Не деля инвеститорите на руски и американски, към всички критериите са еднакви, казва министър-председателят в интервю за агенция ТАСС

Г-н министър-председател, благодаря много за възможността отново да се срещна с Вас. Първият въпрос е по-общ – дипломатическите отношения между нашите две страни продължават вече 135 години, Санстефанският договор, станал исторически в нашите отношения. Как оценявате като цяло отношенията между България и Русия?

И от мен добър ден на Вашите зрители и слушатели.

Има два пласта на отношение. Едните са исторически и те не зависят от политиците. Това са отношения на приятелство и признателност на българския народ към руския народ и това е най-вече от Освободителната война. Хиляди паметници има на руснаци, загинали в България, и във всеки един такъв празник българите дават да се разбере за отношението им за тези, които са си дали живота за нашата свобода. Така че това отношение няма промяна, нито тълкование на историята, нито пък някой би могъл да я промени. Освен това, ние като православни християни, като църкви, като религия имаме много добри връзки, много добри отношения, като славянски народи – виждате, че и без преводач всички могат да се разбират. Така че в това отношение мисля, че са достатъчно добри традициите.

В другите ни отношения, чисто политически, те търпят промени вследствие на глобалното развитие на света. До преди 25 години ние бяхме в един Съюз за икономическа взаимопомощ тогава се наричаше, Варшавският договор, дето се вика сега южния фланг на НАТО сме ние, а тогава България беше от другата страна, това е факт. Става дума, че за няколко десетилетия настъпиха много промени – България е член на Европейския съюз, до нашето знаме стои европейското, България е член на НАТО, провеждаме обучения на територията на България с натовските ни партньори. Това във всички случаи влияе на политическите отношения. И когато глобалната политика, а в момента тя е толкова изострена, колкото дори не знам, не съм бил тогава и на възраст или на каквато и да е позиция да знам колко е било сложно или не, но мисля, че сега дори е по-сложно и по-тежко дори от колкото по време на Студената война, защото тогава има ясна бариера – от едната страна е Варшавският договор, от другата е НАТО, от едната е СИВ, от другата е Общият пазар, всичко е ясно. Докато сега доста повече играчи има в международен план, много държави като Китай, Индия, много мощен ръст на икономика, развитие. Европейският съюз вече сме 28 държави – огромен пазар, огромна индустрия. И в същото време – време на санкции – от една страна, санкции към Русия, от друга страна – контрасанкции от Русия към Европейския съюз – нещо от което всички губят. Санкциите не могат да бъдат нещо хубаво за икономиките на която и да е държава, още повече ние сме много свързани. България като лоялен член на НАТО и на ЕС поддържа санкциите, в същото време губим много, защото голяма част от туризма, голяма част от селското ни стопанство, традициите, които имаме там в търговията, са с Русия и загубите ни са големи. Това разбира се до голяма степен нервира и ръководството в Москва и не случайно от Анкара президентът Путин беше много остър към България. Сигурно и има основание за това.

Така че, без да имаме вина, без да имаме такива цели, отношенията между България и Русия охладняха. Аз съм прям човек, не съм дипломат, трудно мога да намеря по-заобиколни думи да се харесат на всички и не ми е това целта. Надявам се, обаче, и в последните месеци имахме посещения на нашия министър на икономиката – г-н Лукарски беше в Москва, строителният ни министър, енергийният ни министър – Павлова и Петкова бяха в Санкт Петербург на форуми, се опитваме да възстановим, да ги върнем колкото се може повече в нормалните ни отношения, които… едно море ни дели, както се вика. Имаме много традиции, много загуби, повтарям, понасяме, и да върнем нормалните ни отношения полагам усилия.

Но, вижте, г-н министър-председател, България вероятно пострада най-много от прекратяването на проекта „Южен поток”. Освен това не получиха развитие други два големи инфраструктурни проекта като строителството на нефтопровода „Бургас-Александруполис” или АЕЦ – Белене. Това бяха огромни проекти, които се планираха съвместно между България и Русия. Те бяха нужни и изгодни за България, бяха в интерес и на Русия. Сега те са спрени. Какво ще стане с тези проекти, как в тази ситуация България ще действа в енергиен план?

„Бургас – Александруполис” беше проект, който населението в региона не го искаше, и то не от друго, а от страх от екологична катастрофа. Там ни е, може би, най-хубавата част и от Черно море, огромни инвестиции, милиарди инвестиции имаме в туризма, и в този малък бургаски залив с буйове да претоварваме петрол за всички беше риск. Затова направихме референдум, затова и към населението в този регион ние бяхме поели ангажимент, ако сме на власт, този проект да го прекратим.

По АЕЦ Белене постъпихме така, както постъпихме, ако следите и със подписаното от предишното правителство… А и много интересно по принцип в България на два пъти, три пъти може би се случва да заварвам проекти, които са лишени от финансова и икономическа логика. Казвате за Белене, но Белене е подписана 2006 година. 2006 г. в договора, който се подписва, вместо да се уточнят най-важните параметри – колко ще струва, за колко време, как – така се прави договор! – се оставя една година тези детайли да уточнят. Ние дойдохме есента на 2009 г. на власт и го заварихме така, както го бяха подписали – без нищо. А всъщност на АЕЦ Белене бяха правени три първи копки, за да се построи, бяха похарчени милиарди за тази цел и в края на краищата нямаше осигурено финансиране.

