Интервю на министър-председателя Пламен Орешарски за предаването „Дневен ред“ по ТВ7

Водещ: „Хубава си моя горо – истински българска песен” това бяха първите думи на министър-председателя, когато влезе в студиото на „Дневен ред”. Добър ден, г-н Орешарски.
Пламен Орешарски: Добър ден.
Водещ: Благодаря ви, че приехте поканата. Да започнем направи с въпросите. Днес имаше среща на управляващите в НДК заедно с медиите. Идвате може би направо от там. Какво се случи на нея и какви конкретни събития предизвика?
Пламен Орешарски: Не направо от там. Минах и през Министерски съвет да свърша някоя работа, но поводът на срещата не беше конкретен, а по скоро желанието ни да продължим стремежа да водим една открита политика, да информираме своевременно общественото мнение, да отговаряме на въпроси. Така че обмисляхме дълго какъв формат да бъде и решихме, че е най-добре максимално широк. Ще преценим плюсовете и минусите и ще коригираме на следващи срещи, така че да се получи в края на краищата по-добра комуникация и да бъде по-полезно за българските граждани.
Водещ: Имате предвид, че като че ли досега медиите не са били във фокуса на цялата работа, която върши правителството, или?
Пламен Орешарски: Не. Далеч съм от мисълта да критикувам медиите. По-скоро всички ние, залисани в работа, отделяме малко време за пресконференции, за информиране на обществеността. Това беше един опит да отделим повече внимание и този сегмент мисля, че е важен. Разбира се, аз съм го твърдял винаги, много по-важно е какво ще се свърши, но е важно и обществото да знае какво се върши.
Водещ: Новина излезе ли от този форум?
Пламен Орешарски: Ами трудно, аз трудно мога да се ориентирам. Вие, журналистите, по-добре оценявате кое е сравнително ново.
Водещ: Коя е хубавата новина според вас?
Пламен Орешарски: Според мен бяха лансирани няколко новини – известна промяна в селскостопанската политика в посока на по-малките производители; напредъка примерно в електронното управление и ангажимент да се електронизират определен брой публични услуги, с по-дългосрочен ангажимент да се въведе изцяло електронното правителство; някои социални мерки. Но те не са абсолютно нови, за тях се говори в последните седмици.
Водещ: Да поговорим за енергетика. Зачеркнахте ли АЕЦ "Белене" изцяло от приоритетите на правителството?
Пламен Орешарски: Той е проект, който не може да бъде зачеркнат.
Водещ: Стопиран? Замразен?
Пламен Орешарски: За съжаление от 1982 година, ако не се лъжа, той има много превратности. Няколко пъти е рестартиран, замразяван. Сега се намираме в арбитраж и най-добре е да изчакаме наистина решението на арбитража. Това е основният аргумент да не работим активно по този проект.
Водещ: Новини от арбитражния съд в Париж имате ли?
Пламен Орешарски: Не, нямам такива новини. Стремим се да осигурим добри условия, така че адвокатската кантора, която защитава България, да се чувства комфортно и да може да защити нашата страна.
Водещ: Все пак милиард и половина е цената, която иска „Атомстройекспорт“.
Пламен Орешарски: Да, искат. Може би те от своя страна са си в правото, но ние сме в правото да се защитаваме и да докажем, че искът им не е основателен.
Водещ: А трайното замразяване на АЕЦ "Белене" има ли връзка с Богомил Манчев и с „Квантум груп“?
Пламен Орешарски: Не, не. В никакъв случай.
Водещ: Категоричен сте?
Пламен Орешарски: Категорично бих казал, че арбитражът е, който в момента ни възпрепятства да предприемем каквито и да е действия, дори аналитични, в някаква степен.
Водещ: Какво означава политическото решение за „Уестингхаус“? И министър Стойнев също каза, че в това няма нищо лошо, нищо притеснително. Така ли е всъщност?
Пламен Орешарски: Аз ще направя разграничение между избор на технология и избор на изпълнители. Докато изпълнителите винаги се избират с обществени поръчки, изборът на технология много често се взима на принципа политическо решение, тоест решение за избор на технологии. Ние всъщност заварихме „Уестингхаус“ на площадката на Козлодуй и продължихме работата с тях. Обикновено последните двадесет и няколко години винаги упрекът към всяка нова власт е, че не обезпечава приемственост. Но виждаме, че упреци има и когато се обезпечава някаква форма на приемственост.
