Интервю на министър-председателя за предаването „Шоуто на Слави“ по БТВ

След един месец ни очакват поредните предсрочни парламентарни избори. Основаната роля на служебния кабинет, който управлява в момента и основната роля на служебния кабинет по смисъла на Конституцията на България е служебният кабинет да подготви предсрочните избори. В случая конкретно тези избори, които ще се състоят на 5 октомври. Но служебният кабинет направи и други неща. Какво точно прави, как го прави и защо ще науча от госта ми тази вечер – премиерът на служебния кабинет проф. Георги Близнашки. Как се чувства един професор по конституционно право в качеството си на служебен премиер? Вижте какъв първи въпрос измислих. Ще ви кажа защо ви питам – защото в крайна сметка вие сте ми гостувал много пъти и сме си говорили. Наистина не съм си представял, че, не ме разбирайте погрешно, че изведнъж ще станете министър-председател. И като видях това нещо по новините, ми стана приятно, защото вие сте достоен човек и се познаваме от много време. Стана ми изненадващо, че са ви предложили на вас. Как стана така? Вие бяхте от БСП, бляхте депутат. След това напуснахте тази парламентарна група.

Изключиха ме. Заради референдума.

После поведохте тази битка да има референдум. Ние се включихме, защото подкрепяме изцяло. И сега станахте министър-председател. Как стана това?

Като човек се хване на хорото, не може да се откаже по средата. Истината е, че по време на протестите много често идваха хора при мен и ми казваха: Г-н професоре, като ги свали тези, готов ли сте да съставите правителство след това? Това беше разговор на шега, но на няколко пъти хората идват при мен и казвам: Бъдете спокойни, ще направим правителство. Няма как да не стане. Но истината е, че бях изненадан, когато ме извика президентът на републиката, за да водим разговор по тази тема. Аз му казах, че съм на разположение по принцип, но има очакване това да бъде икономист или финансист. Имаше такива нагласи с оглед на кризата. Но след десетина дни той ме извика и каза: Не, не, трябва човек като тебе, който така или иначе има доброто име, не е забъркан в никакви корупционни скандали и прочее. Защото казва: Рискуваме с хората от професията да се окажат, че имат едни или други взаимоотношения с банковите среди и прочее. И аз си казах: Ами при това положение аз не мога да откажа. Трябва да се върви напред. И не съжалявам, откровено казано.

Защо?

Ако ми позволите шеговит отговор – да си на власт е по-добре, отколкото да си в опозиция.

А сериозно?

Сериозният отговор е, че сме изправени пред едно доста тежко изпитание. В случая не става въпрос просто да произведем поредните предсрочни парламентарни избори.

А за какво става въпрос?

Имаме една обща дестабилизация на институциите, една криза на доверието и всъщност нашата задача е да се върнем към базисните ценности на демокрацията. Това е, което ме изкуши.

Аз разбирам, вие сте човек с огромен опит, професор но конституционно право. Но как може като министър-председател на служебно правителство за два месеца да направите нещо?

За мен е по-важно да успокоим страстите, да внесем една атмосфера на сигурност, на взаимно доверие. Тоест има една тенденция нашите политици да използват прекомерно силни изрази. Спомняте си през последната година взаимно се сочеха и се обвиняваха в това кой е мафията, кой е носителят на престъпните тенденции. Време е нещата да се успокоят и да се явят пред избирателите с платформи, с идеи, които взаимно да се конкурират, но да не оттласкват хората, а да ги мотивират да направят един информиран избор. Така че, ако ви прави впечатление, всичките ми усилия през този първи месец от работата на служебното правителство са ориентирани в тази посока – успокояване на страстите в обществото, опит да се нормализира ситуацията.

Не е само така, защото вие предприехте уволнения на някои областни управители.

То е неизбежно.

Защо?