По същия начин постъпиха и със седми реактор на Козлодуй, с „Уестингхаус” – подписано споразумение да се строи реактор, само че най-важните неща в него ги няма – колко ще струва, за колко години, как ще се връща инвестицията. Всеки иска да е търговец – и руснаците искат, в случая, дори аз ще се опитам да не поставям, да не говорим за Русия, руснаците, защото това са различни неща от търговски компании – „Атомстройекспорт” и „Уестингхаус” са търговски компании, те не са нито американците, нито руснаците съответно. Интересът на България е да постигне максимално ниска цена или да строи нещо, дето има пари – 20 милиарда откъде да ги извадим и да ги дадем днес?

По един и същи критерий съм разглеждал и двата проекта. И за двата ние нямахме финансиране. И за двата по един и същи начин казахме „не“, защото нямахме пари. Бил съм безкрайно честен и към едните, и към другите. В случая просто давам пример, че не е някакво специално отношение. Още повече, повтарям, времето беше такова – тогава точно „Фукушима” гръмна, централата. Германия, Австрия, Италия приеха закони и спряха ядрените си централи. И тогава точно да говориш за ядрена централа беше неуместно. Сега, за съжаление, сме в съдебни процеси, да видим в Женева как ще се реши делото, но в същото време пък съм доволен, защото за пети и шести реактор на Козлодуй много добре работим с компаниите, които трябва да удължат живота на пети и шести реактор, много партньорски и с много разбиране. Доколкото съм в течение нещата там вървят добре, така че ще им се удължи животът, така че ще имаме 2000 мегавата и за в бъдеще.

България е много интересна като, това е важно Вашите зрители да го знаят, като държава, която употребява електроенергия – има месеци от годината, когато на нас 2700 мегавата са ни достатъчни, но има други месеци в годината, където отиваме на 7200-7300 мегавата и за 5 мегавата някога треперим дали ще ни издържи системата. С една дума – енергията не може да се съхранява, ядрените централи работят денонощно, 24 часа по един и същ начин, нито можеш пика да хванеш, нито когато не ти трябва – да я спреш, те продължават да работят. Сега правим доста неща в енергетиката, тъй като там пък имаме две американски централи, които имат дългосрочни договори на висока цена, до 2020 г. сме си изпълнили квотите за възобновяемите източници, които плащаме, особено слънце, вятър, високи цени, и в момента полагаме огромни усилия да балансираме енергосистемата, огромни усилия, защото поддържаме и студен резерв в някои електроцентрали, имаме заводски електроцентрали, които също произвеждат много скъпа енергия. Дори имаме парадокси – нощно време имаме най-много енергия от Козлодуй, в същото време пък плащаме най-високи цени за вятър – защото тогава излиза вятърът. Така че се опитваме сега, хич не е лесно, защото от много години това е насложено, поне националната електрическа компания, НЕК, да я изкараме нула на нула, да не продължи да генерира загуби, защото в момента задълженията на НЕК са някъде 3 милиарда и 700 млн. лв., огромни задължения, натрупани именно през годините. И ако дадем още 20 млрд. за централа дългът ще ни отиде до небето. А в същото време ние пазим финансовата си стабилност, държим близо 11 млрд. във фискален резерв, за да имаме, знаете, че имаме, валутен борд и всъщност ако имаш 2 лв. в България знаеш, че ще вземеш 1 евро и това всъщност прави валутата ни – левът, стабилен. Така че, по тези два проекта мисля, че ясно изказах аргументите си.

По „Южен поток“ е друга тема. Ние винаги сме казвали, че Южен поток е изгода и е добър за България, защото ние имаме огромна, скъпа, много добре развита газопреносна система, в момента с нови компресори, септември месец някъде ще ги пуснем, американски, реверсивни, в двете посоки могат да бутат газ в огромни количества, добре поддържана газопреносна система, добре развита. Знаете, че сега през България минава газът за Турция, близо 16 млрд. и нещо, минава за Гърция, минава за Македония, и се надяваме така да продължи и занапред. Хубаво, но предишното правителство, знаете че се подписаха едни договори за строителство на „Южен поток”, които необосновано започнаха да се вдигат милиард, два, три, малко като на пазар. Допуснаха се, мисля, доста съмнения относно чистотата на конкурсите. Освен това, вече и отношенията между Запада и Русия се влошиха, и изведнъж от чисто икономически проект той стана и политически. Вместо българското правителство тогава да отиде в Брюксел да си защити проекта, защото в него няма нищо политическо, в противен случай ние нашите тръби трябва да ги изрежем, няма да пренасяме газ, ставаме клиент, те се опитаха да шикалкавят, не знам на руски как е, да хитруват и Европейската комисия ни наложи процедура, която буквално забранява всички движения по този проект. Говоря като хронология. Вече, когато ние отново имахме правителство, той беше, този проект, на етап канселиране. Хубаво де, положихме огромни усилия и го казвам с най-най-най-голяма искреност, защото и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на пресконференция, в протокол, ясно каза, че този проект, ако се изпълнява и се спазват европейските права, никой не е против. Ходих до Берлин, обясних на канцлера Ангела Меркел; ходих до Дейвид Камерън, обясних му и на него; ходих до президента Франсоа Оланд в Париж, обясних и на него; при Доналд Туск отидох, обясних му и на него; при Мартин Шулц отидох, обясних му и на него – сиреч на всички, поне според мен, важни хора в Европа обясних, че това е един икономически проект, който няма нищо лошо да се случи при европейските правила, при прозрачност, чиста процедура и всичко останало. Сиреч положих огромни усилия и това е факт. Направихме в България много силен форум, на който дойдоха и двамата комисари, които отговарят за енергетиката – и Шефчович, и комисар Канете, с министри, със зам.-министри от целия регион и тогава им представих идеята за газов хъб.