Водещ: Все пак бивш министър на енергетиката не одобрява това нещо. Говоря за Румен Овчаров.
Пламен Орешарски: Ами има различни мнения. Да, аз ценя мнението на господин Овчаров, той е добър експерт. Но има различни мнения по този въпрос. Бих казал, че водещ мотив е стремежът да се диверсифицира технологията и тук нямаме голям избор.
Водещ: Два въпроса за синьото гориво, за газа. Бяхте в Азербайджан, може би 10 дни вече. Какво се случи там? Доволен ли сте от посещението и какво донесохте за България?
Пламен Орешарски: Азербайджан е една много бързо развиваща се страна на базата на солидни постъпления от природен газ и петрол. Освен това ние сме доста близки страни в исторически план. Така че основното ми усилие беше да насърча азербайджански капитали да влязат в нашата страна. Има различни форми, по които това може да стане. Обсъждахме с президента на страната господин Алиев, той ще направи посещение малко по-късно в нашата страна по покана на президента Плевнелиев. Един от аспектите, разбира се, беше южният газов коридор, т.нар. трансатлантически коридор или ТАБ, познат накратко, който замени „Набуко“ – това го казвам за по-широката публика, която не следи, това е реално засега единствената голяма възможност за диверсификация на газовите доставки. Знаете, че в края на миналата година „Булгаргаз“ вече сключи един договор със „Сокар“ – това е еквивалентът на Азербайджан компания, която се занимава с газ. Очакваме по предварителния план 2018 година тръбопроводът да бъде вече на гръцка територия и оттам чрез изграждане на втори интерконектор, интерконекторна връзка с Гърция, да можем да получаваме газ и от юг, не само от север. Като, разбира се, вероятно водещи ще останат доставките от север.
Водещ: Предвид ситуацията в Украйна, какво се случва с огромния, грандиозния проект "Южен поток"? И той ли е спрян, прекратен ли е изцяло или напротив, след известно време пак ще бъде задействан? Все пак в България е една огромна част от този проект.
Пламен Орешарски: Той по същество не е стартирал в истинския си вид. Все още се работи на акваторията под Черно море. Той не е влязъл в нашата територия. Вярно е, че се върши предварителна подготовка. С оглед на обтегнатите взаимоотношения в момента между Европейската комисия и Русия във връзка с украинската криза, предпочитаме да забавим малко разговорите. В никакъв случай не е замразен този проект, но нашата позиция не може да бъде различна от тази на Европейската комисия.
Водещ: И тъй като сме още на тази тема, да ви попитам – защо само 20% данък зелена енергия оставихте? Не мислите ли че при тази свръх печалба са необходими повече, като например 50%?
Пламен Орешарски: Ако зададете този въпрос на всички инвеститори в сектора, а те не са съгласни с 20% и аз ги разбирам в определена степен, тъй като те са правили предварително свои разчети, някои от тях са взимали кредити, може би повечето даже са взимали кредити, които трябва да обслужват, ситуацията обаче е такава, че тази такса по-скоро ще изпълни ролята на въздържаща за следващи инвестиции, тъй като секторът прекалено бързо се разрасна. 2012 година бяха въведени огромни по обем мощности и това е част от проблемите с натиска за увеличение на цени на електроенергията. Не можем по този начин да продължим с постоянно нарастващи цени на ел.енергията, разбира се с благородни мотиви – чиста енергия, не замърсяваме околната среда. Но всъщност замърсяването отива към джоба на хората.
Водещ: 9 месеца, господин Орешарски, от началото на вашето управление. Какъв е успехът и провалът на Орешарски през тези 9 месеца? Хвалбата и оплакванията ви, така да ги наречем.
Пламен Орешарски: Днес имах същия въпрос или сходен въпрос.
Водещ: По време на срещата в НДК?
Пламен Орешарски: Да, по време на срещата. Аз отклоних отговора. Бих предпочел наистина да говорим за успехите, когато видим видими необратими резултати. За провалите също, защото с течение на времето понякога верни решения се оказват неуспешни във времето и обратно – решения, които сме критикували, впоследствие се оказват успешни. Мога да ви дам много примери, но едва ли това е най-важното. Така че аз ще се въздържам и за в бъдеще сам да правя оценки на себе си. По-добре страничните наблюдатели да коментират успехите и неуспехите.
Водещ: Миналата седмица стана ясно, че има икономически подем, тоест икономиката ни се е оттласнала от дъното с 1,2%, ако не се лъжа. Това така ли е първо да попитам, да го потвърдите?
