Системата на единствена обществена каса отдавна е изчерпала своите възможности. Трябва да се постави силен акцент върху професионалното образование, отбеляза министър-председателят в предаването „Пин код” на телевизия News7

За разлика от българския парламент, който е блокиран от действията и противоборството между опозиция и управляващи, то българското правителство трябва да продължи да работи. Харесвано или не, с протести под прозорците или овации в партийните зали, министрите и министър-председателят трябва да продължат да вършат своите задължения. За това каква ще е философията на бюджет 2014 година, какви реформи престоят в области като здравеопазване и образование – за всички тези неща ще разговаряме с министър-председателя на Република България господин Пламен Орешарски. Господин министър-председател, изминаха сто дни от вашето управление, но днес бих искал да разговаряме за следващите сто дни, за това, което ни предстои в близко бъдеще. Първото важно нещо, това е приемането на бюджета за следващата година. Каква ще бъде неговата философия и какви разлики ще има той с предишния бюджет?

Стоте дни, които изминаха, всъщност те отдавна изминаха и отдавна сме в следващите сто дни, но сте прав, че може би най-важният момент сега е подготовката на проектобюджета за следващата година. В рамките на тази, до края на годината, ще се опитаме да наблегнем повече на законодателни инициативи с оглед на подобряване на законодателната и нормативна рамка, както в областта на конкуренцията, така и на някои монополни формирования и проявления. По отношение на проектобюджета за следващата година, ще се опитаме да поставим акцент върху няколко политики. На първо място, за по-добра бизнес среда, както с чисто фискални инструменти, така и с инструменти, които не изискват непременно финансови ресурси. Веднага давам пример – ще се стремим още повече да подобрим връщането на ДДС, въвеждаме и касова отчетност за малките фирми, така че те да дължат ДДС, след като ефективно са получили пари по сделки, а не преди това. По отношение на чисто финансовите аспекти, ще заложим по-голям дял на публичната инвестиционна програма, което безспорно ще влияе стимулиращо върху стопанската активност. И в някаква степен сме длъжни да го направим, поради обстоятелството, че следващата година е след края на настоящия бюджетен период по европейските фондове и самото начало на следващата година – тоест тя ще бъде с по-намален интензитет. Ще се доусвояват проекти от предишната финансова перспектива или по-скоро настоящата – тази, която изтича. И от друга страна, все още няма да бъдем напълно готови да стартираме новите проекти, доколкото най-вероятно поне първата половина на годината ще се забавим в подготовката на новите оперативни програми. Ще напомня, че към настоящия момент все ще Европейската комисия не е договорила със страните членки следващата финансова перспектива. Хубаво би било това да стане до края на годината, но може и да прескочи началото на следващата година. Оттук ще дойде един по-нисък интензитет на усвояване на европейските фондове следващата година и почти сме длъжни да предвидим компенсаторно и по-голям дял на местната инвестиционна програма. Ще се опитаме да реформираме или ако трябва да бъда точен, да стартираме реформи в поне няколко сектора – здравеопазването, където се изисква изключително много работа и на концептуално, и на техническо равнище, и на нормативна база. Но на първо място концептуално да доизчистим модела, да го прокоментираме с всички заинтересовани съсловия. И лекарското съсловие, и Сдружението на пациентите, и енджиотата, разбира се.

Техните интереси не са ли противоречащи в определени моменти?

Сигурно, да. Аз даже не влизам в тази тема, тъй като в много сектори е така, но важното е да се намери разумен баланс, така че моделът да върви, а не да бъде спъван заради в много случаи субективни противоречия и изостряне на взаимоотношенията. Образованието е много важен сегмент. Без да правим революция разбира се в тази сфера, тъй като там частично реформите вървят в последните години. По-скоро в по-предишния мандат бяха стартирани реформи, най-вече в системата на финансиране на средните училища. Но има нужда първо от усъвършенстване и оптимизиране на единните нормативи, по които се финансират средните училища. Има нужда да се пипнат критериите за финансиране на висшите училища и най-важното – да се постави силен акцент.. Не знам дали ще имаме възможности и ресурси следващата година да го направим, но поне да поставим ударение върху професионалното обучение. Нещо, което от години е, струва ми се, основната слабост на нашата образователна система. Вадим кадри, които са по-добре подготвени в методологически, отколкото в практически план. Това е задължително, за да можем наистина в съвременния динамичен свят.. младите хора да бъдат много по-добре подготвени веднага да влизат в практиката. А не да имат периоди в живота си, особено началните, при които трябва да се дообучават практически в практиката. Администрацията ме притеснява. Ще направим преглед на административните структури, ще се опитаме да оптимизираме и функционално, и структурно някои звена на администрацията. Има доста голямо дублиране на функции и оттук разхищение на ресурси.

