Интервю на министър-председателя за предаването „Седмицата” на Дарик радио

България никога не е имала голям капацитет за прием на бежанци и в момента той е надхвърлен - това казвате вчера на среща с регионалния представител на Върховния комисариат за бежанците на ООН за Централна Европа. Какъв е капацитетът за прием на бежанци от България в момента?

Вие казахте, отдавна е надхвърлен. По стечение на обстоятелствата, исторически най-вече, България досега е стояла настрана от големите бежански вълни, което е и хубаво, и лошо. Хубаво е, разбира се, така, в общия му план. Но сега виждаме, че ние нямаме не само капацитет, а в определена степен нямаме и опит, това също го споделих, и потърсих техническа помощ на първо време, за да може действително да се погрижим по един добър и приемлив за международната общност начин за сирийските граждани, които, така, търсят спасение у нас.

Стои ли пред вас въпросът България да затвори границите си за бежанци от Сирия? Вие впрочем участвахте в кабинет като заместник-министър, който не прие бежанци от кризата в Косово в края на 90-те години.

Съвършено различни, съвършено различни бяха ситуациите. Но тъй като вие ме върнахте към онзи период, спомнете си тогава, че ние оказахме доста сериозна и материална в това число помощ за настаняване на тези бежанци в Македония, съседна Македония. Сега ситуацията е твърде различна. Затварянето на границата практически не е възможно, а по същество границите и сега са затворени. Една част, голямата част от бежанците всъщност биват залавяни на границата, но трудно е, каквато и да е друга реакция, когато виждате на граничната бразда от другата страна майки, деца и хора в беда. Хуманизмът не предполага да стоите безразлични към тяхната съдба.

Ще поиска ли България разселване на бежанци в целия Европейски съюз или алтернативно увеличаване на лагерите по границите на самата Сирия, за да може после по-лесно да се върнат бежанците?

Първата задача в момента е действително ние да засилим капацитета, така че всички граждани на Сирия при нас, които идват тук, да бъдат обработени и да получат статут на бежанци. Това предполага известно време - както медицински преглади и обслужване, така, ако щете, и проверки от службите, за да не допуснем инфилтриране на радикални елементи. След това много се надяваме ситуацията в Сирия да се подобри, така че сирийските граждани да се върнат по домовете си. Мисля, че преобладаващата част, за да не кажа всички, не идват тук по икономически съображения, а идват поради събитията в Сирия и страха за живота си практически. 

Все пак не отговорихте, ще постави ли България въпроса в Брюксел за разпращане на бежанци и в по-отдалечените от конфликта европейски държави?

Вицепремиерът Йовчев вече беше в Брюксел и говори за всички тези проблеми с комисарката. Точно по този начин не е поставял въпроса и засега той не стои по този начин, тъй като, отново ще подчертая, хората, които се намират в момента на територията на нашата страна като абсолютен брой са прекалено малко, те просто надхвърлят нашия капацитет, защото той е още по-малък.

Колко малко са?

Няколко хиляди са в момента, 2000-3000, не надхвърлят 3000. А общо бежанците са между 4000 и 5000... И това включва всички бежанци, които са не само от Сирия.

Те и през годините са натрупани. Колко е капацитетът на България?

О, капацитетът е някъде между 2000 и 3000.

А каква е, ще използвам израза от заседанието на Съвета по сигурността към премиера от края на август, каква е разчетната прогноза до края на 2013 г., която възложихте на този съвет да бъде направена, вече готова ли е?

Не е готова в този вид, в който може би очаквате да ви кажа точна сума, а въпросът е, и на самия съвет специалистите коментираха различни цифри в зависимост от сценария на поведение на основните действащи лица в близкоизточния конфликт. Сега на мен не ми се иска да коментирам най-песимистичния сценарии, но с две думи ако се сбъдне най-лошото, можем да очакваме десетки хиляди сирийци.

Къде всъщност има бежанци в момента, на колко места са те - Пъстрогор, това е новозагорското село Баня, в Елхово ще се изгражда и вече има всъщност бежанци, „Овча купел” в София, Бусманци край София, Любимец?