Какво включва тази идея за газов хъб? България има няколко, самата България, източници на газ. Разработваме „Хан Аспарух“, една малка част от същата екватория румънците вече теглят газ от там, сиреч не е лошо находище. България е малък консуматор, 3 млрд. близо някъде. Пуснахме процедурите за „Терес”, за „Силистар”, двете, така че се надявам за този газов хъб да имаме немалко количество български газ. Полагаме огромни усилия да уширим и интерконектора, да изградим с Гърция, за да имаме, ако докарват течния газ някъде от морето, да имаме готовност и оттам да пълним хъба. С президента Алиев многократно сме говорили, че ако се осигури маршрут да може да дойде азерски газ до България, с удоволствие ще я търгуват през България, още повече, че България и Азербайджан в момента, мисля, че са в изключително добри и политически, и приятелски отношения. Сиреч, абсолютно реално и възможно. И ако дойде и руски газ до този хъб, там да направим една борса, който иска идва, купува. Интересът на България е да я транзитираме тази газ, да продължим нашите вложения в газопреносната мрежа, да имат смисъл и да си получаваме транзитни такси. Това съм го представил на Европейската комисия, работим активно по тази тема.

Към днешна дата, независимо от заявеното от руска страна, че „Южен поток” спира, на наша територия има огромно количество тръби на нашите пристанища, платформите са още в Черно море, теглят, строят и съм оптимист, че при решение на Европейската комисия, запознал съм ги колегите там, би могло това да се случи. Полагам огромни усилия да го измъкна проекта от политически или геостратегически, или там каквото искат да го наричат, пазейки интереса на България, на базата на тази борса, образно казано, нека да е от всички големи европейски, американски, които искат търговски компании, купуват си го на нашата граница, където е най-евтин, просто една търговия. Не виждам нищо неизпълнимо, пък и лошо. Така че продължаваме да си работим по тази цел. Паралелно с това трябва да работим по интерконектора със Сърбия, така че да можем да даваме там. Работим по интерконектора с Румъния под Дунава, реверсивен в двете посоки, така че да имаме присъединяване и именно възможност да търгуваме в един момент. И истински се надявам Минските споразумения да се спазват и отношенията да се балансират, и да се върнем към нормалните отношения, защото е много трудно, когато си малка държава, още повече на самия вход, големите сили, когато помежду си воюват, на нас ние е най-трудно.

Благодаря Ви за този изчерпателен отговор. Разбирам, че…

Иначе няма да стане ясно.

Именно това исках да Ви попитам и Ви благодаря за този отговор. Но да оставим енергетиката настрани. Между България и Русия има много сфери на сътрудничество, но кои, според Вас, са сферите с повече потенциал? В какви направления трябва да развиваме сътрудничеството без геополитически, екологични и прочее и прочее затруднения.

Сферата на туризма. Това си е един пазар, който руснаците познават, българските туроператори, въобще българските собственици на хотели, на ресторанти, на вече големи комплекси от години имат като традиции. Руснаците се чувстват добре тук, българите ги обичат. Мисля, че ако се направи една социология на туристите, дошли в България, голяма част ще са много доволни. Така че се надявам там обменът да се възстанови, да се развива.

Сферата на селското стопанство. Затова считам, че колкото по-бързо тези санкции паднат, толкова по-добре за всички. България може да произвежда и произвежда всичко – и зеленчуци, и овошки, каквото щете. Да не говорим за месо, колбаси, млека, кашкавали, сирена…

Сирене, моето любимо сирене…

Да. Имаме разработен пазар в Русия.

За втори път се връщаме на темата за санкциите, г-н министър-председател. Вие казахте, че България като член на ЕС трябва да поддържа санкциите. Разбира се, към вас бяха въведени ответни санкции от Русия. Вие правилно казахте, че те не носят нищо добро нито на едната, нито на другата страна и вероятно – на първо място на България. Каква е личната Ви позиция по тази тема като гражданин, като ръководител на правителството? Доколко смятате, че са ефективни тези санкции на ЕС и до кога ще продължат?

Във случая не мога да имам лична позиция. Ние сме лоялен член на ЕС и на НАТО. Лесно е да… И аз даже се учудвам на някои колеги в Европа, които се обявяват против санкциите, защото така им харесва или искат да ги чуят в Москва. Но на Съвета всички гласуват „за” санкциите. Решенията в Съвета са с абсолютно мнозинство – един ако има против, не може да се вземе решение. Така че тук лична позиция няма. Има позиция на Европа – тя е ясна, и ние като член на Европа…

Да, но позицията на Европа все пак е позиция на 28 различни участници. Няма единен глас, това са все пак 28 различни гласа и защо, според вас, трябва да звучат заедно?

Това исках точно да кажа. Европейският съвет на една ей такава маса, 28 души стоят – канцлери, президенти, премиери. Решенията на Европейския съвет се взимат с абсолютно мнозинство, сиреч 28 души трябва да вдигнат ръка. Когато 28 души са вдигнали ръка и са приели санкциите, не е коректно след това да излизаш и да казваш: „Аз съм против санкциите като лична позиция”. Ами то всички могат да кажат така. Като си имаш лична позиция и си против санкциите, гласувай против, тогава решенията не могат да минат. Затова на пръв поглед 28 човека, но решението е като на един. Затова в другите Съвети – на финансови министри, на вътрешни работи, на правосъдие, може и някой да е против. В Европейския съвет всички трябва да са „за”. Така че личната ми позиция, каквато и да е, се определя от това гласувал ли съм. Най-изгодно е пред вас да кажа: „Да, аз съм против, ама гласувах“ – не е честно и не е почтено от колегите, които го правят, защото ние подкрепихме санкциите. Дали са правилни, дали не са, дали носят изгода, дали имат значение, това е друга тема. Аз съм понесъл политическата си отговорност да гласувам „за”санкциите. И да се обясняваш с лична позиция после, че си против – да, за България това са може би най-тежките от всички държави в Европа, защото ние веднага понесохме огромни загуби от контрасанкциите в селското стопанство, огромни загуби в туризма, веднага. Затова истински се моля на Господ по-бързо големите началници да се разберат, иначе такива като нас само ще страдат.

