Пламен Орешарски, министър-председател. Добър вечер.
Добър вечер.
Въпросите са много, но все пак да започнем с въпроса за мира и войната, и да ви попитам дали ще има обща позиция за Сирия, обща българска позиция за Сирия?
Вие казахте, че очакваме буря, много се надявам да е в чаша вода. Основно за Сирия говорим, разбира се. А българската позиция за Сирия, поне позицията на кабинета, я оповестихме преди повече от седмица, ако не се лъжа. И оттогава досега нямаме основание да сменяме нещо в тази позиция. Разбира се, ние наблюдаваме събитията. Тогава ще припомня накратко, категорично осъдихме използването на химическо оръжие от която и да е страна и настояхме да бъде наказано това действие. Като в същото време запазихме надеждите си, че политическите и дипломатически средства ще бъдат достатъчни, за да се разсее този конфликт, който иначе застрашава, бих казал, мира в региона. Не съм забелязал български общественици, политици, да изразяват различна позиция. Така че аз съм оптимист, че поне по отношение на Сирия, ние вече имаме основата на единна позиция.
Казвате: по отношение на Сирия. Как обаче да квалифицираме положението вътре в България? Хайде, драмата в Сирия се отлага. Но тук зареждането с напрежение продължава. Включително при влизането в БНТ видяхте, че беше съпроводено с протестиращи навън. Как ще характеризирате ситуацията вътре в България в момента?
Тази година очевидно общественият ни живот е зареден с повече напрежение от обичайно. Аз и по друг повод и в миналото съм казвал, че за съжаление в последните години ние се върнахме в 90-те години по някои от белезите като противопоставяне и политическа нетърпимост в обществото. А, за съжаление, продължава. Правим всички усилия, всичките действия на кабинета са насочени на първо място на обществения живот. Но считаме, че инструментариума за това е като постигнем, от една страна, насърчаване на предприемачеството и излизане от вече 5-годишния цикъл на икономическо развитие, близко до рецесията. От една страна. И от друга, малко по-висока социална отговорност, тъй като виждаме, че не малка част от българските домакинства буквално са на ръба, а някои са и под този ръб. Така че това ще бъде задачата ни и до края на тази година, и през цялата следваща година, отчитайки подготовката на проектобюджета, който вече е в ход, разбира се, в рамките на финансовите възможности на държавата. Не можем да си позволим да харчим много повече от това, което събираме. Така че финансовата стабилност също е важен параметър. Но в рамките на възможното, пак подчертавам, ще се опитаме да водим една по-социална политика и да насърчаваме икономическото развитие. Мисля, че няма други рецепти за успех.
Вие казвате – търсите някакъв тип успокояване във финансовите мерки, в икономическите мерки. Не смятате ли, че някак си успокояването трябва да бъде намерено другаде? Смятате ли, че нещо остана неизяснено, нещо остана необяснено, нещо остана да виси?
Много неща остават да висят от, бих казал, две десетилетия насам. Ако това имате предвид. Това формира и гражданско напрежение. Но, ако се върна малко назад, в периода, когато икономиката растеше с прилични темпове, ситуацията беше далеч по-спокойна. Днес, когато една не малка част от българските граждани реално нямат работа, ситуацията е доста по-изострена. Така че според мен икономическите мерки трябва да бъдат напред. Защото не познавам добре балансирано общество, което е икономически бедно и разслоението в което е много голямо.
Добре, обаче казвате: останали са неща неизяснени в десетилетията по време на прехода. Те са 24 години. Не смятате ли, че нещо остана неизяснено в началото на тази криза, ако я наречем криза? Ето, цяла седмица се повтаряше любимият ви въпрос – защо Делян Пеевски е назначен и кой го е назначил - не показва ли точно това?
Вярно е, че това назначение беше повод на напрежението в обществото. Но аз ще ви върна и малко назад. Протестите срещу кабинета започнаха на втория ден от неговото назначаване. Така че аз ще ви върна въпроса – защо според вас започнаха протестите още на втория ден?
Те бяха много различни протести.
Те и сега са различни от тези на втория ден, от тези след назначаването и своевременното оттегляне на господин Пеевски. И днес ние виждаме напълно различни протести. И не се връщам към февруари, където бяха съвършено различни пък в сравнение със сега. Затова може би използвах израза – вероятно тази година ще остане като година на протести и гражданско недоволство.