Пламен Орешарски: Така е. Това са цифри. Обаче аз винаги съм бил, ако забелязвате, много внимателен в изразите. Все още сме далеч от съдържанието на термина „подем“, все още сме свидетели на известно съживяване на стопанската активност. Предпазлив съм в изразите. Нека се развие като действително икономическо възстановяване. И, между другото, очаквам тази година да бъде видимо по-добра в икономически план. Но старите хора казват да не дърпаме дявола за опашката.
Водещ: Така е, мъдри са старите хора. И като говорим за подем в икономиката, излизат и други цифри, които в края на миналата година станаха ясни – почти всеки трети млад българин до 29 години е безработен в България. Какво правите по въпроса, господин Орешарски?
Пламен Орешарски: Да, това е много голям проблем за цяла Европа, но в частност за някои страни, в това число и България за съжаление, от по-южната част на континента. Младежката безработица надхвърля 20, при нас даже повече. Може би преди нас са само гърци и испанци, но това не ни успокоява. Въпросът е да потърсим необходимите инструменти. Един от тях е програмата, която ще въведем тази година „Първо работно място“. Тя ще обхваща доста широк кръг завършили студенти, които, ако не си намерят четири месеца работа, ще могат да се възползват от субсидирана заетост за известно време. И единствено от тях ще зависи да се представят добре пред работодателя, да натрупат и малко опит. И дори в случаи, когато работодателят не е имал нужда от трайно работно място, все пак опитът, който са натрупали, ще им даде по-голям шанс в следващата професионална изява. Разчитаме на тази програма. Тя ще бъде субсидирана и с европейски средства по програми за младежката безработица в Европа. Така че много се надявам да обърне тенденциите тази програма, без да разчитаме изцяло на нея. Истинският проблем с безработицата ще се реши от предния въпрос, който дискутирахме – от стопанското оживление. Другото са мерки, които смекчават, но истинското решение е в икономическия растеж.
Водещ: Ето нашият пример в началото на предаването, не знам дали видяхте момчето, което ни гостува – Цветомир на 23 години от село Сливата. Той, откакто е завършил средното си образование, никъде не е работил поради простата причина, че не е квалифициран и няма кой да му даде поле за изява. И все пак да погледнем и към доходите. Как се живее с 500 лева в България в момента? И всъщност интересно за хората ще бъде да знаят вие с колко пари живеете на месец?
Пламен Орешарски: Аз не съм показателен в случая, защото моят режим е доста ограничен. Сигурно с доста повече от 500, безспорно. С 500 лева доста семпли неща могат да се позволят. Но бих искал да обърна внимание, че има хора, които живеят с по-ниски доходи. Истинската грижа действително трябва да е насочена към най-уязвимите групи. На първо място хората, които са без работа. Хората, които са без работа, са различни групи. Някои от тях са трайно обезверени. Вие споменахте един случай. Има много такива, които с години не могат да си намерят работа и някои от тях дори са деквалифицирани вече. В тази посока залагаме много на професионализация на обучението. Стартираме още тази година програми за по-тясна връзка между общото образование и професионалното, от една страна. А от друга страна, ще се стремим да насърчаваме временната заетост през фирми, а не през общини. Далеч по-надеждно е, когато субсидираната заетост през фирми предоставя по-добра възможност на хората да намерят трайно работни места. За съжаление ние имаме и структурна безработица. Ако погледнете в обявите, ще видите, ако не ме лъже паметта, че някъде около 20 000 работни места са свободни. Няма достатъчно хора със съответна квалификация. Безспорно свободните работни места изискват по-висока квалификация. Така че и програмите за обучение, за радост субсидирани от Европейската комисия, ще продължат да дават шанс на хора, които искат да се преквалифицират и да намерят своето професионално прозвище.
Водещ: Ще успеете ли да достигнете обещаните от БСП 450 лева минимална работна заплата?
Пламен Орешарски: Такива са плановете ни. В управленската програма са записани също тези цифри. В края на мандата 450 лева трябва да бъдат факт. Но това ще става чрез правно вдигане през годините.
Водещ: Тоест в края на четвъртата година обещавате 450 твърдо?
Пламен Орешарски: 450 лева. Така е записано, да.
Водещ: Когато всъщност няма производство, няма и работеща икономика. Поправете ме, ако греша.
Пламен Орешарски: Така е, така е.