Да. Ще си позволя да съм на друга позиция по тази тема, защото смятам, че приоритет трябва да е интересът на собствената ти страна, а не този на големите държави, но Вие сте министър-председател, Вие решавате. Все пак, (не се разбира)… както и да се развиват отношенията между ЕС и Русия, България (не се разбира)… такъв стриктен член на ЕС?

Вижте, в много държави има евроскептицизъм, във всяка една държава има различно мнение. България е една от държавите, които сме много доволни от членството си в Евросъюза. България усвоява милиарди на година по европейски програми. Никога толкова пари не са влизали в българското селско стопанство, колкото сега. И като прелетите над България няма един квадратен метър вече незасят, незасаден – навсякъде слънчогледи, жита, царевица, всичко. Дори в най-славните времена на социализма има сме имали една магистрала до Пловдив и една до Правец. Сега ние строим по 300 километра, откакто съм на власт, 300 километра магистрали строим – от София до Бургас. Сега работим до Бяло море, „Марица” до Истанбул и т.н. Мечта е било – по времето на социализма са направили подготовка и са направили 4 километра тунел, за метро евентуално някой ден. Няколко милиарда са в българското метро европейски пари. Софийското метро, мисля, че около 500 хиляди на ден превозва, с европейски пари, някъде от порядъка на 62-3 километра, може малко да не съм точен с цифрите, но тунели сме направили, с влакове, с контактни мрежи, с метростанции – огромно строителство! В момента подменяме цялата ни жп-нфраструктура, стотици милиони са това. Направихме си и Дунав мост 2. С една дума – Европейският съюз прави много за България в момента и затова ние сме такъв стриктен член на Евросъюза. И имаме в новите програми още до 2020 г. 12,5 милиарда евро, които трябва да влязат в екология, над 50 пречиствателни станции направихме. Вече можем да кажем на руските туристи: идвайте на Черно море, защото отпадните води, които идваха в Черно море изцяло непречистени, вече всичко се пречиства, може, дето се вика, риба… рибарите ловят зад пречиствателните станции. Имаме 3 милиарда и 700 за следващите няколко години да продължим построяването на депа за битови отпадъци, сега след един месец пускаме завода на София, 300 млн. евро даде Брюксел да направим завода на София за водопроводка на битови отпадъци.

С една дума лоялността ни към Евросъюза се дължи на това, че са взаимни чувствата ни. Не мога да кажа, че Европейската комисия в момента не прави всичко за България да подобряваме, особено инфраструктурата, конкурентоспособността. Сега започнахме енергийна ефективност. Ами както са строени панелните блокове преди 40 години, така си стоят и в момента. Един милиард вложихме сега, в момента санираме големите блокове. Догодина ще вложим в плана „Юнкер” и още един, което веднага намалява потреблението на енергия, топлина, създава друг вид на градовете ни, затова.

Тези въпроси и тези решения са към президента Обама, канцлера Меркел, президента Франсоа Оланд, президента Путин - те са тези, които трябва да решат глобалните въпроси, няма да ги реша аз.

Това е така. Но тези големи програми са свързани навярно с това, че в България ще се появят и големи задължения, които трябва да се плащат. Но освен член на ЕС, България е член и на друга сериозна организация – НАТО.

Тук, само ако ми позволите да Ви прекъсна – за дълга, който казвате. Дългът се появи вследствие на това, че по един изключително брутален начин беше съборена една банка в предишните години. И в момента 3 млрд. и близо 700 млн. през Фонда за гарантиране ние изплатихме на над 108-9 хил. вложители. Това всичко ни дойде на гърба. Нашите съседи… В момента виждате Гърция в какво състояние е банковата система. Ние бяхме длъжни и ако проверите, парите, които взехме за дълга – 11 милиарда, са на сайта на финансовото министерство във фискалния ни резерв. Един лев не съм похарчил от този дълг. Напротив, направихме така антикорупционните ни звена, че над 2 млрд. сме събрали повече приходи от предишната година. От контрабанда и от всичко това, което е изтичало в знайни и незнайни джобове. Така че, финансовата ни стабилност, винаги когато съм управлявал аз, е била не само самоцел, а задължение. Това гарантира стабилност. Но да се върнем на НАТО.

Да, разбира се. Защото България три години преди да влезе в ЕС, влезе в НАТО. Вие казахте в началото, че преди 30 години България беше от едната страна, сега е от другата. Да го кажа така – доколко обикновените българи, наш братски народ, исторически братски народ, се чувства по-добре и по-спокойно в НАТО, отколкото преди това?

Не мога да говоря от името на народа дали се чувства по-спокоен или не, но...

Вие също сте произлизате от обикновените българи…

Да, да, аз съм един, дето се вика, син на учителка и пожарникар. Имахме и лидери, синове на членове на политбюро и разликата е голяма.

