Премиерът в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

Добро утро, г-н премиер.

Добър ден е.

Да, то добър ден вече е и за нас, раничко ставаме. Особен ден е днес обаче. Сещам се, че вие го предложихте за неработен ден – умишлено не казвам „празник“, и при първия ви мандат, още през 2009 г., парламентът прие тази поправка в Кодекса на труда. Днес не се работи, но се говори. Ето, сега и отецът говори и за предателството. Кога бихте се почувствал например предаден от самия себе си?

Първо, действително мисля, че бяхме и взехме правилно решение. Днеска всички християни, всички българи ще намерят време да отидат до църквите, да минат под плащеницата, да се смирят, така че правилно решение. А иначе, човек всеки ден трябва да се амбицира, да доказва най-доброто от себе си и в същото време да се опитва да бъде смирен. Това, което отецът каза, мисля, че най-ясно го формулира: „Смирение, смирение и смирение“ – това го е казал Господ.

А изкуплението и прошката – кога трябва да се прощава обаче?

Неслучайно в нашата религия има и такива дни – има седмица цяла за прошка, защото когато Господ е писал съветите, е знаел, че колкото и човек да се старае, триста шейсет и няколко дена в годината, все ще сгреши някъде.

Трябва да си признаваме грешките обаче, поне пред себе си.

И е оставил време, в което, дори когато е обидил, когато е направил нещо недобро, да се извини, да поиска прошка от най-близките си, от хората, с които мисли, че е сгрешил. В това отношение мисля, че много ясно е формулирана тази теза.

В края на Страстната седмица сме, пред светлите Великденски празници, но пък тя мина в страстите около Изборния кодекс.

И да завърша само за вашите зрители, да кажа по темата с религията. Утре пак сме подсигурили правителствения самолет за владиците, ще отидат, ще доведат от самия Божи гроб свещения огън – дай Боже да се запали, защото нали знаете, че не е сигурно, че ще се запали, но дай Боже – и след това ще го разпръснат за Великден по всички храмове и манастири в България, за да може българите от самия източник на огъня да запалят свещичка.

Тук е мястото да кажа, че от 2010 г. също…

Винаги го правим и мисля, че това е също…

Да, и БНТ излъчва на живо изчакването, падането на огъня, показваме цялата тази служба, защото тя наистина е изключително важна за православните християни. Имало е години, в които се е налагало на отците и с частни самолети да ходят там, но това е съвсем различна тема. Като се върнахме към Страстната седмица и към страстите около Изборни кодекс, всъщност каква беше за вас цената на компромиса във вторник?

Какво да ви кажа, всеки ден правим компромиси на много сложна… даже то е трудно да се нарече и коалиция, защото думата „коалиция“ означава два субекта да са подписали коалиционен договор. Ние сме подписали такъв коалиционен договор с Реформаторския блок, само че една от партиите там се обявява за опозиция, без да излезе, разбира се, от Реформаторския блок. То е парадокс в това отношение. А другите партии – просто когато правихме правителството, за да не изпаднем в кризата, в която изпадна Испания, в която изпаднаха толкова държави, и виждате какво се случва след това с тях, създадохме такъв формат, за да може да се работи, да има управление. Що се касае до тази седмица – имаше една много хубава постановка, „Много шум за нищо“. На вашите зрители мога спокойно да кажа, че за миналите избори, местните избори, по никакъв начин не дадох да се пипа Избирателния кодекс. Сиреч – тези, които говорят абсолютни лъжи и манипулации, че ГЕРБ променяли Наказателния кодекс за изборите…

Изборният кодекс, не Наказателния.

Извинявам се – Изборния кодекс. Да, те малко го направиха като Наказателен – с думата „задължително гласуване“. Но то въобще не е задължително, само думата е „задължително“, след като няма санкции.

Или пък стимули.

Каквито и да е санкции. Или то след едни президентски избори, или други президентски – два последователни избори – това са 10 години. Толкова отлагателно във времето, че на практика няма никакви санкции, но шумът за това го има. Само да напомня на тези лъжци, че за местните – а ГЕРБ е считал винаги най-важни местните избори, не президентските.

Защото кметовете са най-близко до хората.

