Смятам, че България трябва да излъчи еврокомисар в сравнително близко време, казва министър-председателят в предаването „Тази събота“ по бТВ

Реваншистки ли е настроено служебното правителство към управлението на Бойко Борисов? Защо въпреки че кабинетът е готов да отпусне още около 23 милиона лева за машинното гласуване, то си остава голям проблем? Може ли да се стигне до касиране на резултатите от извънредните парламентарни избори? Какви в момента са отношенията между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2? Кой и кога трябва да излъчи нов български еврокомисар? Това са само част от въпросите към служебния премиер проф. Огнян Герджиков.

Надявам се, че за тези две седмици, откакто сте премиер, не сте си изгубил доброто чувство за хумор.

Интересно е, че съм го запазил все още, да. Ще ми се да го запазя и до края.

Кажете ми за президента – в какви отношения сте с президента Румен Радев?

Струва ми се, в добри. Ние преди това не се познавахме.

Той ли Ви звънна, за да Ви покани на поста служебен премиер?

Да, той.

Лично той?

Той.

И какво – обади Ви се и каза: „Здравейте, професоре“?

Да, покани ме на една среща. Аз го помолих първо за размисъл и второ му казах да потърси по-добър вариант от мен. Той вероятно е положил някакви усилия в тази насока, но така или иначе, три дена преди да се сформира кабинетът – значи на 24-ти, ми се обади повторно, покани ме и каза „Това е положението“.

Вие сте.

Да.

А Вие можехте ли да откажете?

Това е едно голямо доверие към мен. Питах жена ми – никак не беше щастлива от това нещо, но така или иначе, не трябва жена ми да е определящият фактор. Първо, доверието е голямо наистина. През годините натрупах известен опит, макар и не в изпълнителната власт, и да се откаже такова доверие като че ли е много егоистично – да кажеш „Сега аз си гледам живота, имам си свои занимания“.

Много ли сте различни с президента Радев?

Ние сме от един пол – това значи ни сближава.

Това – да.

Не, не смятам да сме много различни. Аз лично съм с много добри впечатления от това, което излъчва той и което… изобщо, за мен той е много добър президент.

Хайде откровено да Ви попитам: политици от партии дръзвали ли са да вдигнат телефона, да Ви дават наставления?

Не. Доколкото знам, на него са се опитвали.

На президента?

Така знам – че са се опитвали.

Кой? БСП?

А, не знам, питайте него – моля ви, мен не. Но той е споделял, че има натиск от различни посоки. Слава Богу…

За какво го натискат?

Е, сега за какво – кадрови въпроси или Господ знае още какви. Така или иначе, то е разбираемо донякъде. При мен, слава Богу, такива натиски не са оказвани, защото е известно, че това е правителство, назначавано от него. Аз министрите не съм си ги избирал и назначавал. Не, това са негови номинации, той ги е избрал от първия до последния, от мен до последния.

Има ли неща, които Ви тревожат като премиер? Какво наследихте от бившия премиер Бойко Борисов – една добре уредена държава или една проблемна държава?

Всяко изказване в единия или другия полюс е рисково. Истината е някъде по средата. А и положението ми на служебен премиер ме кара да пазя максималната неутралност, тъй като влизаме, вече сме в предизборен период и много силната критика ще налива масло в БСП, пък обратно – ако кажа, че това е една прекрасно уредена държава, ще бъде агитация за ГЕРБ. Не бих искал нито едното, нито другото.

Но хората, професоре, очакват от Вас истината и само истината. Те искат да разберат какво е състоянието на държавата.

Така е. Така е, но не бива да се стига до крайност. Основната цел на правителството не бива да бъде да вадим скелети от гардероба, да правим тотална ревизия в дълбочина, колкото може – повече, въпреки че самият Бойко Борисов призова при смяната на властта дълбоко да се рови. Но все пак трябва да бъде по възможност умерено.

Реваншизъм ли е това, което се случи в Министерството на здравеопазването, този челен сблъсък, който наблюдаваме между вашия министър Илко Семерджиев и неговия предходник Петър Москов?

