Стабилизирането на икономиката ще позволи реализирането на социални политики, заяви министър-председателят пред радио К2

Kабинетът Орешарски трябва да реформирa съдебната и политическата система, за да ни освободи Европейската комисия от 7-годишния мониторинг, да влезем в Шенген, да стабилизира авторитета на България в ЕС, а на Балканите да станем европейския представител, да усвояваме ефективно европейските фондове, да укрепи икономиката, регионите и селското стопанство, да ни води към растеж, да създаде нови работни места, да премахне монополите в икономиката и енергетиката, както и монопола в и слугинстването на медиите, да защити социално слабите, да станем по-здрава, по-културна и по-образована нация, да установи справедливостта в правосъдието и живота ни, да изтика от битието ни Октопода „Власт – пари – политка - медии”, да елиминира кръстниците и олигарсите от политиката, властта и медиите, да махне ограничителните прагове в Закона за обществени поръчки, да не сключва задкулисни договори с медии, да се пребори с корупцията, правителството да е открито и честно пред гражданите, да работи „за” избирателите, а не „за” облаги на политиците от властта. Може ли това правителство и този парламент да успеят и как? И има ли силна опозиция за коректив? С тази голяма тема се обръщам към първия ни събеседник е ефира на „Радио К2”, специалният ни гост – министър-председателят Пламен Орешарски, добър ден!

Добър ден.

Чухте моето встъпление, може ли това правителство и този парламент да успеят и как?

Много ми харесаха задачите, които поставихте накрая, сигурно нямаше да ги формулирам по – кратко, ясно и точно. Действително това са задачите, дали ще успеем да реализираме всички е сложен въпрос, но работим по – всички.

Знаете ли, че Вие, г-н Орешарски, сте 52-ият министър-председател на България след като страната престава да бъде управлявана от (не се разбира…). Пред Вас има много исторически личности и от по-новата ни история. Къде е приемствеността във властта?

Винаги съм разбирал, че всеки нов кабинет трябва да продължи добри практики, които е заварил, и да коригира лоши. Стремим се да правим точно това. Ще дам един пример само – в последните двадесетина години твърде често нашите правителства започваха от нула. Считаха, че започват от нула. Това не е възможно на практика. Ние нямаме такава амбиция. Например, не прекратихме нито един договор, който заварихме. Напротив, ускорихме разплащанията по сключени по-рано договори и мисля, че това ни донесе известен успех в края на годината, ако отчитаме този ръст на усвояването на средствата по европейските фондове.

Чуваме ли се?

Да, да.

Мислех, че ще продължите и затова направих пауза.

Не, дадох само един пример и принципът, че развиваме всичко, което е направено до този момент и, разбира се, коригираме лошите практики.

Тъй като Вие представлявате правителство на партии, които са антагонистични на предишното – БСП и ДПС, социалисти и либерали, а предишното правителство на ГЕРБ и оглавявано от Бойко Борисов са от ЕНП, къде още имате допирни точки?

Тук не става въпрос за идеологии. Става въпрос за практики. Заварихме доста объркана ситуация. Опитваме се да подредим системите така, че да работят по-ефективно. Не говорим за идеологии. Плюс това винаги съм имал по-различно мнение от ясното разграничение, както Вие казахте (не се разбира…) или противопоставянето на същите тези партии на леви, либерални и т. н.

Може би на Вас може да се повярва на това, и Вие го заявявате… може би аз за първи път го чувам така ясно от министър-председател, че в управлението си Вие не стъпвате на идеология, а на практики, защото във Вашата биография има един преход от членство и постове в дясна партия – СДС, след което преминавате като народен представител два мандата в лявото пространство, от страна на Коалиция за България, макар и от гражданската квота. Какво Ви донесе този политически опит сега като министър-председател?

Леко ще Ви поправя – само един мандат, а в предишния бях министър в тройна коалиция и опитвах да изпълнявам политики, които са съгласувани в рамките на тази коалиция. Днес ситуацията е доста сходна. Аз имам програма, която е съгласувана с подкрепящите политически сили и гледам да изпълнявам програмата си без да ме интересуват, до голяма степен, течащите политически дебати.

