Премиерът в интервю за предаването „Още от деня“ на БНТ

„Още от деня“ започва с министър-председателя Пламен Орешарски. Добре дошли в студиото на „Още от деня“. Веднага да ви попитам за вчерашния ден, вие лично инкасирахте ли някакви щети от тези градушка? Казват последните 50-60 години, но и повече, не е имало такава градушка в София.

Аз си спомням 2003г., че имаше силна градушка.

Не беше толкова силна.

А що се касае до вчера – по колата на съпругата ми има доста следи.

Има щети?

Има щети, точно така.

По Министерски съвет имаше ли много счупени стъкла?

Не.

Четох някъде, че имало някакви щети в двора.

За радост, не в Центъра, но има квартали, в които има счупени стъкла, което си е щета за хората.

Днес разбрахме, че Агенцията за борба с градушките е разбрала около 30-40 минути, даже имахте една пресконференция в Министерски съвет, обаче се оказва, че те информирали определени институции, но тези институции пък не давали информация на медиите и хората така и не разбраха, че предстои такова тежко бедствие, защото това си беше истинско бедствие. Мислите ли, че трябва някакви нормативни промени да се направят, за да имаме по-голяма готовност да посрещаме такива градушки?

По принцип държавните институции са длъжни винаги да уведомяват за такъв тип бедствие. Едно време бяхме направили, ако не се лъжа, Космически център, а не работи много успешно, мисля, към настоящия момент. Това, което е важно да отбележа обаче, че на мен лично ми беше докладвано още преди две седмици, че тази година се очакват значителни щети по реколтата, обърнете внимание. Затова и на предишното заседание на Министерски съвет или по-предишното, едно от предишните заседания, ние заделихме допълнителни средства за ракети против градушки – 1,2 милиона, ако не се лъжа, беше сумата. Тъй като наличните бяха изчерпани и давайки си сметка за щетите по реколтата най-вече, взехме тези превантивни мерки. Информирах се дали не са могли да ги използват, разбира се, в градски условия те не могат да стрелят такива ракети.

Не, не могат заради самолетите и заради всичко останало.

Заради много неща.

Въпросът е друг. Тази Агенция като информира примерно РВД, информира армията, не трябва ли да информира и медиите, които да подготвят хората? Защото аз съм убеден, че много хора, може би са имали гаражи, щели са да си вкарат колите в гаражите, да се подготвят за стъклата, да затворят прозорците. Това е много важно. Вие знаете каква е практиката и на Запад, и в Америка по такива случаи.

Аз не съм убеден колко надеждна им е била предварителната информация. Разбира се, ще възложа цялостна проверка и където трябва превантивни мерки ще бъдат взети, в това число и чрез промяна на нормативната уредба и задълженията на съответните институции.

Да, мисля, че е необходимо.

Но станалото – станало. Да мислим щетите как да…

Да се надяваме, че застраховките, тези, които имат, ще покрият щетите поне в този случай. Защото аз като гледах из София всяка втора – трета кола беше със счупено стъкло.

За съжаление.

Сега да се върнем на вашето управление през последната година. Имате ли, изработили се някакъв слоган за тази година? Имате ли едно изречение, с което да покриете този период май 2013г. – юли 2014г.?

Аз не обичам принципно такива слогани, но все пак, ако трябва – Труден период. Труден период след труден период. Това е най-точното.

А „Управление под натиск“ или „Управление с протести“?

Също би могло да се каже. За съжаление политическата нестабилност, между другото, която прозираше още в самото начало на мандата продължи прекалено дълго. Дори в последните месеци вместо да затихва, ние всички сме свидетели, че тя се разгорещява. Добре е, че вече има дата за предсрочните избори. Много се надявам предсрочните избори да доведат до структура на парламента, която да бъде по-устойчива.

Какво разбирате под „по-устойчива“? С явно изявено мнозинство ли имате предвид?

Не, управляващите и опозицията да имат приблизително равни гласове. Най-малкото не това.

Вие какво заварихте, когато влязохте в кабинета? Какво заварихте в държавата тогава? Направихте ли достатъчно добър анализ, за да разбере какви ви оставя ГЕРБ след три години и половина управление?