Изброихте ги почти, но по-скоро, обърнете внимание, бежанските центрове изброихте. Аз се надявам, че една част от сирийските граждани след като получат статут на бежанци, те няма да стоят, разбира се, в лагерите, те не са затворници. Много се надявам и сирийската, и арабската общност в България да подпомогне тези хора във временното им пребиваване в нашата страна, ние също правим такива усилия.

През седмицата имаше новини за стачки, за бунтове в тези центрове, в Бусманци заради условията, в Любимец заради бавните процедури. Според вас трябва ли България да промени процедурите си така, че да ускори давенето на статут на бежанец на тези, които са потърсили убежище?

Аз мисля, че известно напрежение в бежанските центрове се получава преди всичко заради лошите условия, в това число най-вече в препълнените центрове. Има на повечето места походни легла, заети са коридорите. Това не са нормални условия за пребиваване, още повече самите бежански центрове не са направени в стил луксозно изпълнение, в някои от тях има общи помещения сервизни. Предполага се, че в действителност в тези центрове пребиваването ще бъде за ограничен период от време, те са направени така, такава е логиката на тези центрове, и когато в един център има концентрация на много хора, е логично да се получава и напрежение.

Министерството на отбраната щяло да даде 26 военни имота за бежански пунктове или центрове, но трябвало ремонт. Има ли пари за това? Министър Ангел Найденов говори за нужни 10 млн. лева.

Едно от решенията на Съвета за сигурност към Министерски съвет беше и да се огледат подходящи помещения основно бивши казармени сгради, разбира се, които можем да преоборудваме с минимални средства. В момента се извършва такъв оглед. Министърът на отбраната неслучайно е споменал, изразил готовност за действие в тази насока. Търсим най-подходящите помещения.

Планира ли се изграждане на лагери с американската поточна линия за строеж на метални конструкции? Това е впрочем онази поточна линия, по която имаше и дело срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, което завърши с неговото оправдаване. Тя не е използвана доколкото ми е известно досега. Сега планирате ли да се строят селища с метални конструкции с тази линия?

Не, такъв въпрос не е обсъждан и може би трябва да попитате министъра на отбраната. Лично аз не съм разглеждал точно начина на използване на тази линия.

А ясни ли са местата, които мислите да откриете първоначално, два нови центъра се говори през седмицата, или избягвате да ги обявите заради съпротива на местното население?

Не, все още не сме взели окончателно решение. Нека експертите извършват огледа. Както ви казах, критерият ще бъде на първо място минимални средства, които са необходими за рехабилитацията на тези сгради и приспособяването им за тези нужди, от една страна, и от друга страна, разбира се, и реакциите на нашите съграждани.

Какво ще кажете на онези, които смятат, че България не трябва да приема бежанци, които казват, четох в пресата изказвания: даваме им по 65 лева, издръжката им струва над 1000 лева, и ние сме бедни?

Бих казал, че се моля никога български граждани да не изпадат в ситуация да търсят убежище в други страни. И това трябва да имаме предвид, когато говорим за отношението ни към хора в беда.

Готова ли е България да осигури обучение на децата на бежанците?

Ще опитаме. Клисарова вече има инициатива в тази насока. Ще опитаме максимално да направим така, че да не се чувстват напълно изолирани тези хора. Мисля, че важното даже е да видим какви са възможностите децата на сирийските граждани дори да се инкорпорират в български училища, а не да се правят някакви специални училища за тях. Мисля, че с няколкоседмична езикова подготовка е напълно възможно тези деца да влязат в българските паралелки.

Как гледате на точно обратната гледна точка на тези, които са против приемането на бежанци? „Бежанците - шанс за спасението на България”, това е заглавие на коментар на журналиста Борислав Зюмбюлев в „24 часа”, и той говори за заселване на опустелите погранични райони и помагане на България от бежанците да се справи с демографската криза.

