Всяка достойна и горда нация се прекланя пред делото на своите герои, но същевременно  участва и в общото дело на цивилизацията. Днес паметта за Цар Самуил по-скоро ни свързва, отколкото да ни разделя с нашите съседи. Това заяви министър-председателят проф. Георги Близнашки на възпоменателната вечер в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за отбелязването на 1000-годишнината от смъртта на българския владетел.

Според премиера общото членство на България и Гърция в Европейския съюз помага на всяка от двете страни да разбира по-добре чувствителността на другата. Проф. Близнашки отбеляза, че тази сутрин българският президент беше в Солун, за да се поклони пред тленните останки на Цар Самуил, придружен от министъра на културата на Гърция. „Надявам се, че нашето сътрудничество по широката тема за Цар Самуил ще продължи и в бъдеще“, добави министър-председателят.

Проф. Близнашки изтъкна, че 1000-годишнината от смъртта на Цар Самуил се отбелязва от всички българи навсякъде по света, включително от тези, които живеят в днешната Република Македония. „С хората от Вардарската част на Македония ние споделяме една и съща история, една и съща езикова и културна традиция. Фактът, че напоследък там бяха издигнати толкова много паметници на български исторически личности, включително на Цар Самуил Български, само потвърждава, че ние сме били една етническа общност в миналото. Затова не виждам никаква причина нашата обща история да ни разделя, а не да ни обединява, защото сме част от европейското семейство, един традиционен контекст на консолидация, равнопоставеност и благородно състезание“, заяви премиерът проф. Близнашки.

Министър-председателят беше категоричен, че делото на великия български Цар Самуил е достоен пример за доблест и себеотрицание, от които всеки гражданин и всеки държавник би трябвало да се поучат и днес.

СЛОВО

НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНАТА ВЕЧЕР ПО СЛУЧАЙ 1000-ГОДИШНИНАТА ОТ КОНЧИНАТА НА ЦАР САМУИЛ

Уважаеми госпожи и господа,

Събрали сме на това възпоменание точно 1000 години след кончината на Цар Самуил, за да отдадем почит към  паметта на този велик български владетел.

Цар Самуил е една от най-драматичните, героични и трагични личности в българската история. Роден е тук, в София, в семейството на управителя на тогавашния Средец – комит Никола. Умира като Цар на българите на днешната дата преди 1000 години. Погребан е на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро, близо до днешната граница между Гърция и Албания.

Животът му е една непрекъсната битка. Близо половин век той воюва с намиращата се във възход Византия, за да съхрани независимостта на българската държава. Именно през тази епоха – останала в историята като „българската епопея“ – окончателно се изковава и утвърждава българското етническо единство в титаничен сблъсък с мултиетничната и пъстра по състав Византийска империя. От втората половина на IX век насетне Българското царство за родените в неговите широки  предели е не само родно място и отечество, но и етническа принадлежност. Словосъчетанието „Българин родом“, изсечено върху камъка на Битолския надпис от 1015 г., отбелязва вкупом държавно-политическа и етническа принадлежност. Това словосъчетание – „българин родом“ –  не просто е неоспорим исторически факт и повод за национална гордост, но то отеква през вековете из цялото българско етническо пространство и крепи народностната ни свяст в страшните времена на чужда власт и чуждо потисничество.

В най-продължителната война, водена някога в българската история, Цар Самуил спечелва велики победи, но  търпи и тежки загуби. Той остава в нашата историческа памет не като завоевателят, разширил отново територията на България до Адриатика, завладял Лариса, навлязъл в Пелопонес и обсадил Одрин, а като Самуил – защитникът на българската независимост и достойнство.

Госпожи и господа,

Образът на величествения и трагичен български цар Самуил, непреживял страданията на войниците си, е един от нашите незабравими уроци по история.  Историята говори за величието в  трагедията на ослепените колони воини,  които се завръщат при своя цар в Преспа. Без съмнение тъжната армия от слепци, скитащи се по градове и села, е смъртоносният удар, нанесен от Василий II на неговия "вечен" противник Самуил и на Първото българско царство. Именно този удар, който прекършва войнствения и непримирим дух на българите, печели на императора  прозвището „Българоубиец“. За някои историци тази жестокост е била проява на военно безсилие. А големият чешки учен акад. Константин Иречек пише: „дори на смъртния си одер Самуил тържествувал над своя противник бездушния Василий Българоубиец“ със своята човечност и отдаденост на България и нейната свобода. В крайна сметка, обаче, четири години след смъртта на Цар Самуил Първото българско царство – една от най-ранните европейски държави и несъмнена доминираща сила в европейския югоизток – престава да съществува. За да се възроди отново няколко века по-късно. Междувременно името на Цар Самуил се превръща в парола на съпротивата срещу нашествениците и вдъхновение за неговите сънародници – той си остава „оня прочут Самуил, който – по думите на византийския хронист от началото на XIII век – и до днес е в устата на българите“.

Госпожи и господа,

Прозрението на една нация се извайва, когато премине през трагизма и страданието. Нещо повече,  за националната историческа памет траурът има не по-малко значение от триумфите, защото нацията се обединява и сплотява от пораженията си,    за да възкръсне и да роди своето Възраждане, като така става част от европейското историческо и културно пространство. Именно тази идея намира блестящ изказ в стиха „Към Родината“ на големия български поет Атанас Далчев:

                    „И българин съм не заради твойта слава

                     и твойте подвизи и твойта бранна сила,

                     а зарад туй, че съм безсилен да забравя

                     за ослепелите бойци на Самуила.“                                                                                       

Госпожи и господа,

Времената се менят. Националната идентичност се основава на  жертвите, направени в миналото в името на бъдещето. Всяка достойна и горда нация се прекланя пред делото на своите герои, но същевременно  участва и в общото дело на цивилизацията.

Днес паметта за Цар Самуил по-скоро ни свързва, отколкото да ни разделя с нашите съседи.   Общото членство на България и Гърция в Европейския съюз помага на всяка от двете страни да разбира по-добре чувствителността на другата. Ще припомня думите на Ернест Ренан от блестящата му сказка „Що е нацията?“, изнесена в Сорбоната още през 1882 г.: „Бедно човечество, колко си страдало! Колко много изпитания те очакват още! Дано те ръководи духът на мъдростта, за да те предпази от безбройните опасности, с които е осеян пътя ти! Добре е за всички да се научат как да забравят.“    

Тази сутрин българският президент бе в Солун, за да се поклони пред тленните останки на Цар Самуил, придружен от министъра на културата на Гърция. Надявам се, че нашето сътрудничество по широката тема за Цар Самуил ще продължи и в бъдеще.

Тук бих желал да изкажа специална благодарност за откриването на гроба на Цар Самуил на присъстващия сред нас гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос, почетен доктор на Софийския университет, член на БАН. Бих искал да благодаря и на останалите участници в Международната научна конференция „Югоизточна Европа през втората половина на X – началото на XI век – история и култура“, с която днес отдаваме почит на Цар Самиул.

Госпожи и господа,

1000-годишнината от смъртта на Цар Самуил се отбелязва от всички българи навсякъде по света, включително от тези, които живеят в днешната Република Македония. Тук е мястото да припомня, че една не малка част от тогавашното Първо българско царство е обхващала територията на сегашната ни западна съседка.  Този факт е многозначителен.

Наред с всичко останало, днешната дата ми дава повод да заявя, че няма сила, която да успее да заличи колективната памет на хората в нашите две страни, независимо, че опитите за това продължават повече от 100 години. Защото всички исторически факти сочат, че в началото на XX век огромната част от славянското население в географската област Македония се самоопределят като българи. Ние никога няма да забравим този факт. Нито ще забравим паметта на воините, дали живота си за достойнството и обединението на България. България няма да забрави своите чеда,  където и да се намират днес.

С хората от Вардарската част на Македония ние споделяме една и съща история, една и съща езикова и културна традиция. Фактът, че напоследък там бяха издигнати толкова много паметници на български исторически личности, включително на Цар Самуил Български, само потвърждава, че ние сме били една етническа общност в миналото. Затова не виждам никаква причина нашата обща история да ни разделя, а не да ни обединява, защото сме част от европейското семейство, един традиционен контекст на консолидация, равнопоставеност и благородно състезание.

Госпожи и господа,

Историята не може да бъде пренаписана. Делото на великия български Цар Самуил е достоен пример за доблест и себеотрицание, от които всеки гражданин и всеки държавник би трябвало да се поучат и днес.

Поклон и вечна му памет!