Пак казвам, ние като член на НАТО изпълняваме и там ангажиментите си, макар че понасяме и тука малко критики, защото военните искат непрекъснато пари за въоръжение, а аз не давам. Не, че не трябва, но в същото време да купя изтребители за близо милиард, а този милиард ни трябва за социални програми. Знаете давахме 100 милиона повече за пенсионерите, давахме 100 милиона, за да се ремонтират старите магистрали, където бяха отсечки, дадохме 100 милиона на тютюнопроизводителите, абсолютно дотация, защото с друго не могат тия хора, предимно български мюсюлмани, да се занимават, дадохме на зеленчукопроизводители, дадохме на общините, да си оправят градовете. Сиреч като дойде време и за въоръжение, ама малко по-нататък.

Даже руските медии писаха, че смятате да ги ремонтирате в Полша, а не там, където са произведени – в Русия.

Ами какво да Ви кажа? Полагаме усилия. Ако можем да ги отремонтираме да изкарат още няколко години, а защо не и повече, пък тогава вече ще му мислим. Сега парите ни трябват за благосъстоянието на хората. Българите са бедни, искат повече заплати, повече пенсии, радват се на това, което построим, веднага го ползват. Сега ако тръгнете на море до Бургас, за два часа сте там, а преди беше пет, при това тежък път, катастрофи… Все са плюсове. Ще купим оръжие, но по-нататък.

Вие споменахте Гърция, г-н министър-председател. Там ситуацията се развива доста динамично. Там има всичко – от трагедия до фарс, всичко в един флакон. Доколко на Вас лично Ви е близка позицията на министър-председателя на Гърция, доколко оценявате ситуацията в Гърция като опасна за България, за Европа?

Разбира се, тяхната политика се различава от моята. Аз си имам принцип и това го налагам като правителство – колкото изкарваме, толкова и да харчим. И мисля, че всяко разумно семейство, ако го пренесем, си прави баланса и сметката всеки месец. Сигурно и Вие, не Ви знам историята, но сигурно искате да имате и вила в Сочи, и вила в Монако, искате да карате „Мерцедес”, но заплатата е толкова рубли, около тях се разполагате. Ако почнете да взимате кредити от различни места, може да изкарате няколко месеца по-добре, но те трябва да се върнат. С една дума, колкото и Европа да налива пари през кредиторите, реформи в Гърция трябва да се направят. Далеч съм от мисълта да им давам съвети, да им давам акъл, стигат ми проблемите, които в България си имаме. Така или иначе, години наред вече ние всеки ден се занимаваме с Гърция, световната общественост се занимава – Съвет след Съвет, еврозона след еврозона, ден след ден, всяка седмица, всяка седмица едно и също нещо. За да имаш високи пенсии и заплати, трябва да имаш добра икономика. Германия прави социална политика, ама индустрията й работи. Сиреч, ние трябва да се стремим към същия принцип – да направим икономиката и индустрията да имат не 2%, които имаме в момента, а 7-8-9% ръст на икономиката, тогава и заплатите и пенсиите ще са по големи. Не можеш да искаш само някой да ти дава, трябва да направиш и реформи. Затова ние сега правихме пенсионна реформа, мина на първо четене, увеличаваме възрастта за работа. Не е популярно – кой иска да му увеличиш възрастта да работи повече?! Никой! Ако направя референдум сега – искате ли да се увеличи възрастта за пенсия и искате ли по-високи пенсии, то как ще ми отговорят хората? То и аз искам да е така, но това са ни възможностите. Така че, истински се надявам премиерът Ципрас да намери решение, защото това, което виждам от българските телевизии, които имат живи връзки от Гърция, опашките пред банкоматите са огромни.

Тоест, Вие смятате, че решението трябва да го вземе г-н Ципрас, а не Брюксел?

А защо Брюксел? Ако Брюксел взима решението, да отидем и ние в Брюксел. Да кажем и ние искаме да си вдигнем пенсиите и заплатите или да имаме такъв стандарт на живот и да кажем дайте пари. Да се наредим 27 държави пред германците и „Дайте парите, защото искаме да сме добре”! Ами ще се научим да работим като германците! Хайде да видим - искате ли в 10 часа да отидем в германски град и да видим колко от заведенията или колко лампи светят.

Така е.

И да дойдем в България да видим дискотеките, или да отидем в Гърция в таверните. Като искаме, ще работим така. Ако не искаме, ще ходим да молим кредиторите да ни дадат погасителен план, който да е по-дълъг и по-дълъг. Затова принципът ми е – колкото изкарваш, толкова харчиш. Да се научим да работим по-добре, да станем по-конкурентноспособни, защото вече и руският пазар е взискателен, да се надяваме, че ще паднат санкциите скоро. Вече руснакът в Москва или Санкт Петербург иска виното да му е като френското, иска сиренето му да е като швейцарското, иска опаковката да го грабне. Да, познава цигарите, познава българските сирена, но нашето поколение. Младото поколение иска да види рекламата това, което види, да отговаря на стандарта. Сиреч, ние трябва да се научим да го правим, ако не сме се научили, разбира се. Мисля, че в момента много от българските предприятия са конкурентноспособни, защото дадохме близо милиард по програма за конкурентноспособност, за да дръпнат предприятията.

Още един въпрос в европейски план – Шенгенското пространство. България е на прага на членството. Какви промени ще настъпят за българите, ще стане ли по-сложно за руснаците да идват в България или ще е по-лесно?

Смятам, че някъде октомври месец вече въпросът с въздуха и морските ни граници ще бъде решен. Там сме абсолютно готови, има решения на Европейската комисия, Европейския парламент. Някои от колегите бяха против... Бежанският поток и това което се случва в момента на нашите горе-долу съседи, защото Сирия е на един ден път от България, Либия, Тунис, ако щете, напоследък са изключителен проблем… така че границите, сухопътните, са подложени на голям натиск. Харчим огромни ресурси, огромно количество полицаи, там ни е пресечена местността, трудно се пази, но се надявам, че...