Защото хората се влияят най-много от работата на кметовете и общинските съвети. Ние работихме по Избирателния кодекс на г-жа Мая Манолова, на БСП и ДПС. Никой не чух това да го каже, а чух, че ГЕРБ искал да си търси служебна победа. Абсолютна манипулация и лъжа. На изборите за местна власт ние се явихме по стария кодекс. Защо – следва логичният въпрос на хората, които не са проследили процеса – трябваше обаче да се пипа сега Избирателния кодекс? Защото парламентът прие от референдума, който г-н Плевнелиев направи, че трябва да се дебатира електронното гласуване. Това го прие парламентът и трябваше в тази част да се отвори Избирателния кодекс. И като се отвори Избирателния кодекс, изведнъж във всички политически партии се видя възможност някой да промени…

Всеки да иска нещо за…

Не да иска, това, което е говорил пред своите избиратели по време на предизборната кампания. И веднага се хвърлиха върху секциите, особено в съседна нам Турция. Веднага стана въпрос защо референдумите да са в един ден с каквито и да било избори. Защото тогава се събират две теми, става по-сложно гласуването. И БСП, патриотите предложиха да са в различни дни, не с изборите. Това аз съм бил против поради една причина – това са допълнително двайсет и няколко милиона, които ни струват едни избори. Най-малките избори, но национални, струват над 20 милиона допълнителен харч. Да, от друга страна и БСП, и патриотите са прави, защото тогава хората ще отидат и ще кажат дали харесват идеята на Никодимов или не. Когато има друг президентски избори, или бих го сравнил – има футболен мач Реал (Мадрид) – Барселона и тогава да направиш и концерт.

Да, но не съзирате ли…

Как ще разбереш дали хората са отишли за концерта, или за футболния мач? Става сложно с много бюлетини да се прави. Това бяха и затова виждате, че не ги нападам за това, но бяха идеи на БСП, на г-н Мишо Миков, които ние приехме. Въпреки – пипате за компромиса, който беше тежък компромис с мен – какво видях в публичното пространство, какво се изговори. Нито един анализатор не излезе да каже: „Абе, това всъщност БСП, патриотите – това са техни предложения“. Чух само, че ГЕРБ търсел служебна победа и било го страх от това нещо и затова искал така да се случи.

А секциите в чужбина…

И затова вчера се намесих в парламентарната си група и казах „Без да ги направите в един ден, за да не харчат тези пари през лятото, просто няма да приемате никакви други компромиси“.

А гласуването в чужбина, секциите там?

Гласуването в чужбина отново беше тежък компромис и удар срещу нас, защото ГЕРБ има над 40 000 души гласували в чужбина за ГЕРБ. Ние под натиска на останалите бяхме готови и от това да се откажем. Накрая мисля, че намериха разумен компромис със срещата, която проведоха, за което им благодаря, и другите партии положиха усилия. Сега мисля, че и нашите сънародници в чужбина са абсолютно доволни за това, че първо самите консулски служби и посолства ще направят повече секции, за да могат да гласуват по-лесно. Макар че пак вашите зрители трябва да знаят, че всичко това струва много пари. За всяка секция се командироват от България за по 3-4 дена, особено там, където са по-далече, служители на Външното министерство и всяка секция излиза от типа на 8, 10, 15 хиляди евро. Това са огромни пари, които се дават. Все пак да не си мислят някои, че секции да се разкрият е лесна работа. Огромна организация, допълнителни пари, но и това ще направим, за да бъдат спокойни. ГЕРБ искахме да намалим само – да ви кажа предложенията на ГЕРБ за тези, които лъжеха и мажеха много тези дни – от 4 седмици на 3 седмици. Защото ми се струваше – участвал съм вече в толкова кампании, обикалят, обикалят, обикалят, харчат се време, ресурси, цялата държава само за това говори. Най-лесно – ние приехме: щом искате 4 седмици, 4 седмици. Има логика. 28 областни центъра, по 1 ден – 4 по 7, 28. Приехме го веднага. Или с една дума – ако трябва да обобщим цялата тази какафония, която се създаде: на практика имаме задължително гласуване, което изобщо не е задължително, само думата му е „задължително“; референдумите си останаха по старому, както си бяха; секциите са си по старому; квадратчетата не оказват абсолютно никаква роля на крайните резултати.

