Добре дошъл на премиера Пламен Орешарски. Здравейте.
Здравейте.
Спомням си, че първото интервю като премиер беше пак при мен. Тогава замествах Диана Найденова в „Челюсти” и си спомням как завършихте. Ще го припомня по-късно. Най-напред сега разбрахте ли какво иска да ни кажа авторът на тази карикатура?
Многопластови бяха посланията, според мен, но бяха забавни
Как се отнасяте към неудобните журналистически въпроси? Има ли пострадали заради това, че някой ви е задал неудобни въпроси? Имаше такива приказки
Няма такива. Аз лично нямам предпочитания, поне предварително нямам предпочитания към въпроси. Дори в много случаи, правейки анализ на поведението си, може би неудобните въпроси всъщност са по-удобни. Това за „пострадали” - не разбирам напълно въпроса.
Е, имаше такива. Всички, които нещо се е случило с тях, даже и добро да се е случило - бяха правили интервюта с Вас.
Бих се радвал, ако добро се случва след това.
Питам, да знам за себе си.
Вижте, и в минали мандати нямам спомен никога да съм се обаждал след предавания на журналистите, не дай си Боже на главни редактори, за да коментирам каквото и да било.
Как се отнасяте към критиката, която беше отправена за медийната политика на кабинета? Тя беше отправена от страна на мандатоносители.
Ами не само. Аз чувам сериозна критика и от независими наблюдатели за сравнително по-слаба медийна политика, но моето разбиране е, че премиерът не бива да се явява всеки ден по телевизията и да наставлява гражданите как да живеят, кое е лошо, кое е добро. Мисля, че трябва да нормализираме обществените практики в държавата и в тази посока.
Минаха стоте дни на кабинета. Вие се отчетохте. Сега не искам да повтаряме всичко казано вече, но искам да ми попитам вие харесвате ли все още своя кабинет и министрите в него? Защото вече се очертаха техните лица. Паднаха някои такива клюки и слухове около тях.
Е, клюки и слухове винаги ще има. Това са публични фигури. Но днес, близо четири месеца по-късно, мисля, че кабинетът започва да оформя своята физиономия. Мисля, че е един работещ кабинет, и макар все още да е рано за категорични оценки, мисля, че това е един от най-добрите кабинети на прехода. Поне такива са индикациите досега. Много се надявам да ги затвърдим в хода на работата.
От къде идват тези индикации? Как ги усещате Вие?
За три-четири месеца прав сте, не могат да се правят категорични изводи. Аз също го подчертах. Но струва ми се, че атмосферата, която цари в кабинета и толерантността между отделните сектори дава основание, стига да се запази, разбира се, и за в бъдеще така, дава основание за една екипна работа, което е много важно за политиката, а политиката е отборна игра. Управлението също.
Казвате, че смятате за главно постижение на кабинета преодоляването на страха в обществото. Имате предвид това, че сега освен, че се говори свободно, но и се протестира свободно. Това ли имате предвид?
Не само. Имах предвид в малко по-професионален акцент. Имам предвид страха в бизнеса. Страхът, който струва ми се, беше характерна черта за последните няколко години и от който до голяма степен, сигурно не напълно, но до голяма степен, страхът падна. Ще продължим да работим в тази посока. В това число ще бъдем толерантни и към всички критики, които идват отвън. Още повече критиката винаги е коректив, особено добронамерената критика. Но дори и когато не е напълно добронамерена, в нея имаше нещо, на което човек трябва да обърне внимание.
Страхът не е паднал напълно. Хората усещат намеренията на кабинета, но като че ли станаха и много предпазливи. Имам предвид мои разговори с хора в бизнеса.
Да, подчертах, че може би не напълно, но в по-голяма степен аз също имам периодични разговори не толкова с бизнесмените. Нормално е, когато говориш с тях, те да не са докрай искрени, но говоря с представителите на банковия сектор, които видимо очертават един по-голям интерес към кредити, което е също добро преднаименование за икономическо възстановяване, но все още е рано да говорим за трайни тенденции.