Българите как биха усетили Шенген? Ами те и сега пътуват с лична карта навсякъде, тогава ще е още по-лесно. Няма да има голяма разлика в усещането. Повече е политическа победа, ако влезем, като имидж за страната.

Не случайно попитах за Шенгенското пространство, защото за руснаците това е от много важно значение. Ние обичаме да идваме в България, исторически го обичаме. Ето, аз самият обичам българските курорти – България има прекрасни и планински ски курорти, и морски курорти. За руснаците България е място, на което са свикнали традиционно да идват – Златни пясъци, Варна… Но, за съжаление (и Вие не може да не знаете това), напоследък намалява броят на руските туристи в България. Не с много, но намалява. Вероятно има недоизпипано, вероятно във вашите компании, но лично мен това ме безпокои. Как мислите, какво може да се направи, за да се увеличава делът на руските туристи, а не да намалява?

За мен най-важно е качеството на обслужването. Защото, както преди малко казах, и пазарът в Русия изисква конкурентоспособност също и в качеството на услугите. Нашите съседи Гърция, Турция… пък и едно време руснаците имаха малко дестинации, до които можеха да пътуват, както и ние, разбира се. Къде ще ходиш – или на Балатон, или в България, или къде? Не бяха много дестинации. Докато сега имат пари руснаците и пътуват по Франция, по Германия, по Англия и къде ли не. Имат възможност, да не говорим за Гърция и Турция, Хърватия – нашите приятели също развиват добър туризъм. Сиреч, могат да избират и ние трябва да се постараем като ниво на услугата, която продаваме, да го завишаваме. А и конфликтът в Украйна също даде своето отражение, защото вече пътуването през Украйна е много по-сложно, самите украинци идват по-малко в момента също. Но пък имаме по-голям прираст на румънски туристи, на други. Надявам се… Когато има охладняване, нека така да го наречем, на отношенията по една или друга причина, това се отразява веднага на туризма, защото, особено държавни служители, които идват на почивка, винаги с малко повече резерв го правят. Затова аз истински се надявам, че ще бъдем разбрани правилно и няма да ни се отразява това на отношенията.

Въпреки, за съжаление, известното охлаждане в политическите отношения, както казахте, доколкото зная Русия остава вторият по значимост инвеститор в България. И в не малка степен, както ми се струва, въпреки че пада броят на туристите, това е заради увеличаването на руските граждани, които купуват имоти тук. Те са достатъчно много, аз лично познавам хора, мои приятели, които с радост са купили жилища на морето. Възнамерява ли да направи нещо Вашето правителство, за да разшири тази възможност – повече руснаци да по някакви облекчени схеми, облекчени форми да бъдат привличани за бизнес в България?

Аз мисля, че дори не е нужно правителството да полага усилия. Защо? Защото вече има много традиции, много хора си накупиха имоти, не само на морето – и на планината за зимен туризъм. Вече много добри приятелства развиха. В тази търговия няма по-силно от човек на човек, когато си предлагат. Като дойдат на гости едно лято в България или една зима на Банско или на Пампорово те сами проявяват интерес да си вземат. Мисля, че сега и администрацията работи по-добре, не намират спънки и трудности. И това е нормално. На това ниво на строителство, с такива красоти – никъде не можеш да купиш като в България и от там идва и интересът.

Вие съвсем правилно казахте, г-н министър-председател, че българите и руснаците са не само два славянски народа, но има и нещо силно свързващо ни – ние сме два православни народа, повечето българи, повечето руснаци. Това високо равнище на духовна близост не се съобразява с политическите усложнения и остава. Как оценявате духовната близост между нашите народи?

Ами при нас църквата е отделно от държавата, но ние...

В Русия също.

И в Русия е така... Руският патриарх като беше в България и беше при мен, го бях поканил… между нашето духовенство има много силна връзка. Това, което мога да кажа на руските православни хора, е че стотици църкви и манастири ремонтирахме и нови изградихме и то много красиви. За съжаление, години наред, десетилетия наред не беше инвестирано в църквите и манастирите. Разбира се, помагаме и на джамии, където има и поискат помощ. Със сигурност стотици, над 300 по европейските програми, над 60-70 милиона даваме на година по европейски проекти да се правят също. Отделно чисто партийни пари дадохме много за големи катедрали. Отделно от бюджета на държавата даваме навсякъде, където имаше паднали покриви, текат, разнебитени. Повтарям – стотици и само за няколко години. И ако отидете да питате Патриарха (завчера бяхме на празника на МВР заедно още веднъж), като ме види казва: „Така продължавай, това е много добро за миряните“. Защото моята логика е такава: когато отидеш в една порутена църква и попът няма самочувствие, и хората нямат самочувствие, някак си все едно Господ ги е изоставил в храма. Като я стегнем, новичка, реконструираме или нова направим там, където не е имало, отиват хората. Българите са много особени, не знам как е точно в Русия, но в ежедневието не са много религиозни. Но има ли православен празник, особено Великден, Гергьовден, Цветница…

Много прилича на Русия.

…тогава всички манастири, църкви, всичко е пълно, всеки намира време да отиде да запали една свещичка.

