- Г-н премиер, финансовият министър Петър Чобанов първо заяви, че изходът от кризата с КТБ ще струва на държавата 2 милиарда лева. А в петък той покани Оманския фонд да "спаси" банката. Като финансов експерт каква е вашата оценка - кой е на-добрият изход от кризата и какви ще са последиците за държавата?
- Винаги е по-добре да се съхрани една банка със систематично значение, вместо същата да се затвори. Ще ви върна към 2008 г., когато американският финансов министър Хенри Полсън отказа да подкрепи финансовия гигант "Лемън Брадърс" с аргументи от сферата на моралния хазарт, каквито чуваме и сега. Резултатът бе катастрофа не само за американската финансова система. Заразата се разпространи в целия свят. Цената бе десетки пъти по-висока от усилието да се подкрепи изпадналата в затруднение банка.
Разбира се, КТБ е далеч по-скромна банка и не би оказала такъв разрушителен ефект на българската финансова система. Мисля обаче, че цената на затварянето й ще бъде по-висока в сравнение с изготвените и неприети схеми, при които жизнената част от банката продължава да работи с подкрепата на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството.
Общественият дебат обаче умело бе насочен към по-големите депозитори и длъжници на банката. Това няма отношение към вариантите за спасяване или затваряне на банката. Виновните, които и да са те, трябва да бъдат санкционирани, независимо дали банката получава или не подкрепа. Продължавам да мисля, че схемата за затваряне на банката е най-скъпа от всички останали варианти.
- Работите с Иван Искров от времето, когато бяхте финансов министър. Доколко той има вина за ситуацията и защо се оказа, че БНБ е институцията, в която хората нямат доверие?
- Сигурно могат да се отправят упреци към банковия надзор, но не съм аз, който да преценява вината, на когото и да било. А що се касае до доверието в БНБ, коя ли друга институция се ползва с доверие?!
- Вие лично имате ли средства в КТБ?
- Никога не съм бил клиент на тази банка и нямам конфликт на интереси, когато разсъждавам за създалата се ситуация и изхода от нея.
- Ще има ли, в крайна сметка, актуализация на бюджета и каква? Възможно ли е да има само актуализация на бюджета на Здравната каса, без да се пипа държавният бюджет и какъв е механизмът? А нужно ли е изобщо?
- Фискалното изпълнение за първото полугодие не предполага актуализация на бюджета. Рискове до края на годината има, но те са управляеми. Очаквам по-добро изпълнение на приходите през второто полугодие заради въведеното обратно начисляване на ДДС и влизащия в ритъм мобилен фискален контрол, въведен от началото на тази година. Налични са и определени буфери в разходната част.
Отчитайки обаче сложната политическа ситуация, постигнатото съгласие по темата между политическите сили и предстоящата смяна на две правителства, едното от които ще работи без парламент, предложихме вариант на актуализация на бюджета, засилващ буферите, за да не създаваме още напрежение. За подобен подход говорихме на политическите консултации при президента.
- Опозицията, в лицето на Бойко Борисов, на няколко пъти заяви, че оставяте хазната на червено? Така ли е наистина и защо приходите се оказаха по-малко от планираното? Наистина ли събраните пари са по-малко с 500 млн. Или става дума за 1 млрд., както твърдят от ГЕРБ? Каква е причината?
- Приходите за първите 6 месеца са около 46% от планираните. Приблизително толкова са били и през последните 4 г. - от 2010 до 2013 г. Не виждам къде е проблемът, след като и 2014 г. върви като изпълнение, както последните четири години.
Дефицитът за полугодието е по-висок в сравнение с този от последните години за същия период, но разликата е изцяло за сметка на авансовото финансиране на европейски проекти. Още в следващите месец-два, когато ЕК възстанови тези суми, ситуацията ще се подобри значително и вероятно ще бъде по-добра от тази в последните години.
