Служебното правителство ще излъчи български еврокомисар, ако след предсрочните избори не бъде съставен редовен кабинет, коментира министър-председателят в предаването „Неделя 150” на БНР

Добре дошли, г-н Герджиков.

Благодаря Ви.

Да започнем малко по-общо. Бяхте на тържествата за Трети март на връх Шипка. Там видях, чух, че казахте, че имаме морален компас, завещан от дедите си. След около месец и нещо отново в политиката смятате ли, че го следваме този морален компас?

Длъжни сме да се опитваме да го следваме. Винаги ще има хора, критично настроени към всяко правителство, към всяко управление, за всяко действие. Това е нещо, което ми стана ясно още преди 15 години, когато имах, не знам дали да кажа честта ли, какво е точно, да бъда председател на българския парламент. Тогава усетих колко е ветровито място политиката, усетих, че колкото по-високо е камбанарията, толкова повече духат ветрове, толкова повече упреци човек събира, и заслужени, и незаслужени.

Към Вас повече заслужени, или повече незаслужени упреци има досега, откакто сте служебен премиер?

Не съм ги слагал на кантар, така че в крайна сметка има една приказка, Nemo judex in causa sua - „никой не е съдия сам на себе си“. Хората отсъждат, те преценяват, в крайна сметка историята ще се произнесе.

Опитахте се да направите нещо като отчет за времето, в което сте министър-председател и в което работи служебното правителство през тази седмица, обаче вместо отчет се получи нещо като визия за бъдещето – номинацията за еврокомисар, влизането в чакалнята за Еврозоната. Ако трябва да направите рекапитулация на този един месец, какво се случи?

Добри неща се случват, поне се стараем да се случват добри неща. Едно от нещата, с които аз се гордея, вече е готово едно постановление, което в момента е в съгласувателна процедура. Постановление, с което се намалява фискалната тежест върху бизнеса. Става дума за Агенцията по вписванията, където таксите не бяха съобразени с разходите, които са необходими за съответното действие и се получаваха много големи диспропорции, едни скрити данъци. Това нещо аз отдавна го бях забелязал, но сега просто имах възможност да го проведа. Така че това ще бъде една свежа глътка въздух, особено за дребния и средния бизнес, тъй като действително там се реализираха едни приходи не съвсем коректно, с много милиони, които се раздаваха една част от тях за допълнително материално стимулиране на съответните служители, без да се отчитат нуждите на бизнеса. Това е едно от нещата, което аз считам лично за сериозен успех.

В момента една работна група прави нещо също много полезно за намаляване на бюрократичните пречки, за да не трябва да обикаляте от гише на гише като цветарка за едно нещо, а просто с едно подаване на заявлението в една служба държавна, оттук нататък да е задължение на държавната администрация да извърши всичко необходимо и накрая да получите резултата, към който се стремите. Това са неща, които отдавна пречат и на бизнеса, и на обикновения гражданин, когато търси административни услуги.

Освен това мога да отчета като успех това, което е всъщност заслугата на вицепремиера Илко Семерджиев, за националния рамков договор. Което беше изключително важно, между НЗОК и Лекарския съюз, много важно с оглед на здравеопазването. Какво друго да се похваля? Защото ще има критици, ще казват тоя само се хвали, нека журналистите да казват къде сме бъркали, къде са ни слабостите, ние казваме това, което сме успели да направим и което смятаме също така да направим и занапред.

Защо се захванахте с тая т.нар. ревизия на предишното управление, проф. Герджиков?

Ревизия не е много точна дума.

Така тръгна в медиите, затова така си позволявам да я нарека.

Това е един анализ на завареното. Ние не можем така, трябва да знаем на какво стъпваме.

Обаче Вие знаете, че за да бъде направен подробен, задълбочен такъв анализ, трябва много повече време от това, с което разполага кабинетът.

