Усилията за заплати са преди всичко усилия за ефективност и конкурентоспособност. Много е важно да задвижим икономическия растеж. Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски по време на организираната от КНСБ Национална тристранна конференция за “Заплащането на труда в България“. Премиерът изтъкна, че темата за заплащането на труда може да се разглежда като елемент от политиката на доходите на всяко правителство. В същото време нивото на работните заплати е важен фактор на конкурентната способност на икономическите системи.  „Едно е безспорно – заплащането има отношение към икономическото развитие“, добави премиерът.

Г-н Орешарски изтъкна, че като водещ елемент от политиката на доходите, нивото на заплащане предопределя състоянието на вътрешното търсене, а от тук оказва влияние и върху темповете на икономически растеж. „Тази зависимост е толкова по- силна, колкото е по- затворена една икономическа система. Неслучайно за дълги исторически периоди теорията на търсенето господстваше в практическата икономика и върху нея се градяха управленските програми от кейнсиански тип, сигурно до края на 70-те години на миналия век“, отбеляза премиерът. Той добави, че дори в апогея на неокласическия модел, след фалита на Лимън брадърс и последвалите мощни кризисни проявления, в първите си реакции фискалните власти на водещите икономики в света прибягнаха към изпитаните системи на фискални стимули и поощрения, за да предпазят от разпад икономическите си системи.

На второ място министър-председателят изтъкна, че като фактор за поддържане на конкурентоспособност на икономиката, динамиката на нивата на работните заплати трябва да се затваря в ръста на производителността на труда. „Периодите на изпреварване следва да се отбягват или да се допускат само като изключение в ролята на корекции на формирани по- рано асиметрии“, каза министър-председателят. По думите му развитието на глобалната криза в Европа е дала примери как страни, допуснали бързи ръстове на работните заплати, губят своята конкурентоспособност, в сравнение с други страни, които на по- ранни етапи са се въздържали от по- агресивна политика по доходите. Според министър-председателя илюстрацията с европейските икономики е особено поучителна на фона на склонността на икономическите съюзи с единна валута да изпадат в дисбаланси, особено когато същите не отговарят на съответните критерии за оптимални валутни зони.

Г-н Орешарски изтъкна, че особено опасни са ситуациите на инкасирани външноикономически дисбаланси в страни с фиксирани валутни курсове. Поради това, че девалвацията не може да се прояви като инструмент на противодействие на дисбалансите, ролята на такъв се поема от корекции в номиналното ниво на работните заплати. „Едно бих казал доста трудно от обществено-политическа гледна точка действие“, коментира премиерът.

На четвърто място министър-председателят подчерта, че при равни други условия, динамиката на работните заплати предопределя инфлационните проявления в икономиката. „Вярно е, върху инфлацията оказват влияние комплекс от фактори. Но също така е вярно, че ръстът на доходите е една от водещите предпоставки. В редица случаи непремереното широко мащабно покачване на работните заплати води до поява на засилващ се инфлационен натиск. Същият от своя страна обезсмисля постигнатите номинални увеличения на работните заплати“, обясни министър-председателят.

Премиерът Орешарски акцентира върху връзката между нивото на заплащане на труда и равнищата на заетост. По думите му можем да си представим за момент работните места у нас, разкрити от външни предприемачи, като загубени работни места в страните-източник на съответните инвестиции, с основен движещ мотив – диференциацията в нивата на работните заплати.

Г-н Орешарски отбеляза, че върху заплащането на труда оказва влияние и типа, и нивото на данъчната тежест. В страни с по- високи персонални данъчни ставки равнището на работните заплати превишава това в аналогични по степен на икономическо развитие страни с по- ниски подоходни данъци.

 „Ако погледнем от тази гледна точка ситуацията в нашата страна, можем да направим няколко извода. Първо – равнището на работните заплати в България е най – ниското в ЕС. Това обяснява в известна степен и сравнително най – динамичните темпове на покачване на работните заплати в последните десет години. Голямата заварена дистанция обаче ни позиционира все на последните места“, изтъкна премиерът. По думите му ситуацията е сходна и ако се погледна като относителен дял в добавената стойност. Вносните машини, суровини и технологии на международни цени не оставят голям коридор за маневри с нивото на работните заплати.

„За съжаление споделяме последните места и по редица други производствени и технологични показатели. Производителността на труда се допълва от важни параметри като енергоемкост, трудоемкост, технологично равнище. Същите не растат с темповете, които ни се иска, не на последно място и поради затрудненията пред развитието на стопанската и инвестиционната активност“, каза премиерът.

Министър-председателят напомни, че България не е член на Еврозоната, но от 16 години прилага фиксиран към еврото курс. По това тя плътно се доближава до ситуацията на по- слабите страни от  Еврозоната. „Това означава, че всяка по- интензивна динамика по отношение на трудовото заплащане ще рефлектира в по- малка или в по- голяма степен в загуба на конкурентоспособност“, поясни г-н Орешарски.

Според премиера насложилата се дефлация от миналата и от тази година, а вероятно и в следващите една-две, динамиката на работните заплати като че ли не заплашва устойчивостта на ценовото равнище. Дори се създава външно впечатление, че по-агресивна политика по отношение на доходите би могла да противодейства на дефлационната тенденция, но заплашва конкурентоспособността на производството. При по- отчетливо увеличаващи се разходите за труд, при намаляващи или постоянни цени на изделията и услугите, ще се формират асиметрии на корпоративно равнище със заплахи за разширяване на безработицата.

Като пети извод премиерът отбеляза, че равнището на заплащане в България зависи от съответните нива в съседните страни от региона и страните от други икономически зони със сходна степен на развитие при сравними условия. „Засега скромното ниво на преки чуждестранни инвестиции, установено в последните години, не показва сравнителни преимущества у нас, въпреки ниските разходи за труд и сравнително най- ниското пряко данъчно облагане“, каза премиерът.

На шесто място министър-председателят отбеляза ниското подоходно облагане в България, което частично смекчава голямата разлика в заплащането спрямо средните европейски стойности. „В този смисъл персоналният подоходен данък и неговото равнище е не само благоприятстващ остатъчния разполагаем доход на домакинствата, но също така и подкрепящ конкурентоспособността на икономиката“, каза министър-председателят.

Според премиера е необходима политика на умерено покачване на работните заплати, съобразено с други кореспондиращи фактори във всеки конкретен период от развитието. Г-н Орешарски напомни, че от началото на годината беше повишена минималната работна заплата. „Ще продължим тази политика в рамките на ангажиментите в управленската програма“, добави министър-председателят. Той обърна внимание, че от настоящата година се въведе и още една мярка в областта на доходите, засягаща най- ниско доходните групи – връщане на платените през годината лични данъчни вноски върху дохода от труд на тези, чиито възнаграждения са равни или по- ниски от минималната работна заплата. „С тази мярка по същество държавата поема реално част от трудовите разходи на бизнеса индиректно, поради което тя не затормозява конкурентоспособността ни“, обясни премиерът.