Достатъчно добър анализ направихме и се захванахме да работим, за да може да, казано най-общо, да подредим системите по един по-добър начин. Друг е въпросът, че трудната среда и политическата нестабилност не позволиха всичко да се реализира по начина, по който аз си представях. Въпреки това към днешна дата ми се струва, че имаме по-добре работещи институции, по-спокойна обществена среда, по-голям оптимизъм в бизнеса. Ще припомня, че към май месец всички бизнес индикатори бележат устойчиво повишение, дори следях борсовите индикатори. Българската борса показа около 40, може би малко над 40 на сто ръст и това са най-големите ръстове в Европа за този период, за отминалата една година. Още един индикатор, който е важен и като поглед отвън, ако искате, тъй като често се спекулира. В разгара на най-голямото политическо противопоставяне, Министерството на финансите направи най-добрата емисия в цялата ни история с рекордно ниски лихвени равнища на рекордно дълъг срок на емисия. Десетгодишна емисия…

Което какво означава, г-н премиер, че в чужбина имат много голямо доверие към българската държава, а българите нямаме доверие в институциите. Защо така се получава обаче?

Сам го казахте. Вероятно щях да го кажа по друг начин, че доверието отвън към нас всички е по-голямо, отколкото между нас самите и това е проблем не от вчера. Той е стар проблем за нас.

А защо той никога не може да бъде преодолян? Хората не вярват ли на политиците? Политиците ли правят така, че събуждат недоверие сред хората? Каква е връзката тук? Как я виждате вие?

Това е тема много дълга, може би даже надхвърляща темите на днешния ни разговор, а и аз сигурно не съм най-добрия коментатор на народопсихология и други характеристики от този род. На мен ми се струва обаче, което е важно, трябва да започнем да работим за повече доверие в институциите, за повече доверие между всички нас.

Да ви върна към последните няколко дни, когато се говори много активно и продължава да се говори за актуализация на бюджета, покрай Здравноосигурителната каса. Ще има ли такава актуализация, защото днес, доколкото виждам, този процес се забавя във времето?

Не знам какво ускоряване е очаквано. Има технологични срокове, защото… Сега, първо да кажа, аз не намирам основание за актуализация.

На бюджета, на големия бюджет?

На малкия, на Касата. А на големия – още по-малко. На Касата, тъй като Касата е коментар в последните дни, не намира основание, защото гледам цифри. Струва ми се, че повечето хора говорят без да гледат цифри. Към края на май, за пет месеца, дефицитът на Касата е на равнище, което не е по-високо от същия дефицит миналата година към края на май. Тоест няма промяна в картината като сравним една година назад. Вижте какъв е аргументът…

Миналата година имаше ли актуализация?

Не.

Тоест Касата сама се справи с този дефицит.

Да и съм убеден, че сега сама може да се справи. Може да има някакви притеснения от отсъствието на парламент и по-скоро аз така го разбирам, че има такива притеснения. Но тези притеснения не идват от цифрите. Защо? Слушам едни оценки, че към края на годината дефицитът щял да стане много голям.

300 милиона го казват.

А някои казват и повече. Не разбирам защо за петте месеца е 60-70 милиона, а до края на годината щял да расте прогресивно. Вместо сега да обсъждаме всички, в това число и опозиция, да обсъдим мерки, които да затегнат системите на финансовото управление и контрол, така че да не ощетяваме други сектори за сметка на Касата. Защото ми се струва, че много лесно се пледира да се дадат пари на Касата и много трудно се отговаря на въпроса откъде да се вземат.

Тези пари, вие нямата представа откъде могат да се вземат. От други пера?

Не, аз имам много ясна представа – от други пера.

Но не ги казвате.

Естествено, че няма да ги кажа, тъй като не виждам на кой друг сектор му прескачат средства, така че да бъдат пренасочени към Касата. Въпреки това, аз ще изложа тези аргументи в един доклад до парламента. Виждам, че има парламентарна подкрепа, в това число и управляващите, и опозицията. Аз ще изложа тези аргументи и ще изложа и варианти, ако настояват да се актуализира бюджетът на Касата откъде биха могли да вземат средства. Но предварително казвам, че то ще е за сметка на други икономии.

