Добрите идеи, които засягат държавата, могат да се реализират, когато имаш власт, казва служебният министър-председател в предаването “Панорама“ на БНТ

Днес служебното правителство започна работа. И ето го в първия ден министър-председателят проф. Огнян Герджиков е тук. Добър вечер.

Добър вечер.

Човекът, който беше председател на Народното събрание и който написа книга „Аз не бях политик“, стана премиер. Защо приехте?

Доверието много тежи. Президентът Радев ми гласува много високо доверие и е много тежко човек да не поеме в такъв случай тежкия кръст. Не ми беше лесно да приема, защото знам какво е в политиката, както казват хората, ял съм й попарата. Но, в крайна сметка, когато си обграден с такова доверие, наистина би било безотговорно току така да откажа. Опитвах се да го убедя, че вероятно има и по-подходящи от мен, но той се оказа твърдоглав. Има и още една причина, която досега не съм споделял – аз имам някои, струва ми се, добри идеи, а добрите идеи, които засягат държавата, могат да се реализират, когато имаш власт. Една такава добра идея е една инициатива на Българската стопанска камара. Става въпрос за дребния и средния бизнес, за светлия бизнес. Той трябва да бъде подпомаган. Едрият сам се грижи за себе си, но дребният и средният е смачкван от прекалено много бюрокрация, от знайни и незнайни такси и всичко това го спъва. Понеже това се регулира основно с подзаконови нормативни актове, тоест това е във властта на един кабинет, може да се направят стъпки в тази посока. Имам и други идеи, но нека всичко така изведнъж да не казвам.

Да и аз ще ви попитам, очевидно разбирате от търговско право и затова сте се насочили към това. Коя е обаче голямата амбиция на един премиер на служебно правителство, защото той едва ли може да оправи всичко?

Никакво съмнение. Първо, времевият хоризонт е много близък. Но да се направят няколко добри стъпки – пак е нещо. И най-важното, ние имаме две най-важни задачи – демократични и честни избори, безусловно демократични и честни, защото се нагледахме на какви ли не безобразия по изборите, и една задача, която сега за първи път ни се поставя и която такава задача ще имаме след още 13-14 години, когато се падне ротацията пак да бъдем председателство на Съвета на Европейския съюз. Така че това е много сериозно предизвикателство, а ние отсега сме вече в малко забавен ритъм. Трябват огромни усилия, за да излезем с чест. Защото, ако се провалим тук, ние просто ще си сложим една много голяма черна точка.

Може ли да се провалим и може ли да ни вземат председателството?

Ние, ако се откажем от него, ако кажем: ние не можем да се справим. Но ние ще си нанесем звучен шамар сами. Това не трябва да се случва, тъй като ние така или иначе се борим за престиж като държава, която все още ни водят в задния двор на Европа. На нас никак не ни харесва и с основание не ни харесва. Така че това е моментът, в който ние можем да излезем в една позиция, която вече да ни поставя като един наистина пълноправен, уважаван член на Европейския съюз.

Много ли сме се забавили?

Е, прекалено много може да не е, но не трябва да се отпускаме. Защото наистина е много, много важна задачата.

Казахте: президентът Радев ми предложи. Само той ли?

Само той.

Политически партии кадруваха ли? БСП?

Не. Категорично не. Никой друг не е излизал с подобно предложение. Единствено той.

А кой избра министрите?

Той. Това е негов кабинет. Той ги избира. Аз ги научих министрите три дена преди днешния ден.

Все пак не трябваше ли поне няколко да познавате лично?

Не, аз ги познавам по стечение на обстоятелствата. 4-5 души познавах преди това, сега вече от няколко дена сме повече време заедно и аз мога да кажа, че за мен това е един много добър екип, защото са хора професионалисти, експерти, наистина с желание да свършат работа. И така съм обнадежден. Дано да е така. Не съм прекален оптимист, но съм обнадежден.

Какво ни говори профилът на министрите експерти, които досега са били далеч от камерите, за да няма за какво да ги атакуват, нали така?

Основно е така.

Наистина ли?

