Предлагаме ви първата телевизионна изява на новия премиер, на вчера гласувания от Народното събрание министър-председател Пламен Орешарски. Добро утро.
Добро утро.
Не знам дали трябва да Ви честитим, като че ли не е много повод за въодушевление да бъдеш министър-председател в подобна ситуация. С каква нагласа влизате като премиер? Чувствате ли се като необходимата жертва, която трябва да извади държавата от този социален катаклизъм, в който е навлязла?
Може и така да се погледне. Аз обаче никога не разсъждавам от тази гледна точка. В много по-мек вариант, ще ви припомня, че 2005 година бях коментиран по-сходен начин като финансов министър. Мисля, че човек трябва да гледа работата и отговорностите и това, което зависи от него – да даде всичко от себе си, без да абсолютизира нито времето, за което е премиер, нито възможните обструкции от всички страни.
Смущава ли Ви, г-н Орешарски начинът, по който започна, даже малко преди да започне мандата Ви, няколко стотин души се събраха да протестират преди правителството изобщо да бъде гласувано? Това по мои скромни спомени е нещо като антирекорд.
Аз и в кампанията повтарях и вчера мисля, че подчертах, че нашето общество в момента се намира в едно състояние на напреднал дезинтегритет. И мисля, че една от първите задачи, може би от най-важните, наред с всички други мерки, трябва да работим за по-голям интегритет в обществото и да стопираме набиращата сила конфронтация, защото тя не води до никъде.
Възприемате ли хората от улицата като Ваша опозиция, тъй като чисто математически много е трудно да се съберат 121 депутати, които да бламират Вашето правителство в парламента? Появиха се коментари, че Вашата реално опозиция ще бъдат протестиращите от улицата.
Аз мисля, че хората от улицата не могат да се възприемат нито като опозиция, нито като съратници, да ги нарека, стига да не са инициирани от определени политически сили, а в масовия случай мисля, че не е така. Хората от улицата представляват част от нашето общество, най-активните части от нашето общество, с което трябва да се води диалог.
Г-н Орешарски, ако трябва да сме съвсем честни причината за остри реакции, както на тези хора, които излязоха пред парламента, така и в доста от социалните мрежи беше част от персоналния състав на правителството и на структурата му от гледна точка на създаването му на едно ново министерство. Появиха се коментари, че то е създадено, за да усвоява европейските фондове, но не по съвсем честен и прозрачен начин. Каква е функцията на това ново министерство?
Искам веднага да подчертая, че регионалните фондове или фондовете, които подпомагат регионалното развитие, ще си останат в Министерството на регионалното развитие. И министърът на регионалното развитие е един опитен администратор, който има много опит, както в администрацията, има десетгодишен стаж в Министерството на регионалното развитие, така и в усвояване на европейските фондове. Така че няма нищо общо. Тези страхове бързам веднага да ги оправдая. А по отношение на новото министерство има редица функции, които практиката показва досега, че министерството не се справя. Аз ще поставя на първо място слабата готовност на страната с големи проекти, така че в следващия програмен период за усвояване на европейските фондове да не загубим начална скорост още в първите години в хода на подготовка на такива проекти. Знаете, че дори да се проектира една къща, са необходими поне няколко месеца сигурно. Аз все пак не разбирам много от този занаят, а представете си какво значи да се проектира една магистрала или някакви други по-големи инфраструктурни обекти. Струва ми се, че към настоящия момент страната почти усвои проектите, смело ще кажа някои, от които от 80-те години. Има предвид и магистрала „Тракия”, и части от „Струма”, които имаха много стара давност и почти сме останали без проекти с висока степен на готовност за следващия програмен период. Това е една от най-важните задачи – да координира изготвянето на проекти. Освен това вижте кадастъра, ние правим кадастър от 20, сигурно повече години, към днешна дата го нямаме.
Не отчитате ли като своя грешка тази спешна нужда, до която се стигна от персонална промяна за титуляр на това ведомство? Може ли това да се тълкува като победа на протестиращите, които наложиха смяната на г-н Калин Тихолов още преди кабинетът да бъде внесен в Народното събрание?