Както казвате Бойко Борисов ви призова, вас и управляващите да актуализирате и големия бюджет и го свързва с 21-ви юли, когато би трябвало да отвори Корпоративна Търговска банка. Как гледате на тази връзка и трябва ли наистина бюджета да се актуализира, заради една търговска банка?

Зависи какво се разбира под актуализация. За отварянето на тази банка, най-вероятно държавата ще трябва да подкрепи БНБ в усилията да се подкрепи ликвида и капитала на банката. На този етап не мога да кажа никакви цифри, тъй като одитния доклад все още не готов. Имам някаква много предварителна информация, но не бих искал да коментирам.

Бил готов, но ще го оповестят може би до петък. Така обявиха от банката днес.

Да, предпочитам да видя доклада, за да бъда по-конкретен в изводите, но по-всяка вероятност ще трябва да има и държавна подкрепа. Това обаче не е актуализация на бюджета.

Тоест, има резерви достатъчно, с които да се справите с дупка вътре в банката.

Това са взаимоотношения между фискален резерв и банка, а не приходите и разходите по бюджета. Това искам да кажа.

Добре, а как бихте опровергали Бойко Борисов, който и вчера и онзи ден твърди, че държавата е във фалит?

Аз никога не коментирам такива неща, ще се въздържа и сега.

Не искате да го опровергаете?

Не искам да коментирам такива изкази, които имат повече политически характер. Аз не съм политик, многократно съм го повтарял и не желая да влизам в политически тези.

Тоест, смятате, че той търси политически дивиденти от тези свои изявления свързани с държавният бюджет.

Не бих могъл да кажа, но едно ще кажа, че аз избягвам и по възможност никога не съм влизал в политически дебати.

Добре, тъй като заговорихме за банките, да се върнем в онзи черен петък. Вие притеснихте ли се в петък, когато започна банковото сътресение свързано с главно с „Първа инвестиционна банка“

Да, дори си тръгнах по-рано от Брюксел. В събота имахме много експертни разговори с ръководството на БНБ на първо място, разбира се, различни варианти с водещи банкери в България. Мисля, че намерихме добро решение. Консултирахме го с ЕК. Много се радвам, че ЕК реагира изключително своевременно. Одобриха ликвидна подкрепа в размер с над 3 милиарда, късно вечерта в неделя.

Което бе обявено в понеделник сутрин. Това също изигра важна роля, според мен.

Да, веднага в понеделник сутрин. Подчертавам, обаче, в неделя вечерта беше обявено, за което аплодисменти за работата в съответният департамент в ЕК.

Как оценявате поведението на политиците в тези няколко дни, които поставиха под голям стрес банковата и финансова система. Това беше ли стрес-тест, фактически? Истински стрес-тест?

Поведението на политиците не беше най-сполучливото имам сериозни бележки по отношение на страховете, които някои се опитаха да внесат в населението. Що се касае до „стрес-теста“ Аз вече използвах този израз, че случая действително беше реален стрес-тест, а не такъв на хартия. Много се радвам, че издържаха всички банки със собствената си ликвидност. Ще подчертая, че подкрепата, която имахме от Брюксел, нито лев не е изразходвана до днешна дата. Така че, надявам се да показват и в бъдеще стабилитет. Ще повторя, че българските банки, може би за „Н-ти път“, че българската банкова система като цяло има много добри показатели и за капиталова адекватност и за ликвидност. При всички случаи значително превишаващи тези банки, от които ние се възхищаваме. Банките в стара Европа.

Кое е това нещо, което българските политици не бива да повтарят като грешка и в тези няколко дни от гледна точка на тяхното говорене най-вече? Какво бихте им препоръчали, защото това според мен е много важно.

Вижте, малко преди да направим емисията на външните пазари, тук стана отново политическо говорене, че държавата била във фалит и някакви други апокалиптични картини. Аз тогава се притеснявах, дори предупредих в парламента, че това говорене може да доведе по-високи лихви за Българските данъкопладци. Радвам се, че не стана. Радвам се, че външните наблюдатели и инвеститори най-вече, тези които плащат емисията и които дават кредит на доверие на държавата не поискаха по-високи лихви, а лихвения процент остана на исторически най-ниското равнище от началото на прехода у нас. В сравнение с времена, когато сме били, поне видимо по-политически стабилни, то тогава са ни искали по-високи /…/ премии и по-високи лихви.