Доколко сте в състояние, обаче, да игнорирате течащите политически дебати, след като сред първите Ви държавнически задачи, свързани не само с управлението, а и с устройството, може би на структурата на следващия Европейски парламент, респективно, български. Предстои Ви след около стотина дни да организирате, вие трябва да ги реализирате, избори за български представители в Европейския парламент.

Голямо изпитание е организирането на всеки избори, особено след последните четири години, които, струва ми се, засилиха подозренията в обществото, че правим не дотам честни избори. Затова ще отделим голямо внимание. Изборите се организират от широк кръг администрация, разбира се, но отговорността лежи върху кабинета да направи така, че българските граждани да повярват, че изборите са честни. Това е най-важното. Не какъв е резултатът от изборите, а да знаем, че сме организирали едни честни избори.

Инфарктният въпрос от предишните предсрочни избори на 12 май бе „Костинброд 1”, ще го нарека условно. Как ще предотвратите „Костинброд 2”? Кой ще печата бюлетините? Кой ще ги разпространява?

Все още не е приет новият изборен кодекс. Върху текстовете, които засягат отпечатването сме работили заедно с народни представители, така че да ангажираме само печатници, които е организиран не целенасочено, а по нормативната база за финансов контрол. Това са печатници, които имат много опит в отпечатването на ценни книжа или по-точно – на бланки под отчет, но това са вид ценни книжа. На първо място, печатницата на БНБ, естествено… така е записано в закона, че отговорни са печатницата на БНБ и печатниците, в които има организиран контрол по реда на съответното постановление на Министерския съвет и този контрол функционира от 90-те години. Там се отпечатват бандероли, формуляри, които са пореден номер и с фискална значимост, билети и т. н.

Тоест, Вие категорично заявявате, че няма да допуснете какъвто и да е пробив, след като се приеме изборният кодекс, разбира се, да няма съмнение в това, че бюлетините са точно, правилно отпечатани и разпространени.

Голямо внимание ще обърнем върху контрола върху този процес, за да гарантираме в максимална степен, че няма да се повторят инциденти от рода на костинбродския.

Вие казахте, че във вашата програма… сега ще поговорим и за нея, приемствеността не я осъществявате чрез идеологии, а имате приемственост и развитие на практики. Колко е минималната работна заплата (МРЗ)?

340 лева от началото на тази година.

Така. Повишихте я вие.

Да, беше 310.

Вие заявявате, както и партиите, които подкрепят правителството в Народното събрание, че акцентирате на социалната сфера. Преди два дни, мисля, или три народните представители си повишиха възнагражденията с 354 лв. С 15 лв. повече от МРЗ добавиха към своите възнаграждения, които са в размер на… колко, помните ли, като бяхте народен представител?

Не. Мисля, че при народните представители има автоматизъм. Ако не се лъжа – три средни заплати в страната. Промените, които се получават през отделни периоди, не са по волята на депутатите, а в резултат на този автоматизъм, приет, ако не се лъжа, в началото на 90-те години. Така че, известна спекулация е, когато обявяваме: увеличиха си заплатите и т.н. Всъщност, има автоматизъм.

Исках Вие да го кажете, че автоматично, при повишаване на МРЗ се получава и повишаване на депутатската. Нали така, простичко казано.

Не, аз мисля, че е свързано със средната работна заплата, а не с минималната. И от тази гледна точка по-редно е да е със средната работна заплата, за да отразява реалното изменение на доходите в обществото. Все пак, МРЗ е индиректен инструмент на подоходната политика и пряко тя засяга сравнително малък кръг български граждани.

Прав сте, всъщност. Аз сбърках – средната работна заплата е индикаторът. Имам един любим въпрос от години – можем ли ние с Вас двамата да се опитаме един месец да поживеем с МРЗ, 340 лв.?

Вие искате да Ви отговоря, че е малка. Разбира се, че е малка. Дори минималният жизнен стандарт е по-висок. Но МРЗ не е функция на волята на едно или друго правителство, а икономическа функция. И както виждате, в последните години, обърнете внимание и в предишните няколко, МРЗ се увеличаваше изпреварващо на средната работна заплата. Но въпреки това, остава на изключително ниско равнище.

А коментарът, дали да се опитаме да поживеем – разбира се, че можем да го направим, само че, не бих искал да влизам в популистичната тема. За мен не е много трудно в тази ситуация, тъй като редица разходи са ми спестени поради обстоятелството, че нямам време за харчене.

