Без нея държавата няма да може да просъществува нормално до края на годината, казва министър-председателят в предаването „Панорама“ на БНТ

Сега ще видим докъде е стигнал служебният кабинет и проф. Георги Близнашки, неговият премиер.

Добър вечер.

Добър вечер.

Господин премиер, много неща можем да кажем днес, обаче как ще ни чуят хората? Хората, които виждат как всеки по-голям дъжд в България причинява щети и жертви. И в тази връзка какво ще им кажете, какво ще кажете на тези хора, които напълно са изгубили вяра в държавата?

Това, което искам да им кажа на първо място е, че те нито за миг не трябва да забравят, че не са сами. Те губят вяра и то е разбираемо, защото тези бедствия действително идват като гръм от ясно небе. Струпаха се много тежки наводнения, тежки са и последиците, които трябва да се преодоляват. Но ние не сме изоставили никого, никой не е забравен. И мисля, че, поне аз откакто съм министър-председател, проблемът за природните бедствия е една от централните теми. Буквално всяка седмица, да не кажа по-често, се занимаваме с тези проблеми. Така или иначе, в основните бедстващи райони бяха изпратени средства, за да могат да се преодолеят щетите в начална фаза. Подкрепихме ги, за да се справят и с някои бюрократични изисквания, да се попълнят т. нар. апликационни форми. Те бяха изпратени в Брюксел. Знаете, че има един много мощен европейски фонд – фонд „Солидарност“. Та оттам очакваме да дойдат 300 милиона евро, за да се подпомогнат тези няколко региона, които станаха жертва на бедствията. И, разбира се, опитваме се да бъдем колкото се може по-близо до хората. Примерно при последните бедствия в Бургаско и Хасковско, двама от моите министри, знаете, че там сме няколко ветерана, двама от най-опитните – министър Христосков и министър Бакалов, бяха веднага на място. Още докато валяха дъждовете, те веднага се придвижиха натам, за да могат да ръководят на място спасителните операции, да подпомагат хората на място, да се отреагира бързо. Бих призовал и местната администрация да се огледа внимателно и да се опита да свърши нещо във връзка с потенциалните бедствия. Защото там, където деретата са разчистени, където са предприети редица мероприятия, където превантивната дейност е свършена, тогава и пораженията не са чак толкова големи.

Аз питах и за държавата обаче, защото ние не разбрахме колко зле е държавата от вас. А това се превърна в тема на предизборната кампания, която партиите си въртят наляво и надясно както им е угодно.

Положението е много тревожно от гледна точка на финансите. Разбира се, преди всичко там е основният проблем.

Като е толкова зле, откъде намерихте 750 милиона, за да стартирате две европрограми?

Много трудна задача. Става дума за прехвърляне на средства от други програми, от други направления. Въобще ние буквално изстискваме бюджета. Знаете, че онези промени, които се направиха малко преди да се разпусне Народното събрание, бяха ориентирани към орязване на бюджета на централните ведомства с още 5%, което пък затруднява изцяло тяхната дейност до края на годината, за да могат да се отделят тези 225 милиона – прочутите, за здравната каса.

За здравната каса.

Много зле се получи и аз смятам, че предходното Народно събрание постъпи изключително безотговорно, като не се вслуша в съветите на собственото си правителство, имам предвид мнозинството в Народното събрание, и да се отиде към актуализация на бюджета. Сега вече всички са убедени в това. Знаете, че една от първите стъпки, които предприехме, беше да се възстанови социалният диалог. И след като ги запознахме, имам предвид работодателите и профсъюзите, след като ги запознахме с резултатите от ревизията, която предприехме, тогава стана ясно, че актуализацията на бюджета е една неизбежна стъпка, една необходимост, без която държавата не може да просъществува нормално до края на годината.