Не споменахте здравна реформа, реформа в здравната система. Преди година излязоха факти за това, че цените на лекарствата, дори и българските, са няколко пъти по-скъпи от същите тези лекарства в чужбина. До голяма степен това може би се дължи на изкуствено поставени рестрикции на конкурентни продукти, които да навлязат на пазара. На някакъв изкуствено създаден пазар за търговия със здравните институции. По тази тема ще предприемете ли някакви мерки?

Цената на лекарствата е един от проблемите и ние си представяме, че чрез едно известно централизиране на доставките, ще можем да избегнем това разсейване в момента, на което сме свидетели и изкуствено повишаване на цените от търгове, които са на много малки стойности, тъй като всяка болница прави такива търгове, тоест от икономията на мащаба. Винаги се правят икономии от тази гледна точка. И това е важно, за да можем да освободим ресурс за подобряване качеството и за по-доброто финансиране на самите здравни услуги. Разчитаме, че можем да го постигнем. Но по-важното е да усъвършенстваме и болничната помощ. Там е другият голям източник, в който в значителна степен можем да говорим за неефективност при финансиранията. Това изисква подготовка и на здравните заведения, и известна децентрализация на монополната сега обществена здравна каса. Работим по този модел, имаме амбицията, ако не от средата на следващата година, всички специалисти твърдят, че това е свръх амбициозен срок. Може би малко по-късно – септември, октомври, реално да стартира този модел. Но дотогава трябва да бъде извършена огромна работа както по подготовка и смяна на нормативната база, така и по редица процедури по подготовката както на здравните фондове, така и на лечебните заведения. За да могат да влязат сравнително лесно в новата система и да минимализираме рисковете.

Досега имаше парадокси. Например Клиниката по уши, нос, гърло в „Пирогов” с бюджета, който й беше определен, той й стигаше някъде от 1 януари до към 5-6 февруари. Подобни странни ситуации дали ще се повтарят през следващата година или ще се вземат мерки това да не се случва?

Аз лично съм убеден, че системата, при която функционира единствената обществена каса, отдавна е изчерпала своите възможности, може би още преди няколко години. И оттук нататък колкото по-дълго време се опитваме да стъпваме само на тази система, ще имаме все повече крещящи примери, както този, който вие дадохте, е само един от тях. Логично е в тези условия, когато обществената каса финансира с приблизително един и същ ресурс нарастващ брой здравни заведения, тя да се опитва, защитавайки се, да въвежда различен вид рестрикции, който се отразява много зле както върху качеството на услугата, от една страна, така и върху достъпа. Административните рестрикции винаги затрудняват достъпа най-вече, но влошават и качеството на услугата. Трудно ми е да кажа, че при новия модел всичко ще бъде прекрасно. Ние знаем, че няма модел в света, който да бъде достатъчно добър за подражание. Ако имаше, всички щяхме да го вземем и да се опитаме да го приложим.

Естествено трябва да се адаптира към местните условия.

Трябва да се адаптира към местните условия. Така че това ще се опитаме да направим и съм убеден, че значително ще подобрим достъпа.

Но в същото време имаме непрекъснато строене на нови модерни частни болници, а пък държавните фалират. Как можем да си обясним този факт? Той пак ли е заложен в системата?

