Интервю на министър-председателя Пламен Орешарски за предаването „Нещо повече“ по БНР:

Водещ: С ежедневни протести, искания за оставка и незабавни предсрочни избори минаха стоте дни на кабинета на Пламен Орешарски. Но може да се окаже, че не уличните протести, политическият натиск и крехкото парламентарно мнозинство са най-голямото изпитание за правителството на България. Може да се окаже, че изпитът всъщност е нашата българска позиция и реакция около темата Сирия. Добър ден казвам сега на министър-председателя Пламен Орешарски. И така, да уточним към днешна дата каква е позицията на страната ни? И вие ли като президентът Росен Плевнелиев ще приветствате намерението за широка дискусия в Народното събрание, още в първите дни на новия политически сезон?
Пламен Орешарски: Много се надявам, по повод на вашето встъпление, изпитанията да останат вътрешни, а не външни. Но така или иначе усложнената обстановка в Сирия, която е доста близо до нашите граници, е предизвикателство. И от тази гледна точка всички трябва да се отнасяме много сериозно както към развитието на ситуацията в Сирия, така и като отражение върху нас. Вие говорихте преди малко с ваши събеседници за едно от най-големите предизвикателства – очаквана бежанска вълна. Така че ние запазваме висока степен на внимание към случващото се. Миналата седмица инициирах Съвета за национална сигурност към Министерски съвет. Чухме от първоизточника - ръководителите на нашите служби, информацията, с която разполагаме на този етап. Опитахме се да направим прогнози за бъдещо развитие, колкото и непрогнозируема да е ситуацията, разбира се. И набелязахме доста мерки преди всичко, за да не се окажем както в много други случаи е ставало, да не се окажем изненадани от повече сирийски граждани, които търсят убежище от нас. В сравнение с възможностите на нашата страна да посрещне тези граждани. Впрочем и към настоящия момент вече започва да бъде изпитание, гражданите, които търсят нашата страна за настаняване. Няколкократно беше подчертано, че местата в нашите бежански центрове са запълнени. И търсим допълнителни възможности, тъй като хуманизмът изисква да се отнасяме с разбиране към този въпрос. Що се касае до парламентарния дебат – да, хубаво е. Приветствам да има парламентарен дебат по този въпрос. С оглед на постигане на максимално възможната консолидация по отношение на позицията на нашата страна по случващото се в Сирия от една страна. И от друга страна по отношение на мерките, които предприемаме ние като правителство сме отворени към всякакви предложения от всички страни. От управляващото мнозинство, от опозицията и от гражданството. Всяко предложение е добре дошло с оглед на това да минимализираме ефектите.
Водещ: За момента, господин Орешарски, казваме, че България следи внимателно развитието на обстановката в региона и работи за формирането на единна европейска позиция в търсене на постигане на мир, справедливост. В същото време и за наказване на виновните за използването на химически оръжия срещу цивилни граждани. Възможно ли е нещо да промени тази наша балансирана ситуация? Питам и с оглед на изкушението за вътрешнополитическа употреба на темата. Днес държавният глава беше принуден да направи едно уточнение. Думите му да не бъдат преиначавани, че той не иска военна намеса на България в някаква коалиция на желаещите за военни удари, а напротив, че една позиция постигната с национален консенсус в Народното събрание ще даде солидност на всяка българска реакция – била тя по отношение на нашите международни партньори или справянето с бежанците.
Пламен Орешарски: От една страна, вие сама казахте, че използването на химическо оръжие е неприемливо действие във всичките му аспекти. То противоречи на всякакво международно право, но най-важното – заплашва да торпилира отдавна установени норми на поведение срещу използването на химическо оръжие и безспорно нарушителите трябва да бъдат санкционирани и като превантивно действие срещу изкушението в бъдеще да се използват от който и да било, подчертавам, химически оръжия. От друга страна, нашата позиция в значителна степен следва баланса между това, което казах преди малко, понасянето на отговорността и от друга страна, все пак нашата убеденост, че политическият диалог е най-приемливият път за намиране на трайно решение, в това число с максимално ангажиране на авторитетни международни организации и преди всичко на ООН. Съветът за сигурност на ООН най-хубаво е да изгради позиция. Що се отнася до нашата къща, ако мога така да се изразя, европейският ни дом, добре е да има единна европейска позиция. Работи се по този въпрос. Нека проследим, аз не бих искал да давам прогнози дали ще стигнем до единна европейска позиция, има известни различия, но мисля че бих призовал и всички да са по-сдържани по отношение на крайните оценки.