Разбира се, това не е наша самоцел. Все пак ние трябва да сме ориентирани, трябва да видим къде има неща, които не са редни и съответно да ги предоставим на съответните контролиращи и правоохранителни органи. Така оказва се, че на много места много силно съмнителни обществени поръчки, те са дадени на съответно на Агенцията по обществените поръчки, по инспектората, за да се видят нещата. Защото има неща, които не са както трябва се правят в държавата. Например аз съм силно обезпокоен също от сигналите, които получих напоследък за много сериозни пропуски при санирането. Има много сериозни сигнали, че там…

Какво значи пропуски?

Моля?

Какво значи сериозни пропуски?

Ами значи пропуски, да ви кажа, че всъщност злоупотреба с парични средства, изключително некачествени материали се влагат, на завишени цени е тази услуга, няколко пъти, според твърденията. Аз не знам дали е така. Така че за всичко това ще бъдат съответните органи сезирани, за да могат те да преценят, съответно прокуратурата, ако има такива закононарушения, ако има виновни, те да си получат заслуженото. Ние нямаме право да си затваряме очите към неща, които в нашата държава не стават както трябва.

Въпросът е, че дори да е вярно това, за което говорите, за злоупотреби при санирането, става дума вероятно не за злоупотреби в политическата част на този план за саниране, а вероятно става дума за злоупотреби някъде по веригата надолу.

Да, да, да. За това става дума.

Очакванията от ревизията, която вие започнахте да правите, беше да разкриете политическа корупция или политически зависимости, нещо или нещо, свързано с високите етажи на властта.

Не, не, не може да бъде, не можем да си поставяме такива цели, моля ви. Ние сме все пак по презумпция за два месеца и половина и не може да имаме амбициите да правим пълен преглед на държавата и подобни неща. Чак дотам няма как да го направим.

Политически натиск върху Вас усещате ли? Преди време бяхте казали, че има такъв върху президента Радев. Сега върху вас започнахте ли да го усещате?

Какво значи? Има хора, които се опитват едно, второ или трето да постигат. Въпросът е човек да не се поддава на подобни изкушения или по-точно на подобен натиск, а да бъде максимално праволинеен. Винаги във всяка власт винаги е имало опит за известен натиск, за известно лобиране в една или друга насока. Това са неща естествени. Тоест естествени не знам дали са, но обичайни. В едно редовно правителство тези фактори са много по-ясно изразени, защото редовното правителство е с един дълъг хоризонт и, разбира се, тези опити за натиск не могат да бъдат толкова големи, както е в другия случай.

Като говорим за големи цели, които си поставяте, една от най-големите вероятно беше да се справите поне частично с купуването на гласове. Още повече една от основните задачи на служебното правителство е организирането на честни, нормални, свободни избори. Бяхте поръчали един доклад на ДАНС по въпроса. Какво се случва с него?

Да, аз вече всяка седмица от миналата седмица събирам МВР, всичките служби, специални служби, за да се отчитат всяка седмица какво става. Проверки по места, мобилизация по места, заедно с областните управител, заедно с кметовете, специалните служби, МВР, прокуратурата. Това е една от амбициите да направим едни, доколкото е възможно, честни, прозрачни и демократични избори. Защото, както точно казахте, това е основна задача на едно служебно правителство. Много съм амбициран наистина да покажем, че можем да осъществим такива избори. Вече до мене стигат сигнали, че по места тръгнали емисарите с торбите, образно казано. Веднага съответните служби на МВР са информирани, инструктирани, превантивната дейност вече е налице. Защото отсега се правят първите опити да се прокарват едни или други нередни практики.

Обаче Вие знаете, проф. Герджиков, че след всеки избори в най-оптимистичния вариант или случай има по двама-трима осъдени, при това условно, за купувани или за продаване, тоест за купуване на гласове. Какво ще направите по-различно тоя път, така че тая практика да бъде пресечена поне в голяма степен?

Аз мисля с всичките сили, които имам, и заедно, разбира се, с колегите, с които сме единомишленици, да направим възможното максимално, за да първо да отнемем мераците на тези хора, които смятат по тоя начин, че могат да се печелят избори. Превантивната дейност е много важна. Най-добре е да не се стига до хващане на хора в деня на изборите и да бъдат предавани на прокуратурата, а просто да не се стига до такива случаи. Но предполагам, че все ще има хора, заловени, както се казва ,на местопрестъплението. Важното е да се създаде обстановка на нетърпимост към такива изключително зловредни и срамещи България практики.