Вие нямате, но пък слушателите си казват – ние имаме време за харчене. Имаме нужди за удовлетворяване, а нямаме с какво. И оттук – към икономиката, както и Вие подчертахте.

Имате впечатляваща биография, няма да я чета цялата, защото е дълга, но ще си позволя една извадка. През 2007 г. английското списание „Emerging Markets” Ви обявява за финансов министър на развиващите се икономики на Европа. През 2008 г. получавате номинация от Световната банка като един от 10-те топ-реформатори в глобален мащаб. Още нещо интересно – председателят на Международния трибунал за престъпления срещу човечеството в областта на хората с увреждания Дона Стайгър Ви връчва наградата „Личност на годината за 2007 г.” за проявеното от Вас разбиране и толерантност към хората с увреждания, чрез упражняване на принципа на социалното партньорство. Носител сте и на званието „Рицар на книгата” на Асоциация „Българска книга”. Дали този конгломерат от признания… как през него като погледнете към икономиката на България какви реформи трябва да се направят, за да потвърдите тези награди, че са заслужени и да постигнем, например, растеж и работни места, а не да даваме по 5, по 10 лева на пенсионери, на майки и социално слаби?

Вашите оценки визират времето, когато бях финансов министър. Тогава историческите времена бяха по-добри и мисля, че цялата система беше по-добре структурирана. Заслугите да ме номинират са на голям кръг хора и на екипите, които са работили.

Скромно казвате.

Ами да. Ако трябва да бъда нескромен, радвам се, че поне външните оценки за този период бяха наистина перфектни. Тук вътре в страната ние се отнасяме по-критично. В което няма нищо лошо, разбира се, защото критиката подтиква към растеж.

А сега на въпроса Ви. Трябва да се направят много подобрения в работата на системите, на почти всички системи от публичния сектор…

Конкретно, моля.

…като започнем от образованието, където трябва категорично да засилим професионалното обучение в средното образование и качеството на обучение във висшето образование, минем през здравеопазването, където палитрата от необходими действия е може би най-голяма – като започнем от модернизиране на спешната помощ, въвеждане на по-ефективни критерии за контрол върху… ще кажа „източването” на Касата. Работим върху въвеждането на електронна здравна карта, която да идентифицира пациентите и да облекчи значително документооборота в системата. Засягам и опитите за модернизиране на болничната помощ и за известно демонополизиране на обществената Каса. Ще стигнем и до администрацията с рационализирането на звена, които дублират свои функции, и електронизиране на услугите, най-вече, като разчитам, че следващите няколко години ще успеем да постигнем значителен напредък в електронизацията на услугите. Това е не само за да правим по-ефективни, по-обективни, бих казал, услуги, а и силен антикорупционен инструмент.

За корупцията след малко. Но къде са разкритите нови работни места, които обеща БСП в предизборната си програма? Вие представлявате тази партия в момента, тя подкрепя вашето експертно правителство.

В моята програма също е написано като голям приоритет борбата с безработицата. Само че, хоризонтът не може да бъде една година или по-малко. В икономиката има инерционност поне от няколко години и трудно се обръщат икономическите тенденции за месец, два, пет месеца и дори една година. Вижте шока от 2008 г. Светът още не може да излезе въпреки кардиналните мерки, които бяха взети още 2008, 2009 година. Следите от кризата още стоят буквално навсякъде, дори и в Европа. Така че, дори и перфектни мерки да приемем сега, за да заработи икономиката трябва бизнесът да инвестира – местен, чужд, аз не правя разлика. А за да инвестира, ние трябва да му осигурим освен всичко друго и усещането за стабилитет. Засега не се справяме като общество.

Какъв е размерът на чуждестранните инвестиции във вашето 6-7-месечно управление. Съгласявам се и всички трябва да го разберат, че след като инерционният момент е дълъг преките инвестиции, те всъщност не са инициирани по ваше време.

Това е много добър пример как се прави една инвестиция. Винаги има време – месеци, в някои случаи дори няколко години, между инвестиционната идея и инвестирането. Ако допуснем, че днес се прави една инвестиция, вероятно тя е замислена преди шест месеца или една година. Затова е трудно в къси отрязъци от време да ги разпределим по кабинети или по заслуги на един или друг министър на икономиката, например.

