Визията на правителството в енергийния сектор е либерализация на енергийния пазар, връщане на баланса в енергийната система, диверсификация на маршрути и източници на доставка, заяви в Народното събрание министърът на икономиката и енергетиката

Енергетиката е част от националната сигурност със съответните геополитически, икономически и социални измерения. Това означава, че управлението на активите й и контролът на процесите в системата трябва да бъдат подчинени освен на пазарните принципи, и на обществения интерес. Чрез редица решения и инвестиции, предимно на чуждестранни капитали, тази отговорност на държавата беше поставена на ръба. Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия, договорите за приоритетно изкупуване на енергия от ВИ-производители, продажбите на остатъчните дялове на държавата в електроразпределителните дружества не само наруши баланса и пазарните принципи, но и постави под риск сигурността на цялата енергийна система. Мотивите на опозицията за вота на недоверие представляват една добра картина на енергетиката, такава, каквато я заварихме ние преди година. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев днес на заседание на НС.

Той направи две предложения към всички присъстващи в парламентарната зала. Призова предстоящите дебати да бъдат задълбочени, експертни и по същество. „Темите „енергетика” и „енергийна политика” на страната са стратегически за развитието на България в икономически, социален и геополитически план”, заяви министър Стойнев и допълни, че е необходима дългосрочност в изработването и следването на политики и от максимален консенсус – политически и обществен. Министър Стойнев предложи и анализът на изборните резултати да бъде направен в партийните централи, а по време на заседанието народните представители да се съсредоточат върху енергетиката.

„Първият документ, с който се запознах като министър на икономиката и енергетиката, бе докладът на Европейската комисия с анализ на натрупаните огромни и тежки проблеми в енергийния сектор и препоръки за реформирането му”, подчерта Стойнев. Той припомни, че в началото на мандата на сегашното правителство миньорите и синдикатите заплашваха с протести, тъй като бяха притеснени от намаляващата работа в мините и ниската цена на въглищата, както и изложените предпоставки от тогавашния председател на ДКЕВР Евгения Харитонова за увеличение на цените на електроенергия от 1 юли 2013 г с от 20% до 40%. „Не можах да си затворя очите и за консултантски договори за над 4 милиона евро за разделянето на НЕК и ЕСО и ги прекратих, както прекратих някои порочни практики за източване на дружествата чрез договори за студен резерв, договори за „непредвидени загуби в системата” и договори за транзитна електроенергия",заяви енергийният министър. Всеки един от тези проблеми в енергетиката всъщност отваряше големи стратегически теми – за ангажиментите ни като страна-член на Евросъюза за реформи и либерализиране на енергийния пазар, за натрупаните с годините дисбаланси – производствени, ценови, регулаторни, които рефлектират върху микса, формиращ цената на електроенергията, за липсата на последователност при реализирането на големите енергийни проекти, за начина, по който се управляват енергийните дружества, категоричен бе Стойнев.

„Така това правителство влетя буквално от първия си час в проблемите на енергетиката и трябваше да взема решения. Смятам, че реагирахме адекватно и навреме”, заяви Драгомир Стойнев.

Министърът очерта визията на правителството в енергийния сектор, а именно: либерализация на енергийния пазар и изпълнение на ангажиментите ни като страна членка на Европейския съюз; стабилизиране на ключовите дружества в енергетиката и връщане на баланса в енергийната система, диверсификация на маршрути и източници на доставка и спиране на разпродажбата на българската енергетика.

Относно твърденията на ГЕРБ за липса на енергийна стратегия, министър Драгомир Стойнев обяви, че тя вече е готова. „Желанието ни е тя да не е поредната стратегия на хартия, ще я раздам предварително в началото на юни на всички парламентарно представени политически сили и ще поискам консултации по нея, преди да влезе в зала за гласуване”, каза още министърът. Той бе категоричен, че по въпросите, свързани с енергетиката, трябва да има консенсус и дългосрочни политики.