Защо обаче в парламентарната зала се получаваше така че резултатът беше обратен на онова, което…

Знаете ли кое е хубаво на това нещо – само едно хубаво нещо? Искам тук много внимателно да го чуят много хора. Вчера отново блесна истината, която винаги съм казвал – че между ГЕРБ и ДПС не може да има коалиция, не може да има съвместна работа, отново. И вчера беше, дето се вика, вододелът с това гласуване. Отново се върнахме в старата позната история – БСП, ДПС, някои от другите партии. Това е бъдещото коалиционно управление, което ще се бори да ни събори нас…

Кои партии обаче?

… с традиционното ДСБ – уж дясно, но на практика с нож в гърба на ГЕРБ.

А кои са тези някои други партии, които казвате към БСП, ДПС?

Не мога да кажа сега. В една такава ситуация после знаете – и „Атака“, и много през годините минаваха, БДЦ към тях, помагаха им, на Бареков партията, която се създаде. Сега със сигурност ще направят някоя нова, която ще ги подкрепя срещу нас. Но на практика вчера на мен ми стана ясно – дано е станало ясно и на хората, и на нашето ръководство като партия – че от вчера започна изграждането на истинската опозиция като алтернатива на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Това е – повтарям – БСП, ДПС и ДСБ.

Гласуването във вторник ще покаже ли, че и някои от подкрепящите правителството се опитват да забият нож в гърба?

Какво е имало тогава?

Гласуването във вторник, т.е. гласуването през седмицата след това, за което вие във вторник постигнахте компромис.

Не. Аз мисля, че и Патриотичният фронт разбра, че ако на някой може да разчита, то това е ГЕРБ. И че ГЕРБ може и понася удари и компромиси заради голямото, наречено „стабилност“. Мисля, че и АБВ…

Как ги виждате тях?

Не мога да говоря от името партия. Надявам се да останат стабилни, защото с вицепремиера Калфин работим добре. Доста неща се направиха. Макар че ако ние всеки Великден и всяка Коледа – и за вашите зрители да кажа, че 1,3 милиона пенсионери са получили по 40 лева сега за Великден допълнително благодарение на добрата работа на приходните агенции. За Коледа пак получиха толкова. За предишния Великден и предишната Коледа – вече четири пъти в управлението на това правителство. По медиите това все едно не сме го свършили. Ако направим експеримент на следващата Коледа, да кажем „Няма да дадем толкова допълнителни пари за най-бедните пенсионери“, ще видите какъв шум ще бъде?.

Разчитате ли обаче вие твърдо на подкрепата на АБВ? Стабилна ли е тя зад правителството?

Аз повече се надявам в подкрепата – и това да е стълбът на стабилност в управлението ни между АБВ и ГЕРБ – на вицепремиера Калфин, тъй като с него работим много добре, изградихме си доверие. Много работи се направиха, сега и за децата с увреждания се дават допълнителни пари извън рамките на този бюджет – допълнителни повтарям. Снощи се чухме да си пожелаем весели празници, че сме тук – дано няма нужда да се събираме за нещо. Така че това са важните неща.

Като се върнем към вторник – от стенограмата, която излезе от вашия разговор, има един ключов момент, в който главният секретар на президента казва условията, при които Плевнелиев би наложил вето, и вие давате да се разбере, че категорично не искате вето. Това ли тогава обърна тренда и тръгнахте към общата позиция?

Аз от малък съм свикнал да си правя всичко сам. Много лесно беше да се препратят към президента текстове и след това всички да грачим: едните „Президентът наложи вето“, другите „Президентът не налага вето“…

Осанна и разпни го съответно.

Да, и винаги да е виновен той. Затова аз положих всички усилия да не отиде тема при него, която да се налага да взима такова решение. На него му стига този мандат, че два пъти прави служебни правителства, сиреч партиите се издънихме достатъчно през неговия мандат, да се налага два пъти да бъде и премиер на практика, защото като правиш правителство по 3 месеца – 6 месеца да е и президент, и премиер. Така че трябва да му се отдаде заслуженото и в това отношение.

Като казахте „издънихме“, отчитате и ваши собствени грешки, така ли?

Отчитам това, че политическите партии като лидери, какъвто съм и аз на една от тях, след като сме допуснали да има служебен кабинет… Защото така е в нашата Конституция. Виждате в Испания Мариано Рахой 6-7 месеца след изборите и пак отиват на предсрочни избори, но през това време правителството си работи, няма този инструмент, който е тук – служебно правителство, без парламент, едно ужасно безвремие. И за да се вкараме в този филм, сме виновни политическите партии. Ако сега отидем на избори – понеже чух, че някои викат „Оставка“ – с голяма радост. И тогава?