А иначе, в общ план отминалата година е най-слаба от гледна точка на преките чужди инвестиции за последните десетина години. Сумата най-вероятно ще надхвърли един милиард евро и това наистина е практически близо до нула. От гледна точка на мащабността на тези инвестиции, ключова задача е да повишим инвестиционната активност. Аз не случайно поставям в центъра на нашите усилия не социалните политики, а политиките за нормализиране на икономическия и инвестиционен климат и създаването на по-благоприятна среда за предприемчивост. За съжаление, в последните години… тук трябва да бъда обективен – в последните 10-ина години, доста сме се престарали в регулирането. Свръхрегулиране в отделни сектори без видими резултати. Напротив, резултатът е, че затрудняваме всеки инвеститор, който иска да започне стопанска дейност. А не предотвратяваме негативни ефекти върху потребителите.

Идентифицирахте ли, г-н премиер, причините?

Много са причините. Мисля, че трябва в обществото да с създаде първо нагласа, че този, който инвестира, не е мошеник, а преследва (не се разбира…) печалба, а за обществото приносът остава разкриването на работни места и създаването на доходи. Ако гледаме на всеки предприемач като на потенциален спекулант или мошеник, това ще засилва бедността в нашата страна.

Но тук ще погледнем на чуждестранните инвеститори от две гледни точки. Едната е вашата и тя е свързана със законодателната база – че ние трябва да ги поощряваме. Другата е от гледна точка, както споменахте преди малко, на потребителя и защитата му. В България се гледа с лошо око на тези… мога да изброя много, но ще спомена само няколко – в областта на търговските вериги и супермаркетите за хранителни и други стоки и болната тема за електроразпределителните дружества, които са приватизирани и собственост на чуждестранни инвеститори. Къде е тук modus vivendi, равновесието в положението?

Мисля, че не инвеститорите са виновни, а регулацията, която се опитваме да подобрим, и мисля, че поне по отношение на електроразпределителните дружества имаме известни успехи. Не твърдя, че всичко е перфектно, но поне в последните няколко месеца създадохме предпоставки най-малкото да не продължи тенденцията да се увеличават крайните цени на тока, като ще продължим усилията и за ребалансиране на сектора. За съжаление, вижте какви интереси трябва да се преодоляват! Ако опитът ни да наложим една такса върху ВЕИ-тата, които са изключително скъпа енергия, пак с цел ребалансиране, срещат съпротива дори на институционално равнище.

Но пък електроразпределителните дружества се оплакват (все още не е дошла тяхната видима реакция), но и публично, и в ефира на радио К2 съм чула заявленията – намаляването на цената на тока, което Вашето правителство практически осъществи всъщност води до десетки милиони загуби за тях, които те практически считат за инвестиция в подпомагането на дейността на правителството и според тях вие насочвате тези пари, които според тях те губят и практически не могат да инвестират в подобряване на мрежата, в социалната сфера. Разбрахте ли?

Не точно, защото трудно могат да бъдат насочвани средства, които не са събрани.

Те казват, че губят.

Вижте, без да абсолютизирам това, което казвам, самият факт, че те недоволстват, значи, че сме на правия път. Като, разбира се, запазваме диалога, защото целта не е да затрудняваме тяхната дейност, а да търсим баланса между техните печалби (те трябва да правят печалби, защото няма частен инвеститор, който работи без печалба), но аз винаги съм бил против свръхпечалбите, които в определени сектори и нормативната база, и практиките позволяват да бъдат реализирани. Това ощетява потребителя, а не нормалните печалби, които всъщност са функция на нормален бизнес.

Ще ми позволите ли една фриволна шега, г-н Орешарски. Казахте нещо парадоксално – самият факт, че ЕРП-тата недоволстват, цитирам Ви буквално, е доказателство, че сме на добър път. Ако сме в една любовна история и Вашата партньорка недоволства, това означавали, че любовта е хармонична?

Зависи. Аз направих уговорката преди израза – без да го абсолютизирате. Но аз пък ще Ви попитам: ако те бяха прекалено щастливи, това добре ли щеше да бъде?

Не. Даже ще си позволя да цитирам бивш Ваш колега министър-председател – Симеон Сакскобургготски, който стана известен с една мисъл, че в една сделка и двете страни трябва да са леко неудовлетворени, за да е добра.