Да, да, основно е така. Това са експерти, които малцина са се докосвали до политиката, а те се броят на пръстите на едната ръка, даже е много. Така че, нали, вечният бюджетар Кирил Ананиев, който действително е великолепен финансист, той има дълъг стаж в Министерството на финансите. Много са малко. Илко Семерджиев, който е известен, бил е в няколко правителства, и кой беше още? Да ме подсетите да не забравя, но горе-долу толкова.

Въпросът е това страх от атаки ли издава?

Кое точно да издава страх от атаки?

Експерти, които са били далеч от камерите.

Не, такова трябва да бъде според мен служебното правителство. То трябва да бъде неутрално, то трябва да бъде наистина експертно. Неутрално – хора, които не са били в политиката. Всъщност аз се оказвам някакво изключение от малкото изключения. И това е добър избор на президента Радев.

Ще правите ли ревизия на досегашното управление? Ключов въпрос.

Не може да бъде без никаква ревизия. Не, че ще има скелети от гардероба; не, че ще има преднамерени атаки, но ние сме длъжни да видим нещата как са се развивали и където има безобразия, да направим каквото е необходимо. Ние не можем да си затваряме очите и да кажем – ние сме само за два-три месеца и било каквото било. Това просто не би било коректно пред българския народ.

Въпросът е колко голяма ще бъде тази ревизия и колко надълбоко ще искате да бръкнете?

По това сме си говорили вече. Всички министри са длъжни да направят една добра ревизия на нещата, които заварват – да видят къде има например необосновани в последните седмици обществени поръчки, защото някои от тях може би са съмнителни. Има ли такива случаи, не трябва да се колебаем да спираме такива поръчки. Разбира се, трябва да се подхожда диференцирано, защото има такива, които се отнасят до финансиране от европейски пари – ние не можем да си играем с това. Така че много внимателно, диференцирано трябва да подхождаме.

Казвате, че няма скелети в гардероба или не става въпрос за скелети в гардероба. Сигурни ли сте, че няма?

Ами в крайна сметка пък, ако се намери някой…

Ще сменяте ли заместник-министри?

Ами те по правило си отиват с кабинета. Политическите кабинети си отиват, заместник-министрите са на първо място, те си отиват. Някои от тях могат да бъдат поканени и биват поканени, както например Кирил Ананиев, за когото стана дума. Но това са горе-долу изключенията. Там, където специално кадърът е много ценен, много полезен, много качествен, не трябва да се лишаваме от тях.

Ще сменяте ли областни управители?

Има два подхода – сменяме ги всички или не сменяме нито един. И двата подхода са грешни. Верният подход е диференцираният подход. Областни управители, които си вършат добре работата, качествени, доказани професионалисти, почтени хора ще останат. Тези, които обаче се заиграват с едни или други партии или пък има съмнения за тях, че не са най-добрите управленци, или пък не дай Боже и други грехове, ние ще се освободим категорично от тях.

Нали знаете, че има съмнения за 99% от българите?

Това е вярно. Но ще гледаме да го направим процентът по-малък.

Казахте, че хубавото ще надградите, а грешките ще поправите. Кое е най-голямото постижение и коя е най-голямата грешка на Бойко Борисов?

Такива оценки дава историята. Но да кажете историята по в перспектива ще даде, защото историята работи с минали събития и нямаме време толкова да я чакаме. Затова народът, хората ще дадат оценка. Сега вие искате мен малко така като да ме вкарате в капан.

Да.

Усещам, аз все пак донякъде усещам. Ако започна да казвам – това, което направи Бойко Борисов е прекрасно, той се оказа един великолепен държавник и т. н., това значи аз правя пропаганда, агитирам за изборите след 2 месеца в полза на ГЕРБ. Ако кажа обратно – това е пълен провал, Бойко Борисов повече не трябва и т. н., значи правя агитация в полза на БСП. Аз не искам нито едното, нито другото. Много ви моля.

Да, но аз казах едно хубаво и едно лошо – само това казах? Дори, хайде да кажа – най-хубавото и най-лошото.

Хайде да ги чуя?

Не, аз това питах, питам Вас.

Разбира се, той имаше положителни неща, това е безусловно. В крайна сметка излезе се от известна криза, стабилизираха се нещата. Има позитивни сигнали, това е вярно. Слабостите ще ги видим какви са точно в близките дни.