Аз имах практически три дни да съставя кабинета. И макар да заявявах преди това, че имах някакви общи намерения по отношение на персоналния състав. Все пак трябваше за тези три дни да говоря с много хора. Аз го подчертавах и преди, а някои, с които имах дълги разговори и неуспешен изход от тези разговори. Така че не бих могъл за три дни да предвидя всички аспекти – гледал съм, подчертавам професионалните качества. И аз не чух досега коментари по професионалните качества или поне сериозни съмнения по професионалните качества, на който и да е, в това число на г-н Тихолов.
Казахте, че сте водили някои неуспешни разговори, това означава ли, че някои от министрите не са били първия Ви избор за такива?
Не. Персонално няма да ви отговоря в момента, ако искате да ме питате кой ми е отказал, няма да ви отговоря.
Добре, интересна е политическата формула – лидерът на БСП Сергей Станишев каза, че министрите, Вие сте имали огромна свобода да ги посочите, да ги изберете, същевременно обаче политическата отговорност се носи от БСП. Кой ще кара влака на това правителство, г-н Орешарски, Вие или БСП?
Политическата отговорност винаги се носи от парламентарните сили, които подкрепят, което и да е правителство. Що се касае до оперативните действия и отговорността за грешки, евентуални, сигурно ще има и такива, колкото и човек да си мисли, че не трябва да се допускат грешки, се носят винаги от персоналните министри, в случая премиер, вицепремиер.
Като заговорихме за състава, появиха се коментари, че фигурата на новия вътрешен министър Цветлин Йовчев е един вид на някакво съглашателство, на някакъв компромис на БСП и ГЕРБ. Какви са мотивите Ви, за да посочите Цветлин Йовчев за вътрешен министър?
Има интерес, но когато се чуе официално мнение, винаги изникват и коментари от конспиративния сегмент на разсъжденията. Има и други специалисти, които биха могли да се интерпретират, че има съглашателство между БСП и СДС например, между БСП и партията на г-жа Кунева. Аз отново ще повторя, че съм търсил професионалисти. Някои от тях не са заподозрени в никаква политическа обвързаност, както виждате при някои има съмнения, но мен това не ме притеснява. В кабинета има експерти, които са и по-ярки политици, депутати от парламента, действащи в това число, има и експерти, които са доста напред в своята професионална гилдия, ако мога да използвам израза.
Казахте, че не Ви притесняват евентуални политически обвързаности, притесняват ли Ви евентуални икономически такива, г-н Орешарски, понеже ако видяхте няколко плаката, които се появиха на въпросния протест преди клетвата на правителството, там пишеше – Правителство на Олигарски – или нещо такова, игра на думи с Вашата фамилия? Става дума, че някои от министрите според хората в социалните мрежи, според тези, които излязоха, са зависими от икономически кръгове.
Ако ми подскажете кои, мога и да коментирам.
Ставаше дума за г-н Стоянович, които се беше изявявал като защитник на строежа в ски зоната в Банско, за г-н Тихолов, който Вие в последствие сменихте.
Вижте сигурно за всеки човек с по-дълго CV, някъде в неговата професионална кариера може да се намери, че в определен период е работил за една компания, в друг период за друга. За мен е важно в момента да няма такива обвързаности и действията, които върши, да са в интерес на общите цели и реализация на общите цели. Ако тръгнем категорично да отхвърляме хора само заради това, че на младини или, както казах някакъв етап от своята кариера са работили в някаква частна компания, повярвайте, че няма да намерим хора или трябва да бъдат такива, които са завършили току-що, и са излезли от студентската скамейка.
Вчера парламентът гласува състава на Вашето правителство, но не обсъди програмата, която Вие сте депозирали в Народното събрание, до какви компромиси достигнахте по време на преговорите си? Например минималната заплата разбрахме, че ще бъде изпълнена предварителната заявка на БСП от предизборната борба за 450 лв. в края на мандата. Къде отстъпихте от останалите политически сили, които подкрепят това правителство?