Откъде са първите сигнали, за които споменахте?

От Северозападна България.

И какво се случва по тях, има ли задържани, работи ли се?

Е, няма, това са неща, които се проучват. Службите си имат специални методи, за да ги следят и т.н.

Сянка върху изборите може ли да хвърли фактът, че няма да има машинно гласуване, макар че е предвидено в закона?

Смятам, че това не може да опорочи изборите. Основното е дали изборите ще бъдат проведена прозрачно, честно и демократично свободно. Това е основното. А дали ще се гласува чрез машини, или ще се гласува така, както досега сме гласували от много години, това не може да бъде решаващо. Ако някой реши да оспори изборите заради това, че няма да има машини, както стана ясно, провали се обществената поръчка на ЦИК, то има орган се произнася. Това е Конституционният съд.

Като юрист какво смятате?

Смятам, че Конституционният съд като съставен от много високи професионалисти, ще отчетат това, което аз в момента споделям с вас. Разбира се, никой няма право да се меси в решенията на Конституционния съд, но вътрешното ми убеждение е, че те ще се произнесат в този дух, в който в момента аз споделям с вас.

Тоест, че не може да се заключи, че ще има опорочаване на изборите.

Да, така е. Това е моето вътрешно убеждение.

Една от критиките, големите, основните критики към Вас, към служебното правителство е, че започнаха смени по високите етажи на властта, г-н Герджиков. Освен областните управители бяха сменени шефове на агенции. Беше назначен началник, офицер, най-висшата професионална длъжност в армията тези дни. Изобщо неща, които част от критиците казват, че не бива да се случват по време на мандата на служебния кабинет.

Добре, защо смятате, че е нещо нередно да бъде назначен началник на Генералния щаб, при положение, че към момента нямаше такъв, имаше временно изпълняващ длъжността? Какво нередно има един служебен кабинет да назначи началник на армията в това, както беше навремето, началник на Генералния щаб. Аз в това не виждам абсолютно нищо нередно. Що се отнася до другите смени, да, има смени, никой не е абониран за властта. Тези нови назначения в сведенията, които имам досега, те се справят чудесно с работата си. И не може по места, когато някой министър види, че някое звено няма добри резултати, да намери по-добро кадрово решение. Що се отнася до областните управители, само да припомня, че по времето на най-добрия служебен кабинет за мен, това беше кабинетът на Стефан Софиянски, бяха сменени от раз всичките областни управители, до един. Ние запазихме една голяма част от тях, една четвърт от тях запазихме, които имахме сведения, че работят чудесно и затова няма никакъв смисъл да се сменят. И, разбира се, сменихме, 20 души ги сменихме.

И като говорим за смени и за избори, сменихте, тоест, хайде така да го кажем, уволнихте, освободихте шефове на четири областни полицейски управления в едни от най-големите градове. А това са хората, от които най-вероятно би трябвало да очаквате резултати от борбата с купуването на гласове.

Именно заради това министърът на вътрешните работи е преценил, че на досегашните шефове по места не може да се разчита в достатъчна степен и затова той търси по-добро решение с оглед осигуряване на тази, основната задача демократичните и честни избори.

Въпросът е, г-н Герджиков, дали тези решения се взимат в служебния кабинет, или някъде другаде, а на вас само ви ги…

А, това вече, недейте така. Първо, всеки министър има вече поглед върху своята област и когато се предлага съответната смяна, аз нямам никакво основание да се възпротивя.

Ако има съмнения за тези четирима души, защо не са предадени на компетентни органи тези съмнения?

Сега, дали става дума, че те са вършили престъпления или не, аз нямам никаква идея. Въпросът е дали те работят достатъчно надеждно, така, че да се осигури тази основна цел, за която става дума. Не е речено непременно те да са извършили престъпления. Може някой, когато не си върши работата, това не е престъпление, това е просто една служебна немарливост, не рационални действия, внасяне необходими хора, активирани хора, активни хора, отдадени на каузата, хора, които са готови да направят всичко, за да осигурят основните задачи, които са пред тях.

