Рамката за разработване на стратегически документи става задължителна. Ще пестим ресурси на администрацията и ще решаваме важните въпроси дългосрочно, заяви вицепремиерът по икономическото развитие
Съветът за административна реформа ще се заеме с проблемите на стратегическото планиране, обяви пред медиите вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева след правителственото заседание. Тя изтъкна, че е необходимо да се направи цялостен анализ и оценка на всички действащи 128 стратегически документа – да се види на които от тях е отпаднала необходимостта и кои са изпълнени. „Голяма част от тези стратегии са неактуални, особено в условията на кризата“, подчерта вицепремиерът. Г-жа Бобева каза още, че рамката за разработване на стратегически документи ще стане задължителна и ще се спазват определени стандарти при тяхната подготовка. Според вицепремиера е необходима и консолидация, така че да има по- малко, по- кратки и по- ефективни стратегии. Г-жа Бобева акцентира върху контрола по качеството и по изпълнението. Според нея Министерският съвет трябва да решава, особено по ключовите теми, какви стратегии ще се пишат и кой ще ги пише.
„Ще пестим ресурси на администрацията и в същото време важните въпроси ще ги решаваме не в рамките на една година или в хоризонта на един мандат, а дългосрочно“, подчерта вицепремиерът. Г-жа Бобева добави, че ще се въведе задължително изискване към всяка стратегия да се разписват подробно необходимите ресурси и от къде ще се предоставят те. „Няма да се пишат стратегии, които не са финансово и ресурсно обусловени чрез въвеждане на задължителна финансова обосновка“, подчерта вицепремиерът. Г-жа Бобева изтъкна, че ще се предложи промяна в постановлението за Съвета за административна реформа, така че в Съвета да се включи и представител на БОРКОР.
Вицепремиерът обърна внимание, че към настоящия момент има приети 128 стратегически документи, разпределени по различните министерства и ведомства. Най- много има в областта на социалната политика и заетостта, правосъдието и вътрешните работи и здравеопазването. В сектори като туризма, транспорта и културата има по един стратегически документ. Само 9 стратегии са с времеви хоризонт 2014г., по- голямата част са до 2020г., а някои са неограничени във времето.
По отношение на това как различните правителства са се справяли с писането на стратегически документи г-жа Бобева отбеляза, че за периода 2005г.-2009г. те са 153, от 2009г. до 2013г. са 144, а при служебното правителство има 4. „Нашето правителство за осем месеца има 27 стратегии“, каза вицепремиерът.
Г-жа Бобева обясни, че администрацията подготвя такива документи или по своя инициатива, или по смисъла на изисквания в закони. Около 41% от стратегическите документи са във връзка с изискване на европейско законодателство. „Като държава-член на ЕС сме били задължени да подготвим т.нар. стратегическа рамка. Друг е въпросът как това е интерпретирано в едни доста широко обемни стратегии, които за съжаление в различните министерства и ведомства са били подготвяни по различен начин“, коментира г-жа Бобева.
Вицепремиерът очерта някои от основните проблеми на стратегиите. Единият от тях е, че става дума за огромна по обем дейност, която обхваща значителна част от работното време на администрацията. „Никой не оспорва необходимостта да се погледне стратегически в един достатъчно дълъг времеви хоризонт върху политиките, за да има приемственост. Въпросът е как най- добре да се интегрира процесът на стратегическо планиране“, изтъкна г-жа Бобева. По отношение на количеството тя отбеляза: „Направихме справка със стратегически документи в другите държави-членки и установихме, че сме абсолютни шампиони“. Вицепремиерът акцентира и върху проблема със синхронизацията на документите – много често те имат секторен характер и не са съобразени с изискванията в другите сектори.
„Най- фундаменталният проблем е отчитането на стратегически документи. Цялостен или частичен отчет е бил направен само на 23% от всички 378 публикувани стратегии за периода 2008г.-2013г. От действащите 128 документа изготвен отчет имат само 12“, каза г-жа Бобева. Друга слабост, която тя посочи е липсата на годишни планове за действие, където да се конкретизират задачите на администрацията. Вицепремиерът обясни, че има рамка, която е създадена преди няколко година, за това как трябва да изглеждат стратегиите и как трябва да се управлява този процес, но тя няма задължителен характер.
Друг проблем, който изтъкна вицепремиерът е липсата на обвръзка между правителствените програми и стратегиите. Освен това преобладаващата част от стратегиите нямат финансова обосновка и не са финансово осигурени. „Не виждам смисъл да се пише една стратегия, за която не са осигурени ресурси и няма да бъдат осигурени в обозрим хоризонт“, категорична беше г-жа Бобева.
Друга отчетена слабост е, че когато стратегиите се пишат на национално ниво, те не дооценяват ролята на регионалните аспекти. „България е една от държавите с най- големи регионални диспропорции“, напомни вицепремиерът. По думите й остава дискусионен въпросът дали стратегиите трябва да се правят от администрацията, или от консултанти, като тук важен фактор е капацитетът на самата администрация.