Не трябва ли въпросите да бъдат премахнати с отговарянето им? Или не смятате, че вие трябва да бъдете човекът, който трябва да даде тези отговори?
Ако ме питате за последните 23 години, трябва да направим отделен разговор. Ако ме питате за последната година, да има много въпроси, на които също сигурно не е отговорено. Вие вероятно ме питате за господин Пеевски.
Да.
Аз отговорих вероятно на втория ден – политическо решение. Беше отчетено като грешка и беше оттеглена кандидатурата. Какво повече има да се говори?
Кой е виновен за това, че кадровата политика стана основната тема на това управление за първите му 100 дни?
Не съм много съгласен. Визираме един случай.
Не, визираме още няколко случая след това.
Кои са те?
Случаи, които предизвикаха критики с назначаването на заместник-областни управители, преди това на един министър, който още не беше гласуван и беше оттеглен, след това на още няколко заместник-министри, един, който беше оттеглен и така нататък. По принцип това управление за стоте дни дава новини, ражда новини с кадровата си политика.
Знаете ли, в кадровата политика обаче няма справки от комитетите на партията, на партия ГЕРБ, например, за назначаване на кадри на конкурсни длъжности, обърнете внимание, и в досиетата на всеки от тях има кадрова справка, подпечатана от ръководството на ГЕРБ. Такива неща не допускаме.
По-скоро, като че ли критиките бяха към назначенията, а не толкова към, също така и към уволненията. Смятате ли уволненията, например.
Кои уволнения точно имате предвид?
Според ДПС и БСП те са недостатъчни. Според опозицията обаче са прекалени. Например, трябваше ли да бъдат непременно махнати шефът на архивите и да речем шефът на пътната агенция?
Вие казахте – според опозицията са силни, според двете партии, които подкрепят кабинета, не са достатъчни, може би се движим по верния път.
Мислите, че средата е задължително верния път.
Не винаги, но струва ми се в този случай търсим добър баланс.
Не мислите ли, че хората обърнаха внимание на тези кадрови назначения и уволнения заради обещанието, че ще управлявате с таланта на целия народ?
Аз имам в момента най-експертният кабинет за целия преход. От всички 18 министри, включвам и себе си, имаме само четирима членове на партия, които са преди всичко експерти в съответната област. Аз познавам кабинетите от ’90-та година насам. Не е имало по-експертен кабинет.
Някак си хората не разбират това. Защо според вас?
Ще работим така, че да го разберат, запазвам надежда.
Категорично ще поемете ли отговорността за всяко назначение, което е направено в кабинета?
Аз и сега нося тази отговорност.
Включително за областни управители, заместник-областни управители на всички нива.
Да, включително и за областни управители. Подчертах и го подчертавам и сега, че специално при областните управители търсих предложения от двете партии, които подкрепят кабинета и мисля, че това е съвсем нормален подход.
Своя отговорност ли поемате сега или чужда?
Своя отговорност – аз потърсих кадри от тях.
100-те дни – какъв аргумент ви дават, за да продължите?
100 дни са и много и малко време. Ако погледнем на нещата по принцип, 100 дни са достатъчни, за да се оформи, ако мога да използвам израза, физиономията на кабинета, да се открои профилът му, да разберат гражданите какъв точно тип политика ще се води и това обикновено се прави, като се анализират първите мерки, които е предприел кабинетът. Аз започнах с моите цели. Моите цели са да ускорим икономическото развитие, т.е. да имаме бизнес мерки, и от друга страна да направим малко по-висока степен на социална отговорност. Мисля, че в тези 100 дни има достатъчно мерки и в двете посоки. Има и много започнати мерки, които дават увереност, че ще продължим в този стил – опит да създадем една по-конкурентна пазарна среда, в която предприемачеството дава резултати, и опит да поставим, така, малко по-сериозен социален чадър над тези наши съграждани, които не могат да се справят сами, най-вече, които имат обективната невъзможност да се справят сами. Това са деца и пенсионери.
Казвате „мерки”, обаче в Китай употребихте думите – „реформи”. Имате ли картбланш за решителни промени или само закърпване на положението и харчове тук и там?