Ще има ли още смени на такива шефове на районни управления?

Ако се наложи, ще има, надявам се да не се налага, тъй като вече минало достатъчно време с оглед на това, че кадрово нещата вече трябва да изглеждат достатъчно ясни. Тук-таме нещо, ако се наложи още, но струва ми се този процес е приключил.

Процесът, именно процесът по смяната на ключови назначения, ключови постове беше наречен дори пълзящ държавен преврат от някои бивши политици.

Това вероятно е с оглед, така звучи доста ефектно като фраза, но аз нищо пълзящо не виждам, още по-малко превратаджийско.

Смятате, че този процес е нормален?

Абсолютно нормален е, никой не е абониран за властта. Това е демокрацията. По времето на социализма там имаше абониране на политбюро на ЦК и т.н. Сега вече не е така.

Но когато става дума за професионални длъжности като областни полицейски управления, тогава се пораждат съмненията, г-н премиер.

Ами когато тези професионални длъжности не се изпълняват от истински професионалисти и отдадени на каузата, ами те трябва да бъдат сменени с по-добри.

Сега малко по-различна тема, но пак става дума за нещо, което служебен министър реши. Екоминистър Ирина Костова, която даде зелена светлина на плана за управление на Парк „Пирин“, който предвижда доста сериозно застрояване на парка. Да не говорим, че това стана в последния работен ден. Срокът за обжалване изтича утре, тоест има един ден за обжалване на това решение. Смятате ли тази практика за нормална?

Първо, това решение не е окончателно. Това е един проектоплан. Той подлежи на внасяне във Висшия експертен екологичен съвет, ако не се лъжа, се нарича. В този Висш експертен екологичен съвет се поканват всички заинтересовани лица, включително екологичните организации, които могат да си представят своите възражения. Всичко това подлежи на дебатиране, след което ще се излезе вече с окончателен проект за план, който да се внесе в Министерски съвет за одобрение. Така че ние сме в една процедура и тази процедура е спазена, законът е спазен без никакви отклонения от него. Така че много е рано да се говори, че има нещо нередно, след като всичкото е още в един процес, процес тепърва на заинтересуване с всички заинтересовани лица.

Но все пак обявяването на подобен план в последния работен ден, скъсяването на срока за обжалване предизвикват екозащитници да протестират. Ето, утре се организира протест по този повод.

Екозащитниците са много силни в протестите. Толкова са активни на моменти, че събуждат подозрение в чистотата на техните помисли. Защото те би трябвало да си дават сметка, че в развитите държави като Австрия, Италия, Швейцария, Франция, има стотици влекове и лифтове, а у нас не се позволява да се направи още един лифт на Банско, където има великолепни условия за ски-спорт и ски-туризъм. Това са нещо, в които ние изоставаме от Европа в това отношение. И не знам защо трябва да продължаваме да изоставаме. Нима Алпите са със съсипана природа, като имат толкова много ски-съоръжения? А ние не можем да построим още едно например или да се поддържа това, което е на Витоша, перлата на София, с амортизирани ски-съоръжения отпреди 30,40 и 50 години.

Говорите като концесионера на ски-съоръженията в Банско.

Не знам какво говори той, но това е моето дълбоко вътрешно убеждение. Може би защото и аз съм скиор, и аз обичам, като отида да карам ски, да не чакам 45 минути да се кача на лифта.

И затова е необходимо да бъде разрешено, колко, там десетина-дванайсет пъти по-голямо застрояване на парк „Пирин“?

Аз не съм специалист в материята колко пъти по-голямо застрояване, тези неща не ги знам. Въпросът е, че това, което се прави, е една много добре организирана възможност всеки да може да си каже мнението, преди това да стане един окончателен план, за да влезе в Министерски съвет за одобрение.

Добре. Към една друга тема сега. Посочихте през седмицата, че имате амбицията до края на мандата България да внесе документи за кандидатстване за влизане в чакалнята, в т.нар. чакалня за Еврозоната. Откъде тази идея беше реанимирана, проф. Герджиков?