- За разлика от свои предшественици вие почти не се оправдавате с това, което сте заварил. Но какво наследство ще оставите вие?
- Каква е ползата от оправданията? На хората по-леко ли става, когато слушат хленчене. Страната ще тръгне напред, когато престанем да се вглеждаме само назад и да говорим за наследството.
В конкретния случай остават много нерешени проблеми. Във всички случаи обаче няма сектор или ключов параметър, който да е влошен в сравнение със средата на миналата година.
- Бойко Борисов заяви, че "ако сте се държали така отговорно, както през изминалата седмица", е щял да ви покани за финансов министър или служебен премиер, как ще го коментирате?
- Никога не коментирам хипотези на когото и да било. От първата половина на 90-те години на миналия век, откогато съм заемал по-високи публични длъжности, съм работил отговорно и професионално и в редица случаи имам неоспорими приноси за позитивното развитие на страната ни.
- Прави впечатление, че при насрочени дати за избори, оставка на кабинета и разпускане на парламента, в момента никой не говори за служебен кабинет, за кампания и бъдещо управление. Как си го обяснявате?
- Въобще не ме изненадва. За година и два месеца аз не чух смислени коментари върху политики, мерки и инструменти, а само до това кой къде е назначен. Дебатът се фокусира до това кой, а не как трябва да управлява.
- Ще подаде ли кабинетът "Орешарски" оставка и кога?
- Тази въпрос не го разбирам. Политиците се уточниха за дата за избори - 5 октомври. Това означава служебен кабинет от 6 август. Необходимо е и малко време за президента, за да извърви конституционните процедури, което насочва към дата, която вече обявих - в седмицата, която започва от 21 юли. Кое не е ясно? Този кабинет и в оставка трябва да работи до 5 август, ако искаме да спазим датата за предсрочните избори. Това също е отговорност, колкото и да не ми се иска да заемам тази позиция в настоящия политически хаос.
- В същото време от няколко страни продължават да се чуват предложения за съставяне на кабинет на спасението. Възможно ли е това, какъв трябва да е неговият формат?
- Не знам какво точно имат предвид авторите на подобни определения. Предстои да се състави служебен кабинет, а след изборите - редовен такъв. И пред двата кабинета предстоят решения на трудни задачи и много се надявам да се справят успешно.
- Бихте ли участвали и при какви условия?
- Не, обществото има нужда от промяна след няколко години на политическо напрежение и противопоставяне.
- Влязохте като премиер на БСП в този кабинет, а сега твърденията са, че излизате като премиер на ДПС, така ли е според вас? Каква е причината за тези коментари?
- Интересно, но невярно твърдение. Благодарен съм за подкрепата от страна на двете парламентарни групи и към настоящия момент. Не мисля, че имам нещо общо с вътрешнопартийните проблеми в БСП, изострили се след евроизборите.
- С коя от двете партии се работи по-лесно и кои бяха най-трудните ви моменти?
- В БСП винаги е имало по-широк спектър от мнения за една или друга политика. Това не означава, че не съм търсил балансирани решения, които да не водят до излишни спорове и бламиране на отделни законопроекти.
Трудни моменти - колкото щете за изминалата година. Наскоро се пошегувах пред високопоставен чужд дипломат, че за изминалата година само метеоритен дъжд не е падал. Седмица по-късно той ми припомни разговора и сподели, че градушката не е била много по-лека.
- В този контекст, предстои избор на нов лидер на БСП, кой трябва да застане начело според вас?
- Новия лидер на БСП ще го изберат членовете на тази партия. Желая му успех, който и да бъде той.
- На предстоящите парламентарни избори може ли да очакваме да бъдете в листите на някоя от политическите сили в България?
- Не. Имам други лични планове.
- Управлявахте повече от година в условията на политическа криза, до какво доведе тя в икономически аспект? Какво казват цифрите?