Знаете ли, капиталът Ви посрещна на нож, или поне една от неговите организации. Преодолява ли се тази студенина между хора, с които общо взето вие сте?
Една от организациите, изненадващо за мен, имаше едно-две изявления, които бяха антиправителствени - все едно, че нищо не са казали. Ще продължим да работим толерантно с всички.
Как върви взаимодействието с коалиционните партньори - с БСП и с ДПС? Оказват ли натиск? Имате ли наистина някакви намерения да се връщате на тази форма на коалиционен съвет, която да взима решенията? Не ви ли създават неудобства някой път с това, че те взимат някакви решения без да са се допитали до вас, ако става така?
Аз засега не знам такова решение. За коалиционния съвет мисля, че формулата на кабинета е твърде различна. На този етап нямаме нужда от коалиционен съвет. Друг е въпросът, че аз съм диалогичен човек, периодично правя консултации и с лидерите на парламентарните групи, и с отделни депутати в съответните направления, особено що се касае за законодателни инициативи на кабинета или дори за няколкото законодателни инициативи на самия парламент и на представители на парламента, защото в края на краищата ще бъдем свидетели на законодателно решение и е важно то да бъде съгласувано с изпълнителната власт. Така че диалозите ще ги продължим и за в бъдеще. Особено на хоризонт е „Бюджет 2014”. Ще имаме много дебати и с парламентарните групи, в това число и опозицията, разбира се.
Тревожи ли Ви това, че като че ли парламентът е нестабилен последните дни?
Той така и стартира. 120 от 240 не свидетелства за особена стабилност.
Да де, ама след като и от управляващите почнаха да идват нередовно...
Надявам се с течение на работата да се стабилизира и се надявам нещо, което е още по-важно - опозицията да поеме също своите функции, тъй като в интерес на истината досега тя е по-колеблива в изявите си. Дълго време отсъства от парламента. Първите изяви на опозицията, бих казал, в определени случаи са самоцелно конфронтационни и много се надявам с течение на времето те също да поемат своята роля. Опозицията има почти толкова важна функция в парламентарната демокрация, колкото и управляващото мнозинство.
Стоте дни досега като че ли досега бяха посветени на по-малки стъпки, или повече насочени към социалната сфера. Но наскоро се появиха една две любопитни статии от наши колеги, които казват, че след като така или иначе този кабинет е недолюбван, поне да се заеме да прави сериозни реформи и ще остане с това в историята. Има някаква истина в това. Аз сега ще ви покажа едно авторитетно допитване. Чрез групова дискусия се спряхме на 20-тина имена на хора журналисти, общественици, публицисти, които присъстват най-активно в медийното пространство. Обърнахме се към тях за тяхното съгласие да се включат в нашето изследване, наречено „Стоте лидери на общественото мнение”, и също така да ми посочат още поне две имена, подходящи за целите на проекта. След това се свързахме с хората, които бяха посочени поне два пъти и така стигнахме до списък от 100 лица, формиращи нашата специална извадка.
Репортер: В отговор на въпроса ще успее ли правителството на Пламен Орешарски да проведе значими реформи за излизане на страната от икономическата стагнация, песимистите са много повече от оптимистите. За 28% от най-информираните хора в страната това е възможно, докато за други 70% в сегашната ситуация това е непосилна задача за настоящето правителство на България. Изглежда съчетанието на граждански натиск и предизборни ангажименти на социалистите натежа в полза на тезата, че усилията за подобряване на жизнения стандарт на живот у нас, ще бъдат направени. Така предполагат 45% от анкетираните. Преобладаващата част обаче – 53%, считат, че конкретни резултати е по-вероятно да не се постигнат.
Така. Като че ли песимизмът за реформите е мотивиран до някъде. Какви са все пак намеренията ви? Кои реформи бихте се осмелили да направите и така въобще имат приоритет за Вас, в кои сфери?
