Изказване на министър-председателя Пламен Орешарски по време на заседанието на КСНС

   Така формулирана темата е твърде отдалечена от сферата на националната сигурност на страната. Необходимо е доста настойчиво пространствено мислене с големи дози склонност цялото общество да се разглежда като система от преплетени връзки и по линия на няколко степени на итерации да се достигне до зависимостите, върху които би се фокусирала днешната дискусия.

   Опитът за прилагане на подобен подход води до извод, който съм заявявал вече по други поводи. В последните 24 години, от началото на прехода до днешни дни,  могат  да се идентифицират 2 случая на икономически предпоставки, довели до действителна заплаха за националната сигурност – мораториумът върху плащанията по външния дълг на страната, наложен в началото на 1990 година и дал отпечатък върху цялостния ход на реформите в следващите няколко години и драматичната монетарна, финансова и банкова криза от периода 1996-1997 година. 

   От тогава досега проблемите с държавните дългове могат да се считат за решени. Монетарната и банкова системи също бяха сериозно заздравени и днес не могат да се третират по какъвто и да е начин като заплаха за националната сигурност.

   Днес като заплаха за националната сигурност може да се счита цялостната социално икономическа обстановка в страната,формирана в последните няколко години. Години, в които началната икономическа рецесия прерасна в депресия,  висока безработица, растящо неравенство и катастрофален спад на доверие в институциите, което градихме с променлив успех през целия период на прехода. Това е предизвикателство, което изисква целенасочени усилия за възстановяване на инвестиционната активност, защото инвестициите са утрешният растеж.

   Друг голям проблем е нарастващото несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на трудовия пазар, което също предполага инвестиции в образованието и обучението.

   Затова съм склонен да поставя като водещи предизвикателства инвестициите и квалификацията, като предоставящи конкурентната ни способност като икономика и държава.

   При подготовката на доклада сме стъпили на вече приети стратегически насоки на развитие, преодолявайки характерната за нас като общество склонност да започваме на ново, като по-умни, интелигентни и красиви от предходните власти. В този смисъл,стратегическите приоритети  в средносрочен аспект са функция както на сложилата се степен на социално-икономическо развитие на страната, така и на приоритетите на ЕС, дефинирани в стратегическите насоки „Европа 2020“.  Те са представени в Националната програма за развитие: България 2020, водещ стратегически и програмен документ, който задава целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. В същото време, по-конкретни политики и инструменти за тяхната реализация  се съдържат в  Програмата на правителството „Държавност, развитие, справедливост”,  Националната програма за реформи, Конвергентната програма и другите действащи стратегически и програмни документи.

В доклада, който е на вашето внимание, са описани направленията от правителствената програма, които кореспондират на стратегическите насоки, посочени в другите програмни документи, без да влиза в описание на текущата работа и намеренията за действие на Кабинета.

Според предварителните разчети на Министерството на финансите, разполагаемият ресурс за изпълнение на политики и мерки, насочени към растеж и развитие на социално-икономическата система в тригодишния период 2014-2016 г. възлиза на близо 28 милиарда лева или над 10% от прогнозния БВП за периода. Тук са включени индикативно планираните средства от държавния бюджет [по средносрочната бюджетна прогноза], както и средствата от ЕС, в т.ч. неразплатените за програмния период 2007-2013 г. и разполагаемите за новия програмен период 2014-2020 г.

   В прогнозата не са заложени инвестициите на частния сектор в стратегическите направления, посочени в програмните документи. Те остават с висока степен на неопределеност поради комплексни причини, между които – законовата и нормативна рамка, която не създава достатъчно благоприятна бизнес среда, зрелостта на политическата система и равнището на политически риск, нивото на административни услуги и редица други предпоставки. Поради това и един от водещите приоритети на Кабинета е насърчаване на предприемачеството. Подчертавам този акцент, само доколкото същият не е добре формулиран в другите стратегически приоритети извън Програмата на Кабинета.

В обобщение, предлагам няколко извода, които могат да залегнат под една или друга форма в заключенията от този Консултативен съвет:

1.    Всички приоритети от програмата България 2020 намират място в Управленската програма на настоящото българско правителство и по преобладаваща част от тях се работи, а по други са набелязани конкретни политики, мерки и инструменти за тяхната реализация

2.    Споразумението за партньорство с ЕК 2014-2020 съдържа както приоритетите от програмата България 2020, така и от Правителствената програма, като е постигнато съответствие с насоките от Стратегията Европа 2020.

3.    Консултативният съвет подкрепя приоритетите, заложени в Споразумението за партньорство с ЕК и призовава за прилагане на политиките, насочени към тяхното изпълнение.

Доклад на министър-председателя Пламен Орешарски.

Доклад на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова.