Възможностите за реализирането на българската идея за създаване на газов хъб и удължаването на живота на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ „Козлодуй“, както и проблемите около проекта „Южен поток“ бяха в центъра на проведения днес разговор между министър-председателя Бойко Борисов и заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по енергийния съюз Марош Шефчович. В срещата участваха и вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

„За съжаление, виждам, че предишната година, когато са вървели тези проблеми, особено по „Южен поток”, те не са били съгласувани с ЕК. Комисията сега постави своите въпроси и изисква документи, за да ги запознаем с това, което е правила България. Не знам как се дава пълномощно някой да те представлява, без да му дадеш инструментите за това“, каза министър-председателят Борисов.

„Спазвайки европейското законодателство, бяхме посочени едва ли не като противник или виновни за спирането на „Южен поток“, което изобщо не е така“, заяви Борисов. Той подчерта, че дори газопроводът да се изгражда през друга територия, за реализирането на проекта ще се изисква спазването на същото законодателство, което се изисква от България. „Незаслужено бяхме упрекнати от президента Путин тогава, но както виждате, работим планомерно, с много ясна перспектива и искаме да се случи „Южен поток“. Затова разяснихме и предложението ни за газов хъб, ако тръбата дойде до Варна“, каза министър-председателят. Той изтъкна,че ако се стигне до изграждането на газов хъб, който може да събира и разпределя газ от „Хан Аспарух“, „Терес“, „Силистар“ и други източници, всичко ще бъде съгласувано по най-прозрачния начин с ЕК. „Искаме на базата на европейското законодателство да изградим своите газови мрежи”, каза премиерът Борисов. По думите му, това ще гарантира, че по Плана „Юнкер“ може да бъде изграден нов тип газова диверсификация. Премиерът Борисов изрази надежда в Москва заместник-председателят на ЕК Шефчович да постави проблемите, които има България в тази сфера.

Бойко Борисов изрази убедеността си в сигурността на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ „Козлодуй“. „Рехабилитацията би могла да струва много скъпо и да се прави дълго. Надявам се, че това няма да стане разменна монета и България да попадне между ЕС и Русия в тази проблемна в момента ситуация. Спирането на един от реакторите е катастрофа за България, икономиката и хората няма да могат да платят сметките в следствие на скъпата енергия, която произвеждаме в момента от другите централи. Надявам се, че ще намерим верния път по изграждането на хъб или продължаването на „Южен поток“ след посещението на комисаря в Москва. Оптимист съм, тъй като това е изгодно за всички“, добави премиерът и изрази надежда, че в следващите 3-4 години ще имаме истинска диверсификация.

Сложното естество на ситуацията, в която се намира България от гледна точка на енергетиката, налага много тясно сътрудничество между Комисията и България. Ще създадем двустранна работна група, където ще работим заедно за това какъв да бъде новият генерален план за производство и потребление на енергия и като цяло за енергийната ситуация в България. Това обяви заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович на брифинг след срещата, като благодари на българския премиер за открития и откровен разговор.

Според европейския комисар това ще бъде най-подходящият форум, на който да се обсъдят всички възможности за участието на България в различните проекти, които вече текат, за по-доброто интегриране на страната ни в енергийните мрежи на ЕС, включително изграждането на системните връзки и възможността за създаване на газов хъб. „Бихме желали да си сътрудничим с България, да предложим експертното познание – нашето и това на другите държави-членки. Готови сме да работим по новия генерален план за енергийно развитие на България и Югоизточна Европа. Целта е България да бъде много добре свързана с всички свои съседи и да й дадем стабилна увереност в областта на енергийната сигурност, да не сме напълно зависими от руския газ, да ви свържем и с норвежкия газ, да приложим всички системни връзки, които са необходими на българския бизнес и гражданите, за да имате избор от къде да се снабдявате с енергия“, каза още Шефчович.

Заместник-председателят на ЕК напомни, че през декември беше прието решение за създаване на специализирана работна група на високо равнище за енергийно сътрудничество в Югоизточна Европа. „Тази група трябва да бъде свикана възможно най-скоро. Искам да благодаря на министър-председателя за гостоприемството, тъй като се взе решение, че първата среща на тази група ще се проведе в България“, подчерта Шефчович.

Той благодари на премиера за подробностите относно взаимоотношенията между София и Москва по проблематичните въпроси. „Ще поставя на вниманието на руските си колеги тези въпроси, тъй като България е член на ЕС и полагаше всички усилия да изпълнява изискванията на европейското законодателство“, заяви Шефчович. По думите му, това ще бъде предпоставка за всякакви други бъдещи проекти, които ще бъдат планирани за Европа и на територията на ЕС като цяло.

Шефчович подчерта, че определящият българската енергийна политика са българското правителство и българските граждани, а ЕК може да помогне на страната ни да се интегрира изцяло в европейските енергийни мрежи, така че да се изгради общ устойчив енергиен съюз. „Една от целите на изграждането на устойчива енергетика е продиктувана точно от ситуацията, която видяхме в България. Ясно е, че трябва да сме достатъчно силни, достатъчно независими и тясно свързани, за да избегнем всякакво външно напрежение и натиск и за да може да ръководим сами собствената си енергийна политика, да гарантираме сигурна, достъпна и екологосъобразна енергия за нашите граждани и за стопанските субекти“, подчерта Шефчович. Той добави, че проектът, който изглежда най-обещаващ и който се радва на пълна подкрепа на ЕС и ЕК, е южният газов коридор.