В крайна сметка, какво трябва да правят в такива случаи политиците. Да мълчат ли по-добре или да се съобразяват с това, което казва БНБ, може би?

Повечето, по-стари страни от нас, като демокрация имам предвид, а не въобще като държави имат теми, които не влизат в политическият дебат и една от тези теми е банковата система.

Одобрявате ли тези промени в наказателният кодекс? Много вече са хората, които ги критикуват, защото смятат, че примерно в това студио няма да можем да отговорим и трябва да си затваряме очите, ако има някакви проблеми в банковата сфера.

Аз подчертах, че принципно ги одобрявам, като нека юридически се намерят най-добрите формулировки, така че да се избегнат и тези страхове. Тоест, да не би пък под формата на това ограничение да сложим някакво абсолютно табу върху някакви кредити, върху някакви нарушения в банки. При всички случаи не трябва да допускаме, в това число и чрез закона умишлено да се създава банкова паника.

Банкова паника не бива да се създава.

Много хора се изкушават, а в някои случаи не бива да го допускаме.

Добре сега, обаче, аз се изкушавам да ви направя аз на вас един тест. Сега на телевизора ще видите по ред на номерата вашите министри. Започваме със Зинаида Златанова – вицепремиер и министър на правосъдието. Тъй като предстои в следващите 1 или 2 седмици вашето правителство да подаде оставка пред НС, вие искам с едно изречение или с една дума да опишете работата или взаимоотношенията си с този министър или да му дадете една оценка по шестобалната система. Това е наистина стрес-тест.

Това е стрес-тест, който аз няма да мога да изпълня. Казвам ви го това откровено.

Няма да можете?

Ще направя обща характеристика на този състав на министерският съвет. Когато започнахме работа миналата година аз си поставих за цел, от опита ми в предишни кабинети, да въведа колегиален стил на работа и колективизъм. Много е важно. Радвам се, че в много голяма степен успях. Ще ви дам пример. Вие забелязали ли сте публично едни министър да се оправдава с друг? Което, признайте, беше честа практика в последните няколко кабинета, за да не кажа повечето кабинети на прехода.

Тоест ви сте ограничили публичните им изяви или сте ограничи, де факто подобни прояви във взаимоотношенията?

Аз не съм ограничавал никакви публични изяви. Самия факт, че те не търсеха причината в другите, показва, че наистина е имало колективен стил на работа и взаимно разбиране на проблемите, така че да постигаме обши цели. А целите на един кабинет винаги са общи, дори когато са разположени в отделни сектори.

Дайте общата снимка, колеги. Сега, сред тези всички министри, с които вие работихте годна и няколко месеца все пак имате фаворит – отличник един, двама или трима и няколко, които може би бихте им дали задоволителна оценка.

Отличници са първите трима, отлично ме подпомагаха мен в координацията с всички останали.

На Зинаида Златанова, на Цветлин Йовчев и на Даниела Бобева даваме отлична оценка.

Всички останали се справиха сравнително добре в секторите, в които работиха, и които ръководиха в някаква степен. Давам си сметка, че никога работата не е идеална, нито моята, нито на отделните министри. Сигурно има и пунктове, по които да бъдем критикувани, аз винаги съм бил много отворен…

В кои най-вече?

Ще ви кажа след малко моите разочарования за тази една година, но винаги трябва да оценяваме, че това са министри, които са в различни сегменти, работят в различни сектори и не могат да се сравняват от гледна точка и на /.../ на сектори ами на специфичните проблеми в секторите им. Понеже казахте кои сектори, ще го прочета въпроса ви така: Какво не сме успели да свършим? Аз наистина съжалявам, че хоризонтът беше малък и нестабилен политически най-вече, за не можем да започнем няколко важни реформи, които се отлагат повече от 10 години, ми се струва.

Кои са те?

На първо място здравеопазването. Започнахме с тази тема. В здравеопазването положихме много усилия за подобряване на финансовото управление и контрол, не срещнахме подходящо разбиране, нито от нашите външни партньори, разбирайте, както болници, така фармацевтични компании и така нататък. В някаква степен здравната каса също продължи доста инертно да упражнява своята дейност, тя е обществена по характер, не е правителствена.