И двамата са много енергични, много дейни, много активни, много работохолици, обаче имат различни виждания за здравеопазването. Затова се е получил този така известен сблъсък. Но понеже стана ред за здравеопазването, ще ми се да изразя моето отношение по въпроса за здравеопазването.

Да припомня ли, че бяхте написал миналата година една поема за клиничната пътека.

Да.

Вие бяхте лирическият герой.

Да.

И се бяхте изгубил в бюрокрацията на тази клинична пътека.

Така е, така е. Но да оставим настрани това…

Разкажете за Вашия челен сблъсък в здравеопазването.

Това е нещо, което се случи преди има-няма два месеца. Оказва се, една позната на мен млада жена в много тежко положение – закарват я по спешност в една голяма софийска болница, там я приемат в интензивното, дават й да подпише документ, който тя не знам кой свят е и подписва, в резултат на което се оказва, че тя дължи 600 лева всеки ден за престоя си в интензивното, при положение, че тя е здравно осигурена, безусловно здравно осигурена. И някъде на втората седмица ми се обаждат нейни най-близки до мен да помогна. И аз се обаждам на друг началник, шеф на софийска болница и казвам „Такова е положението, те изнемогват финансово и момичето си отива“. И този шеф на болница ми каза следното: „Аз не бих я приел, но понеже сме приятели, ще го направя само заради теб, защото на мен много ще ми струва това нещо. Но заради теб ще го направя“. Приеха я в другата болница. Слава Богу, момичето се оправи – млада жена на 35-36 години. Оправи се, слава Богу, обаче какво се оказва всъщност? Оказва се, че при нас здравеопазването е бизнес, при нас това е бизнес. Вън търговците от храма! Не може здравеопазването да е бизнес. Това е престъпление към хората. Това момиче можеше да си отиде мърцина затова, защото тя не е в състояние да плаща всеки ден в продължение на дълго време, защото това нейното е изисквало доста дълго време, да бъде разсипана финансово и накрая не се знае с какъв край. Това е нашето здравеопазване.

Професоре, учудвате ме с това, което казвате, защото нима тезата, философията на Петър Москов не беше тази: „Вън търговците от храма!“. Нали това беше неговата теза през последните три години като министър. Какво се оказа – че той не е успял да изгони бизнеса от храма на здравеопазването?

Не, поначало тя е сложена на грешна основа. Аз съм специалист по търговско право. Аз съм с разбиранията, че пазарната икономика трябва да бъде водеща, но моля ви, пазарна икономика не в здравеопазване и не в образование. Това е противопоказно, защото ние превръщаме това нещо в търговия. Това е пагубно за държавата. Това е моето разбиране и жалко, че кабинетът ще има само два месеца и половина, за да могат да се направят решителни стъпки в тази насока.

Какво искате да направите, какво решително?

Аз винаги съм казвал, че болниците трябва да са нон профит, т.е. да не търсят печалба. Те не трябва да са търговски дружества. Аз разбирам от търговски дружества – те търсят печалба. Не може болницата да търгува със здравето на хората и да търси печалба от това. Ние ги караме лекарите, сами ги хвърляме в престъпни схеми, само и само да им излиза баланса, да може да им излизат сметките и да могат да печелят. Това не трябва да се допуска – това е.

Като пациент пръстов отпечатък снеха ли Ви?

Не, не съм стигал до там, до пръстов отпечатък. Но това също е обидно за хората, защото ние сме свикнали пръстов отпечатък – за престъпниците. И това създава една дистанция – хората като да са престъпници за това, че имат нужда от лекарска помощ.

Към друга тема – сменихте 14 областни управители, половината.

Половината, да.

Защо?

Защото не трябваше да сменяме всички и т.н.

А греховете на тези 14 какви са?

Имаше тук повече от една седмица – 10 дена, проучвания по няколко линии, събирахме сведения за едни, втори, трети и се констатираха нарушения, по-големи или по-малки.

Какви нарушения?

Свързани с толериране на съответната партия, която ги е излъчила, с включване в схемата за печелене на избори за…

Толериране на ГЕРБ, нали така?

Да, има такива опити правени, поне такива сигнали има. И на такива случаи трябва да се сложи край – на такива, които смятат, че тази власт им е дадена, за да помагат на партията, която ги е излъчила. Това не бива да бъде така.