Добре, колко зле е държавата? Много зле, по-малко зле, нормално…

Не искам да драматизирам ситуацията. Над 1,2 млрд. е дупката в бюджета. Тоест имаме едно силно надценяване на приходите в държавния бюджет, едно нереалистично планиране на тези средства в бюджета на държавата. И сега става ясно, че не могат да постъпят съответните средства. Затова полагаме неимоверни усилия приходните агенции да заработят нормално. Знаете, че в митниците примерно се предприеха крути мерки. Това започва да дава резултати. Но много трудно ще се компенсира онази изначална грешка, която е заложена в бюджета на държавата. Очевидно е, че трябва да се предприемат действия оттук нататък, изключително реалистични действия. Може би защото засегнахте тази тема за тези 750 млн. аз съм длъжен да кажа, че служебното правителство подходи много смело и далновидно по тази тема. Ние поехме огромен риск да възобновим плащанията по двете спрени програми. Но смея да твърдя, че срещнахме разбиране от страна на Европейската комисия, направен беше пробив. И всичко това се дължи на възстановеното доверие, между впрочем, след промяната в управлението. Това е едно от постиженията с оставката на предходното правителство и идването на власт на едно служебно правителство, което в западния печат се определя изцяло като проевропейското правителство на България. Така че възстанови се доверието с отношенията с Европейската комисия и буквално в последните дни вече има план за действие по двете спрени програми, ще дойде проверка в средата на следващия месец. И да се надяваме, че до края на октомври, началото на ноември плащанията от страна на Европейската комисия ще бъдат възстановени…

Не, аз попитах…

И това ще доведе до едно стабилизиране на финансите на страната като цяло. Да не говорим, че реформите ще се ускорят в съответните области, където има дефицит на средства…

Логиката е …Вие казвате един милиард дупка, а пък давате 750 милиона.

Ами, то е много рисково упражнение, защото ние прехвърляме средства от други програми. И оттук е целият риск за държавния бюджет, който ние поехме. Но аз се радвам, че има отзивчивост, има разбиране за това, което правим. И това беше най-важното – възстановяването на доверието. Всъщност това се отнася и до положението вътре в страната, защото след една година на протести срещу едно правителство, чийто действия се характеризираха с дефицит на легитимност, в крайна сметка ние отиваме към една обща нормализация на ситуацията в страната.

Сигурен ли сте?

Определено, и много се надявам тази кампания, която предстои, все пак да се проведе в един по-спокоен тон, защото след тези избори трябва да имаме една нормализация, трябва да се отиде най-после към решаване на натрупаните проблеми, които твърде дълго се отлагаха.

Аз не виждам възстановяване на доверие като цяло в страната, г-н премиер, включително и Вас доста Ви критикуват.

Е, мен ме критикуват и то е разбираемо, но като цяло рейтингът на правителството и на президента, който стои зад това правителство нарасна. И мисля, че е сравнително приличен рейтинг в сравнение с онези равнища, които имахме към средата на годината.

Кое е най-важното, което свършихте, ако може да го кажете в едно изречение, за да стане ясно на хората.

Най-важното е възстановяването на доверието на гражданите в собствените си институции, независимо от това, че сме подлагани на критика, аз мисля, че това е основния резултат от досегашната ни дейност, иначе аз мога да ви кажа, че с оглед на заявените приоритети и задачи, в името на които това правителство дойде на власт, ние вече сме прехвърлили половината от тях. Аз съм ги формулирал задачите в няколко пласта, но преди да идем към провеждането на едни нормални избори, ние трябва да положим огромни усилия да стабилизираме всички основни сфери и ресори на управлението. И мисля, че се справяме, относително добре се справяме в тези посоки. Разбира се голямата задачи си остават изборите, но аз не веднъж съм подчертавал, че животът не спира. Изборите… Ние не можем да се абстрахираме от всичко друго и да се посветим изцяло и само на изборите, защото трябва да се продължат ключовите реформи в редица други направления и мисля, че нашето правителство действа доста енергично.

А ако не се… Ако се съсредоточите и върху други неща, а не само и единствено върху изборите, да не ви сполети и вас някой „Костинброд“?