Много сте внимателен, господин професоре. Не рискувате ли с вашето неутрално правителство, изкушението всички партии да вдигнат ръка от вас преди изборите и да оправдаят всичко с вас? Вие готов ли сте да понесете да бъдете универсалното оправдание за всички?

Дали съм готов или не, ако се струпа на главата ми, ще се струпа. Аз съм поел този кръст с ясното съзнание, че ще има негативи върху ми, дори и да направя всичко най-добро, то едва ли ще мога. Никак не е просто да се управлява една държава, в която омразата и противопоставянето са на власт. Това е нещо, което много ме гнети. Все си мисля, че е дошло време за помирение, защото тези безкрайни противопоставяния в такъв размер на непоносимост на двата полюса един към друг, не е градивно. То руши.

Да, въпросът е как се прави помирение?

Трябва да се прави с повече интелигентност.

Казвате най-важната задача е да гарантирате честни избори. Но как, вие смятате ли, че към момента на изборите ще контролирате напълно държавния апарат?

Аз съм много обнадежден от министъра на вътрешните работи. Струва ми се, че той, защото точно това министерство има доста важна функция в едни избори. Обнадежден съм от желанието на всички колеги в кабинета да направят всичко възможно, за да престане това, което виждаме през последните години, тази грозна картина на продажба на гласове. Това на моменти се превръща в нещо, което няма нищо общо с демократични избори.

Как ще купите 12 500 машини за гласуване, както иска законът?

Тази задача е непосилна. По този въпрос започнахме да говорим от първия ден, тъй като времето е изключително малко и няма откъде да се намерят толкова много машини за такова машинно гласуване. Затова изходът е в тълкуването на закона и тук ще си позволя една максима, която лежи в основата на частното право – „Не може да има задължение за невъзможни неща“. След като това наистина е обективно е невъзможно, не може да ни се вмени в задължение да се проведе машинно гласуване 100%, тъй като просто не може да се осигурят толкова много машини за толкова кратко време.

Да, но после ще ви кажат, че не сте спазили закона.

Те винаги ще ни кажат нещо, това е ясно.

Добре, има една тема, по която със сигурност вие имате мнение и то не от сега - съдебната система. Вие сте прочели европейския доклад. Как и вие ще трябва да го коментирате, и вие ще трябва да му отговаряте като актуално правителство на България, какво виждате там, какво прочетохте?

Не звучи много добре, но не съм го чел. Не мога всичко да прочета, защото много неща ми се струпаха напоследък. Но ми стои като задача, заедно с министъра на правосъдието да се запознаем с този доклад, тя ми се струва, че е в напреднала фаза, за да видим какво може да се направи в краткото време. Това не е нещо, което може да се направи нещо сериозно. Защото няма парламент. Когато няма парламент, възможностите на служебния кабинет са ограничени, защото не може никакъв законопроект да се подготвя. Така че малко може да се направи, но това малко поне да бъде в правилната посока.

Сега, тези дни протестират съдии. Вашите възгледи, до кого се доближават повече – до тези на председателя на Върховния касационен съд Панов или до на главния прокурор Цацаров?

Не искам да взимам страна в такова противоборство в съдебната система. Много проблеми има в съдебната система. Известни са ни по-голямата част от тези проблеми. Един от проблемите е изключителната натовареност на съдиите, особено в Софийския районен съд, е наистина е претоварен. И това не може да даде едно ефективно правосъдие, тъй като има процеси, които траят 5, 10, 15 години и човек не може да намери правосъдието. Това е обективната невъзможност, просто защото те не могат толкова съдии да поемат такъв огромен брой дела да решат. Аз наистина се възхищавам на голяма част от тях, които са истински професионалисти. И не трябва да се слага петно върху цялата съдебна система, тъй като това е обида към честните, професионални съдии, морални, които си вършат работата както трябва.

Има ли проблем там, който искате да решите вие или можете да решите вие?

Малки са възможностите на един служебен кабинет да направи нещо в тази насока. Просто нямаме такъв ресурс.

Сега виждам нещо любопитно, ако ви попитам за правителството. Вицепремиер военен отговаря за полицията, а преди сякаш беше обратното. Това деликатен знак от ген. Радев към ген. Борисов ли е? Или пак ще кажете, че ви вкарвам в някаква интрига?

Да, тъкмо щях да го кажа, така че вие ми помогнахте.