Аз бих ви посъветвал, като намерите малко време, да погледнете в програмата на БСП от предизборната кампания, да погледнете в анонсите и програмата на ДПС и ще видите, че в сегашния план или програмни приоритети почти никой не е отстъпил от нищо. С много малки изключения, като формулировките в тези зони, които са обект на коментари, като формулировките са по-общи, тоест ще продължи да се работи в тази насока, дори за най-яркото разграничително поле по отношение на персоналния данък също има една формулировка, че ще се стремим към въвеждане на семейно подоходно облагане. А втората половина от мандата, в момента не си спомням точно формулировката, след анализ на фискални ползи, тоест най-напред трябва да направим анализ и тогава да стигнем. Вероятно това означава, че няма да бъде тази есен, а евентуално по следващата, след първата фискална година.
Защо отстъпихте, г-н Орешарски от първоначалното заявено намерение да спрете офшорните фирми, които да имат достъп до държавни пари?
Този текст отпадна, тъй като считахме, че доста дребен и елемент на оперативното управление, когато променяме ЗОП-а, Закона за обществените поръчки очевидно, че той трябва да се преразгледа. Най-вероятно такъв или аналогичен текст ще влезе. Но не само за това. Няма да изменяме ЗОП-а за това. Има много неща, които трябва да се променят, така че да направят допуска до поръчките по-широк и по-отворен и за по-малки фирми.
АЕЦ „Белене” е друг голям проблем, който фигурира във Вашата програма, представена пред Народното събрание, как гледате на този проект, има ли той бъдеще? Предстои и Народното събрание да се произнесе след референдума, който правихме в началото на годината. Има ли шанс да бъде съживен и рестартиран АЕЦ „Белене”?
Според мен има. Аз повече от месец мисля, повтарям едно и също и мисля, че то е много ясно. Аз гледам на „Белене” като на икономика, а не като на политика. Ние имаме предубеждения, повечето коментатори и упорито коментираме политически този проект. Ще повторя, аз гледам като на икономика. Ако той има необходимата ефективност и всеки икономически и инвестиционен проект, ако има необходимост, си струва да се мисли за реализация, ако няма – не си струва. Още повече, че проблемът се усложнява в случая от факта, че ние не стартираме сега. Тоест изборът ни не е напълно свободен. Има допълнителни утежняващи фактори. Проектът е започнал. Има инвестирани средства, и което е още по-важното, има арбитражен иск, с който аз не съм се запознал все още с детайлите, тоест не мога да преценя, че искам юридическо тълкувание какви са шансовете на нашата страна и на „Росатом”. Искът не е за малка сума. Искът е за 2,5 млрд. лева. За сведения ще ви кажа, че дори Сребърният фонд е по-малък. И тогава, като се запозная с всички обстоятелства, тоест видя дали по-старите анализи, доказващи икономическата целесъобразност на този проект, са актуални и към днешна дата, като видя как са се променили прогнозите за потреблението на електроенергия не само в България, а и в региона, като видя цените на оборудването към днешна дата, като видя иска, ще мога да внеса в парламента едно цялостно, обосновано с много факти решение. Но към този момент, ако искате твърд отговор, не мога да ви отговоря. Не знам дали ще продължим или не.
Казахте, че ще се запознаете с подробностите и тогава ще имате категорично мнение, все пак как си представяте, г-н Орешарски АЕЦ „Белене” трябва да бъде частен проект, както се говореше или трябва да бъде с преобладаващо държавно участие?
За мен най-идеалният вариант беше този от 2007-2008 година, когато голям, крупен инвеститор от бранша придобива 49 на сто и за държавата остават 51. Но към днешната ситуация ние сме много по-назад, отколкото структурата, която имахме през 2008 година.
Тоест това не може да бъде постигнато?
Не, ще се борим. Чакайте малко. Ако решим, че си струва, ще се борим и за инвеститор. Не си представям, че трябва да бъде на 100 процента държавен, защото кредитите, които ще трябва да се теглят, ще бъдат доста големи. Мисля, че финансовата структура може да олекоти значително и да не натовари нито с лев българския данъкоплатец. Крайната цел ще бъде това – пари от данъци да не се влагат в „Белене”, ако пак повтарям, стигнем до съответното решение. Правя уговорката, защото си представям как ще се интерпретира, ако не се изразя достатъчно ясно по този въпрос.