Знаете ли г-н министър-председател. Аз задълбочено съм изучавал Вашата биография, освен това вече сме се срещали, разговаряли сме, правих за Вас специално радиопредаване, така че за министър-председателя Борисов мога да разказвам много, дори без да се срещам с Вас. Но Вие изминахте пътя до генерал (впрочем, няма бивш генерал, той си остава такъв), а защо решихте да…

Повече ми казват „г-н генерал”, отколкото „г-н премиер”.

Да, разбирам. Сещам се за това – срещах се с президента Алиев в Азербайджан. Неговият баща беше ръководител на партията в Азербайджан, и президент, и когато попитаха Алиев-младши кой е бил най-добрият ръководител на партията, той отговорил: „Татко, защото стана генерал”. И така – какво Ви доведе в политиката? Защо политиката?

Малко случайно стана. При мен стана чисто случайно.

Лукавствате, ми се струва… В политиката не се влиза случайно.

Досега имаше много по-неудобни въпроси, при които бих могъл да лукавствам, както каза, да съм лукав. А там, да, там бях изключително ясен. Действително стана случайно. С това, което правех, изобщо не съм мислел, че ще се занимавам с политика. С царя (нали знаете, че се занимавах с неговата охрана), ако върнете историята ще видите, че той спечели юни месец или юли изборите, направи правителството, започна правителството да работи. На 3 септември той ме покани за главен секретар – няколко месеца след това. И срещата… покани ни на вечеря тогава със…, каза буквално: Моля Ви се, Борисов, не мога да се справя в тази област без тебе, моля Ви се, знам какво Ви причинявам. Това му бяха думите. Изобщо не исках да се занимавам с политика. След това си бях в кожата като главен секретар, хората одобряваха дейността ми, хората ме одобряваха като главен секретар, знаете, че от два района ме избраха за депутат. Не отидох да се закълна в парламента. За първи път два стола в парламента и единствен случай, сигурно, стояха празни. Не исках по никакъв начин да се занимавам с политика. Тогава решиха, че ще ме изгонят от МВР. Всъщност, аз когато се шегувам, казвам, че тогавашният министър Румен Петков ме вкара в политиката, не друг. Защото ме изгониха от МВР. И след три месеца бяха изборите за София, явих се, бих и вече от там нататък… Още щях да марширувам по плаца, ако ме бяха оставили главен секретар. Въобще нямаше да има ГЕРБ, нямаше да партия, да се занимавам с тия неща.

Честно да Ви кажа, все повече започвам да разбирам защо хората гласуват за Вас. Вие бяхте много популярен кмет на София. София е един от най-древните градове в Европа. Тя е върху археологически разкопки. Дори под тази сграда има археологически разкопки. Какво от това, което направихте като кмет на София, оставихте в плюс?

Няколко неща, няколко неща. Най-осезаемото от хората е метрото – за минути минаваш от единия до другия край. Южната дъга, която е от околовръстното, стана уникална, нов град се разви, защото там оправихме и канализацията, и всичко…

Безусловно, безусловно.

отремонтирането на булевардите – от естакадите на телевизионната кула, при Семинарията, всичко това са проекти, които бях заложил. Защото големите проекти не са да вземем едно моливче и да си нарисуваме, и да кажем: това от утре да го има. Това се планира с години – докато отидеш в Брюксел, докато го проектират, докато го одобрят, докато го финансират, докато избереш строител, докато го обжалват, докато почне строителството, докато го построи...

Другото важно са детските градини – над 100 детски градини сме направили в София. Спортните зали, които сме изградили, спортните площадки – нямаше зала в София. Сега само след месец откриваме една в Русе – уникална, една в Пловдив – уникална, във Варна видяхте Световното, на практика нова зала, защото я изкорубихме отвътре и за 10 милиона я направихме така, както трябва. Това са неща, които хората ги виждат. Ако щете една „Витошка“ пешеходна, която е. Нямаше пешеходна зона в София. Сега ако отидете да видите пред НДК какъв парк изграждаме след месец – нямаше един работещ фонтан като станах кмет. Езерото „Ариана“ беше боклукчийник. Нямаше завод за битови отпадъци, а сега за 300 милиона завод се изгради, нови депа, основно преасфалтирахме всичко. И хората го усещат.

Сегашният кмет Фандъкова, което е изцяло нейна заслуга, за всичко останало имам заслуга – тя направи парковете с цветята. Не може да не намирате разликата, София е много по-красива, личи си женският почерк и съм много доволен, много добър избор беше. Тя ми е заместник и в партията Фандъкова, много добър кмет. Или да отидете в Бургас да го видите – като открихме инвестицията на „Лукойл” с Алекперов за милиард и половина долара преди месец, след това го заведох да му покажа… ние бяхме направили в Морската градина в Бургас, „Флората“ му казват (навремето там бяха с едни найлони)… и от цял свят цветя. Сега сме го направили като павилиони, големи, с дърво, стъкло, климатици, от цял свят цветя, цветя, цветя. Красота голяма. С Алекперов се разходихме из градината и му казах: виж каква красота правим. Във Варна всички булеварди нови, влагаме много пари, за да възстановим блясъка на морската ни столица. Стара Загора, Пловдив да отидете да видите какви красоти сме направили. В Русе онзи ден открихме площада – шадравани, фонтани. Всичко това беше занемарено, не е пипано. Магистрала „Тракия“, старата, от 78 година не е асфалтирана, сега я преасфалтирахме. Хората всеки ден го виждат това. Огромно строителство! И мисля, че… Сега само след месец и половина – два ще пуснем голяма част от „Струма“ – до Гърция, до Солун ще ходиш за два часа. След месец ще пуснем „Марица“ – от тук до Истанбул ще ходиш за два часа, три на кафе. До Бургас ти е два часа. Започваме „Хемус“, до Ловеч двата лота са на търг в момента. Северната тангента декември ще е готова такава, каквато има Южната дъга. И всяко нещо мога да ти го кажа по месеци, дни, пари, срокове и на всеки 20 дена ходя да ги проверявам.