Да, тя Румяна Тодорова вчера не можа да дойде в студиото заради градушката, но иначе с нея говорихме по телефона.

Самата тя ми каза няколко пъти, че добри предложения не са одобрявани от Надзорния съвет. Последният случай също е такъв – вместо да приемат двоен подход, от една страна да обявят мерки за стабилизиране, от друга страна предложение за актуализация, те са се фокусирали само в предложението за актуализация, което не е добър подход.

Да продължим, за да завършим със здравеопазването. Тъй като след вас проф. Александър Чирков ще седне тук и няма как да не говоря с него. Защо точно този сектор толкова дълго време според вас не можа да бъде реформиран и като че ли парите от здравните осигуровки изтичат някъде, но отиват за здраве?

Проф. Чирков е много по-добър специалист в здравната система от мен, разбира се.

Да, той ще си каже, може би ще разкаже и германската система.

Аз мога малко по-страничен поглед: На мен ми се струва, че здравеопазването е сектор, който докосва всеки от нас, особено чувствителна тема като здравето на нас, на нашите роднини, деца. Това от друга страна е много силна тема за политиците и често е обект на популизъм. Според мен това възпрепятства един по-рационален подход и едни по-смели решения, които са непопулярни сега, но перспективни от гледна точка на развитие на системата. Ще ви дам пример: Ако в началото на този век се беше намерил министър или кабинет, който да направи смели реформи, той вероятно щеше да понесе големи негативи, но сега състоянието на касата щеше да бъде съвършено различно. Това е неудовлетворението ми, че в рамките на тази година всъщност ние също не направихме съществени изменения в система.

И не направихте съществени изменения в енергетиката. Ще признаете ли, че и там не можахте да направите това, което може би трябваше да направите?

В енергетиката направихме доста неща в няколко основни точки. На първо място – не се подадохме на същия натиск, на същия по характер натиск, а всички неефективни разходи в системите да ги прехвърляме в цени и да ги плаща крайният потребител, за което бяхме много критикувани от различни кръгове. Но ми се струва, че ако поставим така въпроса, обществото ще се съгласи, че преди да се увеличават цени на електроенергията, трябва да се разкрият вътре резервите в тази система. Това е опитахме да направим ние. Подготвихме системата за предстоящата либерализация, разделихме активите на НЕК и ЕСО и задържайки в относителна степен, разбира се, цените при този натиск на всички участници в системата. Спомнете си, върнете се миналата година – имаше искане от между 20 и 40 на сто от различните участници в /…/. Тогава не можеше ли да кажем „да това са стари искания, в резултат на дейността на миналите преди нас, вдигаме ги“ и ситуацията днес финансово щеше да изглежда много по-добре. Но домакинствата щяха да страдат и конкурентостта на бизнеса. От тази гледна точка доста неща се направиха. Ако някой мисли, че в енергетиката при тези големи заварени дългове можеше за една година да се обърне кардинално, не съм съгласен.

А тези дългове увеличиха ли се или се намалиха?

Ще ви кажа цифри, вие преценете. В края на 2012 година НЕК има общи задължения 2,5 милиарда, в края на 2013-а 3,1 милиарда, в края на първо тримесечие на 2-14-а 2,8 милиарда. Тоест имаме незначително флуктуации, по отношение на леко увеличение на задлъжнялостта, но в никакъв случай не е това, което се опитват да ни убедят в последните няколко дни – едва ли не, че в последната една година са натрупани дългове, което е смешно и е политическо по характер.

Казвате либерализация на енергийния сектор, това предвижда една енергийна стратегия, за която тук сме говорили в това студио. Вие запознати ли сте с нейното съдържание, според което 49% от всички енергийни дружества трябва да бъдат приватизирани и в България скоро време трябва да бъде въведена енергийна борса, за да свършим с енергетиката?