Вървим към този крехък баланс. Вижте, аз също не съм доволен все още от регулацията на сектора.

Като говорим за енергетика – „Белене”, „Козлодуй”, „Южен поток”, руски газ, катарски газ, Westinghause, който… как да го нарека – изпълнител или ноу-хау, това чуждестранни инвестиции ли са или… те ще разкрият ли нови работни места и практически до какво водят…

Аз се стремя към разкриване на работни места не само и единствено в инфраструктурата, а по-скоро в сферата на индустрията и услугите. Разбира се, че изграждането на газопроводи, на мощности енергетични, свързването евентуално в бъдеще на нашата газопреносна мрежа с южния газов коридор, по който ще имаме възможност да черпим и азербайджански газ, това са все проекти, които ще допринесат за по-голям стабилитет на енергийната ни система от една страна. Мисля че ще направят България по-важна страна, поне в региона, от гледна точка на енергийната сигурност.

Ще строим ли „Белене”?

Знаете предварително отговора ми.

Кажете го.

В арбитраж сме.

„Козлодуй”, 7-ми блок, или както иска Волен Сидеров – 3-ти и 4-ти блок да се пуснат отново?

Забравете за 3-и и 4-и блок. Много стара история е това, много обичаме да се връщаме назад, трябва да гледаме напред, а да гледаме напред означава евентуално изграждане на заместващи мощности и в „Козлодуй”. По една от тях, за която Вие питате, 7-ми блок, в момента се водят преговори.

Посоката на погледа Ви напред накъде води – към САЩ, ерго „Уестингхаус”, в „Козлодуй”, или Русия?

Този въпрос през последните 20 години се задава и издава известни комплекси, мисля че нашето общество отдавна е решило стратегическия ни избор. Ние сме евроатлантическа страна и участваме като коректни партньори в евроатлантическите структури. Така че не обвързвайте толкова пряко икономиката ни със стратегическата ни ориентация към евроатлантичеките структури. Извън това1 добре дошли са всички външни пазари, независимо дали на север, юг, изток или запад. Стремим се към разширяване на достъпа на наши стоки, както на запад, така и на изток. Понеже на запад достъпът ни е осигурен чрез членството ни, най-малко, трябват повече усилия, за да успеем да се върнем на някои арабски пазари или страни от Средния изток, ние сме разкрили досега потенциала в тези пазари.

Можем ли да се върнем на руските пазари. Предстои Ви, май, среща в Сочи с президента Путин?

На руските пазари е хубаво да се върнем, дори и само като погледнете огромния дисбаланс в нашата търговия с Русия – ние внасяме много пъти повече, отколкото изнасяме.

Що се отнася до откриването на Олимпийските игри, на такива многостранни срещи, по принцип, не се правят двустранни. Могат да се разменят коментари, но двустранни срещи на такъв тип форуми дори са забранени.

Тоест правилно ли Ви разбирам, нямате уговорена среща с президента Путин?

Нямам уговорена среща с никого по обяснените вече причини, но това не означава, че не могат да се осъществят контакти с тези премиери и президенти, които присъстват на откриването.

Но, да не би, шеговито ще Ви попитам, да си говорите само за спорт?

Ще Ви кажа като се върна с кого какво съм си говорил, включително и за спорт.

Кога ще имате възможност да говорите с президента Обама, например? Изобщо, как се развиват планировките на външната Ви политика и лично на Вашите срещи, не на външния министър Вигенин?

Надявам се да имам възможност да си говоря и с президента Обама, той е изключително важна фигура.

Споменах за евроатлантическите структури. САЩ са водеща страна, така че ще се стремим към такъв контакт. Що се отнася до останалите лидери на 28-те страни, на всеки Европейски съвет контактувам с по-голямата част от тях.

Общо взето, знаете нагласата на българското общество, ние се ласкаем и ценим срещите, когато те са по покана на еди-кого си, министър-председателят Орешарски замина за еди-къде си, или по покана на министър-председателя Орешарски тук дойде еди-кой си. Можете ли да кажете дали имате планирани?

Не съм го забелязал.

Можете ли да кажете имате ли планирани посещения, или на високо равнище посещения по Ваша покана тук?