Впрочем резултатите са много добри. Добри са в смисъл не натоварват кабинета с прекомерни очаквания. Кабинетът е свободен да работи на спокойствие.
По-скоро ще бъдем приятно изненадани.
Без толкова силен натиск. Знаете винаги например на футболна среща, когато задължително се гони победа, това като че ли сковава играчите. В този смисъл, резултатите не са толкова лоши, колкото изглеждат външно. А що се касае до реформите, ние си имаме одобрена програма и ще се движим, както и досега сме се движили, плътно по нея. Разбира се, има реформи, за които е доста важно широка степен на обществено съгласие, не само парламентарно. Веднага ще дам пример - като реформата в здравеопазването, която три кабинета не направиха. Ние сме се решени приятно да изненадаме скептиците и още тази есен да обявим нейното начало.
А тука разни други въпроси – банките и клиентите, търговските вериги, офшорките, „Белене”?
Имаме доста амбициозни намерения да подобрим регулаторната рамка и нормативната база на доста сектори. Най-общо, за да стимулираме една по-ефективна конкуренция, от която ще дойдат и по-добрите параметри и за бизнеса, и за домакинствата. Говоря за бизнеса - който прави бизнес, а не спекулативната част. Силно вярвам, че тези ни действия ще бъдат подкрепени от самия бизнес, защото всички големи играчи, пък и по-малки, имат интерес от ясни правила и честна игра, ако мога да използвам този израз, а за домакинствата това ще се отрази като резултатът е по-качествени стоки и услуги и вероятно в някои сектори и на по-ниски цени.
А ще успее ли правителството да постигне някакви конкретни резултати за подобряване на стандарта на живота на хората?
Всичко, което правим, е насочено в тази посока. В края на краищата всички политики са насочени към подобряване на благосъстоянието на хората. Сигурно първите резултати няма да са така видими и отчетливи, но аз съм убеден, че ако осъществим реформите, които сме набелязали, в разстояние на няколко години ще се усети видимо подобрение.
Каква ще бъде философията на „Бюджет 2014”? Дали ще се следва отново фискалната политика, или ще има и държавни разходи за социални мерки?
Аз имам история във фискалната политика и трудно ще ви изненадам, като отново подчертая, че фискалната стабилност няма алтернатива. Още повече, че всички малко по-възрастни зрители си спомнят периода 1996-1997 г., когато фискално не бяхме стабилни. Всъщност не само не забогатяхме, а дори обедняхме значително. Но както подчертавах няколко пъти, фискалната стабилност, ако не бъде подкрепена от икономически растеж и икономическо развитие, остава неустойчива. Затова още в следващата година ще се опитаме да дадем импулс за икономическо възстановяване, дотолкова, доколкото това е възможно през фискалната политика, без да изпускаме от фокуса си и всички други сектори – образование, здравеопазване и социалните дейности, разбира се. Струва ми се, че последните няколко години сме длъжници на доста социални групи, на доста групи граждани. Страхувам се да не наслоя неверни очаквания. Няма да успеем в следващата година видимо да подобрим социалните плащания и социалната помощ, но ще опитаме в най-уязвимите направления.
Минималната заплата ще нарасне от 1 януари, нали така?
Минималната заплата от 1 януари я планираме да бъде 340 лева. Нещо повече - дадохме сигнал към синдикати и работодатели, че това може да стане и по-рано. Не се разбраха. Не е фатално това, разбира се, за два-три месеца. При минималната заплата - подчертавал съм го и друг път, трябва да се внимава, защото заплатата, от една страна, е доход, но от друга страна, е доста важен елемент на конкурентоспособността. Затова плавните стъпки в случая са най-доброто лекарство.
Говори се, че имате намерение хората с лош кредит да не остават на улицата. Как ще стане това?