Да, енергийна борса вече е лицензирана. Бързам обаче да успокоя широката публика, тъй като в момента започва да се размахва плашилото за драстично увеличение на цените, при либерализацията. Аз не съм специалист по енергетика, не мога да кажа, може и да има известно увеличение. Но със същата логика може да има и намаление. Зависи от много фактори, така че не е еднозначен този процес. Това, че в момента електроенергията ни е най-ниската, една от най-ниските измежду всички страни-членки, по скоро това е единственият аргумент, който казва, че може би ще се увеличи. Но аз не съм на мнение, че непременно ще се увеличи…

А как гледате на приватизацията в енергийния сектор, приватизацията на държавните енергийни дружества, вливането на частен капитал в тях?

Аз мисля, че в момента те са над 50 на сто. Не съм правил такава сметка. Но в момента има достатъчно частен капитал в сектора. По скоро гледам с притеснение на друго: Доста от въглищните ни централи ще бъдат подложени на натиск за емисиите през следващите периоди и ми се струва, че там трябва да се вложат огромни инвестиции, които едва ли ще са по силите, но работим по този въпрос, за да видим всяка от тези централи какво бъдеще има. При всички случаи изключвам модерните централи в „Марица Изток“ 1 и 3, които и сега отговарят на всички стандарти, но при тях има друг проблем – там е по-скъпа цената.

Да, там може би е една от най-скъпите цени. Но „Южен поток“ има ли шанс, според вас?

Много голям.

Вие го оставяте в положение хем го има, хем го няма.

Напротив, има го. „Южен поток“ не е български проект и затова аз ще кажа това, което от нас зависи, не целия проект, тъй като аз не мога геополитиката да измеря в най-компетентната степен. „Южен поток“ - имахме бележки от комисията, разпоредих да бъдат спрени временно всички действия, най-вече по подписване на нови договорености и споразумения, докато уточним с комисията доколко основателни са тези бележки. Ще се опитаме да убедим комисията, че сме действали правилно – имаме достатъчно аргументи за това. Но ако не успеем, ще коригираме тези действия, които комисията не одобрява, защото това може да доведе в последствие, ако не се разберем, може да доведе до наказателна процедура – това искам да е много ясно. Така че ние ще отразим всички бележки на Европейската комисия, като преди това се опитаме да им обясним, че всичко, което сме правили, е по аналогия на други правени и одобрени вече процедури.

С „Уестингхаус“ подписахте ли договор Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“?

В много напреднал стадии. Това е един много важен проект за нашата страна, добър и като бизнес-модел, макар че бизнес-моделът все още не е оформен. Това, което е в заключителен стадии, е проектна компания, която в последствие ще изработи, заедно с доставчика „Уестингхаус“, ще изработи финансовия модел от гледна точка на финансово пакетиране на този проект. Но на този етап не сме стигнали, не сме напреднали особено с финансовия модел, а по-скоро с модела на изграждане на проектна компания.

Един-два политически въпроса: вие чувствате ли се засегнат от БСП и от ДПС, т.е. почувствахте ли се по-скоро жертва на тези крамоли, които възникнаха вътре в управляващото мнозинство?

Аз имах подкрепа на двете парламентарни групи от самото начало и ми се струва, че и към днешна дата имаме подкрепа и на двете парламентарни групи на двете партии.

Но те нямат подкрепа една с друга.

Да, това е друга тема обаче. Това, че между тях има противоречия, които аз не искам да коментирам по никакъв начин - това аз не мога да променя.

Но не се ли почувствахте засегнат? Лютви Местан и Сергей Станишев – двамата ви поканиха да станете министър-председател. Или само единият от тях?

Двамата ме поканиха.

Двамата ви поканиха. И двамата ви поддържат, но те ви поддържат до един момент, в който вие ще подадете оставка.

Да, разбира се.

А причина, за да подадете вие оставка, е фактът, че те вече не работят заедно.

Това е проблем между двете партии. Моята основна задача, ангажимент, който аз съм поел – докрай да го изпълня така, както трябва, и след това вече ще наблюдавам новите избори, новата политическа конфигурация, като…

 „Ще наблюдавам“, казвате. Няма ли да участвате в тях?

Не, няма да участвам. Като гражданин - като вас, може да ме поканите да коментирам тогава, ако въобще съм ви интересен.

Не, вие ще ми бъдете интересен при всички положения. Въпросът е, че казвате нещо много интересно – ако ви поканят да бъдете пак народен представител, кандидат за народен представител от някоя политическа сила – ляво или дясно, ще откажете. Така ли да разбираме?