Той лесно може да се обясни заради стихийния характер, по който се развива досега системата. След стартиране на реформата от 2000 година реално досега, никога не е мислено върху подобряване на модела или доусъвършенстване, дореформиране, така да се каже. Оставен е стихийно. В един момент частният сектор навлезе в здравната система и се получават такива парадокси – големите държавни клиники тънат във финансов недостиг, а новите модерни частни клиники всъщност отнемат все по-голям ресурс от обществената здравна каса, така че на никому не стигат. Само за илюстрация – в мандата, в който бях финансов министър, частните болници заемаха някъде малко над 10, може би 10-12 на сто от всички ресурси, които се насочваха към здравната система от касата, а сега този процент е около 25. Той се е удвоил за няколко години само.

Вие дадохте заявка за много сериозна реформа в едната от системите, които има необходимост от това нещо. Дали ще получите подкрепата на тези политически сили, които в момента конституираха кабинета и които го подкрепят?

Да, това е изключително важен въпрос, тъй като последните месеци много се говори за политическа, неполитическа дейност и подкрепа. Политическата подкрепа е изключително важна, не само в този случай, но в този особено, тъй като без политическа подкрепа не могат да се направят тези реформи.

Няма да се приемат законите.

Няма да се приемат законите. А без да се приемат законите, нищо не може да се направи. И аз бих разширил малко. Не е толкова във формалния факт на неприемане на закони, а струва ми се, без политическа подкрепа и обществото не би приело реформата. Ще се увеличат значително критиките.

Казахте, че това не ви притеснява толкова в едно скорошно интервю.

Не знам точно. Може би е извадено от контекста, не знам точно какво е имано предвид. Имам предвид, че когато политическите партии не те подкрепят, по дефиниция нямате обществена подкрепа. В края на краищата зад тези политически партии стоят избиратели. И колкото и някои странични наблюдатели да не се съгласяват напълно с този факт, той е такъв, той е базисен факт.

Не споменахме пенсионната система. В миналото ни предаване професор Христосков спомена, че около един милиард лева годишно изтичат от системата чрез фалшиви инвалидни пенсии. Имате ли подобна информация и бихте ли приели това официално публично изказване за започването на една проверка и възлагането на ресорните министри да се заемат с подобен случай, тъй като това са изключително много пари?

Господин Христосков е сериозен учен и практик в това число, беше дългогодишен шеф на НОИ. Сега, дали е точно милиард, дали е по-малко, на мен ми се струва все пак, че е по-малко, може би ми се иска да е по-малко, защото един милиард е наистина впечатляваща сума. Ако приемем, че е вярна, можем да направим много тревожни изводи за състоянието на институциите и контролните органи в институциите, но проблемът съществува. И от откъслечни проверки в миналото са се констатирали редица нарушения при категоризацията на отделните…

Което правят ТЕЛК-овете.

Което правят ТЕЛК-овете, точно така, при категоризацията на отделни наши съграждани в отделните групи. В някои случаи дори има драстични случаи, когато напълно здрави хора са освидетелствани. Тук можем да говорим дори за криминалистика. А това, което ще се опитаме да направим, е да въведем по-строг контрол върху системата. Възложил съм такива проверки на специализираните органи. Ще направим изводите, когато преценим мащабността на асиметриите в сектора и диспропорциите.

Тоест там може да очакваме новини някакви, които да изненадат обществото?

Аз пак искам да кажа – на този етап поради липса на актуална информация, на мен по-скоро ми се иска да не са големи нарушенията. И ще бъда неприятно изненадан, ако са много големи. Очевидно трябва да се направи…

Това вътрешно желание да не притъпи проверката, понеже…

Няма да проверявам аз. Аз го споделям в момента с вас и зрителите.

Защото, ако това е така, наистина е голям проблем. При седем милиарда пенсии, един милиард и двеста милиона е много.

Цифрата смущава наистина.

Следващият голям проблем, който има България, това е енергийната политика. Това е политика, в която трябва да се мисли десетилетия напред в бъдещето. Ние от една страна имаме конкретни проблеми, които, между другото, свалиха предишното управление. Първо, това са електроразпределителните дружества и начина, по който те доказват себестойността на услугата, която предоставят. Направихте ли някакви проверки в тази насока? И оттам ми се иска да преминем към цялостната енергийна политика за следващото десетилетие.