Вижте, реформи не могат да се направят за 100 дни, страхувам се даже, че и за 200 не могат да се направят, но могат да се започнат, да се очертае насоката им и да се върви смело по този път, дори и с риск да не се одобряват от широк кръг граждани. От тази гледна точка още в началото на мандата аз споделих, че от гледна точка на фискалния цикъл в рамките на този бюджет ние ще предприемем преди всичко стабилизационни мерки, част от които вече са факт, а в хода на подготовката на проектобюджета за следващата година, всъщност първия бюджет на този кабинет, ще направим и по-сериозни реформи в сектора на администрацията, здравеопазването и образованието. Също ще опитаме в тясно сътрудничество с съдебната система да подобрим значително ситуацията и в този сектор, в който често сме обект на критики от нашите външни партньори. Това са, струва ми се, достатъчно амбициозни цели. За дълбочината на реформите – ще се опитаме да бъдат наистина сериозни, така че да имаме резултати.
Казахте „въпреки критиките” – могат ли да се правят сериозни реформи без широка обществена подкрепа?
Традиционният отговор сигурно е „не”.
Да, това е отговорът.
Но ако има нещо хубаво в тези 100 дни, е че кабинетът свикна да работи под натиск и при неодобрение, така че ще използваме тази инерция да направим реформите, от които се нуждае нашата страна.
Всяка ли подкрепа сте готов да приемете за това?
Много бих се радвам да ме подкрепят всички български граждани, но това е практически невъзможно. Няма страна и кабинет, които да се подкрепят от 100% от гражданите. Затова всяка подкрепа е добре дошла. Ние ще работим така, че да убеждаваме максимално широк кръг граждани, че всичко, което правим е насочено за едно по-добре бъдеще.
А ако подкрепата идва от криминално проявени хора или пък нарочно доведени с автобуси – тази подкрепа приемате ли?
Приемам подкрепата от всички български граждани. Аз не правя разделение на българските граждани.
Все пак как се чувствате, когато такива хора ви подкрепят и се срещат с вас, демонстрират подкрепата си за вас?
Пак ли да го повторя?
Добре, обещахте, че бизнесът ще живне. Живна ли?
Струва ми се, че за първите 100 дни имаме два видими резултата. В бизнеса в значителна степен изчезна страха, страха от целенасочени проверки, понякога и със силови инструменти, на които бяхме свидетели в последните четири години и втория видим ефект, е, че започнахме да възстановяваме далеч по-редовно ДДС. Има още какво да направим. Все още не сме успели да върнем всички неразплатени задължения на държавата към бизнеса. Работим и по този въпрос. Все още не успели и да свием срока на възстановяване на ДДС, така че да забравим тази тема и бизнесът да я забрави като проблем в тяхната дейност. Сигурен съм, че следващата година между анкетите, които попълва бизнесът с ключовите препятствия пред тяхната дейност няма да бъдат неразплатени задължения от страна на държавата и невърнато ДДС.
Казвате: „страхът сред бизнеса изчезна” – можете ли да се поставите на мястото на протестиращ бизнесмен, показан по няколко сайта, където е разказан бизнесът му, който се притеснява, че утре, когато протестите продължат, правителството остане, неговият бизнес ще бъде ударен заради това, че е протестирал срещу вас?
А вие мислите, че сега аз нямам информация кои са в тези редици?
Аз съм сигурен, че имате. Въпросът е – те да се притесняват ли от това или не?
Не бих си позволил… Не, не бива да се притесняват. Аз уважавам правото на гражданите за свободна изява на мнението си и не бива да се притесняват, че държавата ще използва силови инструменти срещу тях. Това е в основата на демокрацията. Ако не го разбираме, значи нищо няма да направим.
Как ще премахвате монополи? Имате ли наистина силата да застанете срещу хора, които владеят половин България, примерно?
Темата за монополите е много голяма затова няма да можем да я изчерпим, но поне да направим опит. Нека ги разделим на две. Естествените монополи няма как да ги премахнем. Тях трябва по-строго да ги контролираме тяхната дейност и за целта засилваме регулациите. Имаме подготвени даже законови изменения, така че да дадем и по-голяма възможност на независимите регулатори да контролират дейността – най-вече цени – това, което интересува българските граждани. Що се касае за другия голям кръг монополни формирования, да използвам този израз, защото те не са типични монополи, но под една или друга форма са заели господстващо положение и злоупотребяват.
Да, картели.
При тях борбата трябва да бъде много по-всеобхватна, с много инструменти. Ние вече сме предприели редица действия. Само ще дам за пример новия закон, новият ЗОП или измененията в ЗОП-а са всъщност…
Законът за обществените поръчки – да кажем.