Обаче никаква витиеватост няма да Ви помогне в разрешаване на гордия възел в енергетиката, какъв е изходът там от създадената, заплетена ситуация от противоположни интереси? От 1 юли беше обявено, че ще се направи всичко възможно цената на тока да бъде притисната, това обаче очевидно в е временна мярка. Хората са много чувствителни към цените на тока. Ще продължите ли политиката на административно натискане на цените в енергетиката?
Аз искам малко да поясня за витиеватостта, и ако трябва да се върнем на „Белене”, какво не разбрахте?
Всичко разбрахме, питам Ви за…
Къде е витиеватостта тогава?
Защото Вие казахте, че трябва много внимателно да се изказвате, когато говорите за АЕЦ „Белене”, просто си направих една езикова закачка. Как ще процедирате с цените на тока? Ще продължите ли да ги натискате по административен път или ще се върви към либерализация на цените, защото това е от най-чувствителните цени в момента?
От погледа, който имам върху енергетиката като система до този момент твърдя, че не е детайлен, а оставам с твърдото убеждение, че вътре в системата има много резерви. Тя се нуждае от ребалансиране, в това число и по отношение на методика на ценовия микс и по отношение на участниците вътре в енергийната система на всички нива – от производство до доставки. От тази гледна точка първата задача ще бъде да се състави стабилизационен план, на който крайната цел ще бъде да не се повишават тези цени. Не само това, ще трябва да се заделят и средства за капитализация на енергетиката или поне на ключовите дружества там. Ще ви припомня, че 2009-та година едно от първите решения на старите власти беше да повишат от 50 на 80 на сто дела от дивидента, който прибира държавата. В резултат на четири години практически изтегляне на преобладаващата част от печалбата, днес доста държавни дружества и в енергетиката в частност, са доста декапитализирани. Не искам да правя мрачни прогнози, но само ще подчертая, че някои от мощностите не са рехабилитирани, не се поддържат и като основен ремонт, което е риск за цялата система. Тоест нашите усилия ще бъдат да има достатъчно средства, с които да се поддържа нормално оборудването. Мисля, че е постижимо. Смущават ме по скоро многото интереси, които трябва да бъдат натиснати. Аз в началото заявих, че в интерес на обществото ни, няма да се съобразявам с интересите, на когото и да е.
Като говорим за чужди интереси, г-н Орешарски вчера или онзи ден, ако не се лъжа, високопоставен гръцки представител в Москва каза, че Гърция е готова да продължи да работи по проекта „Бургас-Александруполис”, ако България промени мнението си. По отношение на този проект имате ли визия дали ще бъде стартиран от наша страна?
Не, нямам мнение по този проект. Предстои да се запозная. Мога да ви повторя същото. За ефективността и за безопасността в случая обаче на тези съоръжения обаче, които са на българската граница, не мога да кажа нищо в момента по него, тъй като не съм запознат.
С двата доклада, които излязоха вчера, има доста противоречиви препоръки, една от които е да кажем, закриване на БЕХ, дали сте мислили по този казус?
Пак цялостен план трябва да се направи. Закриването на БЕХ е второстепенна мярка, може и това да се направи, но то ще икономиса 5-6 млн., а ние говорим там за недостиг на стотици милиони. Разбирате за какво става въпрос и колко второстепенна по фискалност е тази мярка. Така че нека специалистите да подготвят, предполагам, че това ще стане до няколко седмици цялостен план за ребалансиране на енергетиката и тогава, най-вероятно даже икономическият министър ще може в по-големи детайли да ви запознае с действията, които се предприемат и ще се предприемат в този сектор. Но твърдо имаме намерение на този етап да не допуснем по-високи цени за крайния потребител.
Като си говорим, г-н Орешарски за препоръки и мнения на европейски експерти, вчера излезе един доклад на ЕК, който отправя конкретни препоръки, даже бих казал прикрити критики към България – констатации, които не са особено приятни, например препоръчва се горещо българите да работят по-дълго за пенсия, да бъде изравнена възрастта за пенсиониране на мъжете и на жените. Нещо, което е в пряко противоречие с нещата, който пише във Вашата програма.