Аз не бих искал да обсъждам крайни мнения както негативни, така и позитивни. Аз не искам да вярвам, че има голям брой български граждани, които имат нехуманно отношение в случая. От друга страна, не мисля, че демографският ни проблем може да се реши точно по този начин. Ние и досега сме приемали граждани на други страни, които по собствена воля са избирали България да устроят своя живот, да правят бизнес, да отглеждат деца. Ние имаме сирийска общност в България може би от десетина-петнадесет години и мисля, че те са добре интегрирани в нашето общество. Ако някои от тези граждани на Сирия, които сега са временно тук, решат да се заселят за постоянно и отговарят на всички условия, разбира се, имам предвид не са идентифицирани като радикални елементи, мисля, че това е по-скоро добре за нашата страна. Тези хора ще имат принос към нашата икономика. Но като самоцел не бива предварително да се предопределя поведението на когото и да е.

Има ли терористична заплаха за България? Става дума за две противоречащи си изказвания от изминалата седмица. Вчера заместник министър-председателят и вътрешен министър подчерта, че няма такава опасност според него, а също през седмицата заместник-директорът на Националната разузнавателна служба полковник Георги Миланов, впрочем не през седмицата, а след заседанието на Съвета за сигурност към Министерския съвет на 30 август говори за наплив от терористи, които се бият в Сирия на страната на опозицията срещу правителството на Башар Асад, а се представят в България за бежанци. Кое от двете е вярното? Има ли терористична заплаха?

Терористична заплаха няма към нашата страна. Има повишен риск не само в България, а в целия регион, а няма да сбъркам сигурно ако кажа и в цял свят. Съвременният динамичен свят не може да изключи каквато и да е заплаха, и това го виждаме в последните няколко десетилетия. Аз редовно следя информацията от нашите служби, в това число разузнаването. Има сигнали не пряко към нашата страна, а общи по характер. Ние сме длъжни и сме направили, взели сме съответните мерки, но в прекия смисъл на думата, така както вие поставяте въпроса, считам, че е преувеличено.

Имат ли капацитет българските власти да проверяват кой е терорист и кой бежанец?

Правим го в рамките на възможностите на службите, разбира се, информацията, с която те разполагат. Обърнете внимание, че това беше един от критериите, които ви казах, за приемането в бежанските лагери - медицински прегледи и преглед на службите за сигурност.

Трябва ли България да подкрепи наказателна операция срещу извършителите на атаката с химическо оръжие над цивилно население в Сирия, ако се стигне до гласуване на такова решение в рамките на международна организация, в която България участва - ООН, Европейския съюз, НАТО? Ще вдигне ли ръка българският представител за удари срещу извършителите на химическа атака в Сирия?

Първо бих искал да подчертая, че ние осъдихме използването на химическо оръжие като крайно антихуманно действие, действие, което много отдавна международната общност е осъдила в свои декларации. Така че по всякакъв начин ще дадем нашия принос, за да предотвратим използването на химическо оръжие в бъдеще, където и да било по света, от когото и да е. Въпросът, който вие задавате, е хипотетичен и не може да се отговори без да се включват допълнително подробности за мотивите за решенията и така нататък.

Ако бъде взето решение в рамките на международна организация за такива удари, България трябва ли да участва с бази, с войници?

Бих предложил следното, нека влезе в дневния ред на международните организации и тогава ще дискутираме отново българската позиция.

Защо вашето правителство се отказа от активната политическа роля на предишното правителство в конфликта в Сирия? То организира, предишното правителство, конференции с участие на опозицията в Сирия, предоставяше територия за срещи за дискутиране на конфликта в Сирия.

Аз не бих се изразил точно по този начин. Не знам колко активно е било предишното правителство по отношение на този конфликт. Мисля, че това, което нашето правителство, моето правителство като политика води е напълно в съзвучие на, така, политиката, която водят нашите евроатлантически партньори. Нашата позиция е напълно хармонизирана с общата европейска позиция. Нещо повече дори - декларацията, която имахме, беше почти седмица преди сбирката на външните министри във Вилнюс и видяхме, че на тази сбирка европейската позиция, така, доста се припокрива с българската.

Извършва ли България евакуация на българите от Сирия? Има ли още българи в Сирия?

В Сирия има български граждани и имаме готовност при евентуална необходимост да предприемем действия по евакуация, но засега няма сигнали от страна на нашите граждани в Сирия, че искат да напуснат Сирия.