Ами между първите стъпки на кабинета бяха систематизиране и индентифициране на най-острите проблеми в енергетиката. Сменихме ценовия модел. Новият състав на ДКЕВР ми се струва на мен, че стои значително по-добре по отношение на регулаторни и контролни функции. Значително се сви и се засили наблюдението върху ценообразуващите модели, сви се рентабилността на ЕРП-тата. Далеч съм от мисълта, че всичко е прецизно. Няма прецизни ценови модели, но са под наблюдение тези, които сега се използват и елементите вътре в тези ценови модели. Мисля, че и да има някъде отклонения, те са значително стеснени спрямо предишните модели, които бяха прилагани. Неслучайно имаме много оплаквания от представителите на ЕРП-тата. Но ние ще продължим не толкова да затрудняваме тяхната дейност, колкото ще продължим един по-стриктен контрол върху тяхната дейност. Мисля, че това е в интерес на гражданите. Притеснява ме и мен общото състояние на енергетиката. Заварихме огромни дефицити, може би даже не е хубаво да споменавам цифрите – те са плашещи.

Енергийните дружества дължат пари?

Да. Вътре в системата взаимната задлъжнялост така е набъбнала, че започва да влияе задържащо на цялата икономическа система. Защото и фирми извън енергийният сектор имат взаимоотношения с представители на енергийния сектор и оттук се бави и оборота. Доставчици, забавени плащания, това забавя в някаква степен целият стопански оборот. Знаете, по веригата като се дължат пари и не се плащат, това удря цялата верига в някаква степен. Така че притеснява ме, правим усилия и ще продължим да правим усилия. Това не може да е еднократен процес – да ребалансираме системата. Така че на първо време да намалим задлъжнялостта, не можем да я премахнем. Вероятно това има много по-дълъг хоризонт цялостното оздравяване, но поне да намалим задлъжнялостта. И пак ще използвам такъв израз – да намалим времето за разплащане на неразплатените задължения. Енергийните дружества са длъжници на доста производители. А пък производителите на електроенергия пък от своя страна са задлъжнели към други доставчици. Това е механизмът, по който ми се струва, че в момента оказва най-задържащо влияние върху стопанското развитие.

С това вие казвате, че до сега сме имали изключително лоша система на цялото управление на цялата енергийна система и най-вече на енергийните дружества? Като се объркат паричните потоци, като експерти по корпоративните въпроси, знаете за какъв вид управление може да се говори.

Последните няколко години, изключително лошо се води това управление, без да възхвалявам начина по който управляваме енергийната система. Аз ще кажа малко критични коментари за целия период на управление, но да се върна на темата. Без да правя хвалебствия за предишни периоди, все пак по общите равнища по застоялост и финансово състояние по ключовите финансови параметри, енергетиката, струва ми се, никога не е била толкова зле, колкото в сегашното си състояние. Това влошаване идва в последните няколко години. За него има изключително обективни, но и много субективни фактори. Обективните ги знаем. Това са неконтролируемото израстване на ВЕИ-тата, които са с преференциални цени, а в последните години нямаше никакъв контрол, никакъв график. Да, вярно, ние трябва да достигнем 16 на 100 през 20-.та година електроенергия от възобновяеми източници, но никой не е искал от нас да достигнем това сега.

Предвид, че и предишното управление се е подало под натиска на частните инвеститори да изпълнят по-рано тази квота.

Аз дори не бих го казал така. Кажа ли го така, трябва да го докажа. Аз бих казал, че не е имало цялостна концепция за сроковете и по-плавния график за въвеждане на ВЕИ-тата. Не може изведнъж да въведете ВЕИ-та, колкото един ядрен реактор, колкото един от новите блокове в Козлодуй и да искате да има устойчивост на енергийната система. Още повече, знаете, че това са източници, които са в пъти по-скъпи, от колкото традиционните източници.

Има един друг факт, че над 160 народни представители от другия парламент са имали участие в подобни дружества, което води до объркване на части на публичния интерес.