Да, уловихте единственото. Аз четох много внимателно доклада. И вътре има поне 15 до 20 мерки, разделени в по-малко групи, но във всяка група има по няколко мерки и вие уловихте единствената, за което ви поздравявам, в която има известно противоречие с програмата, която вчера обсъждахме. Всички останали, даже умишлено ги отбелязах, тъй като трудно ще ги изброя само по памет. Всички останали съвпадат с мерките, които ние сме набелязали, дори някои от тях са формулирани по сходен начин. Става въпрос за по-добра данъчна събираемост. Упрек, че не събираме данъците – нещо, с което нашите опоненти не бяха съгласни, но аз го повтарям от 2010 година, поне че влошаваме събираемостта на данъците. Вчера го има като препоръка, да подобрим събираемостта на данъците, да въведем по-ефективен контрол върху разходите по бюджета, също го има в тази програма. Да се грижим за заетостта и да създаваме работни места с акцент върху младежката безработица. За образованието, за интеграцията на малцинствата – нещо, което също ще го откриете в нашата програма. За бизнес климата и подобряване на бизнес климат и административния натиск. Не е използвана тази дума, по скоро е сходна дума, но думата натиск е моя. За малките и средните предприятия и достъпът до кредитиране. Нещо, което опонентите винаги казваха – в банките има много средства, защо трябва. Специално Банката за развитие – малки и средни предприятия – вчера ни го пишат. Очевидно и отвън е забелязано. За ЗОП-а и необходимостта да се промени, ние говорихме вече по един конкретен повод, но там по скоро не е това поводът. Поводът е по скоро да се осигури равен достъп на всички субекти към ЗОП-а за регулаторните органи. И остана, умишлено не го споменах до този момент и пенсионната възраст. Тук имаме известни противоречия, защото ние на този етап предвиждаме да се спре увеличаването, което не означава, че това е завинаги.
Но държите на това, което пишете във Вашата програма и на този етап не смятате да се съобразите с тази препоръка от страна на еврокомисията?
Да, в програмата това, което пише, ще го изпълняваме и ще коментираме с еврокомисията и тази мярка, не само останалите.
Като заговорихме за доходи хората очакват сега, веднага, още днес да им се повишат доходите, какви са възможностите за повишаване на възнагражденията на хората?
Аз мисля, че не очакват това хората.
Няма да имат нищо против при всички положения.
И аз няма да имам нищо против, ако утре ми увеличат заплатата. Но мисля, че преобладаващата част от нашето общество си дава сметка, че това не може да стане утре, и че трябва да се създадат необходимите предпоставки, на първо място част от тези мерки, за които в момента говорихме. За колко време мислите, че могат да се реализират тези мерки? Нито за седмица, нито за месец, някои от тях дори за една година не могат да се реализират, което означава, че нашата политика по отношение на доходите ще бъде да повишаваме доходите в рамките на възможностите. Да не правим прекалено силни крачки напред. Когато човек крачи много бързо напред, след това трябва да се връща. По отношение на минималната работна заплата, ние имаме ангажимент за 450 лв. в края на мандата. Имаше коментари вчера, няма да станем по-богати до края на мандата. Аз съм убеден, че и в края на следващия мандат, сигурно и в края на по-следващия мандат ние няма да станем с доходите на старите европейски страни, няма да стигнем нито Германия, нито Франция, нито Англия. 450 лв. като цяло, от една страна, ми казваха – не сте ли амбициозни, от друга страна, казват – това също е бедност. Аз по скоро съм съгласен с второто, че 450 или 500 лв. минимална заплата също ни оставя бедни. Това са 250 евро. Пак ще сме с най-ниската минимална работна заплата или между най-ниските поне. Но за мен е по-важното първо да намалим безработицата, която в момента заема вече рекордни стойности и ни връща в 90-те години, в края на 90-те години – 14 на сто. Аз си спомням такава безработица, може би 2000-2001 година. Тоест да интегрираме обратно тези наши съграждани, които временно са без работа, да намерим работни места, дори на първо време и с цената на временните мерки, зашити в края на краищата е по-добре да имате неустойчиво работно място, отколкото никакво. Но целта трябва да бъде успоредно с това да се подобрява квалификацията, така че да се насърчават инвестиции, предприемчивостта, за да откриваме трайни работни места, а не такива по временна заетост. Временната заетост трябва да разглеждаме като едното прилагателно, временна мярка.