Аз съм отявлен глобалист. Аз много вярвам в ЕС, не само защото има еврофондове, ЕС не е само еврофондове и европейски програми, ЕС е нещо много повече. Аз съм вътрешно убеден, че ще дойде време, то няма да е много скоро, където Европа ще бъде федерация. Това е моето разбиране, това е моето виждане. Така както САЩ и т.н. Затова аз съм убеден в бъдещето на Европа въпреки тези трудности. Що се отнася до Еврозоната, това са само едни предварителни проучвания. Ангажирах доста експерти, БНБ, Академията на науките, специалисти финансисти. Самият факт, че се повдига този въпрос, той е много ценен. Защото в тази дискусия ще се види кога ние бихме могли евентуално да потърсим тази политическа протекция от европейските страни, за да можем да подадем нашата молба за влизане в чакалнята на Еврозоната. Така че не е амбиция това да стане, да се търси някакъв такъв евтин ефект, това да стане до края на този кратък мандат. Няма такова нещо. Просто се повдига един въпрос, който трябва да се дискутира и трябва да се намери точното решение в един следващ момент.

Въпросът е защо сега, въпросът е дали не си поставяте цел, която се простира доста напред във времето за България.

Вярно е, че някои от целите се простират напред във времето. Както например имам голямата амбиция за повече инвестиции в България. И понеже знам колко е мощна китайската икономика и аз имах среща с китайска делегация и съм готов да замина за Китай, това го заявих. В краткия си мандат аз съм казал, че почти никъде няма да ходя, защото за два месеца и половина – три не би било целесъобразно. Но за Китай бих заминал, защото те са една много силно развиваща се икономика, която даде своите плодове в близки нам страни, включително и в такива, които не са членки на ЕС, като Македония и Сърбия. Освен това и в такива страни, които са членки на ЕС. Те там правят големи инвестиции за стотици милиони, а при нас китайските инвестиции са почти никакви. След като ние имаме много в тежко състояние железопътен транспорт, а те предлагат едни великолепни възможности. Без държавна гаранция, забележете. Допреди няколко години са искали държавни гаранции за подобни неща. Сега те свалили това изискване, готови са да инвестират у нас половин милиард, за да може железопътният подвижен състав да се обнови, за да има нови мотриси.Нещо, от което ние имаме вопиюща нужда. Защото жп транспортът е един великолепен транспорт, погледнат в развитите страни, както е. При нас за съжаление жп транспортът от много години, от десетки години е в много тежко състояние, с много амортизирана техника.

Сега само едно уточнение да направим като част от една предишна тема на разговора, че няма уволнен директор на Областна дирекция на МВР. Има един отстранен, ми подсказват, колегите. Така или иначе казахте, че темата със смените по етажите във властта на този етап е приключена. Да се върнем на това, за което започнахме – Еврозоната и въобще темата за федерация, казахте вие, така виждате ЕС, като бъдеща федерация.

Да, но това не в обозримо бъдеще. Най-малко е до края на този, нашият мандат, нали.

Да, ние преди малко говорихме и с евродепутата Светослав Малинов. Той каза, че целта на петте предложения на Жан-Клод Юнкер е общо-взето да започне европейският дебат.

Да. Той започна европейският дебат и вероятно връхна точка ще бъде по време на нашето председателство в началото на следващата година, тъй като ЕС не действа на барабан, така бързо от днес за утре. Това тепърва подлежи един голям разговор, голям дебат за бъдещето на ЕС.

Казахте, че еврокомисарят, следващият български ще бъде жена.

Да, нормално е да бъде жена. Такова е и искането и на Европа, тъй като те държат много на равноправието между половете. И тъй като им е нарушено това равноправие, силно разчита България да излъчи жена за еврокомисар.

Водите ли разговори по въпроса, водени ли са разговори по този въпрос?

В какъв смисъл да са водени разговори?

С конкретни кандидати?

С конкретни, има достатъчно добри кандидати. Има достатъчно добри кандидати. Въпросът не е за кандидатите. Въпросът е кога да стане това нещо.

Не е ли хубаво да стане възможно най-бързо?