Водещ: Така е. Вие обаче всъщност отчетохте този икономически подем, за който си говорехме преди малко. в кои сектори обаче? По-детайлно да ни кажете.
Пламен Орешарски: Аз направих една уговорка, че не трябва много да надценяваме засега резултатите. Има известно оживление. Има експортни сектори. Много се надяваме тази година типично силни сектори за българската икономика като туризъм, селско стопанство, да имат добри сезони. И също много се надявам експортът да продължи да се развива и да има предпоставки, така че да се затвърди един икономически растеж около 2%. На този етап не е лошо, не е лош резултат, като имаме предвид, че в последните 4 години той практически беше близо до нула или под едно.
Водещ: Господин Орешарски, да поговорим за пенсионерите. Какъв е вашият сигнал към тях в най-близко бъдеще? Ще имат ви великденски надбавки?
Пламен Орешарски: Дискутираме такава възможност. Веднага ни обвиниха, че правим предизборни мерки. Аз ще припомня обаче, че още в началото на кабинета, в средата на миналата година, първите ни мерки бяха социални. В края на миналата година също се постарахме да направим един малък коледен бонус. Такива са възможностите на бюджета, разбира се. След излизане от зимата също е добре да има малък великденски бонус. Всъщност следващите години всяка година има избори. Така че, ако следваме максимата да се предпазваме да не бъдем обвинени, че правим целенасочени действия за избори, значи нищо да не правим. Аз не съм съгласен с това.
Водещ: Тоест ще има ли надбавки или са пожелателни?
Пламен Орешарски: Ще се постараем да има. Да отговоря така все пак.
Водещ: Добре. Каза го министър-председателят в студиото на „Дневен ред“. А ще има ли, което също е важно за пенсионерите и не само за тях, ще има ли намаление на тока?
Пламен Орешарски: По-нататъшно намаление на тока не е целесъобразно. Рискуваме състоянието на енергийната система. По-скоро стремим се да създадем предпоставки за задържане на тези цени, те са мисля на долния предел. Решаващата дума е на ДКЕВР, естествено, като независим регулатор. Но много зависи от работата на НЕК и на участниците в енергийната система. Има заявления от редица участници в енергийната система за повишаване на цени. Надявам се ДКЕВР много внимателно да прецени тези искания.
Водещ: Кажете ми, господин Орешарски, вие сте основоположникът на плоския данък в България, така да го кажа, плосък или прогресивен данък трябва да има оттук нататък? Продължавате ли да подкрепяте тезата си?
Пламен Орешарски: Данъчната система такава, каквато е в този момент, е формирана в периода 2005-2009 година, когато аз бях финансов министър и беше тройната коалиция. Аз мисля, че тя е доста добра на този етап от обществено-икономическото ни развитие. Ниският размер на преките данъци е важен за насърчаване на инвестициите и стопанската активност. Дай Боже след време, когато напреднем икономически, тогава според мен по-лесно можем да мислим за други системи на данъчно облагане като цяло. Не един отделен данък да коментираме. Но на този етап и в обозрима перспектива аз съм привърженик на сегашното структуриране на данъчната система.
Водещ: Залагате на социалната политика и помощите на най-бедните. Това всъщност за мен например, полезно ли е това за мен като работещ? Защо всъщност аз трябва да плащам помощите на хората, които не желаят да работят?
Пламен Орешарски: Модерните общества имат принципи на солидарност. На всеки от нашето общество може да се случи така, че да остане временно или не дай си Боже по-трайно нетрудоспособен. Уязвимите групи в обществото все пак трябва да имат един минимален стандарт. 21 век сме. От тази гледна точка държавата ще се стреми в следващите години да прави една малко по-активна социална политика с ясното съзнание, че ние не можем да достигнем стандартите на старите и по-богати страни членки на Европейския съюз. Но поне стъпки в тази насока трябва да правим. Не на последно място, знаете ли, това разграничение между богатство и бедност, което наблюдаваме в последните години в цяла Европа, в това число и у нас, струва ми се даже у нас още по-изразено, то започва да разстройва нормалното функциониране на самото общество. В определена степен то е и бизнес фактор, фактор на бизнес климата. Така че аз не познавам държави, които осъществяват бърз икономически напредък и при които разслоението да е толкова голямо. Не е здравословно за обществото.