Виждате ли икономическа заплаха за България заради кризата в Близкия Изток? През седмицата има прогнози за вдигане на цената на петрола до 125 долара на барел.

Пряка заплаха не виждам, само за България, но виждам заплахи за икономиките на региона на първо място, а и в глобален аспект. Дори и само темата, която вие отворихте - цената на горивата, на България би влияла по един преобладаващо негативен начин, за разлика примерно от други страни, които биха останали по-неутрални, но за България една по-висока цена на петрола носи само минуси. Другата заплаха, за която говорим вече, мисля, 10-15 минути, е опасността от бежанска вълна. За нас би било доста, доста изтощаващо икономически, ако нарастващ брой сирийски граждани потърсят нашата страна.

Посещението ви през седмицата в Китай, ще прескочим нелепите коментари за Китай, които съпътстваха посещение ви, това е втората икономика в света и номер едно в Азия, на световния икономически форум в Далиен, който наричат азиатския Давос и в който участваха освен вас и премиерите на Белгия, Малта и Финландия, сте говорил за това, че излизането от кризата от България може да стане с експорт, с насърчаване на износа. За какъв износ например за Китай говорите, при положение че китайците са известни, че те изнасят по цял свят?

Малко едностранчиво е стигнала информацията. Аз ще разделя събитията в това посещение на две групи. Първо, среща с техния премиер и с представители на някои големи китайски компании и, на второ място, дискусиите в рамките на икономическия форум на азиатския Давос. Значи, по отношение на двустранните контакти аз в значителна степен съм удовлетворен. Първо, среща с китайски премиер не се прави всеки ден. Второ, струва ми се, че на тези срещи успяхме в определена степен да засилим интереса на въпросните китайски компании, а надявам се и на други, с които не се видяхме, но присъстваха, към България. Говорихме основно за китайски инвестиции в България. Към това направление има известен интерес от няколко години. Разбира се, говорихме и за възможности за български експорт в Китай най-вече на храни и преработени хранителни продукти. В зависимост от нашата активност и след посещението и от нашето отношение към различни интереси на китайски компании в България ще видим и резултатите от това посещение. Посещението само по себе си е успешно, но не е достатъчно. Въпросът е след посещението да продължи интензитетът на контактите между България и китайския както правителствен сектор, така и частния сектор. 

Как си представяте, ще се върнем на инвестициите, но как си представяте насърчаване на износа от България? Не конкретно само за Китай. Какво смятате да промените, така че да се насърчи износът?

Ако имате предвид да раздаваме субсидии за насърчаване на износ, това няма да го направим, не е и нужно да се прави и никой не го прави. Но ако имате предвид да установим, да подпомогнем контактите на българските износители в Китай и обратно - на китайски вносители чрез контактите им с български фирми, това ще го правим и се опитваме да го правим и сега. По-конкретно Китай има интерес към сухо мляко, внася изключително много сухо мляко от Австралия, а това е едно потенциално поле, в което можем, макар и с нашите скромни възможности, да се включим в този износ или от гледна точка на Китай внос. Има интерес към розово масло. Нашият капацитет, разбира се, в сравнение с китайската потребност е изключително малък, но още по-важното е да промотираме наши продукти, които засега нямат добра репутация или не знаят нищо за тях в Китай, като например българско вино, а Китай се превръща във все по-голям потребител на вино, но българското вино засега не присъства активно на този пазар.

Понеже споменахте млякото, всеки трети в света ядял българско кисело мляко според главата на вестник „Земя” от скоро. Канада, Япония, Китай, Тайланд, Финландия са големи потребители на киселото мляко, което се води само българско, но всъщност се произвежда от местни заводи и най-често България няма никакъв интерес от това. Според вас възможно ли е България да има български заводи в тези страни, в които се потребява много мляко?

То е въпрос на предприемчивост на нашия частен сектор. Да, вярно е в доста страни марката българско кисело мляко се използва и това аз по-скоро го разглеждам като плюс, а не като минус. Това е един тренд, който при всички случаи облекчава усилията на нашия експорт, при това не само на мляко, а въобще на българския експорт. Аз в Китай също видях едни опаковки, на които пише „Момчиловци” и българско кисело мляко, а не мисля, че имаме инвестиция там.