В коридора, който води до Вашия кабинет, са поставени портретите на всички министър-председатели на България, в това число и Вашия портрет като министър-председател в предишния мандат. Вие практически отговорихте на въпроса ми какво успяхте като министър-председател. Затова естествено ми идва другият въпрос – какво не успяхте, какво още може направите, да разрешите?

То дори най-доброто нещо може още по-добро да стане. Сега ми се иска тази финансова стабилност, която направихме, да се пренесе и върху повече доходи, по-големи заплати, по-добри пенсии и тези реформи, които правим – по-добро здравеопазване… Над 4 милиарда даваме за здравеопазване, а хората са недоволни, така че и там трябва да се направи реформа, за да може тези огромни пари, които се изливат, да дават по-добро качество. Защото тя е финансирана системата, но не дава по-добро качество, така че полагаме много усилия. Много недостатъци може да се намерят. Мисля че сега се опитвам да съм и по-умерен, и по-консенсусен, ако щете, с другите политически партии. Намирам, търся доброто в тях, не търся конфронтацията, защото действително на България й е нужно спокойствие да си доизгради и инфраструктурата и малко да се стабилизира.

Трябваше да поговоря с опонентите Ви, за да разбера колко сговорчив сте станал наистина. Защо задавам този въпрос – вас двамата с президента Путин ви сближава един детайл – и двамата харесвате източните бойни изкуства, той практикува джудо, Вие – карате. Той беше казвал, че джудото е повече от спорт, има и философия, то те учи да уважаваш съперника. Ако се водим от логиката на президента Путин, какво даде на Вашата личност каратето? Кой елемент от това източно бойно изкуство Ви допада най-много?

То не случайно се нарича изкуство. Каратето е бойно изкуство – самата дума подсказва, че има и философия, така че тук президентът Путин е прав. Първо, за да има да се сбориш с някой, трябва да има някой срещу теб, иначе не може да покажеш какво можеш, веднъж. Втори път – в каратето специално първата крачка винаги е назад. Една крачка назад, но повече нямаш право, сиреч да дадеш на опонента ти още веднъж да размисли. Винаги, когато му се покланяш трябва да го гледаш в очите, защото може да те тропне по главата. Много неща – дисциплината, уважението към противника… Там не се толерират, наказват се ударите под пояса. Ако си добър, ще победиш. Така че, има си влияние, особено през младите си години, ако тренираш, си оказва задълго влияние.

При цялото Ви външно спокойствие, оставам с впечатление, че сте доста хазартен човек. Прочетох, че сте спечелил голямо количество уиски от басове с министъра на здравеопазването за резултатите от футболни мачове. Доколко този хазарт в живота Ви помага в държавните дела?

Въобще не съм хазартен тип, даже днес не обичам да прогнозирам, защото майка ми винаги ми казваше: „Не викай дявола“. Не знам има ли го при вас като поговорка, като започнеш да викаш аз, аз, аз или това ще стане, това няма да стане, то предизвикваш дявола да не стане. Но с министъра на здравеопазването...

На руски се казва: „Не буди лихо, пока оно тихо” („Не предизвиквай неприятностите, докато кротуват”).

За няколко мача така се случи, че в Шампионска лига, той казва, че ще бият „Ювентус“, аз казвам, че ще бият „Барселона“. Хайде на бутилка уиски, а аз грам не пия алкохол, малко, изобщо, не можах да се науча, дето се вика. Казах го публично, защото беше смешно, че той като министър (и самия той е доктор, анестезиолог) бутилката уиски ми я праща с медикамент за черния дроб – сиреч, ако я изпиеш, да се лекуваш. Затова го казах, защото беше смешно. Трябва да има и малко шега в един кабинет, защото напрежението е голямо и отговорностите са големи, и времето е много трудно. Виждате – една грешка и държави се вдигат, падат. Трябва да се внимава много.

Накрая искам да Ви задам още един въпрос. Нашето предаване се казва „Формула на властта”. Вие за втори път сте начело на българското правителство и на Вас Ви е напълно ясно какво е това власт. И вкуса на властта сте усетил. Какъв е вкусът на властта? Какво е властта за Вас?

Ако трябва да бъда откровен първият мандат ми беше сладко, защото не го бях виждал, беше ми много интересно, много повече обръщах внимание на обграждащите властта неща. Сега влязох в новия мандат с ясното усещане, че е само трудно, че е само напрегнато. Аз ставам рано сутрин, в седем часа вече съм на работа, вечер до 10-11 не мога да свърша, докато минат всичките да обяснят проблемите, а те са много и тежки. Не е както едно време, както е била властта. Особено в демокрацията ежедневно трябва на обществото да показваш не само какво правиш, но и да го обясняваш. Да даваш мотивирани обяснения и когато те питат, трябва всичко да се каже и това гарантира повече прозрачност. Не е лесно. Пак казвам… При мен и вторият мандат стана случайно и първият, просто побеждавахме. И сега за втория мандат стана така, че само моята партия имаше практическата възможност да направи правителство. Никаква друга комбинация не можеше да доведе до правителство. Какво да направя?

Да побеждавате. Благодаря, г-н министър-председател.

През Вас поздрави на всички в Русия. България има добро отношение и да се надяваме бъдещето да е по-добро.

А ние обичаме българите. Благодаря.