Не, няма как да се случи, още повече, че аз имам ясното съзнание, че основната ни задача е организирането и произвеждането на предсрочните парламентарни избори, но заедно с това ние трябва да осигурим онова, което се нарича добра администрация, а за да кажа така уверено, че няма да допусна втори „Костинброд“, вие знаете много добре, че самият аз поех личната отговорност за координацията на работата на администрацията, отношенията с гражданското общество и мисля, че в това отношение се полагат огромни усилия. Всяка сутрин моят ден започва и той започва изпреварващо преди традиционното работно време с една среща с работната група, където е моят екип. Там влизат няколко съветника от политическия ми кабинет, администрацията на правителството и прочее, и обсъждаме въпросите, свързани с изборите и бързо реагираме на всякакви проблеми. Заработи и междуведомственият експертен съвет. Чрез него решихме въпроса с мобилизиране на нашата администрация да участва в изборните секции зад граница – една далеч нелека задача, защото рязко нарасна броят на секциите в Западна Европа и в Турция, включително, но в Западна Европа растежът е в няколко пъти, така че най-вероятно да имаме близо над, вече са над 400, не изключвам да се стигне до близо 500 секции зад граница – нещо, което не се е случвало досега, а това значи едно желание на нашите сънародници да се включат в живота на страната независимо от това къде се намират, начин да ги приобщим към политическото тяло на нацията. От тази гледна точка ние мобилизираме нашата администрация и мисля, че ще се справим и не на последно място бих искал да спомена дейността на изборния борд. Много, много добра дейност вече няколко заседания сериозно се обсъждат проблемите. Този понеделник, и аз съм много щастлив да го кажа, се разби един от основните митове на българския преход…

За фантомите.

… за фантомите, за мъртвите души. Стана ясно, че всъщност по тези въпроси върви една необоснована спекулация от някои заинтересовани среди, защото в крайна сметка се оказа, че има съответствие между издадените лични карти и задгранични паспорти и броя на лицата, включени в изборни списъци. Няма принципно разминава. Така наречените кухи обеми са по-скоро в главите на някои социолози, но не и в изборните, изборните списъци, но не искам да бъда груб по тези тема. Тя е доста сериозна, но така се разследват много съмнения и подозрения, защото става дума за граждани с активни, с активно избирателно право, много от които обаче за съжаление пребивават зад граница. Дано колкото се може повече от тях този път участват в изборите.

Добре, да оставим изборите тогава. Разчиствате ли нечий терен с масови уволнения и също така масови назначения?

Категорично – не. Това е една много, много неприятна история. Още от първия ден, в който станах министър-председател започнаха атаките от ляво за това, че едва ли не подготвям почвата за определени политически партии и тяхното връщане във властта. Няма нищо такова. Дори ако погледнем най-болезнената тема, която е най-често коментирана, тази със смяната на областните управители, аз не отидох към решителна подмяна, знаете, че законът ми дава това, можех да ги сменя всичките от начало до край, не го предприех, не предприех подобно действие. Всъщност така, извадихме онези областни управители, които бяха политически ангажирани, твърде оцветени досега със своите интервенции, и една друга група 7-8 човека, които участват в партийните листи.

Е как така предишното…

Няма как да оставиш… Няма как да ги оставиш да останат областни управители, от които се очаква да бъдат неутрални и да съдействат за организацията на изборите и заедно с това да бъдат активни участници в предизборната надпревара.

За тях разбирам, но все пак – колко областни управители смени предишното служебно правителство, което наследи друга политическа сила?

Аз не съм правил такава съпоставка, но мисля, че тогава областните управители не се насочиха към политиката. Те бяха, запазиха една по-дистанцирана позиция, докато нашият случай не беше такъв.

Все пак…

Но така или иначе няма чистка. Аз съм се ръководител от един критерии и той е обективен – резултатите от последните европейски избори. Т.е. съотношението на силите се възпроизвежда в съотношението, в което са представени политическите партиите в областните управи. Тук няма никаква метла, никакво разчистване на терена за хора, които, така да се каже, ще свършат някаква предварителна мръсна работа, с оглед създаване на предимства за една или друга партия в предизборната надпревара. Точно обратното. Аз заявих изрично, че те трябва да работят с всички партии, трябва да осигурят равен старт на основните субекти, които участват в изборите.

Един прост въпрос, господин премиер, кога и какво решение ще има за Корпоративна търговска банка?

Въпросът е простичък само на пръв поглед, всъщност доста сложна е ситуацията в и около тази банка. Това, което мога да кажа, е, че ние много внимателно наблюдаваме това, което се случва. Наблюдаваме действията на Управителния съвет на Българска народна банка, защото това е компетентният орган. Нека не се заблуждаваме. Те са отговорният фактор. Ние създадохме една система, при която банковата система е автономна.

Така.