Не може да запазим статуквото. Ние трябва да дадем знак, че започва промяна. Ние сме много умерени, между впрочем. На мое място предполагам, че други биха уволнили областните управители от горе до долу, тоест от единия край до другия. Ние не го правим. Аз даже споменах, че нямам намерение да прекрачвам границата на 50-те процента, за да се поддържа едно равновесие, да има едно усещане за справедливост. Сега дотук са сменени 7-8 областни управители. Появява се още една група.

Те от коя партия бяха тези областни управители?

Те са и от двете управляващи досега партии – и от БСП, и от ДПС. Нашият стремеж беше да бъдат замествани тези хора, които са били все пак ангажирани с текущата политика от лица, които досега не са участвали активно в политическия живот. То в България всеки е вземал страна, но не са играли активна роля. Ориентирахме се главно към интелектуалци или бизнесмени от деловите среди. Да се внесе известно спокойствие. Сега ще се наложи да сменим още една група – не заради някаква негативна оценка за тяхната работа, но това са хора, които ще попаднат в партийните листи. Знаете, че аз формулирах ясна позиция – всички, които се включват активно в предизборната надпревара, да бъдат така добри да си подадат оставките и мисля, че повечето от тях ще го направят. Но така или иначе, това са неизбежни промени. Мисля, че запазваме едно равновесие. Обикновено когато се правят такива промени настъпва и истерия – тези, които са потърпевши, естествено.

Така е. Сега един от важните въпроси за тази вечер. В крайна сметка вие сте ми гостували няколко пъти в качеството си на човек, който иска, съвсем сериозно, освен с богат опит, с огромен ресурс – интелектуален, професионален и т.н., в крайна сметка ние ви подкрепихме за това, че искаме да променим избирателната система. Тя да бъде мажоритарна по-скоро, дали ще е 50 на 50, да има сериозен мажоритарен елемент, да има електронно гласуване, да има задължително гласуване. А сега сте от страната на политическата класа. Някак си в предишните случаи, в които сте ми били на гости, ние сме коментирали по-скоро, че политическата класа, за да се промени, трябва да се промени най-важното – начинът, по който тя се избира. И за това са готови, желаят и имат огромен потенциал да направят всичко възможно, огромната част от българския избирател и българските граждани. Сега вие сте от страната на политическата класа, която се самовъзпроизвежда в продължение на последните 25 години по един доста уродлив начин, ако мога така да се изразя. Как така направихте този скок? И какво мислите да правим, ако ще участвате заедно с нас в това реално да се пристъпи към тази промяна?

Искам да ви кажа, че не съм се отказал по никакъв начин. Аз категорично смятам, че трябва да упорстваме и да доведем този замисъл до успешния му край.

Тоест вие сте влезли вътре в системата, за да помогнете?

Разбира се. Аз смятам, че ние като общество сме в навечерието на една серия от много дълбоки промени. Това ще отнеме доста време. Аз преди няколко месеца споменах, че става дума за 7-8 години, но първата стъпка са промените на изборните правила и аз ви благодаря за подкрепата, която ни оказахте. Понеже един от въпросите е какво друго, освен че трябва да осигурим изборите, нормалното произвеждане на изборите прави правителството. Ние сме създали много мощен екип при мен, в моя политически кабинет. Много силен екип, който трябва освен много внимателно да наблюдава и да координира подготовката на изборите, ние заедно с това набелязваме и необходимите законодателни промени. И аз мога да ви кажа, че едно от нещата, които ще предложим под формата на законопроект ще бъде именно въвеждането на мажоритарния елемент в онзи вариант, за който и вие споменахте.

Но това не за сегашните избори, а за по-натам.

За по-нататъшните. Ние водихме битката това да се случи сега. Между другото ще се явим и в съда. Вие показахте призовката, която получихме. Не сме забравили – на 17 септември в 11:00 ч., това е сряда, имам заседание на Министерски съвет, но ще изляза от него, за да отида в съда и да отстоявам тази кауза, за която се борихме дотук. Така че за две неща ще предложим със сигурност – мажоритарния елемент и електронното гласуване. Дискусията за електронното гласуване ще я направим с водещи експерти, хора, включително от водещи европейски демокрации, за да са достатъчно гаранция, че няма да се стигне до злоупотреби и да настъпи едно успокоение у нас. Това е една дискусия, която предстои да се организира от моите колеги от Инициативния комитет, които останаха извън правителството, защото някои от тях са в моя политически кабинет. За задължителното гласуване обаче, непременно трябва да има референдум, това е голяма тема.