Все пак, полицията и армията влизат в съвсем друго отношение.

Аз смятам, че полицията и армията си намериха много добри министри. Това е моето първоначално впечатление.

Сега друг сигнал – д-р Семерджиев срещу д-р Москов. Това означава, че ще ревизирате здравната реформа, така ли?

Д-р Семерджиев е с много богат опит и с много добър поглед върху здравната система. Както аз разбирам, той не споделя много от концептуалните възгледи на довчерашния министър Москов и очевидно е, че там ще има промени, и то наистина има нужда от промени – много сериозни промени. Защото здравната система е много болна, много е болна. Защото тя принуждава и честните лекари да злоупотребяват, за да оцелеят.

Това може ли да стане за 2 месеца?

Може да се постави поне началото.

Кое е голямото нещо, което не работи в България, г-н професоре?

Страхувам се, че така изведнъж поставен ребром въпроса, няма да улуча най-голямото. В много неща имаме проблеми. Мен най ме боли за образованието, ако ме питате, защото съм най-свързан с него. Но тази инвестиция в образованието не е инвестиция, която дава резултат в близка перспектива, затова никой не тръгва да я прави там истинската инвестиция, а тя дава резултат след 15-20 и повече години, но е най-печелившата инвестиция. И ние сме огромни длъжници и сме нарушители на Конституцията перманентно, защото ежечасно я нарушаваме – чл. 53 ако не се лъжа от Конституцията, да не сбъркам, където се казва, че до 16-годишна възраст всички трябва да учат. А ние сме допуснали да имаме стотици хиляди неграмотни и полуграмотни. Ние ако не вземам позиция на 100 процента грамотност, това обаче провеждано в течение на няколко кабинета неотклонно с всякакви мерки, с всякакви мерки, включително и силно рестриктивни и санкционни.

Има ли мафия в България?

Не съм специалист по мафиите. Говори се, че има, но не е моя тема.

А не усещате ли, че нещо се сговаря зад кулисите?

Може би ще го усетя скоро време.

Нали ще кажете като го усетите?

Не мисля да мълча, защото колкото и да е рисково, не можем да си затваряме очите.

Как виждате вашият личен план – да останете неутрален, приет от всички и до изборите да има спокойствие или да рискувате нещо да промените рязко с риск да ви намразят?

Пак истината е някъде по средата. Не може човек да остане абсолютно неутрален и пасивен. Това не е честно към хората. Но не може да се гледа на нашето правителство като реваншистко, което дайте сега да разчистваме сметки. Така че пак трябва да се намери точната рецепта, точния баланс. Не може безобразия, които ние ще видим, не можем да ги оставим така. Има си в крайна сметка правоохранителни органи, ще сезираме прокуратура. И така.

Вие помните онзи 4 февруари 2005 година, нали?

Не мога да го забравя.

Да, аз също. Беше петък, между другото.

Това вече съм го забравил.

Да, беше петък, имаше „Панорама“. И искам да ви попитам, спомняте си как първо ви свалиха, после ви ръкопляскаха, и накрая съжалиха, че са го направили.

При това забележителното е, че ръкопляскаха не НДСВ, а цялата пленарна зала. Това беше всъщност впечатляващото.

Да, тези, които ви свалиха, после ви ръкопляскаха. Какъв урок научихте тогава?

Че човек, когато се стреми съвестно да върши работата си, независимо от конюнктурата и от едни или други политически хватки, в крайна сметка бива оценен. И аз затова съм го кръстил – това беше моят звезден миг в политиката. действително усетих уважението на народните представители, които минути след като ми отрязаха главата ме аплодираха.

Да, и след това дойдоха в „Панорама“ с увесени носове.

Това вече вие го знаете.

Да, и хич не бяха горди от това, което беше станало. Вие обаче разбрахте на какво са способни българските политици, нали?

Да, така е.

Добре, може ли човек обаче да бъде хем част от тях, хем да бъде над тях, или това е интелигентска илюзия?

Малко на такова прилича, да, изглежда. Но изповядвам една максима: Прави каквото трябва, да става каквото ще.

Как ще познаем след 2 месеца, че сте успели?

Хората ще го кажат.

Премиерът проф. Огнян Герджиков. Много Ви благодаря за участието.