Инвестициите на Китай в България. Имало интерес към БДЖ „Товарни превози”, ако вярно в пресата предават за такъв интерес по време на вашето посещение. Това означава ли, че сте готов да приватизирате „Товарни превози”?

Тази информация беше изненадваща и за мен, аз го споделих. А още по-изненадващо беше, че тя беше огласена от китайския премиер. Очевидно в китайските планове за глобална инвазия по някакъв начин сме влезли в полезрението, но тепърва предстои да разберем конкретните параметри на този интерес. На този етап беше заявен само като общо намерение. В интерес на истината моята предварителна информация, която бях събрал в хода на подготовката на това посещение, нямаше информация за проявяван досега такъв интерес, по-скоро информация...

Но всъщност въпросът, въпросът опира до вече вътрешнополитическо решение иска ли България да продава товарните си превози. Изказванията на министърът на транспорта от вашето правителство, останах с впечатление, че по-скоро се отказва България от намерението на предишното правителство.

Нека видим, пак ще повторя, нека видим за какво точно става въпрос и да не коментираме предварително един много общ анонс, който беше изречен от китайския премиер.

Другият интерес за китайски инвестиции бил в пристанища, в пътища, в селско стопанство и високи технологии. Готов ли сте да кажете нещо по-конкретно - конкретно пристанище, конкретен път, конкретен район или продукция в селското стопанство?

Миналата година Китай стартира една инициатива за по-тясно сътрудничество между Китай и 16 страни от Източна Европа, в това число не само членки на Европейския съюз. В рамките на тази инициатива китайската страна е заделила 10 млрд. долара възможност за ползване на кредитни линии за изграждане на различни инфраструктурни обекти. Засега кредитната линия не работи особено добре, тъй като китайските партньори имат малко по-твърди изисквания към държавно гарантиране...

Готова ли е България да даде държавни гаранции за финансиране на проекти от тези 3 млрд. долара конкретно само за финансиране на проекти от десетте милиарда, за които говорите? Какво се разбрахте с президента на „Чайна Ексимбанк” Ли Жуогу?

Да, темата беше дискутирана както с премиера, така и с президента на „Чайна Ексимбанк”, банката, която управлява кредитната линия. Имахме добър разговор с президента на банката и се уточнихме, че като начало ще изберем поне един инфраструктурен проект, който да предложим на китайската страна и да направим малко по-гъвкави условия. Следващите месец - два ще дискутираме и в Министерския съвет в това число кой е най-подходящият инфраструктурен проект, като критериите ще бъдат много, в това число такива проекти, за които не са достъпни европейските фондове...

Но нямате в момента конкретна идея да кажете кой път, кое пристанище, в какво...

Нека да не избързваме.

Най-богатият китаец според „Форбс”, той е с 14 млрд. долара - Уан Дзиенлин, искал да инвестира в туризма и развлекателния бизнес в България. До края на годината щял да дойде да търси терен за строителство на хотел, МОЛ и ресторанти. Това е поне интерпретацията в българската преса от срещата ви с него. Така ли е?

Според мен отново малко изпреварваме събитията. Срещата беше опознавателна. Той действително е най-големият инвеститор. По оценки на „Форбс” неговото състояние се оценява на 22 милиарда. 14 е стара информация. Събитията в Китай се развиват доста бързо. Действително той инвестира в хотели и недвижима собственост, има сериозни инвестиции в Съединените щати, в Европа няма. Това беше и повод да го поканя на посещение и да говорим за различни възможности, които има в България по принцип, подчертавам. За моя приятна изненада той каза, че ще направи всичко възможно да дойде в страната още до края на тази година. Дори се пошегува - аз ще дойда, ама вие, господин премиер, да намерите време все пак да ме видите. Така че нека не коментираме предварително. Мисля, че едно посещение би било добра възможност да заинтересуваме крупен китайски инвеститор с нашия сектор за недвижими имоти, който даже ми се струва, че се разви доста в последните години.

Европарите. Парламентарният дебат вчера, иницииран от лидерите на съуправляващите партии БСП и ДПС, възложиха ви да подготвите актуализиран вариант за разпределение на еврофондовете от 2014 до 2020 г. Какво трябва да се актуализира?