Нали от там се тръгна, че в крайна сметка трябва да питаме хората и няма нищо лошо в това суверенът, който е по Конституция е народът, да се произнесе за това дали да има задължително гласуване и други промени.

Всичко ще зависи какво ще се случи в първия месец, след като се конституира Народното събрание. Аз се надявам мажоритарният елемент да се възприеме.

Народното събрание няма да иска. Вие пак ли ще застанете на наша страна или?

Разбира се. Това е кауза и тя е дългосрочна, тя утре ще е още от значение.

Мислите ли, че ще има висока избирателна активност? Как върви подготовката за изборите?

Аз смятам, че дотук се справяме успешно, всеки работен ден. Знаете, че се стигна до една странна ситуация – имаше една идея за министър, който да отговаря за изборните въпроси. Но след известни колебания и търсене на подходящата формула се наложи лично да поема отговорността за подготовката и произвеждането на изборите. Доста хора се страхуваха да поемат отговорността.

Защо се страхуват?

С оглед на онова, което се случи преди една година. Имам предвид Костинбродската афера и онова, което отрови тогава обществената атмосфера. Така че аз поех пряката отговорност като министър-председател ще наблюдавам и цялата тази дейност. Тя е доста интензивна дейност. Всеки работен ден, даже преди официалното начало на работния ден събирам работната група при мен и в рамките на 15-20 минути обсъждаме всички проблеми, които се поставят на дневен ред. Администрацията работи доста интензивно. Има и някои конфликти, които се появяват, но това, което мога да кажа е, че работим много добре дотук с ЦИК, формира се и междуведомствената експерта група, където ведомствата са представени. Там върви диалогът за избирателните списъци, за изборните секции, включително и тези зад граница. Това е много деликатен момент. Между другото днес се разпоредих да се създаде, да се направи един сондаж и по квоти ще възложим търсим хора от администрацията, които да отидат зад граница, за да участват в изборните секции като длъжности лица, за да можем да сме сигурни, че няма да се стигне до обичайните злоупотреби или поне да разсеем поне от части всички съмнения и подозрения.

Имате ли усещането, че носите това спокойствие, за което говорите и към което се стремите в крайна сметка, така като ви слушам?

Аз съм вече в една зряла възраст. На 58 години човек си надделява над страстите. Мисля, че успявам да внеса една сигурност, едно спокойствие при обсъждането на проблемите. Така че до тук смея да твърдя, че нещата потръгнаха и Изборният борд е в действие. Над 40 НПО всяка седмица се събират, за да дебатират изборните въпроси. Така че мисля, че успяхме, като че ли, да внесем известна доза спокойствие. Аз готвя една изява в навечерието на предизборната кампания. Тя започва на 5 септември. Ще призова основните политически партии да проявяват по-голяма търпимост, толерантност помежду си и това да бъде едно съревнование в името на общото благо. Тоест общественият интерес да доминира.

Дали ще ви послушат? То е ясно в какви борби ще се вкопчат от 5 септември и какви страсти, и думи…

То е неизбежно. За мен е много важно да се намери мярата. Затова днес примерно имах съвещание с ръководството на ЦИК и на СЕМ. Тази институция, която ще осъществява мониторинга, контрола. Тоест помолих ги да са по-активни и да е ясно, че така въвеждаме ред и дисциплина в изборния въпрос, доколкото е възможно, разбира се. Важното е да няма страх и да се реагира на тези случаи на преигравания, защото знаете, че понякога хората се стъписват когато става дума за известни фигури, които си позволяват крайности, волности.

Как формирахте кабинета? Вие ли направихте основните предложения или президента, или пък някой друг? Защото имаше много слухове. По медиите говорят, че това е правителство на ГЕРБ в крайна сметка.