Водещ: А ще отпадне ли таванът за доходите на родителите, които взимат детски? В момента за първо дете взимат 35, за второ е по-голям доходът, за трето пак е 35. Трябва ли да разграничаваме едно дете от друго дете според вас, господин Орешарски? Тоест за едно дете с родители, които взимат доста по-прилична заплата от сорта на 800-850 лева, детето им не получава детски; а пък за други, които нищо не правят, те взимат за всичките си деца конкретни суми.
Пламен Орешарски: Аз мисля, че малко неправилно се персонифицира връзката дете – надбавка. Надбавката е помощ на домакинството, което отглежда деца. В този аспект има по-бедни домакинства, които по-трудно се справят и богати домакинства, които нямат нужда от социално подпомагане. Какво бихте казали – 30 лева на домакинство, което има няколко хиляди лева доход? Реалната полезност на тези пари е нищожна.
Водещ: Да де, ама така не разделяме ли едно дете от друго дете? Каква е разликата между едно и друго?
Пламен Орешарски: Аз пак ще ви кажа, че подпомагането е към домакинствата, към майката и бащата, а не към децата. И това е важното да се разбере. Ние подпомагаме домакинства, които са затруднени да отглеждат своите деца, а не самите деца. Не им ги даваме на децата и те да ходят на лафките да си купуват бонбони, ако мога да се пошегувам.
Водещ: В тази връзка предвижда ли се повишаване на детските?
Пламен Орешарски: Много ми се иска и в следващия бюджет да има стъпки в тази посока. В тазгодишния бюджет увеличихме детските надбавки по един нов модел – за второ дете от 35 на 50 лева, с малко по-ясна политика да насърчаваме двудетния модел. Средното българско семейство има 1,4 деца, така че реалистичната цел е да насърчаваме двудетния модел.
Водещ: И тук говорим за демографския срив, той е тема всеки ден в ежедневието ни. Бойко Борисов беше обещал, че ще оправи нещата. Вие как ще се справите с този демографски проблем?
Пламен Орешарски: Нещата наистина бяха влошени в последните години. Изкушавате ме да кажа, пак днес на събирането споменах само един индикатор – през 2009 година бяха родени 81 000 бебета. През миналата година бяха родени 59 000. Сами сметнете какъв е сривът само за четири години. В този срив заслуга имат, разбира се и общо икономическите условия, по-трудните икономически условия. А оттук и обедняването на българските семейства и на българските граждани. Но, така или иначе, сме на някаква долна граница, която е остра червена лампичка. Така че демографската политика трябва да излезе доста напред в нашите политики. Аз винаги съм заявявал, че отделни целеви подпомагания могат да смекчат, но те не са решение. А решението е икономическото развитие и перспективите пред хората. Когато имат перспективи, младите хора планират и определен брой деца. Когато нямат перспективи, както и да ги подпомагате, те не взимат такива решения.
Водещ: Добре. А може ли една политика, вашата например, и за колко време, да върне младите хора от чужбина в България? Възможно ли е това за един мандат да се случи?
Пламен Орешарски: Страхувам се, че отговорът ми ще бъде уклончив. В икономиката има инерционност. Решения, които се взимат сега, дават резултати след години. Така, както и обратното – дори и грешните решения сега показват своите негативни резултати пак след години. Те не се акумулират веднага и не са видими веднага. Убеден съм, че ако страната върне темповете на растеж от типа на 4, 5 до 6%, дай Боже и повече, ще има видимо намаляване на безработицата у нас и дори стремеж на някои наши сънародници, които са работили в чужбина, да се върнат в България. Без да твърдя, че това ще направят всички български граждани. В съвременния глобален свят не е нормално да искаме такова нещо. Но наистина ме притеснява продължаващото изтичане особено на млади хора.
Водещ: Вие като баща, имате син, който работи, завършил е в чужбина, имате ли желание да го върнете в България и по какъв начин бихте го върнали? Какъв е стимулът за него, който вие ще му дадете чисто лично?
Пламен Орешарски: Той е в България и работи в България вече.
Водещ: Така ли?
Пламен Орешарски: Да. Но това е въпрос на личен избор на всеки един от нас и на нашите деца.
Водещ: Добре аз как да обясня примерно на моята дъщеря как след известно време тя трябва да отиде… Как да я стимулирам пък нея да остане да живее и да учи в България, а не да предпочете образование в чужбина, което е, така ми се струва поне на мен, че е доста по-елитно от това в България?