Рискувате оттук насетне ГЕРБ да ви обвинят наистина в реваншизъм.

Да направят, както смеят. Аз правя така, както трябва. Правя, каквото смятам, че трябва, и нека ме съдят хората, както намерят за добре. Това е моето разбиране.

Кажете честно – реваншистки ли сте настроен към управлението на Бойко Борисов?

Не, не мога да кажа, че съм реваншистки настроен. Не. Аз съм човек в немалка степен на компромиса, на диалога, на баланса. Затова аз не искам да накланям везните нито на едната, нито на другата страна. Нашето правителство ходи по една тънка тел опъната. От едната страна са огньове, от друга страна са шишове – накъде ще паднем, няма никакво значение. Ние сме обречени, ако не спазим този неутралитет, който се иска от нас, за да се стигне до едни непредрешени честни избори след месец и половина.

Кажете ми за честните избори и за проблема с машинното гласуване.

Да, това се оказа голям проблем. Има една приказка: Dura lex, sed lex – лош закон, но закон. Народното събрание прие закона за машинното гласуване. Централната избирателна комисия имаше нагласата, че това може да не се приложи в едни извънредни парламентарни избори, каквито са сегашните, и затова тя, изглежда, проспа около два месеца, вместо да тръгне още от самото начало да обявява обществени поръчки. Искам да вметна, че някои държави, които имат машинно гласуване, се отказаха от него, тъй като се оказа не толкова надеждно, колкото се смята. Например, една Холандия направи тази крачка назад и ние сега разчитаме евентуално от Холандия да вземем тези машини, които те имат, за да бъдат използвани при нас за машинното гласуване.

Нали разбирате, че от тези 13 000 – да кажем, че са 13 000 машините – 130 да не проработят, това се пише директно на вашата сметка?

Ама не 130, а 30 да не проработят даже е достатъчно.

Така е, да, и се пише на ваша сметка.

Така е. Ами, да, така е. Пишат се в сметката на управлението на държавата, макар че има институция, която отговаря непосредствено за това нещо. Но така или иначе, рефлекс ще има върху правителството също.

Ами ако никой не се яви на обществената поръчка?

Ами, Вие кажете какво да правим.

А, Вие сте юристът – казвайте.

Шегувам се, разбира се. Да, това е много сериозен проблем. Това е много сериозен проблем. Тогава ще се проведат изборите по старата система. И тогава най-вероятно ще се опитат изборите да бъдат касирани и тогава Конституционният съд, който по закон трябва да се произнесе окончателно, той ще каже има ли нарушение на изборните резултати в резултат на това или няма, и съответно дали дава да бъдат тези избори касирани или не. Така че това е вече въпрос, който е извън моята компетентност.

Професоре, това никак не ми звучи добре.

И на мен не ми звучи добре.

Няколко думи само за референдума на Слави, тъй като сме на изборна вълна. Всъщност гласувахте ли, професоре, на този референдум?

Гласувах, да. Аз съм съвестен гласоподавател.

Подкрепихте ли мажоритарния избор?

Не.

Подкрепихте ли намаляването на партийната субсидия на 1 лев?

Не.

„Да“ или „не“ на задължителното гласуване?

Да.

И сега очакваме решението на Върховния административен съд, който или ще каже, че резултатите от референдума са задължителни, или ще каже, че те не са задължителни.

Да.

Кои са пътищата, които стоят пред нас?

Във всички случаи това е в полето на следващия парламент. Следващият парламент трябва съответно да съобрази, ако резултатите са задължителни – директно да направи Изборния кодекс такъв, че да бъде въведено, според референдума, без никакви отклонения от тази магистрала, вече техническите подробности, как точно. Това са неща на законодателна инициатива. Ако не бъдат задължителни, тук вече има едно морално задължение – ако се приеме, че не достигат 1000, 2000, 5000, тогава вече е моралното задължение на следващия парламент да се съобрази, защото не може, след като толкова много гласоподаватели са си пуснали гласа за това. Дали е правилно или неправилно, дали е полезно или не е полезно – аз това не го коментирам. Въпросът е, че хората са казали по този начин. Следователно следващото Народно събрание трябва по този начин да постъпи и да въведе това, което хората са изразили, 2,5 милиона или колко, не мога да кажа точно.