Точно така, да, извинявам се за съкращението, създаваме една по-добра среда за малък и среден бизнес, което е предпоставка за по-широк кръг бенефициенти по този закон. Това е един пример за начина, по който трябва да правим по-конкурентна среда, така че да намаляваме влиянието на тези бизнеси и групи, които се стремят към господстващо положение. Сигурно идеален вариант никога няма да постигнем. Няма държава, която е премахнала напълно влиянието на големите групи в икономическото развитие, но то трябва да бъде ограничено, така че да дава простор и на малки бизнеси, да има ефективна конкуренция, от което в крайна сметка ще спечелят и потребителите с едни по-добри стоки и услуги на по-приемливи цени.
Вие наистина ли мислите, че хората усетиха намалението на тока по сметките си?
Вероятно не, но не усетиха увеличението – това, което беше надвиснало като заплаха. Всъщност много бързо забравихме, че на границата на двата кабинета имаше реална опасност за ново увеличение на цените на тока и всички участници в енергийната система бяха поискали между 25% и 40% увеличение. Мислите ли, че днес, ако токът беше по-скъп с 40%, нямаше да наблюдаваме в определена степен крах и на конкурентоспособността на бизнеса и невъзможност на нарастващ брой домакинства.
Това реална възможност ли беше? Не беше ли по-скоро анонс – широк, как да кажа, широк анонс на ЕРП-та, за да може да получат по-малко?
Не говорим само за ЕРП-та, говорим за всички участници в енергийната система.
Добре, какво ще правите с АЕЦ „Белене”? И днес тази тема продължава да стои. Време за нови стратегии ли е, или време за някакви действия, защото, ако е за стратегии, досега имаше доста?
АЕЦ „Белене” го строим, ако не се лъжа от края на ’70-те години и оттогава досега периодично се задават такива въпроси.
Да и периодично се дават пари за стратегии и оценки. Сега пак ли ще даваме?
Вас ви дразни, може би, оценката ми, че е необходима да се актуализира оценката от преди една година. Не се притеснявайте, не сме наели никаква скъпа консултантска фирма. Ще се справим със собствени сили.
Активизирате отношенията си с Русия покрай „Белене” или бъркам? Всъщност, активизирането на отношенията с Русия беше обявено и от вас и от повече от Сергей Станишев. Освен това пътувате в Китай. Какви знаци да търсим тук – геополитически?
Вие смятате, че сме активизирали взаимоотношенията с Русия? Ако смятате така…
Такъв анонс имаше, че ще го направите.
Ако смятате така, да го впиша в отчета си за 100-те дни.
Такъв анонс имаше – „ще” – бъдеще време.
Как да разбирам въпроса ви? Ако той има геостратегически подтекст, искам да бъда много ясен – усещам комплекса на новоприсъединила се страна. Ние сме евроатлантическа страна и това не бива да подлежи на никакво съмнение. Извън това уточнение са добре дошли икономически контакти с максимално широк кръг страни. Това го търси бизнесът, струва ми се, че това ще бъде добре за всички български граждани – без изключение. По отношение на посещението в Китай…
Да, това щях да ви попитам.
Китай е най-динамично развиващата се икономика в света в последните 20 години. Направили са забележителен напредък. Китайският модел често се сочи за пример. Ние не можем да следваме китайския модел по много причини, но бихме могли да се възползваме от техния напредък чрез един по-добър обмен на стоки и инвестиции. Инвестиции основно от Китай към България, като не изключваме и обратното, разбира се, но е по-малко вероятно и по-малки възможности имаме за това.
Досега има ли гаранции за такива или са само обещания?
Има проявен интерес. Този проявен интерес ме стимулира да направя и това посещение. Вярвайте ми, не отидох на Летния Давос заради теоретичните семинари, а заради срещата с китайския премиер – възможност, която не се отдава всеки ден.
Вие казвате, че ориентацията ни, да речем, на запад, евроатлантическата ни не подлежи на съмнение. Имате ли планирани посещения на запад?
Първото ми посещение…
Беше в Брюксел.
… беше в Брюксел на среща с президента Ромпой и председателя Барозу, а малко по-късно на Европейския съвет се запознах практически с всички 28 европейски премиери и държавни ръководители. Все по-рядко са посещенията в европейски страни, защото всичките двустранни въпроси могат да се дискутират и на многостранните срещи в Брюксел затова и в следващите няколко месеца не съм планирал посещение в европейска страна, но само за пример ще ви кажа – на Летния Давос в Китай се видях с трима европейски премиери и с още няколко извън Европа, а що се касае, пак ще повторя, до нашите европейски взаимоотношения с европейските ни партньори, нали, Брюксел е мястото, където може да се говорят с всеки от тях.