Пламен Орешарски: Аз не съм напълно съгласен. Има добри и лоши университети и в България, и навън. Може би предимството на образованието навън е това, че нашите деца се интернационализират. Но това може да стане и завършвайки добри университети тук. Имаме редица програми на разменни начала, при които отделни семестри се вземат в чужди университети. Въпросът е да изградим нашата образователна система така, че тя да е привлекателна и за външни граждани. Аз съм убеден, че това ще набира скорост и че нашите университети не са по-малко конкурентноспособни, отколкото редица от водещите. Сега няма да се сравнявам с най-елитните, но в най-елитните са единици все пак, които се обучават. Масовото образование е в университети, които не превъзхождат кой знае колко нашите.
Водещ: В предаването „Дневен ред” сме и все пак има няколко злободневни теми, които започнаха от тежката работна седмица, която предстои, а тя е първа за месец март. Румен Петков вчера и днес направи няколко совалки по телевизиите и заяви, че от IP адрес от Министерски съвет, IT специалисти от Министерския съвет са хакнали пощите на АБВ. имате ли някаква информация?
Пламен Орешарски: Аз чух за това. Възложил съм на главния ни секретар да провери случая. Докладваха ми, че от АБВ трябва да направят оплакване, за да могат да се направят съответните проверки. Ако има нещо вярно в това, виновните ще си понесат последствията, разбира се.
Водещ: За една странна идея, така ми се струва поне на мен, квалифицирана, разбира се, за идеята на Европейския съвет да забрани българския сорт „розови” домати, за което и Facebook гръмна в последните дни, това, според вас, не е ли поредният удар срещу българското земеделие?
Пламен Орешарски: Вижте сега, не всички решения на Европейската комисия са гениални.
Водещ: Така е.
Пламен Орешарски: Аз не подкрепям подобни свръхрегулации. Имаше и в миналото такива случаи, дори сме стигали до комични ситуации. Все пак се надявам, че това все още са работни варианти и при изработване на директивната някой от тези свръхрегулации ще отпаднат. В края на краищата, не ми се струва добре всички да бъдем толкова „униформени” – кривите краставици, големите малки яйца и т.н. отиваме леко в крайност.
Водещ: Няколко въпроса от наши зрители, откакто пуснахме информацията, че вие ще бъдете първият наш ексклузивен гост. Вярвате ли в Бог, пита наша зрителка.
Пламен Орешарски: Всеки трябва да вярва в своя бог. Вярвам в съдбата, да го наречем така.
Водещ: В съдбата, добре. Ще подкрепите ли референдум за лустрацията?
Пламен Орешарски: Кой да лустрираме повече? Това е тема, която трябва да бъде дискутирана по-активно през 90-те години. Нищо няма да донесе. Това са изкуствено нагнетявани напрежения между отделни социални групи в обществото. Ако ме питате мен, аз наскоро четох, че този Министерски съвет е първият, в който няма хора с картончета. Но искрено трябва да ви кажа, че това не е било основният ни критерии. Ако един човек може да свърши работа, нека да му дадем шанс да я свърши.
Водещ: Мечтал сте да станете лекар, но съдбата всъщност е отредила да оперирате изцяло с финансови средства. Съжалявате ли за нещо?
Пламен Орешарски: Имах такива мечти, да, когато бях в гимназията. После се разколебах. Може би като повечето деца в детска възраст по-често си сменят ориентациите. За сметка на това съпругата ми е лекарка.
Водещ: И то доста добър кардиолог.
Пламен Орешарски: Така чувам. Не е уместно аз да коментирам.
Водещ: На финал, г-н Орешарски, съм ви приготвил 2 снимки. Искате ли да ги видим заедно? Те са всъщност, исторически факти.
Пламен Орешарски: С удоволствие.
Водещ: Спомняте ли си кога е правена тази снимка?

Пламен Орешарски: Точно кога не знам. Но аз действително имах един период, когато бях заместник-председател на СДС, в началото на този век.
Водещ: Какви са отношенията ви в момента с г-жа Нейнски?
Пламен Орешарски: Аз с никой нямам лоши отношения. Не съм я виждал, разбира се, отдавна. Нямам нищо против.
Водещ: И още една снимка от близкото минало – за седенките на властта тогава.
Пламен Орешарски: Е, леко преекспонираме. И случаят беше леко преекспониран. В резултат от тези седенки, днес образователната система е в значително по-добро състояние от други системи. И ако се говори за спешност на реформи в други системи, при образованието се говори за донастройка
Водещ: Благодаря ви много за това гостуване.