Водещ: Една декларация приета от Народното събрание ли трябва да бъде засека официализирането на българската позиция, какво мислите вие?
Пламен Орешарски: Това все пак е работа на парламента, а правителството има своя позиция и примерно аз бих се радвал, ако парламентът подкрепи позицията, в общите й линии разбира се, на правителството, като си оставяме всички, в това число и парламентът вероятно ще си остави отворена врата, за да следим внимателно развитието на обстановката. И ако е необходимо да се реализира такава позиция. Но бих искал да подчертая – да се ревизира с оглед на нови събития и обстоятелства, а не с оглед на нов прочит на събитията.
Водещ: Някои критици на управляващото мнозинство смятат, че тук може да настъпи първия разрив между „Атака” например и другите. Защото в позицията на „Атака” има искане за много краен неутралитет, каквото не съзирали в думите и поведението на външния министър, например, Кристиан Вигенин. Мислите ли, че могат да бъдат успокоени с вече изразената и формулирана от правителството позиция, особено след като въпросът беше обсъден и на Съвета по сигурността?
Пламен Орешарски: Аз откровено казано не виждам някакъв проблем в различни нюанси в мненията по този въпрос, така че не очаквам някакъв драматизъм. Въпросът е, пак подчертавам, максимално голям брой, да не кажа всички български институции, така трябва да заемат една въздържаност и същевременно да си даваме сметка, че ние имаме ангажименти към нашите евроатлантически партньори. И в крайна сметка нашата позиция да бъде хармонична и с тях, с техните позиции. На този етап виждаме, че е така, от позициите на други европейски страни виждаме, че в значителна степен се доближава до нашата позиция.
Водещ: Да, и в други страни има политическа полемика, но изкушенията с тази тема да се спекулира сякаш се пресичат още в зародиш. Една препоръка разбира се към депутатите, които утре ще се съберат на първото си заседание в новия политически сезон.
Пламен Орешарски: Мисля, че крайностите и в едната, и в другата посока не са за предпочитане.
Водещ: Крайностите винаги са лош съветник. Да се върнем към изтичащите 100 дни от работата на вашето правителство. Готов ли сте вече с оценката за този период, който трябваше да ви даде толеранс и политическа свобода за действие, но във вашия случай се превърна в нещо, което е описано от един социолог, прилича на футболен мач под проливен дъжд на разкалян терен, на чужд терен и при враждебна публика? Нещо, което не може да се сравни със старта на никое друго правителство. Готов ли сте вече с оценката затова какво успяхте да постигнете под звука на вувузелите и свирките?
Пламен Орешарски: Има и такива мачове, футболистите не си избират мачовете. Когато е такова времето и е враждебна публиката, мачът все пак се играе. Извън алегорията, аз бих се радвал, ако имахме малко по-спокойна обстановка, за да стартира кабинетът. Ясно е, че първите 100 дни чудеса не могат да станат. Но първите 100 дни на всяко правителство са важни. Даже не чак толкова да се видят резултати, а за да се види пътят, по който ще поеме този кабинет. Този или който и да друг, говоря по принцип. От тази гледна точка на мен ми се струва, че примерно след седмица или малко повече, когато внеса и официалния отчет в парламента, и когато той стане публично достояние, обект на коментари и обсъждания, на мен ми се струва, че 100-те дни въпреки неблагоприятната обстановка, могат да служат като отправен пункт, за да се видят стъпките на кабинета. Сега аз ще си позволя тук няколко коментара само. За тези 100 дни свършихме няколко социални мерки без въобще да считам, че това изчерпва социалните ни ангажименти. Успяхме да установим един много крехък и начален баланс в енергетиката като истинската работа тепърва предстои, но така или иначе мисля, че там нещата, поне на първо време са леко успокоени. Което е пък предпоставка за по-сериозна работа в следващите месеци, за да може действително в непродължителен срок да имаме по-голяма устойчивост на развитие на този така важен, не само за хората, а и за бизнеса сектор, който предопределя, ако щете и конкурентоспособност от една страна, а от друга страна разходите на домакинствата. Подготвихме доста амбициозни мерки за подобряване на събираемостта на приходите. Предстои сега септември месец да се гледат и законодателни промени в тази насока. Ще въведем нови структури в приходните агенции, които да имат повече компетенции и с по-широк кръг инструментариум да работят по на първо място, пресичане на вътрешно общностния внос, на нерегламентирания вътрешно общностен внос и загуба на ДДС оттук и натиск върху местното производство. И от друга страна, срещу контрабандата, разбира се. Подготвили сме и ще внесем в, може би през септември, може би в началото на октомври, един голям пакет за премахване или смекчаване на разрешителни и лицензионни режими. Направихме версия на стратегията за партньорство, актуализирахме бюджета така, че да поправим поне видимите неблагополучия на действащия бюджет. Често ми задават въпроса вие малко разпуснахте дефицита, това не е ли лошо за фискалната стабилност. Ако се чете номинално, може да се чете в тази посока. Но ако поддържате фискална стабилност за сметка на неразплатени ангажименти и невърнато ДДС, аз такава фискална стабилност нали, също не е устойчива. Разработваме доста законодателни мерки, между впрочем, които ще бъдат съпътствани и с функционални такива срещу монополни формирования и лоши практики най-вече на тези монополи. Ние монополите няма как да ги премахнем.