С президента Радев постигнахме съгласие преди 10-ина дена за следното: До изборите ние няма да излъчим еврокомисар. Но след изборите, ако не може веднага да се състави кабинет, което за съжаление има такава опасност, тогава вече не трябва да се чака и трябва да излъчим българския еврокомисар. Ако обаче се състави правителство, което е най-доброто за България, тогава нека редовният кабинет да бъде така добър още в самото начало, да направи това.

Въпросът е не можеше ли след консултация с политическите сили да го направите и вие, да им предложите няколко имена и заедно да изберете, така че България да не губи време, защото както каза и господин Малинов, много хора в Европа започват да се питат щом ЕК и сега се оправя без български еврокомисар, той изобщо нужен ли е?

Самият Жан-Клод Юнкер беше казал преди 20-ина дена на български представители високопоставени, че не е фатално България да няма еврокомисар няколко месеца. Аз бих казал за ЕК може това да не е фатално, но за България не е добре. Аз даже съм изненадан да си призная, ако трябва да съм честен, защо предишният кабинет, кабинетът на Борисов, който чудесно знаеше няколко месеца преди Нова година, че Кристалина Георгиева ще напусне поста на еврокомисар, и от Нова година сме без еврокомисар. Защо тогава те не направиха необходимото да излъчат еврокомисар. Те имаха 3 месеца на разположение за това нещо. Не го направиха. Да, аз бях обвиняван, че желанието ми сега да назначавам еврокомисари е нещо надскачане на боя ми, тъй като не било за служебно правителство, това е политическо назначение и не трябва служебното правителство да прави такива стъпки. В крайна сметка това, което ви казах преди малко, с президента Радев се споразумяхме за този компромисен вариант. Изчакваме до изборите и след това, ако не бъде съставено веднага правителство, ние ще излъчим еврокомисар.

Говорено ли е с представителите на ЕК за ресор на българския еврокомисар?

Този въпрос все още не е решен. Ще се търси решение, когато вече се стигне до времето, когато ще излъчим еврокомисаря.

Президентът Радев разговаря ли с Вас какви позиции да защитава България, защото предстои среща на върха преди изборите на ЕС, на която този дебат, за който ние си говорим тук за бъдещето на съюза започва или би трябвало да започне? Говорил ли е президентът с вас затова каква позиция трябва България да защитава?

Ние регулярно се срещаме с президента. Седмично поне веднъж, за да се съгласуваме, защото ние сме негово правителство, не сме излъчени от парламента, а сме излъчени от президента. Така че търсим да се стиковаме по всякакви въпроси, включително и по този сме говорили. Няма нещо революционно, различно, за да ви казвам. Това е нашата линия, която е поета, нали се следва и няма нещо различно от това, което е към момента.

Какви усилия може да направи служебното правителство в тази посока? Да започне, не знам, лобиране сигурно също трябва за ролята на България, за бъдещата роля на България в съюза?

Разбира се, че трябва, това са много важни неща. Това са едни дебати, които тепърва започват. Тепърва ние ще търсим нашето място. В никакъв случай не искаме да сме „задният двор на Европа“. Не искаме от тази гледна точка Европа на две скорости. Въпреки че си даваме сметка, че Европа, ЕС не е едно хомогенно цяло, за съжаление, защото има държави, които са в Шенген, има такива, които не са в Шенген. Има, които са в Еврозоната, има които не са в Еврозоната. Има освен това формати, като Вишеградска четворка, които изразяват свои си интереси и т.н. Така че това не е едно хомогенно цяло, а има още тепърва нали да се доизгражда Европа като проект и като модел.

Между другото, като казвате Вишеградска четворка, смятате ли че България трябва да влезе в такива модели на взимане на решения или на одобряване на позиции? Спомням си, че правителството на господин Борисов започна съвместни консултации, съвместни заседания с правителствата на Румъния и Сърбия. Имаше две или три такива общи заседания. Смятате ли, че България има нужда да участва в такъв тип регионални формати?

