България посреща най-голямото предизвикателство пред Европа с отговорността и тежестта по охрана на външни граници на Съюза. Ние следваме всички стандарти за прием и резултатите, които постигаме засега, са впечатляващи на общия фон на миграционните процеси в Европа. Това заяви вицепремиерът Румяна Бъчварова след заседание при премиера Бойко Борисов с участието на заместник министър-председателите в кабинета и министрите на външните работи и на финансите. На заседанието бяха уточнени общите принципи на позицията на България относно проблемите, предизвикани от нарастването на миграционния поток в Европа. Тезите ще бъдат доразвити, след като се получи окончателното становище на Европейската комисия.

По думите на вицепремиера Бъчварова, въпреки че страната ни е най-прякото трасе на бежанските потоци от Турция към Централна Европа, успяваме да не допуснем неконтролирани притоци на хора. Последователността на усилията ни за строг контрол на влизането, спазването на правилата за регистриране, издаването на статут и закрила на влизащите, мерките за ограничаване на нелегалната миграция дават резултат, въпреки четирикратното увеличение на натиска на нашите граници през тази година. „Полагаме усилия да продължим добрия диалог и сътрудничество с Турция и съседните държави в двустранен и тристранен формат. Работим за реализиране на съвместните ни договорености и очакваме ратифицирането на подписаното тристранно споразумение от Турция и Гърция“, посочи вицепремиерът и вътрешен министър.

Бъчварова добави, че се работи активно по ограничаване и разбиване на нелегалните мрежи, които контрабандират бежанци срещу заплащане. „Тълкуваме тези престъпления като особено тежки и сме внесли в Народното събрание предложение за завишаване на наказателните мерки. Ще настояваме и за синхронизиране на националните законодателства в ЕС в посока на много по-тежки наказания за трафикантите на хора и за създаване на обща европейска прокуратура. Създаваме специализирано звено между МВР и прокуратурата, което приоритетно ще разследва организаторите на тези мрежи. Поддържаме активно международно сътрудничество с партньорските служби и Европол за разкриване на случаите на трафик, извършени от български граждани на територията на други държави“, каза вицепремиерът.

България приветства усилията за актуализиране на мерките за справяне с бежанските потоци и новата обща европейска политика за разпределение и прием на бежанци. Споделяме мнението, че на първо място е необходимо да не спират усилията за намиране на решение на кризите в държавите – източник на мигрантски потоци. ЕС трябва да намери решение, което да доведе до спиране на конфликтите, които застрашават живота на гражданите на тези държави. Подкрепяме идеята за изграждане на регистрационни центрове не само в Гърция и Италия, а приоритетно на територията на държавите по произход или близките до тях. Решението на проблема трябва да се търси най-близо до мястото, на което той е възникнал.

„Ще настояваме за промяна на Дъблинския регламент за създаване на унифицирани молби за международна закрила или обсъждане въвеждането на единен статут на бежанец, валиден за целия ЕС. Намираме за необходимо в спешен порядък да се състави списък на сигурни държави на произход и да се провежда активна и ефективна политика на връщане“, отбеляза Бъчварова. По думите й, опитите да се намери добре работещо европейско решение досега не дават задоволителен резултат – в последните месеци се усили миграционният натиск и в някои от държавите се стигна до струпване на бежански потоци. „Търсенето на нови и ефективни решения трябва да бъде ускорено и затова приветстваме организирането в спешен порядък на извънредните Съвети на министрите на ЕС, които имат отношение към проблема“, заяви вицепремиерът.

Позицията на България е, че е необходима ясна и категорична обща европейска политика, която да отразява общата ни солидарност. Ще настояваме тя да отчита всички аспекти на ситуацията в момента и особеностите в различните държави. Предложението за разпределение на новопристигащите бежанци сред всички държави-членки отразява принципа на солидарност и държавите-членки трябва да се съобразяват с него. В същото време считаме, че все още има обстоятелства, които да намерят отражение в начина на разпределение – той трябва да бъде максимално справедлив и да отчита волята и предпочитанията на тези, които ще бъдат презаселени в отделните държави.

