата с Българския Форум на бизнес лидерите. Премиерът отбеляза, че това ще зависи както от централната власт, която създава предпоставките, така и от активните участници в бизнеса – до колко те ще се възползват от прозореца, който се очертава в цяла Европа.

„Нашите основни цели и в програмата за управление са свързани със създаване на предпоставки за икономическо възстановяване. Запазвайки и осъществявайки приемственост в макроикономическата монетарна и фискална сфера, ще се постараем да създадем още по- добри предпоставки за бизнес”, каза министър-председателят. Според него монетарната система е доказала, че може да бъде стабилна котва на макроикономическо равновесие в последните 15 години. „Твърдо ще запазим монетарния режим. Финансовата система издържа на изпитанията на времето. Там също не предвиждаме някакви драматични изменения. Сигурно ще направим малки поправки, най- вече продиктувани от новите регулации на ЕК”, заяви премиерът Пламен Орешарски.

Министър-председателят напомни, че България продължава да бъде между първите няколко страни по отношение на ключови параметри като дефицит и равнище на публичен дълг. „Ще се стремим в рамките на целия мандат да задържим тези нива като в същото време не отиваме в самоцел по отношение на балансираното бюджетно салдо. Считаме, че най- добрата политика, гарантираща фискалната устойчивост, е такава, която насърчава растежа”, категоричен беше премиерът.

По отношение на усилията на правителството да подобри бизнес климата министър-председателят изтъкна, че се работи в няколко направления. На първо място той посочи подобряването на административната рамка като се създадат условия за по- ефективна конкуренция и за повече стопанска инициативност. „Работим целенасочено върху премахването на излишни според нас административни утежнения. До този момент сме идентифицирали около 100 административни тежести, независимо дали са разрешителни режими или са текстове по законите, които са еквивалентни на разрешителни режими”, напомни премиерът. Той добави, че през следващата година поне още толкова режима ще бъдат идентифицирани. „Създали сме и вътрешен механизъм за оценка на въздействието”, отбеляза министър-председателят.

Друго направление, върху което акцентира премиерът, е ускоряването на разплащанията в икономическата система. „Имаме вече известен напредък. Струва ми се, че в последните седмици всички вие усещате по- бързо възстановяване на ДДС. Опитваме се и да разплатим всички забавени стари договори”, добави министър-председателят. Той каза, че се работи и за подобряване на работата на двете големи приходни агенции, но не за сметка на бизнеса, а за по- добра събираемост на данъците.

„Намираме се в преходен период между двете финансови перспективи в рамките на Европейската общност. Приключваме с проектите по старата перспектива. Имаме още две години за доусвояване на средствата. В същото време настройваме плановете и стратегическите документи за следващия програмен период. Надяваме се, че в рамките на следващата година ще успеем да стартираме всички нови оперативни програми. Ключовата ни цел през новия програмен период е подобряване на конкурентноспособността на българския бизнес”, каза премиерът Орешарски. Той напомни, че всички оперативни програми имат подцели, които подпомагат реализирането на главната цел. В това число е и инфраструктурата, като ще се даде приоритет на тези проекти, които имат най-голям принос за икономическото развитие. „Същото е мотото и на останалите оперативни програми – насърчаване на иновации, на стартиращ бизнес”, добави министър-председателят.

Друга ключова активност на правителството е насърчаването на инвестиционната активност – както на месните, така и на външните инвестиции, в това число чрез целенасочено подпомагане от страна на властите. „Вече имаме доста идентифицирани проекти, по които работим с конкретни инвеститори. Надявам се част от тях да се реализират, което ще даде допълнителен тласък на икономиката през следващата година”, отбеляза премиерът. Той каза, че ще се работи и за подкрепа на малкия и на стартиращия бизнес. „Ще преформулираме изцяло дейността на Банката за развитие, така че да я насочим към малки кредити и кредити за стартиращ бизнес. Ще развием в нея и гаранционни схеми, така че тя да продължи да подкрепя и по- големи инициативи, но не чрез пряко кредитиране, а чрез гаранционни схеми и подкрепа на инициативите на предприемачеството заедно с други търговски банки”, обясни премиерът Пламен Орешарски. Той добави, че друг акцент по отношение на банката е експертното финансиране.

„Имаме амбициозни планове да реформираме някои от публичните сфери, които да подпомагат растежа”, подчерта премиерът. На първо място той изтъкна образователната система и по- голямото обвързване с потребностите на практиката и ориентацията към професионалното обучение. Друга сфера е здравеопазването и реформи за подобряване на услугите и за по- ефективно допускане на частния сектор, по контролиран начин, най- вече в болничната помощ. „Ще подобрим административните услуги. Ще въведем елементи на електронното правителство още следващата година“, добави министър-председателят. Премиерът Орешарски каза, че част от всички тези политики са застъпени в бюджета за следващата година. Предвидени са и повече пари за местните власти. Министър-председателят  напомни и за публичната инвестиционна програма.

„Първото предизвикателство, пред което сме изправени, е да възстановим икономиката, да нормализираме цялостната обществено-икономическа система”, каза в заключение премиерът Орешарски. По думите му е важно да се гледа напред и за непродължителен период да има вече кардинално различна бизнес атмосфера в държавата, да има резултати по отношение на икономическия растеж и възможностите за подобряване на доходите на българските граждани.

След срещата на въпрос на журналисти за Южен поток премиерът каза, че предстои среща на икономическия министър с еврокомисаря по тези въпроси. Министър-председателят напомни, че договорът с руската страна е сключен през 2008г.