Професоре, вашето правителство ли ще излъчи българския еврокомисар или редовното правителство ще излъчи?

Вие пък все неудобни въпроси ми задавате.

Е, ще се съберем някой ден на интервю с удобни въпроси.

Много е труден тоя въпрос за решение.

Вие казвате „Ние е по-добре да го излъчим“, но доколкото разбирам, президентът Радев казва „По-добре е редовно правителство да излъчи българския еврокомисар“.

Ако питате Жан-Клод Юнкер, той казва „Няма никакъв особен проблем да бъде отложено“.

Няма значение, да.

Защото Еврокомисията няма да страда от това. Ще страдаме ние.

Страда България.

Да. Ние ще бъдем с месеци без представител, еврокомисар. Още повече – не дай си боже – този служебен кабинет да няма този кратък живот, който е нормално, два месеца и половина, три, не е изключено да се продължи това нещо, и ще останем половин година, а не дай боже и повече, без еврокомисар. От това ще страда България. От друга страна обаче погледнато, това е едно политическо назначение. Ние не сме политически кабинет. След това – хипотетично, излъчим комисар: към кои ще отиде? Към ЕНП ли ще отиде, към либералите ли ще отиде, към ПЕС ли ще отиде? Всичко това са много трудни за решение въпроси. Трябва да се търси компромисно решение. Да ви кажа моето мнение какво е.

Какво е то?

Надявам се да убедя президента Радев. Аз смятам, че България трябва да излъчи еврокомисар в сравнително близко време, като този еврокомисар трябва да бъде възможно изявена експертна личност, силно позната в Брюксел, без партийна обвързаност, качествен експерт. И това ще бъде добър знак, защото ние иначе бихме губили. Още повече, че предстои председателство, а ние месеци преди председателството да нямаме еврокомисар.

Нямаме еврокомисар. Професоре, убедена съм, че имате в главата си някакъв сбор от имена, зад които бихте застанал като премиер.

Имам.

Кажете.

А, не, моля ви, недейте – много рано. Всичко това подлежи на съгласуване с президента, с допълнителни сондажи, с хора от Брюксел, българските представители биха ми дали информация също. В момента едно от нещата, които правя, е това.

Добре, Гергана Паси добър вариант ли е според Вас?

Абстрактно погледнато, тя е добър вариант, но няма да бъде тя, защото самата тя не иска.

А Меглена Кунева?

Меглена Кунева също сама по себе си е добър вариант, но не казвам, че тя ще бъде.

Добре, ще спра с изстрелите, защото те са в тъмното наистина.

Слушах онзи ден лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който каза, че при този антагонизъм между политическите партии не вижда как ще се състави кабинет. Готов ли сте да поостанете на „Дондуков“ 1 по-дълго?

То е очевидно, че няма как да зависи от мен. Веднъж като съм се хванал за хорото, аз ще го играя докрай, колкото и да е трудно. Макар че психически съм се настроил на 27 април да си тръгна от тук. Дали така ще се случи на 27 април не мога да кажа, но така ми се ще да бъде, защото не е леко.

Със сигурност. Какво променихте тук, в този кабинет, като дойдохте като служебен премиер?

Единствено на компютъра.

Какво му беше на компютъра?

Защото като го включих компютъра, се оказа, че мога да кандидатствам за Книгата на „Гинес“ по бавен компютър.

Защо?

Не знам защо. Хардуер, софтуер – това са неща, които не са ми в стихията, за да кажа каква е причината. След това, като дойде техник и каза „Ама тук рутерът така, пък много дебели стени, пък няма такава връзка“, и в крайна сметка, сега от два дена, от три дена – не, от пет-шест дена, имам един нормален компютър, на който да мога да работя.

Как искате да си тръгнете от тук като премиер?

С чувството за изпълнен дълг.

Това е най-важното за Вас?

Да.

Добре. Благодаря Ви много за това интервю.

И аз Ви благодаря.