Темата с лошите кредити - за радост минимален брой са домакинствата, които изпитват такива затруднения. Трудно правителството ще обслужва кредитите на домакинствата, които не успяват. По-скоро нашите усилия ще бъдат насочени към подобряване на общите условия, така че тези наши съграждани и сънародници по-лесно да намират работа. А специализирани мерки и поемане на обслужването на кредитите от държавата практически не е възможно и няма смисъл да спекулираме.
Има ли някакви симптоми за затопляне на отношенията ви с президента? Известно е, че той още в първите дни направи едно заявление, че няма доверие на кабинета, не се е оттеглил, не се е извинил. Но виждам сега, че започвате да си говорите, поне на публични места, някаква обща декларация за Сирия направихте. Има ли някакви такива признаци поне?
Винаги съм изпитвал дълбоко уважение към президентската институция и никога не съм си позволявал да правя характеристики на президента. Винаги сме си говорили с президента, дори от първите дни, защото считам, че институционалната култура е ключова за нормално управление на държавата. Една държава не се управлява само от президента или само от премиера, или само от съдебната система - тя е система от институции, които трябва да имат добър диалог помежду си. Така че винаги, поне от страна на правителството, сме се стремили да поддържаме едни нормални, работещи взаимоотношения с президента. И ще продължим да го правим.
Какви са впечатленията Ви за репутацията на България в Европа? Усеща се, че има някакъв натиск от страна на… Аз, разбира се, го свързвам с предстоящите евроизбори и много е вероятно всяка от партиите да търси своето влияние в една от страните. Но все пак някои действия и на посланици тука са доста силни, бих казал подчертано негативни към това правителство. Преодолява ли се тази студена изолация на страната и това не се ли отразява на инвестициите, които чакаме?
Не ги приемам така. На първата част от въпроса ви - за съжаление нашата репутация никога не е била кой знае колко добра и това е от десетилетия. А що се касае до настоящото правителство, вероятно визирате едно писмо на немския и френския посланик, с сигурно още месец не беше минало от мандата, в което те се позоваваха, изброявайки доста лоши практики. Пак ще го повторя, и тогава го казах - тяхната критика я приемам като критика за неблагополучията на прехода. Защото няма правителство, което може за един месец да установи тези практики, които те бяха описали в писмото.
Добре, но все пак поставям въпроса за инвестициите отново, защото те са прекият израз на това има ли доверие, или няма. Няма инвестиции, бизнесът е замрял в провинцията. Това се усеща - впрочем не само в провинцията, но там като че ли най-силно се усеща.
Икономиката винаги е инерционна система. Инвестициите спряха няколко години по-рано, ако следите статистическите данни, дори имаше отлив на инвеститори. За няколко месеца това, което аз усещам, е, че има възобновяване на интереса. На този етап само на интереса. Ще продължим да работим така, че поне част от заявилите интерес както вътрешни, така и външни инвеститори, да реализират инвестициите си. Има много добри засега инвестиционни намерения. Докато те се превърнат в реалност обаче, трябва още малко време и още много работа. Още повече нашата година, тази, някак си не е между най-стабилните в…
В цяла Европа.
… обществено-политическо отношение. В Европа също, но нека се фокусираме върху нас. Протести под една или друга форма има от февруари - това влияе сдържащо на инвестициите.
Ясно, разбирам Ви. Последният ми въпрос е - в интервюто, за което стана дума, първото Ви интервю - тогава още нямаше Пеевски, нямаше нищо, казах ви да се обърнете към зрителите, вие казахте „Необходимо ни е доверие”. Днеска имате ли необходимост отново да повторите същото? Защото като че ли не сте го получили досега напълно.
Бих го повторил същото, да. Необходимо е доверие. Аз и в хода на разговора ни споменах, че има теми, по които е добре не само парламентарно доверие и подкрепа, добре е обществена, за да може някои реформи, доста забавяни във времето, да ги стартираме. Но искам да подчертая, че ние сме решени да ги направим, защото сме убедени, че това е добре за бъдещето на нашата страна.
Добре, благодаря Ви много.
И аз благодаря.
Интервюто може да гледате тук.