Сигурно го има този момент. Аз никога не съм проявявал персонален интерес, кой точно какъв интерес има в енергетиката. За мен е важно системата като цяло. Мога да кажа нещо провокативно, сега при предстоящите промени в закона на енергетиката. По начина на гласуване това ще покаже, тук не говоря за управление и опозиция, тук говоря за това, което вие казахте, че има доста народни представители, които имат и лични интереси в този аспект.

Нека да се върнем към визиите за развитието на енергетиката, в момента, около 50% от електроенергията е от въглища. Преди затварянето на 3-ти и 4-ти блок, този процент беше малко над 30%. Как виждате вие по-нататъшното развитие, това естествено е свързано и с проекта „Белене”.

Аз не съм специалист по енергетика и не бих могъл да вляза в големи детайли. Това, което искам да кажа принципно е, че на мен от една страна ми се иска по-голяма диверсификация на източниците, по-балансирарно въвеждане на новите източници, които в началото винаги са по-скъпи, както ВЕИ-тата преди малко говорихме. В същото време трябва и развитие на базовата енергетика, защото новите източници са нещо много хубаво, но те трудно могат да бъдат в центъра на енергийната система. Тя трябва да стои на базови енерго-мощности, каквито са и ТЕЦ-овете и ядрената енергетика. За мен балансирания подход винаги е за предпочитане и това е общ принцип не само и не толкова в енергетиката…

Много източници се промениха в съединените щати. Там много фирми за ВЕИ-та фалират. В Германия построиха соларни паркове и ветропаркове и в същото време не направиха кабелите между тях и енергията в Германия е към 40% по скъпа от тази на съседните страни. Ние може би сме взели само лошите примери.

Може би извода е верен, защото аз преди малко също споменах, че доста безконтролно и без концепция се развиваше енергетиката. Ако се върнем назад във времето, това беше и през 90-тте години характерен симптом на развитието не само на енергетиката, но и на други наши сектори. За съжаление ние не сме толкова силни в по-дългосрочните стратегии и най-вече ние ги пишем, но нямаме приемственост, така че смяната на правителствата, обикновено водят и до промяна на стратегии, което не е много добре, а в някои случаи си е направо зле. Пак да се върна на енергийните източници. Да, има достатъчно критични коментари относно новите енергийни източници. Има обаче и доста по-нови, така че бъдещето в по-дългосрочен план при такова развитие на технологиите е трудно предсказуемо. Винаги трябва да се стреми една държава да си остава резерв и за инкорпориране на нови източници. Има вече най-различни примери за използване на източници, които никой не е слагал в сметките.

Аз ще ви кажа за 2 такива източника, които са изключително важни. Първият, това е шистовият петрол, не само шистовият газ в Северна Америка. Другият е използването на микробиологията отново в Северна Америка в старите кладенци. Това позволява останалите 60% от резервите на петрол да бъдат извадени. Има прогнози, че Америка ще се превърне в нетен износител и се очаква цените дори да паднат двойно, както на газа, така и на петрола. Как това би се отразило на българската икономика от една страна и от друга страна, това ще намали влиянието на петролните производители от ислямският свят и естествено ще се отрази в геополитическата обстановка.

Един такъв коментар трудно може да се направи в няколко минути, но да опитаме по отделни елементи. При всички случаи, намалението на цените на енергоносителите ще се отрази благоприятно на България, защото България не е страна износител на енергоносител, напротив тя няма да изгуби приходи от това. А, намалението на цените на енергоносителите и електроенергията от тук ще повлияе благоприятно върху конкурентно способността на българската индустрия, тоест ще намали разходите. Това, че фиска може да изгуби малко приходи не е най-фаталното в случая, защото това ще бъде компенсирано от по-големи печалби в корпоративния сектор и по-добри доходи на хората. Доходите на хората също се облагат с данъци, така че по тази линия аз не се притеснявам толкова за фиска, ако това стане по-ускорено, толкова по-добре. В глобален аспект несъмнено ще настъпят размествания, едни ще станат по-богати, други ще станат по-малко богати.

Също така и на влиянието от там.