Не бих участвал повече в кампании – да го кажа така.

Т.е. отказвате се от политиката.

Аз никога не съм бил пряко в политиката.

Да, но косвено винаги сте бил през тези години.

В широк аспект дори висшата държавна администрация е в политиката. Аз съм бил такъв от 1993 г.

Един много важен въпрос преди да си подадете оставката – ще изберете ли, ще посочите ли, ще номинирате ли българския еврокомисар, вашето правителство, което има правомощия да го стори?

Чувам гласове, че не трябвало това правителство, което е в практическа оставка, но следващото е служебно.

Да.

И същите аргументи, в по-голяма степен дори, могат да се отнесат към едно служебно правителство. Така че ще се опитаме да номинираме с по-широко съгласие еврокомисар. Ще използвам Европейския съвет, който ще се състои на 16 юли, за да консултирам, надявам се, с новия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер…

Който тогава би трябвало да бъде избран вече.

Затова казах „надявам се“. На 15 юли може би ще бъде избран от Европейския парламент и вероятно ще присъства. Ще имам консултации със сегашния президент на Европейската комисия Херман Ромпой, защото за мен е важно България да получи възможно по-добър портфейл, а не такъв останал накрая, за малките страни. Сигурно бързам да предупредя – не бива да очакваме и някакъв кой знае какъв сюрприз, но е важно човекът за портфейла, а не обратното.

Вие имате ли фаворит, ваш личен фаворит?

Ще се въздържа на този етап. Пак повтарям, че за мен първо е важно какъв портфейл биха подсказали факторите, които се очертават – Жан-Клод Юнкер най-вече, и на този фон ще изложа и публично аргументите си.

Ще послушате ли опозицията до известна степен? Те имат вече фаворит, Бойко Борисов го обяви – сегашният еврокомисар Кристалина Георгиева.

Аз винаги съм слушал позицията, най-малко като сигнал, къде се бърка. Дали се бърка е друга тема, но те считат, че се бърка, затова винаги са били важни сигналите и от парламентарната опозиция, и от други критици, които са вън от парламента.

Накрая един-два въпроса, малко по-лични. Вие докато бяхте в този… На коя дата влязохте в кабинет №1?

О, сложен въпрос. В края на май, ако не се лъжа, или началото на юни.

28 или 29 май ли беше, някъде там?

Мисля да, в края на май.

Да не бъркам и аз. От 29 май - днес сме 9 юли, имате ли там един ден, който можете да го определите като „щастлив“?

Вижте, щастието е субективно понятие.

Аз затова ви питам вас.

Понякога малките неща радват повече, отколкото по-големи. Труден период беше - с това започнах. Много труден период, един от най-трудните в професионалния ми път досега. Не бих казал обаче най-трудният. Въпреки това има отделни моменти, в които съм се чувствал удовлетворен от постигане на някаква цел.

Само това?

Ами да, малко ли е?

Добре. Във връзка с това, което вие казвате, и във връзка с онзи разговор, който проведохме за БСП, ДСП, взаимоотношенията между тях и вие по средата, сега ще си позволя да ви прочета. Вие сте роден на 21 февруари, нали така?

Да.

Кармичният път на хората, които са родени на 21 февруари, т.е. между 19 февруари и 20 март. Заглавието е:„Отиди на завет, ти си като жилава тръстика, която я веят ветровете отвсякъде. Всеки те търси за нещо, а ти не отказваш помощ. Съобразяваш се с желанията на всички други, но не и с твоите. Да не мислиш, че някой ще ти даде орден за милосърдие? Твоят кармичен урок е да се научиш на постоянство и да се съсредоточаваш върху нещата, които започваш, а това няма как да стане, ако откликваш на всяка молба за щяло и нещяло“. Само, че аз разбрах сега, че вие на една молба няма да откликнете и няма да влезнете в някоя кандидат-листа за народен представител.

Добре започваше.

Хареса ли ви текстът?

Много ми харесва първото изречение.

Благодаря ви за това интервю. Успех ви пожелавам и, както се казва – оттук насетне като експерт, политически или икономически наблюдател.

Икономически

Икономически наблюдател, благодаря ви.