Ние това всъщност го правим. Ако си спомняте, служебното правителство прати първия проект на договора за партньорство между България и Европейската комисия, а получихме и коментари, в които имаше много критични бележки, взехме ги за, ако мога да използвам израза, за ръководство при новата редакция, която се опитахме да подготвим, подчертавам, в широк диалог първо в комисията и представители на комисията, но също така и с нашите социално-икономически партньори и граждански формирования, в това число естествено всички министерства. Изпратихме вече тази нова версия на договора, а в момента тя се оценява в Брюксел, а не бих искал да казвам въобще предварителни, междинни оценки, мога да кажа това, което очаквам, че в не продължителен срок ще получим нови коментари, вероятно ще има и критики, с които ще се съобразим, ще водим диалог, така че наистина да намерим най-подходящия начин, за да изпълним със съдържание ключовия приоритет, който си поставяме като задача - ускоряване на социално-икономическото развитие, в частност акцент върху икономическото развитие.

А вие за какво сте - за централизация при управлението на европейските фондове, за каквато говореше Сергей Станишев вчера в парламента, или за запазване на досегашните правила, за което говори през седмицата вашият вицепремиер Зинаида Златанова?

Кардинални изменения в институционалната страна няма да има, ще се опитаме да правим на базата и на досегашния опит, ще се опитаме да правим една още по-добра координация, но управлението ще си остане по отделни министерства.

Приоритетите за есента на вашия кабинет. Ще има ли увеличение на минималната работна заплата и коледни бонуси за бюджетните служители и пенсионерите?

Приоритети за есента са приоритетите, за които вече съм говорил още при формиране на кабинета - подобряване на бизнес климата и в рамките на възможното една малко по-активна социална политика. Мерки в двете насоки вече сме взели, някои дори отчетохме, по други работим, а конкретните ви въпроси ще ги дискутираме пак на по-късен етап, а понеже въпросът за коледните бонуси вълнува голям кръг български граждани, ще направим всичко възможно, но бюджетът за тази година не ги е разчел, всичко зависи от изпълнението до края на тази година.

Вече работите по бюджет 2014-а, как ще наречете първия си бюджет като премиер? Предишното правителство определи първия си бюджет като постна пица, по израза на финансовият министър Симеон Дянков. Вие как ще го наречете?

Нямам готово наименование, нека му видим конструкцията. Задал съм определени цели на финансовото министерство и на останалите министерства, правихме едно работно обсъждане. Много ми се иска в този бюджет да има достатъчно мерки, които да насърчават растежа, и от друга страна да има и подобрение в социалната политика, която водим. Когато сглобим конструкцията, вероятно ще имаме и по-специализиран разговор основно върху тази тема. Достатъчно важна е.

Известно противоречие във вашето изказване снощи пред „Панорама” и казаното пред Ройтерс от финансовия министър Петър Чобанов - той говори догодина за спиране затягането на коланите, вие запазихте този израз и за следващата година.

Когато ползвате алегории, има широко поле на интерпретации. Затягането на колана е субективно усещане за българските граждани. Според някои е много, според други е малко. Аз използвах, струва ми се, обобщаващия израз, че ако коланът е къс, колкото и да го отпускаме, все ще ни стяга, и мисля, че това ще бъде обща характеристика за състоянието в България в следващите 5-10 години, а не само за следващата. Нали вие не вярвате, че от следващата година заплатите ни ще станат средноевропейски или някакви по-големи? Всичко се постига с много труд, много труд и стъпка по стъпка.

Ще се промени ли ДДС режимът за малки и средни предприятия, така че те да дължат ДДС само при получено плащане от страна на контрагентите си?

Да, имаме такава законодателна инициатива и се надявам, че тя ще бъде приета, така че от следващата година малкият бизнес да има още една глътка въздух. Не е голяма, но все пак е стъпка.

Данък лихва ще остане ли?

На този етап не разглеждаме отпадането.

Въпреки всички аргументи, които имахте против въвеждането му.

Отпадането на данъка предполага отпадане на разходи. Ако ми подскажете кой разход да махна, мога да мисля и кой данък да махна.