Изпълнителната власт не може да се намесва в тази сфера. Заедно с това…

Не може да стои в пас… Не може да стои пас. Ние дори не знаем колко е дупката там.

Да кажа само, че заедно с това следим и работата на прокуратурата. Доколкото става ясно от последната седмица, от разговорите, които се водеха между главния прокурор и управителния съвет на БНБ. Главна прокуратура е на мнение, че нейната дейност не пречи Централната ни банка да осъществява своя специален надзор в КТБ, за да може евентуално да се пристъпи към нормализиране на ситуацията там.

Кога?

Вие си давате сметка, че преди да завърши банковият одит, не може да има интервенция от страна на правителството-. Нека да изчакаме те да си свършат работата. Аз лично бих искал, и желая да го кажа от тази висока трибуна, те да ускорят своите проверки, да имаме по-бърз резултат. Даже си позволих на последната пресконференция на правителството, където за пореден път ми беше зададен този въпрос…

Да поканите Цветан Василев да се върне.

…се обърнах дори към Цветан Василев, за да му кажа: „Връщайте се в България. България е европейска държава, цивилизована държава, тя е правова държава, смъртното наказание е отменено. Няма от какво чак толкова да се страхувате. Бъдете така добър, приберете се и съдействайте на правосъдието, за да се стигне до бързо изясняване на картината в КТБ, където са заложени твърде много интереси.“

А той къде е? В Парачин ли е?

Някъде зад граница. Най-различни слухове има.

Вие не знаете?

Не мога да знам. Знам, че Интерпол го издирва. Подаден е, включен е в бюлетината. Готов съм да предприемем действия като правителство, ако се наложи неговото екстрадиране, но мисля, че най-добрата развръзка е самият той да покаже отговорност към онези хора, които са му се доверили лично на него. Защото са заложели своите средства, своите депозити в ръководената от него банка. Така че нека да бъде така добър да се върне в страната, за да има и по-бърза развръзка, а не просто да инициира едни или други планове за спасявана на банката. Аз нямам нищо против тя да бъде спасена, още повече, че там имаме хиляди дребни спестители, за които бързо трябва да се намери решение. Става дума за влогове, които са много ниски – 1000, 2000 лева до 10 000 лева. Тези хора трябва да получат достъп до тези средства, защото от тях зависи всекидневното им съществуване. Но заедно с това там са и средствата на редица общини, на предприятия от нашата отбранителна промишленост. Това са работещи предприятия и не трябва чрез банката да доведем до един срив и да накърним интересите на твърде много заинтересовани лица в България. Така че най-добре да се намери, моите експерти казват т.нар. „пазарно решение“. Аз се надявам, че акционерите на банката ще предложат нещо много сериозно, много солидно, за да можем на тази основа да търсим възможните решение за излизане от кризата.

Г-н премиер, след публичния спор между Вас и министър Шаламанов, не трябваше ли единия от двамата да си тръгне? Още повече, че зад министър Шаламанов застана г-н президентът, който Ви е назначил.

Това пак беше една изкуствена криза, за която допринесоха някои медии, които се опитаха да представят картината прекомерно драматично. Аз смятам, че намерихме най-доброто възможно решение. И причината за това е, че имаше известно увлечение от страна на някои представители на Министерството на отбраната. Министрите от правителството ме подкрепиха, между другото, за една по-умерена, една по-балансирана позиция. Ако трябва да резюмирам всичко това накратко, в Съвета за сигурност аз използвах един знаменит цитат от Жорж Климансо от времената на Първата световна война, който тогава ще каже: „Войната е нещо твърде важно, за да бъде оставена на военните“. Мисля, че постигнахме желания краен резултат – една балансирана позиция, която не ни отчуждава никого и не настройваме никого в дългосрочен план.

В тази връзка, подкрепя ли България последните санкции срещу Русия?

О, разбира се. Ние сме твърди в това отношение и никой не трябва да се съмнява. Но аз съм го казвал и пак ще го повторя – имаме една средносрочна криза, която да се надяваме, ще намери своята развръзка. Има някакво увлечение от страна на сегашното руско ръководство, но международната общност е твърдо решена да спре агресивните действия, някои увлечения в тази посока. Но както виждате, прибягва се на първо място, към икономически санкции, след това се прибягва до създаването на сили за бързо реагиране, и никой не говори за война в собствен смисъл на думата. Т.е. аз се надявам да се стигне до една благоприятна развръзка в рамките на 2-3 години и не трябва да се увличаме и да създаваме съответни усложнения в отношенията между нашата страна и отделни велики сили, защото кризата ще отмине, а лошите чувства ще останат.