Не, няма основание за това твърдение. Истината е, че кабинетът се формира в диалог с президента на Републиката.

То по закон е така, по Конституция.

Да. Имахме, но аз съм направил отвод на някои фигури.

Кои?

Това само ще създаде излишно напрежение, ако отидем натам. Мисълта ми е, че за мен беше важно да се създаде една хомогенна среда. Това, което мога да кажа за този кабинет е, че в основната си част, това са млади и амбициозни хора с доказана експертиза, хубаво образование на Запад най-често, минали през различни постове в чужди банки, фирми, институции. Това са хора, които имат нужда да се докажат. Аз специално благодаря на двама ветерани – Йордан Христосков и министъра на вътрешните работи Йордан Бакалов, че приеха да участват, защото ние сме ветераните. Всички други са значително по-млади от нас.

Как се справят?

Добре се справят. Има една огромна амбиция.

Ваньо Танов към ветераните ли е или той е по-скоро от младите надежди?

Разбирам ирония и сарказъм. Държа да кажа, че това е един осъзнат избор, това не беше случайно решение. Имахме доста тежък разговор тогава с министъра на финансите, който го предложи и аз зададох аналогичен въпрос.

Той ли го предложи – министърът на финансите?

Да, той го предложи.

Тук поне имаме ясен отговор.

Разменихме доводи и аргументи. Аз очаквах, че ще има съответна реакция от обществени среди.

 
След случаят с Мишо-Бирата и записите…

Той беше оневинен в крайна сметка. От друга гледна точка той е най-успешният шеф на това ведомство досега. А митниците буквално допреди 2-3 седмици бяха направо разграден двор. Той отиде и със здрава ръка започна да въвежда ред. Още в самото начало ми каза: Върнали са схемите от 90-те години. Тоест партийните функционери насочват тези средства, които обичайно се отклоняват директно към партийните каси. Той е дал един куп хора на прокуратурата. Нека да видим и да съдим по резултатите от неговата работа, аз мисля, че засега той се справя добре. Нали си спомняте онази стара сентенция, ние все пак сме от едно по-предишно поколение, Дън Сяо Пин какво беше казал – „Не е важна каква е котката – бяла или черна, важното е да лови мишки.“ Мисля, че това беше основният аргумент, който взе връх и аз дадох съгласието си за неговото назначение.

Ваньо Танов е много специална котка, гербаджийска, ако мога така да се изразя.

Вижте, не може да се угоди на всички. Сега в момента ни малтретират, знаете, за една млада, красива, енергична жена, която е участвала във вашето шоу, в един от вашите конкурси. Мисля, че Ива Йорданова се казва. Тя е участвала във вашия конкурс за умни и красиви.

Винаги трябва да има красиви жени. Аз съм привърженик.

Нашите жени са еманципирани и не можем да ги върнем обратно в онези традиции от отминали времена. В този смисъл аз ще я защитя и нея, независимо, че в момента има едно вълнение.

Мисля, че военният министър организира скандала, доколкото си спомням – че Русия е враг на България или нещо подобно. Вие мисля, че, как да кажа, го поставихте на мястото му.

Овладяхме я тази миникриза. Общо взето разговорът беше много сериозен в Съвета по сигурността. Ако трябва да сумирам – в края им казах нещо много определено, защото те не го съгласуваха с мен. Аз най-вероятно щях предварително да има дам някои насоки. Получи се така, че бях поставен пред свършен факт и в края на разговора приведох една знаменита сентенция на Жорж Клемансо, който навремето е казал „Войната е нещо твърде важно, за да бъде оставена на военните.“ Мисля, че това сумира развръзката от този разговор.

Г-н Близнашки, всякакви цифри и истории излязоха в пресата за това какво сте заварили като наследство от предишния кабинет. Ето, днес стана ясно, че „Зимният дворец“, тези 40 и не знам си колко милиона са били спрени или за разни училища, които за тоалетна са били използвани десетки хиляди левово и т.н. Все неща, които излязоха и ги гледах в новините на бТВ. Бихте ли дали някакви примери с най-фрапиращите случаи или да ми кажете общо вашия поглед?