Най-близкото посещение, което предстои, е в Азербайджан и среща с президента Алиев. Има стратегическо измерение, споменах в стратегическите приоритети Южния газов коридор, който е много важен за тази част на Европа, ще мине през Турция, Гърция, на път за Италия, интерконекторът с Гърция би ни позволил, след многото приказки и никакви действия, за пръв път да имаме реална диверсификация на газови доставки, важно е.

За да осъществите реформите си и да управлявате, житейски просто казано, ви трябват и пари. С какви пари разполага бюджетът и доволен ли сте от новия шеф на НАП Бойко Атанасов?

Новият стар шеф.

Е, той беше заместник, по ваше време стана от и.д. реален.

Не съм доволен на този етап и от двете приходни агенции. Има огромни резерви за събиране на приходи, които още не са разкрити, въпреки сравнително добрите постижения в края на миналата година и доста колебания в средата. Но тази година е тест за това доколко ще подобрим събираемостта. Аз имам доста амбициозни планове, ще видя дали ще ги реализират шефовете.

Тези дни вашето вице и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, направи един доста помпозен отчет. ГЕРБобяви, че ще искат вот на недоверие по сигурността, Вие казахте, че това Ви звучи все едно да гониш черна котка в тъмна стая. Говорейки за сигурността, ще си позволя една шега, сложете си очила за нощно виждане, министър Йовчев знае какво означава това, за да хванете черната котка.

Изразът е на Конфуций.

Да, знам.

И продължението е – много е трудно, особено ако котката не е в стая. Така че и очилата няма да помогнат в този случай. Но извън тези перифрази, Вие ме попитахте за вота. С удоволствие бих се запознал с мотивите, но ме впечатлява, че опозицията този път е избрала тема, която аз не бих избрал, ако бях на тяхно място, защото тя е сравнително най-слабата тема на тяхното управление и сравнително по-добра при сегашното управление. А може би това е целта, да се атакува опонента в силните му страни.

Да, за да изглеждаш по-силен.

Така мисля, без да съм запознат с мотивите.

Понеже Вие говорите много открито, ще си позволя да Ви попитам, какъв съвет бихте дали на ГЕРБ, каква е най-слабата страна във вашето управление и по какво да ви поискат вот на недоверие?

Защо трябва да ги облекчавам?! Могат да продължат да критикуват фискалната политика, това е друга силна страна на сегашното управление и слаба на тяхното.

Вашата коя е слабата, засега?

Няма да издам, нека да помислят опонентите, аз се интересувам от всякакви критични мнения, не само от политическия спектър, а най-вече от независимите наблюдатели, приемам, че при тях критиките винаги са градивни, затова съм отворен за критики. Не мисля, че има правителство, което да действа перфектно, няма такова правителство никъде.

Не наследявате ли една слаба страна – годишен мониторинг имаме върху правосъдие и вътрешен ред, и респективно тук да Ви попитам, конфликтът, който назрява и не знам как ще се разреши, между работодатели, синдикати и правителство в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Говори се, че работодателите се готвят да напуснат този Съвет.

Няколко въпроса зададохте. По отношение на тристранния диалог, аз не го драматизирам. Естествено, че има обективни противоречия, в които правителствата, в частност и моето, се опитва да стои по-неутрално и да съдейства по всякакъв начин за намирането на рационални решения и постигането на съгласие между синдикатите и работодателите. Позициите и на двете страни са важни, а още по-важно е да има съгласие между тях, защото реформи се правят на базата на широк обществен консенсус.

Това хубаво звучи, но практически?

За реализация на хубави цели често се минава през изпитания и трудности. Но аз не съм драматично настроен.

Дано. А как ще убедим Европа да махне този мониторинг от България, или както предлага Вигенин, да се въведе мониторинг върху всички европейски държави. Как ще убедим Европа, че ние не сме държавата на кръстниците, олигарсите и октоподите, които властват и в политиката, и в съдебната система, и в медиите?

Вижте, дайте да не гледаме останалите, да гледаме нас. Имаме слабости, знаем си ги, те не са от вчера, те съпътстват целия ни преход, може би някои имат корени и преди прехода, и да работим върху нашите си слабости, а не да мислим върху датите, когато ЕК ще каже – вече България е преодоляла слабостите. Убеден съм, че ако работим целенасочено в координация със съдебните власти – те в своите отговорности, ние – изпълнителната власт, в нашите, резултатите няма да закъснеят. Но да не обръщаме последователността. Нека първо ние си свършим работата, за да можем да кажем на ЕК – ето, постигнахме едно, две, три, моля вижте и се надяваме на реалистична оценка. Но преди това не сме в убедителна позиция.