Казахте за заплатите, г-н Орешарски, но какво да очакват пенсионерите от новото българско правителство? Ще има ли увеличение на минималната пенсия, коледни добавки, някакъв тип помощ за възрастните хора?
Ангажиментът ни е да възстановим така нареченото „швейцарско правило“ и ние ще го направим още от следващата година, което предвижда автоматично, в определена степен индексиране на пенсиите, по формула, включваща 50 на сто от ръста на инфлацията и 50 на сто – ръста на осигурителния доход. Така че не в зависимост от субективни решения, а в зависимост на субективни факти пенсиите да не могат да изостават поне в реалния, като реална платежоспособност. А всичко друго по скоро ми се иска, нека да видя фискалните възможности.
Всяко правителство , което аз си спомням, идва на власт с обещание, че ще промени бизнес средата в България, Вашето направи изключение, с какво обаче Вие се различавате от предишните правителства, с какво ще убедите бизнеса, че действително ще промените условията, така щото тези 250 000 работни места, които бяха обещани, действително да се случат?
Аз вече съм го правил 2005 година и следващите години, може би имахме най-благоприятния бизнес климат. Да, благодарение на благоприятна външна среда, но който и да попитате вътрешен предприемач, ще ви каже – благодарение на сполучлива данъчна реформа, на по-нисък административен натиск. Така че ще приложим мерки, които са конвенционални, не някакви нови, инженерни, непробвани досега. Това, което го пише в програмата, мисля че се възприема изключително добре. Тое коментирано с бизнеса, очаква се от бизнеса. Така че без да правим революции, ще отдръпнем държавата в допустимата степен, ще я отдръпнем от офисите на фирмите, а ще изтеглим изцяло МВР от тези офиси.
Г-н Орешарски, ще вземете ли предвид статистиката, едно изследване, което направи служебното правителство за това какъв процент от парите на държавните предприятия се държат в определени банки и ще направите ли нещо по въпроса?
Правителството направи една регулация, която в интерес на истината аз не я намирам много за добра. Според мен отиде в другата крайност. В нея имаше изискване всяко предприятие да държи пари в четири банки, поред мен това е ненужно разсейване, противоречи на банковата логика. Когато взимате, например кредит от една банка тя обичайно иска и депозитите, и текущите обороти да минават през тази банка и това е обичайна банкова практика. Опитайте да вземете кредит, но да държите депозитите, т.е. от една банка кредит, а вашите депозитите да бъдат в друга банка, това май няма да стане.
Но смятате ли, че е нормално парите на 80-90% от парите на държавно предприятие и то масово да са в една банка?
Не смятам, че нормално. Смятам, че трябва да има конкурси и банката, която предложи най-добри условия и може би, заради опасенията, които и вие казахте преди малко, може би трябва и регулация да не бъде само една банка. В момента аз изказвам по-общи съображения, мен не ме притеснява и тази наредба, но да видим как работи, ако покаже дефекти, ще видим тези дефекти и ще ги отстраним.
Сега като заговорихме за бизнеса преди малко в нашето студио имаше един много разпален диалог във връзка с плановете Ви да се промени режимът за тотална забрана за пушенето на открито. Какво точно предвиждате в тази област, защото както коментирахме преди разговора с Вас, има две твърди ядра, които като че ли не могат да постигнат никакво споразумение помежду си? Само, за да илюстрирам едното твърдо ядро, ще цитирам едно мнение от Фейсбук страницата ни. Цветана Петрова казва: „Г-н Орешарски, къде ще ни върнете с връщането на пушенето на закрити места? Със сигурност няма да е в Европа!”
В общ план аз никога не съм харесвал крайностите. Обикновено крайностите не са добри решения и в икономиката, и в обществото, и в нашия ежедневен живот. Струва ми се, че тоталната забрана, на която сме свидетели е крайност, която вече почти не можете да видите в Европа. Съгражданката, която пише това я съветвам да посети и други европейски страни и да види, че в повечето от тях има място за пушене и като цяло твърда забрана за пушене на обществени места, но са отделени места за пушене – това е в Германия, това е и в Англия, това е и във Франция. За пример ще дам нашето летище в София, е единственото в Европа, на което няма нито едно място, на което може да се пуши.
Има срещу заплащане.
Това не е добра практика. Има срещу заплащане, да, аз нямам предвид това.