Това е един от вариантите. Нали има сторонници на подобно виждане. Аз също смятам, че няма нещо лошо в това. Понеже споменахте Румъния, предвиждаме да направим едно съвместно заседание на част от българския кабинет с румънския кабинет, за да обсъждаме част от, на първо място, двустранните отношения, тъй като има и някои проблеми между България и Румъния по р. Дунав. И включително и проблеми, свързани с нашето еврочленство. Това вероятно ще се осъществи в първите дни на м. април. От няколко дена вече са ангажирани външните министерства, нали нашето Външно министерство да отправи покана до румънското и това планираме да стане в самата р. Дунав, на един кораб, да се съберем една част от кабинета нашия, със съответната част от румънския кабинет.

Това планирате да стане нещо като постоянни срещи?

Не, постоянно няма как да бъде, защото то след това ще ни свърши мандатът.

Да го завещаете на следващия кабинет?

Нищо лошо няма в това. Защото ние винаги ще бъдем съседи с Румъния и хубаво е да бъдем добри съседи. Има известни спорни въпроси, свързани с р. Дунав, а освен това сме и в една лодка от гледна точка на членството ни в ЕС, тъй като сме двете страни, които подлежим на такива ежегодни доклади на ревизии.

Между другото, когато казахте за Румъния, спомням си, че в предизборната кампания президентът Радев много се възхищаваше на румънския антикорупционен модел. Вие какво мислите по въпроса?

Наистина има неща, които могат да се вземат за пример от Румъния. Тази решителност, в която се прокраднаха обаче съмнения дали тя действително е съвсем чиста или пък не и начин за разчистване на някои политически сметки. Не се наемам да коментирам това, тъй като все пак нямам правото да коментирам това, което става в Румъния. Но този кураж, който показа Румъния, заслужава внимание.

Този кураж как може да бъде стимулиран тук в България?

Става постепенно, не става изведнъж.

Чисто юридически, някакви стъпки необходими ли са – законодателни или какви?

Необходими са много стъпки. Аз се изкушавам нещо да спомена, защото касае преди всичко корупционните практики. Всички изследвания сочат през последните години, че най-ниският индекс на корупцията беше отбелязан през времето 2001-2005 г., когато НДСВ беше на власт. Това са по данни на международни организации. Това не е наше изследване. Така че то върви малко на приливи и на отливи. Но ние далеч не сме най-корумпираната страна. Това трябва да е ясно. Навсякъде има повече или по-малко корупция. Най-малко има в скандинавските страни, за съжаление южните страни сме по-склонни към корупционни практики. Много е дразнещо, че у нас все още корупцията намира почва.

Последно, ако трябва да оцените работата своята и на служебния кабинет с оценка като в училище от едно до шест?

Nemo judex in causa sua - Никой не е съдия сам на себе си. Не мога сам да си поставя оценка.

Да, но сте преподавател и професор все пак, свикнали сте да пишете оценки.

Да, но аз оценявам отговорите на студентите, а не на собствената си работа. Собствената работа ми оценяват студентите. Собствената ми работа като премиер ще оценят хората.

Оценката тогава за колегите, с които работите в кабинета?

Има великолепни министри. Аз съм много щастлив, че мога да работя с тях.

Прогнозата Ви за след изборите – хайде, така да завършим, прогнозата Ви за след изборите? Казахте, че искате два месеца и половина да е хоризонтът на кабинета, обаче изглежда, че може и да е малко повече.

Има такава опасност. Това не би било хубаво за никого. Не смея да прогнозирам. Това е все едно тото. Изравнени са силите между ГЕРБ и БСП. Така, както разбрах, Бойко Борисов заявил категорично, че ако не спечелят изборите, те минават в опозиция, което може да доведе до невъзможност да се състави кабинет, тъй като БСП може да не намери достатъчно коалиционни партньори.

Тук вече сме в предизборна кампания, но да – в общи линии.

Това са само такива най-прогностична, без да правя някаква агитация нито в едната, нито в другата посока. Просто се мъча да направя някакъв такъв неутрален анализ.

И в този смисъл служебният кабинет е готов да управлява колкото се наложи?

Нямаме избор, освен ако самият президент Радев не реши да ни смени. Ние винаги можем да бъдем сменени от него.

Засега сигурно е доволен от вашата работа?

Питайте го него.

Добре, благодаря Ви. Проф. Огнян Герджиков – служебен премиер.