Водещ: За борбата с монополите получихте доста критики, че нищо не е направено в тези 100 дни.
Пламен Орешарски: Да, вярно е. Нищо не направихме за тези 100 дни. Аз затова подчертавам, че сме подготвили законодателни мерки, които да ни позволят да направим нещо. А пък и по някакви, приемам ги като не особено голям упрек, след като в цели предишни мандати нищо не е направено, за три месеца не може да се очаква коренен обрат. Важното е това, което в началото ви казах. Да се види накъде ще върви кабинетът и ако обществото разпознае, че сме улучили мерките, които са актуални, които вълнуват по-голямата част българските граждани, които са им проблем, аз ще бъде удовлетворен. Иначе бих приветствал и натиск върху кабинета – по-бързо да върши работа. Винаги всяко нещо може да се свърши и по-добре, и по-бързо. И в такъв аспект натиск винаги е от ползва. В това число и когато не е съвсем добронамерен също.
Водещ: Да. Този натиск, особено на протестиращите, които са за оставка на правителството и за незабавни предсрочни избори, според някои политици имал много добър позитивен ефект, защото ви кара да работите решително и бързо. И прозрачно най-вече. Споделяте ли тази оценка или я намирате за леко цинична?
Пламен Орешарски: Не. Не я намирам за леко цинична. Аз самият загатнах и влязох в част от тази тема, че натискът от една страна дава предпоставки за грешки, изнервяне, прибързани решения и така нататък. Но от друга страна пък и има охранителен ефект по отношение на грешки, и стимул за ускоряване на работата. Трябва да се търси балансът между двете. В бързането да не би да се прибързва често, така че да не се постигат крайните ефекти. Важното е да има крайни ефекти. Аз съм доволен дори постоянно да бъда критикуван, но ако има позитивни ефекти за хората – това е по-важното.
Водещ: Критиката сплотява ли екипът, усеща ли се правителството вече като екип? Хора с обща мисия и задачи, или партийните квоти и съотношения все още не са заличени като разделителни линии? Питам ви, защото вие казахте, че е важно хората да одобряват онова, което прави правителството, но според социологическите прогнози неодобрението към кабинета расте. Въпреки че, ако сега отидем на избори съотношенията ще са приблизително същите и даже с превес на левицата.
Пламен Орешарски: Аз не бих искал да интерпретирам анкетите, не е и моя работа. Но пак повтарям, важното е да има оценка на резултатите. И много се надявам в рамките на есенните месеци, когато станат и по-ясни първите резултати от действията на кабинета, това да има позитивен ефект върху цялостния обществен климат. И върху удовлетвореността на голяма част от българските граждани. Пак подчертавам, че трудно ще е да очакваме за няколко месеца – три, четири, пет, да се поправят неща, които са бъркани в продължение на дълго време. Не е и такава задачата. Разбирам и че цялата обществена атмосфера е напрегната по много причини, сигурно и по наши грешки. Но не мисля, че в момента нервността в обществото е добър съветник за самото общество.