От тук и на влиянието, разбира се. На глобалното влияние. Вероятно производителите на традиционните енергоносители ще намалят своето влияние, респективно преди това своето богатство. Другите иновативно настроени страни с иновативно настроение компании, сигурно ще наберат допълнително преимущество. Трябва да следим с интерес какво става в Щатите и Канада. Дори, там вече се говори за нова индустриална революция. Трябва да бъдем и внимателни, обаче, защото помним, предполагам, дискусията от около 2 години относно проучването на шистов газ у нас. Една технология, за която трябва да бъдем абсолютно сигурни, че е безопасна. Чак тогава бихме били способни да мислим за нейното прилагане. Що се касае за нефтените кладенци, за жалост нямаме такива, иначе много бих се радвал, ако можехме да доизчерпим ресурси, които са останали там.

Накрая, вие споменахте подобряване на бизнес средата. Това ли е единственото условие на което можем да разчитаме за икономически растеж? Знаем, че това е най-големия проблем на България,. Той е изключително нисък. Индустрията ни не е добре структурирана, че да изнася и после да носи. На какво друго бихме могли да разчитаме и то в близко бъдеще?

Нашата икономика има доста структурни въпроси, нерешени. Сигурно няма да бъдат решени и в обозрим хоризонт, защото те всички имат дългосрочен характер. Още от края на 80-тте години, да не влизаме в старата система, тя също не беше добре структурирана. От тогава до сега в енергетиката, ние използвахме термина – стихийно развитие. В икономиката е сходен термина, който трябва да се използва.

В разрушаването, може би?

В разрушаването също. Причината за това е, че разрушаването също трябва да става по някаква предварителна концепция и план. Ние и това не направихме по такъв план. Много са причините, ние не бива да влизаме в този исторически анализ. Това, което сега е на дневен ред е наистина ключово условие е да подобрим бизнес климата и от тук на всички фактори, които влияят на конкурентоспособността. Бизнес климата може да се подобри по много параграфи, работим по повечето от тях, както с по-добър закон за обществените поръчки, между другото, днес мина на първо четене и престои между двете четения да се дискутират от различни няколко спорни текста, от стотина изменени има сигурно 4-5, които си заслужава да се дискутира още, за да се чуят още мнения по този въпрос. Много администрация има в нашата икономическа система. Подготвили сме голям пакет – близо 80 на брой разрешителни режими, или административни отежнения и усложнения с характер на разрешителен режим, които да отпаднат. Върху други сме набелязали облекчения, в срокове например, ако са необходими до 2 месеца, ще ги свием до един и така нататък, за да става всичко по-бързо. Ще подобрим и правилата при тези разрешения, за да намалим корупционния натиск. Когато имате една административна услуга, която не е ясно регламентирана, това е прекрасна почва за корупционен натиск. Само това няма да оправи нещата, това е една от предпоставките, работим и по други. Споменах вече, че обмисляме да връщаме редовно ДДС и да не се изкушаваме да финансираме бюджета през задържане на ДДС. Да изплащаме редовно договорите, по които държавата е страна. В същото време, обаче, държавата сама по себе си не може да оправи всичко, разчитаме на градивност и в много голяма степен на частния бизнес.

Какво е вашето послание към частния бизнес в България, към гражданите и към политическата класа?

Просперитета ни зависи от самите нас, не от някой друг. Често като че ли изпадаме в мисловната зависимост, че някой ще се погрижи. Няма кой да се погрижи. Трябва самите ние първо да си оправим нормативната среда, а всеки в своята област да работи максимално градивно – премиер, министър в неговата област, администратора в неговата, частният предприемач в неговата, служителя във фирмата също. Това е моето послание. Сами ние трябва да си помогнем първо на себе си, а после от успеха на всеки един от нас зависи общия просперитет.

Г-на министър председател, благодаря ви за този разговор.

Аз също ви благодаря.

Интервюто можете да видите на http://news7.bg/РџР�Рќ-РљРћР”/Какви-СЃР°-целите-Рё-предизвикателствата-пред-кабинета-Орешарски-_l.baa_i.30860_b.24329.html