Ние поехме ангажимента за тази ревизия. Вие си спомняте, че аз заявих, че ние ще изнесем фактите, а ще оставим интерпретациите и оценките за политическите партии в хода на предизборната кампания. Но фактите, суровите факти са доста неприятни. Дупката в бюджета е някъде около 1,2 милиарда лева.

Как го обяснявате това?

Има по начало едно завишаване на приходите, когато е планиран бюджетът, за да може да се харчи по-свободно. Оттук идват и всичките тези несъотношения в бюджета. Да не говорим за това, че в края на мандата, когато е станало ясно, че правителството си отива, има доста сключени договори, които са финансово необезпечени. Днес приключва, между другото, ревизията по министерства.

Случаят „Академика“ такъв ли е?

Имате предвид за зимния стадион.

Имам предвид, че бившата министърка на спорта на някакъв съученик на сина й, става дума за…

Там е много неприятна историята, защото те са тръгнали, опитват се да ги спрат. Новият министър г-жа Раданова се опитва да ги спре, извиква борда, управителното тяло. Те обаче тръгват, продължават да действат в нарушение на правилата и тя спря сделката и ги даде на прокурор. Тоест има едно упорство започнати неща непременно да се доведат до края. Някои от министрите показаха неочаквано много зрял подход, като министъра на здравеопазването, който спря множество договори, които не са обезпечени. Въобще хората си навлязоха бързо в съответните сфери.

Така като ви слушам за какво са ни избори?! Защо не останете 2-3 години да управлявате?

Не, опасно е. Аз не искам да насърчавам този начин на мислене.

Защо?

Защото в крайна сметка демокрацията опира до това да имаме правителство, което се опира на мнозинството в Народното събрание.

Вижте избраните как се държат.

Нека не започваме този спор. Аз смятам, че ние трябва да си свършим работата. Понеже много ни атакуват и непрекъснато напомнят, даже ми вадят цитати какво съм казал за служебното правителство.

Моля Ви като професор по конституционно право, кой е по-добрият вариант – президентска република ли, когато един човек носи отговорността по начина, по който в момента се ситуира управлението на държавата или парламентарна република, когато една огромно група от хищнически настроени политици искат да се докопат до властта на държавата? Виждате какво се случва и аз съм изумен. Аз не съм привърженик на никоя политическа сила, но това, което виждам е поредното управление, в което 40 милиона за това, 20 милиона за онова. Просто такава кражба в най-просташкия и гнусен вид, всяко едно управление е пристъпвало.

Нека не забравяме, че това, което наблюдавахме през последната година беше една девиация, едно отклонение от парламентаризма.

Мисля, че и предните 3 години не беше кой знае колко по-различно.

Нека да сме наясно, понеже аз имам твърди убеждения по тази тема. Мисля, че парламентарната демокрация е далеч за предпочитане от президентския режим.

Защо?

Защото много лесно по нашите географски ширини, един президентски режим ще се изроди в автокрация. Ние сме го изживели, видели сме го всичко това.

Тоест това е като някаква застраховка.

Старият режим беше квазипрезидентски режим по същество. Знаете, че даже някои успяха да ме обвинят, че съм бил съветник на някогашния диктатор. Няма как да е било така, защото бях твърде млад. Обикновено политиците търсят юристи, когато го закъсат или имат нужда от свежи идеи. Смятам, че парламентарната демокрация е голямото завоевание и ние трябва да помислим как да я усъвършенстваме. Има много неща, които могат и трябва да се направят. Едно от тях е тези корекции в избирателната система, но те не са единствените. Едно от нещата, които трябва да се направят е много малко примерно, но ние го дебатирахме на тази сесия на 12 юли, на кръжока по конституционно право. Младите хора повдигнаха много свежи идеи. Много интересни неща бяха казани. Едно от нещата е, че нашето Народно събрание действа в една революционна ситуация. То е в перманентна сесия, а то трябва да премине към един режим на сесии с едно прекъсване от няколко месеца – 2-3 месеца и тогава депутатите ще бъдат на разположение на съдебните власти за евентуални злоупотреби и т.н. Сега имат един имунитет, който покрива цели 4 години – това е абсурдно и това създава напрежение в обществото. Тоест има малки неща, които си заслужава да бъдат направени, за да се постигне един много сериозен политически ефект. Но нека направим първо изборната реформа, както сме се разбрали с вас и да вървим напред.