- Въпреки политическата криза всички икономически индикатори следваха възходящо развитие до края на май. Бизнес очакванията дори задминаха тези от предкризисната 2008 г. Борсовите индекси нараснаха с рекордните за ЕС 40%. Емисията еврооблигации бе най-успешната в новата ни история въпреки разрастващото се политическо напрежение в този период и обявената дата за предсрочни избори. За сравнение - постигнато бе лихвено натоварване от 3,06% за 10-годишни облигации при 4,40% за 5-годишни облигации, емитирани от правителството на ГЕРБ през политически спокойната 2012 г. Това още веднъж показа, че външните пазари ни вярват повече, отколкото си вярваме самите ние.
- По-нисък или по-висок стана жизненият стандарт на българите?
- Бе реализирана положителна крачка и по отношение на доходите и на социалните програми. Не такава, каквато ми се искаше, но най-осезаемата от 2009 г. насам.
- Какво ще остане несвършено от кабинета "Орешарски"?
- За краткия мандат не успяхме да стартираме няколко важни реформи - в здравеопазването, в образованието и в администрацията. Политическата нестабилност не създаде необходимата среда. А в отсъствие на политическа подкрепа подобни структурни действия са обречени.
- Видяхте се с Жан Клод Юнкер в Брюксел, какво си казахте?
- Поздравих го за високата позиция, която зае. Коментирахме неговите програмни послания. С риск да прозвуча нескромно, 1 г. по-късно той изложи тези, които фигурират в управленската програма на моя кабинет - за намаляване на административните тежести, за подобряване на достъпа до финансиране, особено на малки фирми, за реиндустриализацията на Европа, за енергийната сигурност и т.н. Обсъдихме и висшите позиции в новата ЕК.
Жан Клод го познавам от 2005 г., когато бе премиер и финансов министър на своята страна и шеф на Еврогрупата. Човек с огромен опит и капацитет, определено приятелски настроен към България. Може да даде много за интегритета на ЕС в период на засилващ се евроскептицизъм.
- Защо държавата няма ясна кандидатура за еврокомисар и какво не стигна на Кристалина Георгиева, която получи вашата подкрепа още в Брюксел?
- Повечето европейски страни нямат кандидатури все още. При настоящото политическо противопоставяне у нас как да има ясна кандидатура?
Що се касае до поста върховен представител или външен министър и шансовете, които има Кристалина, ако тази позиция се разпредели за Народната партия, винаги бих подкрепил български представител, без значение от неговата партийна обвързаност.
- Какво ви докладваха службите за развитието в разследването на атентата в Сарафово?
- Добре е да се въздържаме от предварителна информация, преди да приключи разследването.
- Има ли нова информация по случая с влака, който дерайлира?
- Случаят е изяснен. За съжаление, той се свежда до човешка грешка при нещастно стечение на обстоятелствата.
- От четвъртък светът задава едни въпрос: "Кой свали пътническия самолет на малайзийските авиолинии?". Каква е вашата информация?
- На този етап всяка информация има предварителен характер и не може да служи за окончателни изводи.
- Казахте, че кабинетът "Орешарски" се е оказал преходно правителство към следващ кабинет, кога разбрахте това и чувствате ли се употребен?
- Не е важно кога аз съм го разбрал, по-важно е, че е така. И още нещо, в условия на остра политическа криза кабинетът работи интеграционно, а не конфронтационно. Надявам се следващият кабинет да има по-добри шансове за градивна дейност. За мен високата позиция на министър-председател през този мандат е преди всичко чест и отговорност.
- Оптимист ли сте за бъдещето на страната и смятате ли, че предстои стабилен период?
- В средно и по-дългосрочен хоризонт съм оптимист. В обозрима перспектива се притеснявам от самоцелното политическо противопоставяне, което забавя развитието на страната...
29.01.2018 
Бойко Борисов: Човекът от Балканите трябва да усети перспективата - магия, която и нас ни водеше, когато влязохме в ЕС
Бойко Борисов