Това ми дава повод да Ви питам – премиер за 3 месеца или началото на нова кариера започва при Вас?

И по този въпрос има твърде много упражнения в медиите.

Вие кажете Вашето усещане или желание какво е?

Хайде да го кажа иначе – Вие добре ме познавате. Аз се занимавам с политика 24 часа в денонощието, независимо от това дали съм парламента или извън него. Просто аз съм професор по конституционно право. Конституционното право само по себе си е политическа материя. То не може да се абстрахира от всички онези конфликтни линии, сблъсъци, конфронтации, които се наблюдават в националния политически живот и вие много добре знаете, че на мен непрекъснато ми се налага да говоря по тези въпрос, а това е конституционна политика, това е висшата политика. Т.е. аз на няколко пъти се опитвам да изляза от политиката, но се оказа невъзможно.

Т.е. не излизате от играта. Ще ставате ли министър след изборите?

Вървят всичките тези приказки – дали министър, посланик, конституционен съдия и какво ли не. Това, което искам да кажа е, че аз имам една чудесна професия, която е мое призвание. Катедрата по конституционно право в Софийския университет е най-високата катедра в страната, която винаги ми позволява да изразявам гледната си точка, дори тогава, когато трябва да вляза в конфликт с властите, както това се случи през последната година. В този смисъл, моя живот е една сбъдната мечта. Аз съм постигнал онова, към което съм се стремял. Ако мога да направя нещо за собствената си държава, за моя народ – толкова по-добре.

Забравихте ли тези неща, за които се борихте – референдум, задължително гласуване?

Ни най-малко. Във всичките си публични изяви аз напомням, че ние сме изправени пред една серия грандиозни промени, и че първата стъпка в тази посока са промените в изборните правила. За това ние ще се явим в съда на 17 септември. Знаете, че делото, което Инициативния комитет подхвана, когато ни отказаха възможността да съберем допълнителните подписи, виси пред съда. Аз си давам сметка, че развръзката е много сложна, но важното е да се поддържа жива каузата. Аз се надявам, че след изборите ще има ново съотношение на силите в Народното събрание, което ще подкрепи идеите за въвеждане на мажоритарен елемент, за електронно гласуване. А по въпроса за задължителното гласуване, аз наистина съм убеден, че трябва да минем през един референдум, за да може българският народ да се ангажира с тази тема. Смятам, че поне в краткосрочен план трябва да въведем задължителното гласуване, едно ново поколение, което е доста отчуждено от политиката, да се върне към голямата идея, че това е граждански дълг и че в крайна сметка, всички ние сме неразделна част от една и съща национална общност.

Г-н професоре, във вторник празнувахте ли? Вторник беше 9 септември.

Разбирам много добре какво ме питате. Отдавна не празнувам на тази дата, макар че съм длъжен да кажа, че най-често през последните години, ходих да поднеса цветенце на братската могила край Литаково – знаете, там е една от най-големите братски могили. По-добре е да се връщаме и да търсим съгласието, помирението в нашата национална история, вместо разделено да празнуваме едни или други празници.

Не сте ли разделен така Вие?

Какво да кажа? Цялото ми усилие през тези 25 години е било да се преодолее онова историческо разделение, което започва още през 20-те години на миналия век в недрата на нашата нация.

Дори от 18-та година да го кажем.

Да, когато рухват националните идеали, претърпяваме една серия от национални катастрофи. Цялото ми усилие е било в тази посока. Не винаги съм бил разбиран правилно, но дори да вземе по въпроса за НАТО, вие знаете, че аз бях основният говорител по тази тема в продължение на няколко години, докато стигнем до национално съгласие по темата. Мисля, че ако всеки у нас се опита да разбере другия, независимо от жертвите в миналото, противоречията, разногласията, в крайна сметка, ще вървим сплотени напред към едно по-добро бъдеще.

Благодаря Ви за участието.