Ако ми разрешите още два въпроса във Фейсбук. „Може ли да попитам г-н Орешарски как ще стимулира икономиката на България? Не е ли редно малко да се ограничи вносът на китайски, турски и всякакви стоки да и да започна България сама да произвежда, това което й е нужно?” И още един въпрос – „Г-н Орешарски, ще махне ли всички дребни чиновници, които бяха назначени по заместване?”
По първия въпрос ще направим всички усилия да ограничим контрабандата и на въпросните стоки. Обикновено контрабанда разбираме цигари и горива, не само. Повече ме притеснява, даже някои вътрешнообщностни доставки, които не се облагат и по този начин получават веднага 20 на сто преднина пред българското производство от една страна и от друга чисто нелегалния внос, както е казано там на доста евтини стоки китайски и др., които също не подлежат на никакви данъчни режими, така че те също влизат в нелоялна конкуренция с българското производство. Но нека не отиваме пак в другата крайност, не можем, а и не трябва да забраним вноса, защото по този начин пък ще сложим нашите предприятия в парници, както бяха през ’70-те и ’80-те години и качеството на стоките цени ще удари пак потребителя. Тогава има опасност да купуваме много скъпи, но в замяна на това много некачествени стоки, както казваше някога Маргарет Тачер.
По какъв начин ще успеете да отсеете калинките, понеже споменахте за държавната администрация, калинките, дребните чиновници, които са назначени по заместване също. Ще има ли чистка в държавната администрация, след като поемете властта?
В държавната администрация, забелязал съм още от 90-те години насам, има намаляващ капацитет. Всички хора, които са професионалисти и си вършат добре работата могат да бъдат спокойни за работните места и обратно – всички, които по някакъв начин не притежават необходимата квалификация или не се справят добре със своите задължение те наистина би следвало да освободят своите места, за да може да върви общата работа. Тоест няма критерии: назначени сега, назначени в миналото, привърженици на този или на онзи. Поне хората, които ме познават в моята си работа преди и в администрацията знаят, че такъв критерии никога не е имало.
Добре. По Ваше мнение областните управители на този етап добре ли се справят?
Областните управители ще бъдат сменени в най-скоро време. Те са политически лица.
Ще има ли политически квоти, господин Орешарски, при назначаването на зам.-министрите?
Квоти няма да има, ще има критерий „професионализъм”, квоти няма. Все пак, вижте, аз съм участвал в правителство, което направи грешка с квоти, искате пак да я правим ли? Трябва да сме много глупави.
Не знаем дали го отчитате като грешка.
Отчитам го като грешка, много пъти съм го казвал. Лично съм виждал квотирани зам.-министри, които не всички от тях вършеха добра работа в моето министерство.
Какви са личните Ви очаквания – колко време очаквате да управлявате? Тъй като, ето казват, 121 депутати трудно ще се съберат, същевременно има много тежки задачи, които трябва да разрешавате.
Моите планове са за 4-годишпен мандат, а ако други обстоятелства го скъсят това е съвършено друго. Аз в момента работя с хоризонт 4 години, краткосрочни мерки, средносрочни и по-дългосрочни.
Ще спрат ли разговорите, господин Орешарски, с извънпарламентарните партии, с гражданските структури и организации, с неправителствените такива, които проведохте преди изборите, но подтекста на въпроса ми беше дали не беше предизборен ход това?
Няма да спрат, напротив – ще ги разширим и ако след време пак си говорим с вас и вие ме попитате колко срещи направих лично аз сигурно няма а бъдат много, но аз ще изисквам и от моите министри да правят същото. Защото по-добре е по повечето въпроси, които са секторни и зависят, всъщност те всички въпроси са секторни, по-добре е да се правят срещи с непосредствените ръководители на съответната администрация и да се вземат много по-добри решения. Сигурно на някои от срещите ще присъствам и аз, ще приемам представители на различни граждански формирования. Но правя го като уговорка отново, ако следващият път ме попитате по-скоро ще направя обобщение в различните сектори как са взети мнения на гражданските формирования, при формиране на решения, разбира се.
Добре. Благодарим Ви за това гостуване. Първа телевизионна изява на избрания вчера за премиер Пламен Орешарски.