Въпреки това все пак да ви попитам – трябваше ли да се създава прецедент около награждаването на френския посланик?
Не го разбирам точно прецедентът. Какво точно имате предвид?
За първи път посланик не е награден и се създаде впечатлението, че като че ли е наказан.
Първо, не мисля, че е за първи път, и второ, ако погледнете в нормативната уредба, която регламентира връчването на най-високия български орден, там непременно ще ви направи впечатление израза „изключителни заслуги”. Моят кабинет и занапред няма да предлага нито български граждани, нито чуждестранни наши приятели, които в голяма степен не отговарят на израза „изключителни заслуги”.
В този конкретен случай е нямало изключителни заслуги, така ли?
Мисля, че в много случаи е нямало.
Но защо трябваше да се почва точно от Франция?
Не, почва се от моя кабинет.
Вие можете ли да разберете хората, които протестират срещу вас, истински, лично да ги разберете, господин Орешарски?
Аз отново ще повторя, че уважавам протестите и съм склонен да слушам широк кръг мнения, критични, в това число считам, че критиката е изключително важна, за да може човек да върши ефективно своята дейност.
Въпросът е каква е критиката и какъв е диалогът, защото, казвате, ще работите за съгласие. Не трябва ли управляващите да дадат тона за съгласието? Вие смятате ли, че например, че протестиращите са платени, както казват някои хора от управляващото, управляващото, хайде да кажем, мнозинство?
Никога не съм бил склонен да слагам един етикет върху широк кръг граждани. Сигурно между протестиращите има и такива, но съм убеден, че има много спонтанни протести, които са мотивирани от различни предпоставки. Опитвам се да си, образно казано, водя бележки и от февруарските протести и от сегашния, и от сегашните. Отворен съм за диалог с всички, които протестират. Дори съм обявил дни, в които в Министерски съвет вратите са отворени за среща с протестиращи.
Нека да кажем и това – вие казахте, че дори и да се отпусне коланът, пак ще е къс и ще ни стяга. Явно България произвежда малко и харчи много. Защо тогава искате да замразите пенсионната реформа?
Да доуточня първо израза. Струва ми се, че коланът ни ще остане къс още дълго време. Аз никога не съм си позволявал да правя обещания, нереалистични. Виждате ли, че в следващите една, две или три години ние ще станем Швейцария или ще направим средноевропейски доходи, впрочем, каквито обещания сме слушали в миналото. Винаги съм твърдял, че трябва упорита работа, за да може в края на този мандат не да станем богати, няма да станем богати, за да можем да видим перспективите. А що се касае за пенсионната реформа – вие мислите ли, че ако не я бяхме спрели, щеше да стане по-дълъг коланът. Не го мислите, нали.
Не, аз просто… Да.
Ще ви кажа един аргумент само, в момента в България безработицата, поне официалната е 12%, но младежката е 25%. Също по официални данни вероятно и в двата случая цифрите са по-големи, когато говорим за фактическа. При такова ниво на младежка безработица, мисля, че временното спиране на покачване на възрастта, е по-скоро благоразумна мярка.
Все пак – все по-малко хора произвеждат, все по-малко хора получават пенсии. Това го виждаме с просто око. За това какво може да се направи?
Ще се върнем към встъплението ми – мерки в икономическата сфера. Няма друго спасение.
Какво според вас…
Дори една от тези мерки беше пътуването ми в Китай.
Защо?
Нали търсим инвестиции. Инвестициите не са самоцелни. Те създават работна места.
Все пак накрая да ви попитам – какво ще успокои България? Някак си прекалено много залагате на икономиката, на финансовата област, на нещата, които разбирате. Смятате ли, че това стига, за да успокои и помири България, господин Орешарски?
Щеше да бъде нелогично да акцентирам на неща, които не разбирам. Извън шегата – аз продължавам да съм убеден, че ключова задача на нашето общество е да отидем отново на пътя на растежа. Ако това не направим, протестите ще продължат. Те ще имат различни форми. Едните ще се сменят с други, безработицата ще расте и ние ще продължаваме в това студио или в други дискусионни формати да търсим причините защо е така.
Протегната ръка има ли от вас?
Към всички.
Благодаря ви за разговора – Пламен Орешарски, премиер на България.