Случаят КТБ не е във вашите правомощия.

Така е, но ние много внимателно следим всичко, което се случва около КТБ. Наблюдаваме ситуацията. Опитваме се да не пропуснем нищо от онова, което се случва, за да можем, когато дойде нашият ред да се търси политическото решение да се намесим.

Възможно ли е да има такова?

Предполагам, че това ще стане след изборите. Тогава, когато вече ще имаме едно силно политическо правителство.

Какво ще се случи на изборите, според вас?

Това, което на мен много ми се ще да стане е да наблюдаваме едно активно гражданско участие. Засега мога да ви уверя, че има искания в Западна Европа най-вече, за едно рязко покачване на броя на изборните секции. Едно от нещата, което успяхме да направим с нашите кампании е, че нашите сънародници зад граница не желаят да остават повече настрана. Имаме 60-70 секции повече. Наблюдава се тенденция и за повишаване на секциите в Турция. Но в Западна Европа броят на новите секции ще бъде значително повече. Така че, ако хората излязат и си кажат думата след изборите ще имаме една нова политическа ситуация. Аз много се надявам да имаме силно политическо правителство, което да се ползва с широка подкрепа. Лично аз се надявам да се намери решение веднага след изборите, защото ако се проточи мандатът на служебното правителство, ние ще бъдем в много трудна ситуация. Нека да напомня, че не беше актуализиран бюджетът. Едно печатно издание ми зададе въпроса: Вие имате ли капацитет да продължите да управлявате след изборите? Моят отговор беше: Капацитет имаме, но пари нямаме. Тоест една от задачите, които трябва да изпълним, които надхвърлят обичайните задачи на едно служебно правителство е да подготвим актуализация на бюджета, защото положението действително е изключително трудно. Администрацията се задъхва. Ние правим съкращения, но има едно задъхване, не достигат средствата, да не казвам, че и нашите тайни служби изпитват затруднения. Много е неприятна историята.

Ние имаме тайни служби?!

Все пак не сме провалена държава. България е страна с традиция. Нека не се подценяваме.

Шега беше това. Как ще се справите с този огромен проблем, който съществува непрекъснато в правенето на избори в България – „мъртвите души“?

Благодаря за този въпрос. Отговорът е много простичък, но ние не можем към днешна дата да се справим. „Мъртви души“ в точния смисъл на думата, каквито имаше в началото на 90-те години, когато се поставиха под съмнение първите демократични избори и прочее, нямаме такова явление към днешна дата. Трябва да се има предвид, че избирателните списъци се правят според адреса по местоживеене, постоянния адрес.

Да, но има разминаване между избирателните списъци и личните документи.

Не е толкова голяма разликата. Утре ще бъдат оповестени данните на МВР. Въпросът е поставен в Изборния борд.

Мисля, че го четох вчера – 1,5 милиона някъде.

Не, това са, то е част от това желание да имаме резервни варианти. Ако някой загуби тежко изборите да има обяснение как са били фалшифицирани. Истината е друга, че не малка част от нашите сънародници са зад граница. Водят се на постоянно местожителство в България, пребивават зад граница и далеч не всички ще участват в изборите. Затова ние се опитваме да насърчим създаването на нови секции зад граница и така да им дадем шанс да се включат, да нямат формални извинения, че не са могли да участват. До последния момент служба ГРАО ще следят за тези процеси – кой, къде се намира, за да могат да актуализират списъците. Това, което ми се ще да кажа, че генералното решение и всички го знаят, включително и тези, които повдигат тези проблеми, е в активната регистрация, но Изборният кодекс запази статуквото. Ако преминем към активна регистрация този проблем ще отпадне от само себе си.