Водещ: Но така или иначе съществува. Огромното противопоставяне, вече незапълнимата пропаст не може да бъде игнорирана. И точно, защото не разполагате с магическа пръчица - всички мерки, които правителството може да вземе се нуждаят от време. Вие знаете ли с какво време разполагате? Казват, че едногодишният план би бил максимумът. Най-добронамерените политолози смятат, че разполагате с толкова време. Но може да се окаже и по-кратко, а може да се окаже и пълен мандат. Как разполагате намеренията си във времето?
Пламен Орешарски: Ако предварително си поставим срок – работим до следващата седмица, това би било силно ограничително условие за каквато и да е човешка дейност. Затова моята логика, която се опитвам да внуша и на министрите, е да реализират плановете, които сме уточнили в своя си сектор. Или ако перифразирам една максима – да правим каквото трябва, пък другото да става каквото става. Продължителността на кабинета зависи от подкрепата, която този кабинет има в парламента. В момента, в който я няма, този кабинет няма да го има.
Водещ: Парламентът се опитва да ви осигури още по-широка подкрепа. Една декларация с национални приоритет, може би ще бъде обсъждана, не знам дали ще бъде приета в Народното събрание. Засега имаме твърдият отпор на ГЕРБ изобщо по тази тема. Но, ако се върнем към случилото се пак в Българското народно събрание през 1997 година. Това като че ли е възможно, правили сме го. И би дали много полезна енергия на правителството. Разчитате ли на един такъв документ, който да определи поне пет неща, по които политиците да нямат разногласие и да ви развържат ръцете за работа?
Пламен Орешарски: Много добре би било. Аз винаги съм твърдял и в 90-те години - и оттогава досега, че има ключови национални приоритети, които трябва да бъдат извадени от политическия дебат. Като най-вече ключовия въпрос и за развитие на икономиката, защото икономиката ни храни. Икономиката ни предопределя стандартът. Не съм голям оптимист, че това може да се случи. Видяхме го и в дебата по актуализацията. Няколкократно коментирах, че ние внесохме принос в последните 5-6 години, като станахме първата страна, в която се организираха публични протести срещу леката доза на фискално разхлабване. След като бяхме свидетели в последните години след 2008 година, навсякъде по Южна Европа особено, имаше протести срещу фискалното затягане. А казвам това, за да илюстрирам, че за съжаление често у нас конфронтацията е заради самата конфронтация, а не със сериозни аргументи. Много се надявам обаче поне по няколко ключови приоритета, като например стратегията за партньорство, която ще предопредели европейските грантове за периода 2014-2020 година. Много бих разчитал на по-широк и политически, и обществен консенсус по приоритетите и по механизма на изразходване на тези средства. Много бих разчитал тук вече не на консенсус, а на добронамерена критика по отношение на проектобюджета за следващата година. По отношение на проектобюджет не може да има консенсус, но може да има ключови цели, около които да се обединим и тогава да спорим кои са инструментите за постигане на тези цели. В спора може и да се родят добрите решения. Надявам се, но съм леко скептичен на този етап.
Водещ: Един призив за това да се надмогне политическият егоцентризъм и от двете страни, не би бил излишен. Последната минута в нашия разговор, разбира се, благодаря ви за многото време, което ни отделяте. Да е за това ще бъде овладяна ескалация на напрежението, за каквато се говори? Очаква се – в социалните мрежи се организират мащабни протести и контрапротести утре около парламентът, заради откриването на новата есенна сесия. Взети ли са всички мерки от страна на органите, за да нямаме сблъсъци и камъни от двете страни?
Пламен Орешарски: Аз уважавам мнението на хората, в това число и когато това мнение е срещу кабинетът. И сме предприели всички необходими мерки за осигуряване на обществения ред. В това число мерки за разграничаване на групите граждани, които се събират в подкрепа или против правителството. Бих призовал всички български граждани, от която и група да са, да се въздържат от екстремистки действия. Тогава ще бъдем принудени да вземем и по-сериозни мерки. Но много моля българските граждани да запазят характерът на протеста, както е протичал до този момент и да се въздържат от каквито и да е екстремни действия. Или поведение, което не прилича на европейска страна в 21-ви век.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Министър-председателят на България – Пламен Орешарски. До седмица отчетът на правителството за първите му 100 дни, ще бъде представен и в пленарната зала на Народното събрание.