Не, да прибавим тогава един разход предвид първия учебен ден. Какво предвиждате в бюджета за учителите догодина? Министър Анелия Клисарова казва, че България е изправена пред тежка криза за учители. Само след 15 години това щяло да бъде дефицитна професия според нея. Историята на този въпрос е по-дълга предвид голямата стачка, която имаха учителите по времето, когато вие бяхте финансов министър.

Предстои да отделим специално внимание на дискусиите по образованието, но не само финансирането, а и структурните мерки вътре, така че всички с общи усилия, усилия ученици, учители, ученици и обществото, да постигнем по-голяма ефективност на обучението, което е и предпоставка за по-голяма конкурентоспособност на икономиката ни.

АЕЦ „Белене” сред приоритетите ли ви е за тази есен?

Не мисля, че ще стигнем до АЕЦ „Белене” тази есен.

Как ще определите с една фраза 100-е си дни, г-н министър-председател?

Търсите някаква алегория, не съм мислил по този начин. Преди седмица, когато ме попитаха кое е най-важното според вас, тогава формулирах, че може би измежду многото ефекти за тези 100 дни най-важното е, че в страната намаля страхът.

Сто дни на по-малко страх.

Иска ми се въобще да го няма, ама е силен изказът, затова съм предпазлив.

Какъв хоризонт виждате пред вашето правителство?

Всяко правителство има хоризонт от четири години, така че програмата и мерките, които правим, са насочени към един нормален мандат. А това обществото какъв мандат ще ни отпусне, е друга тема. Мен това не ме вълнува. Мен ме вълнува мерките, които трябва да се свършат, и резултатите, или ако трябва да използвам стилистика - за мен е важно кабинетът да прави каквото трябва да се прави, а пък иначе да става каквото ще.

Липсва ли ви въпросът за кой предложи Делян Пеевски, който се задава в последните седмици неизменно във всички интервюта?

Да, той почва да ме забавлява.

Вие определихте този въпрос, каква дума използвахте вчера, ирационален. И защо смятате, че е ирационален?

Не мисля, че това е въпроса номер 1 на дневния ред на обществото в момента.

А защо не може да затворите тази тема?

Мога да го повтарям, ако искате, сега може да направим експеримент, задайте ми го пет пъти и ще ви отговоря пет пъти по един и същ начин...

Не, аз приемам вашия отговор, който вчера дадохте.

...и може двамата да се забавляваме по тоя начин.

Политическо решение, казахте. Това на езика на политиката означава, че двете партии, които формират правителството, са го предложили. И това е ясен отговор. Те вече трябва да се разберат коя от двете е започнала. Но защо тази тема не успява да се затвори, според вас?

Според мен, защото има определени кръгове, които имат интерес тази тема да стои на дневния ред, а което означава и да изнасилва разделението в обществото. Разделението, на което сме свидетели тази година, не дойде от само себе си, не вярвате в това, нали? 

Всъщност може би идва от отсъствието от противоречието в двата отговора около Делян Пеевски - дали е голям експерт, или голяма грешка. Сега от дистанция на времето върху кое бихте сложил акцент?

Ако нямате следващ въпрос, предлагам да приключваме разговора.

Не, финалният ми въпрос е защо според вас българинът е в първата дузина на най-нещастните в света? 144-то място в обявената тази седмица класация на ООН, от общо 156 държави, като даже Афганистан е преди българина... афганистанците са преди българите в самоусещането за щастие.

Вижте, народопсихологията не е силната ми страна. Никога не съм се занимавал специално. Имам някакво свое мнение по въпроса. Има много предпоставки, които правят живота ни труден, от една страна, има и много други предпоставки, поради които нашите критерии са по-високи от възможностите ни. Това не го разглеждам в негативен план. Ние гледаме високи стандарти, отсъстват при нас, но сигурно не е само това. Сигурно има и други предпоставки, които вероятно друг вид специалисти могат да обяснят по-добре. Във всички случаи за мен, пак ще повторя, е важно в рамките на мандата да направим колкото може повече за подобряване на благосъстоянието и за по-високо качество на живот.