Трябваше ли служебното правителство да се занимава с различни проблеми, освен с този за организиране на избори? Защото и изявлението на президента преди да назначи служебния кабинет беше доста агресивно по отношение на това, че не е достатъчно само да бъдат организирани избори. Има и други проблеми в държавата, които най-бързо трябва да бъдат разрешени и затова служебното правителство трябва да поеме такива отговорности.

Понеже непрекъснато ни се напомня, че изборите са едва ли не единствената задача – нещата не стоят съвсем така. Единственият човек, който е правил научна публикация по темата за служебното правителство, това е моя милост и може би, естествено, все пак това е моя материя и конституционна материя. Там аз обяснявам в една публикация от средата на 90-те години, че служебното правителство трябва да осигури това, което се нарича добра администрация. Тоест то си име една специална мисия – подготовката на изборите. Естествено, когато не е получило доверието на Народното събрание, то трябва да се ограничи и да не предприема стратегически инициативи с далекоотиващи последици. Това се разбира от само се си, само че има множество натрупани проблеми, които трябва да намерят решение. Това е отпушването примерно на двете спрени програми по линия на Европейския съюз. Знаете, че ние полагаме огромни усилия и най-вероятно едната програма за опазване на околната среда ще направим пробива и до края на октомври ще започнат да се превеждат парите от Европейската комисия. Нещо подобно – огромни усилия полагаме и по тази програма за регионално развитие. Наред с това имаме един куп ключови реформи, които са започнали от типа на електронното правителство. Те са започнати, но са доведени до никъде и не могат да се оставят по средата. Усилията трябва да продължат. От тази гледна точка служебното правителство не може да се абстрахира от всичко онова, което се случва в държавата. Да не говорим за бедствията, природните бедствия – нещо, което е постоянна грижа.

Точно това щях да ви попитам. Вие като дойдохте на власт казахте, че ще се занимавате и ще положите огромни усилия за бедстващите райони. Вижте в Мизия сега какво се случва. Гледам по новините хората очакват да получат необходимата подкрепа и помощ. Виждате колко е трагична ситуацията. Какво може да направи държавата за тези хора в Мизия, за които наистина това е отвратително?

Искам да кажа, че дотук беше направено немалко. Аз разбирам цялата драма и ние на няколко пъти се занимаваме с Мизия. Но то не е само Мизия, нека не забравяме Варна и Добрич. Помагаме. Помагаме да си оправят апликационните форми и прочее. Призовахме за кампанията „Национална солидарност“. Преведохме 1 милион за текущите разплащания. Истината е, че хората искат трайни решения, не искат да живеят във фургони в навечерието на зимата. Имат си своите опасения и може би са прави, но там се налага много сериозна инвестиция – нещо, за което ние нямаме средства. Но ние ще осигурим и утре на заседанието на правителството отново, няма заседание на правителството, което досега не се е занимавало с Мизия. Утре ще видим отделните министерства какво може да предоставят. Мисля, че ще има добри новини за нашите сънародници от този регион. Но това е, както се казва, прекосили – всеки нещо откъсва от залъка, за да помогне. Днес са преведени и парите от министрите, между другото. Държа да се каже, защото първите заплати дойдоха и тези 300 лева, всеки един от нас, които бяха заявени сме го изпълнили. Парите са преведени. В диалог сме и с БЧК, за да предоставим още консумативи.

Дали хората го усещат така в Мизия?