През юли тази година България вече заяви, че ще приеме 500 новопристигнали бежанци. Приемаме с разбиране необходимостта този брой да бъде увеличен като признаваме прилагането на общия принцип спрямо всички държави. Важно за нас е той да съответства на способността на държавите да осигурят общите европейски стандарти за прием на всички бежанци, които се намират на територията на съответната страна. Считаме, че трябва да бъдат определени условията на заселването на бежанците, които ще гарантират тяхното дългосрочно пребиваване. Правителството обсъжда и възможността за интегрирането на тези хора в страната, но считаме, че когато се създаде благоприятна обстановка, трябва да се осигури и тяхното връщане.

Вицепремиерът добави, че предизвикателството, пред което Европа е изправена, изисква общо налагане на европейските ценности, които са в основата на ЕС, поемане на задължения от държавите-членки и увеличаване на усилията, които полагаме. „България е готова в рамките на своите възможности да даде и своя принос за това“, каза Бъчварова.

Вицепремиерът Меглена Кунева подчерта, че от гледна точка на изпълнителната власт България има единна, отчетлива политическа позиция. „За нас солидарност означава да откликнем и да споделим отговорността с много добра организация – от страна на ЕС и на България. В ЕС не може да продължаваме с 28 различни политики по отношение на миграцията и бежанците“, категорична беше Кунева. Според нея трябва да се направи спешна оценка на Дъблинския регламент. Трябва да се създадат и европейски структури. „Ние сме за това да бъде засилено присъствието на Фронтекс и за активна външна политика, за да се пресече източника на конфликта“, добави вицепремиерът. Меглена Кунева заяви, че България ще продължи активните си действия, заедно с Румъния, за признаване на готовността на двете страни за Шенген. „Чуват се много думи за ренационализация на границите, ние не споделяме подобен подход“, посочи вицепремиерът.

Според вицепремиера Ивайло Калфин европейската солидарност не би могла да бъде ограничена само до квоти. „Приемът на бежанци трябва да бъде обща европейска политика, включително свързана с правото им за движение в рамките на ЕС“, заяви Калфин. Той добави, че квотата, трябва да отчита социалните и икономическите условия в съответните страни. Вицепремиерът подчерта, че европейските ценности и международното право ни задължават да приемем тези, които са прокудени от война и от тероризъм. В същото време икономически емигранти, хора, които просто искат да се преместят в по-богати страни, няма как в тази ситуация на свръхнапрежение в цяла Европа да бъдат приемани с приоритет“, изтъкна вицепремиерът Калфин.

Според министъра на външните работи Даниел Митов трябва да се обърне много по-сериозно внимание за ускореното решаване на конфликта на териториите, които създават условия за засилени бежански потоци. „България беше една от най-активните държави в защитаването на позицията, че колкото се може по-бързо трябва да се справим с проблема с т. нар. Ислямска държава. Държавите от региона на Близкия Изток трябва да поемат много по-голяма отговорност и започват дипломатически усилия в тази посока“, заяви Митов. По думите му, трафикът на хора се е превърнал в жесток бизнес и игра със съдбата и живота на хората. „Това са мрежи, които буквално набират кандидати за преселение в рамките на ЕС. Тези хора биват лъгани за това какво ги чака. Статутът на бежанец не осигурява пребиваване завинаги на територията на ЕС“, напомни Митов. Той добави, че България ще настоява да се организират бежански центрове в трети държави, за да не се стимулират бежанските потоци към ЕС. Министърът каза още, че трябва да се изпълняват споразуменията за реадмисия, а там, където ги няма - да бъдат сключени.

Общи принципи на позицията на България относно миграционните процеси в Европа