Добре, но в крайна сметка общата постановка е свързана с конкретните мерки. Как ще се справим с наистина корумпираната и поръчкова съдебна система?

Не бих използвал този израз.

Аз го използвам.

Да, Вие го използвате, има доста добре разработени препоръки и в този доклад, без да твърдя, че те ни изненадват с нещо. Но добре е, когато и външният поглед насочва към ключовите въпроси. Имаме добър диалог с ВСС, вицепремиерът наскоро беше, аз малко по-рано, ще направя нови срещи с тях. Защото, държа да подчертая, те си имат свои отговорности по отношение на интегритета на съдебната система, реформите, ефективността, както изпълнителната власт си има свои отговорности в борбата срещу корупционни проявления, организирана престъпност и т.н.

Последен въпрос, господин министър-председател, и ви благодаря за изчерпателните отговори. Един език битува в политиката, на който Вие не сте говорител, слава Богу, и мисля че няма да станете. Той е свързан с обиди, квалификации. Това страх да не се загуби властта ли е, и през тази призма, клати ли Георги Първанов и АБВ, разцепвайки БСП, правителството?

Пак много въпроси зададохте умело, бих казал, в един.

Ами сложен човек сте.

Първо за обидите, аз винаги съм считал, че когато сме свидетели на лични обиди, това означава слабост за този, който инициира такива обиди, тъй като не може да дефинира слабости в политики или действия.

Веднага да Ви попитам, Местан ли инициира, той казва, че Борисов е пате в кълчища, политическо пате в кълчища, че е параноик?

Винаги има отговори на съответни нападки, дори в такъв случай трудно е да тръгнем назад във времето, за да видим кой е инициирал. Но мисля, че бившият премиер имаше доста силни изяви по отношение на лични нападки към различни фигури в нашето общество. Не това е най-важното обаче. Вие ме попитахте за диалога, в кавички бих казал. В БСП, той си е вътрешнопартиен въпрос. Аз много бих се радвал, ако има по-голямо единство в партията, която подкрепя кабинета, и това, което зависи от мен, правя и ще продължа да правя, да създавам предпоставки за единство. Другото е извън моите компетенции.

Едно кратко допълнение към този въпрос и приключваме, министър-председателят на миналото правителство Бойко Борисов миналата седмица в ефира на „Радио К2” каза дословно следното – „Орешарски не само не го чуват, дори не му се и присмиват в ЕС, той просто не съществува там”. Вашият отговор?

Ето това е, за което говорихме преди малко и аз ще се въздържа от каквито и да било лични коментари и от впечатления на европейски лидери за бившия ни премиер. Пак подчертавам, ще се въздържа да правя каквито и да било коментари.

Благодаря ви за този разговор, накрая – какво ще пожелаете да се случи на нашите избиратели до края на вашия мандат? Хората са с очаквания да направите живота им по-добър.

Със сигурност ще се постарая да изглежда по различен начин картината в края на този мандат, далеч съм от мисълта, че ще се справим напълно както с бедността, така и с други проблеми в социално-икономически план, но нашата цел е насочена към постигане на видими резултати и най-вече към промяна на перспективите. Бях казал, обичам този израз, да заменим отчаянието с повече надежди.

С което, приемате ли квалификацията на Сергей Станишев, лидеръта на БСП и ПЕС, че вие сте правителството на спасението на България?

Много пъти съм се изказвал критично за предишното управление. Считам, че то беше известно отстъпление от демократичните традиции, макар и крехки, които се бяха формирали в нашето общество.

Не ми отговорихте пряко на въпроса,. Вие ли ще спасите България и от какво ще я спасите?

Високопарни изрази.

Цитирам Станишев.

Няма да спасим нищо, ще направим стъпки в посока едно по-добро бъдеще за българските граждани. Забравете за спасители, месии, всичко зависи от нас самите.

Добре, добър финал, много Ви благодаря за това интервю, господин премиер, желая Ви успех!

И аз благодаря!