Надявам се усилието да продължи. Аз ги разбирам много добре. Те биха искали някои да построи къщите, но това, което в най-добрия случай ще можем да направим за тях е да предоставим евентуално част от строителните материали. Тук като българин, не просто като министър-председател, отново искам да призова, имаме достатъчно делови среди, които вече отдавна са си надделели на масрафа - нека да се опитаме още веднъж, който с каквото може да помогне за решаването на тези проблеми. Защото те са действително изключително тежки. Самите ние като правителство, знаете, че не ни актуализираха бюджета. Буквално вземаме средства от едни програми, пренасочваме ги, за да осигурим средства за този Фонд за бедствия и аварии. Каквото можем – правим, но тук е нужно и национално усилие, за да се усети, че тези хора са част от една колективна общност, една осъзната национална общност. Затова на свой ред, ако ми позволите, искам да ги помоля да не заплашват с това, че няма да участват в изборите, нека да покажат, че там живеят добри българи, истински патриоти, хора, които са в състояние да изпълнят гражданския дълг в деня на изборите.

Не звучи много убедително това.

Знам, че е трудно, но нали това е двустранен процес – за да може ние да призоваваме за подкрепа, нека и те да покажат, че разбират за какво става дума и че не сме ги изоставили.

За тока, г-н министър председател, ето днес първа новина в бТВ, едно от ЕРП-тата каза, че трябва да се увеличи 17 или 18 процента. Какво става с НЕК? Какво се случва въобще?

Там драмата е огромна. Вие знаете, че доста време ние не признавахме реалностите, намалявахме изкуствено цените, а всъщност дупката е огромна. 900 хиляди лева се увеличават задълженията на НЕК през тази година. До средата на следващата година ще се стигне до 3,8 милиарда български лева. Огромна драма е.

3,8 милиарда?

Да, 3,8 милиарда към средата на следващата година. Тоест ние неизбежно трябва да тръгнем плавно.

Как е натрупана такава сума, г-н министър-председател? Как е възможно 3,8 милиарда? Къде са тези пари? Къде са отишли?

Това вече е тема за един по-сериозен разговор. Но неизбежно ще се тръгне към едно плавно покачване на цените. Аз не бих искал да се отива към рязко покачване от 18 процента.

То 18 процента въобще не е плавно, да ви кажа.

Това ще бъде огромна драма за много наши съграждани. Затова създадохме Енергийния борд, където събрахме всички заинтересовани среди да започнат един разговор и да се види какви резерви могат да се намерят.

Откъде пък ще се намерят резерви?! Те имат дупка 3,8 милиарда.

Тук става дума за минимизиране на загубите. Тук печеливши няма, но поне справедливо да се разхвърлят тези загуби да не падат само върху гражданите и обикновените хора.

Възможно ли е да се появи такова правителство, което да излезе и да каже: Виновните за това са ето тези и те отиват в затвора. Това, което е най-логично.

Мисля, че в енергетиката има натрупани страшно много проблеми.

Значи страшно много хора са за затвора.

Общо взето много хора дерибействаха през последните 10-12 години. Трябва да се търси отговорност, но пак казвам – нека да произведем едни нормални избори, да дадат един легитимен резултат, който не се оспорва от никой, а в последствие вече едно силно правителство да се опита да подреди нещата, да започне това подреждане. Ние поне се опитваме да стабилизираме, доколкото е възможно, доколкото е по силите ни с оглед ограничените ресурси, с които разполагаме.

Давам Ви тази възможност да отпраните послание към политическите сили, които ще участват на парламентарните избори.

Смятам, че твърде дълго у нас беше нарушен политическият диалог и се стигна до една безкрайна поредица от свади и взаимни обвинения. Време е за нормализация. Нека предизборната кампания да има кипеж на страсти, но на другия ден след изборите да се приемат резултатите, да настъпи едно успокоение в обществото и да се върви с ускорени крачки напред, защото реформите твърде дълго ги отлагаме, а те не търпят повече такива възможности. Трябва да се върви напред и то с ускорени крачки. Мисля, че трябва в крайна сметка да се възползваме от това, че сме пълноправни членове на Европейския съюз и на НАТО, както вече имах повод да кажа – не е достатъчно да сме пълноправни членове, трябва да бъдем и пълноценни членове на Европейския съюз.

На гости ми беше министър-председателят г-н проф. Георги Близнашки.