Какъв ще бъде резултатът според вас?

Като викат имат ли поне малко отговорност? Добре, че са по 50-100 човека, 4-5 излизат да протестират. Ако сега сме края на април – май, юни, юли, 3 месеца служебно правителство, август. Тогава ще ги питам дали им харесва август да има избори, защото юли не им харесва, но август още повече не им харесва. Какво ще се получи тогава? Ако август са изборите, септември ще се прави правителство, а октомври излизаме в президентски избори. Един месец, както пожелаха и го направихме, един месец да е кампанията. С кои партии ще се договаряме? Вечерта ще сме дебати при теб – колко се мразим и колко сме лоши, а през деня ще правим правителство ли? Това са безотговорни хора – безотговорни към народа си и държавата си.

Само протестиращи обаче ли искат оставката или има и партии в парламента, които се надяват?

Говоря за партиите. Протестиращите – това вече в България дори стана професия. Има едни, които само това работят – протестиращи. А други, примерно най-много ми бяха интересни мотористите, които карат за по 100 000 лева мотори, облеклото им е за по 5-10 хиляди лева и за разлика от 40 или 60 лева на година – направиха протест в парламента просто да им видят моторите и облеклото, ако ме питаш. Но всеки иска и е недоволен. Всеки излиза и казва „Държавата да поеме“. Правихме асфалт, направихме улиците. Сега, ако видите репортажите, всяка сутрин някой излиза и казва „Да сложат легнали полицаи“. Господа, защо тогава правихме толкова инвестиции да направим бърза транспортна мрежа? Има пешеходна пътека, ще спрете на нея. Защото дупките едно време играеха ролята на „легнали полицаи“ – като има дупки не могат да карат бързо. Сега, като е хубаво, карат бързо и другата част от хората казват сега да сложим „легнали полицаи“. Ние, като караме из градовете, непрекъснато сме на едни вълнички, защото навсякъде слагаме „легнали полицаи“.

Кои партии в парламента искат правителството да падне, искрено обаче?

Никоя не иска. Просто дразнят, за да има време да построят. Действително ГЕРБ, заедно с Патриотичния фронт и Реформаторския блок, без ножа в гърба, който непрекъснато ни точат – една от партиите имам предвид, ДСБ, но това е било винаги, във всички управления е било така, ние никога не сме разчитали на тях – вече се консолидира опозиция. Това от друга страна е хубаво, защото вече няма да ме питат има ли задкулисие с ДПС, има ли договорки, има ли. Вече е ясно, че няма и няма и да има.

Никой не иска, но в същото време, в името на стабилността вие непрекъснато трябва да правите компромиси.

Трябва да правим, защото ми е най-мила държавата. Всеки ден дали е Централна гара, дали е Северната тангента, дали е музеят „Ларго“, всеки ден даваме на хората нещо, което сме построили, нещо, което остава за десетилетия след това. И тук, между другото, понеже виждам най-яростна атака срещу Фандъкова и Митко Николов – те няма да са кандидати за президенти от ГЕРБ. Искам да им кажа на тези, които се напъват с толкова сила. И понеже и двамата са много интелигентни хора, много възпитани хора, много работливи, много прагматични – действително аз не я харесвам тази дума като кажат „качествен“ човек, защото всеки човек е качествен, но просто с такава ярост… Защото и двамата могат да станат президент. Посочим ли ги, ще станат, защото има такова одобрение. Защо няма да ги посочим? Първо, в София живеят 2 милиона и София става действително с всеки един изминал ден и дори и враговете й не можете да отречете. Намериха някакви спирки – ометохме всичко живо от парламента до „Градска мобилност“ за назидание на всички останали. От 10 000 поръчки все някъде нещо ще намериш, но именно в това е силата и респектът на партията. Щом има нещо сгрешено – дали умишлено или не, поемаме отговорността, отстраняваме тези хора. Аз знам колко е трудно на всички тези, които са били близко до нас, когато се отстраняват. Това създава напрежение и в партията, но това е силата на ГЕРБ – че е категорична като партия в такива отношения. Та да ги успокоя – няма да са те двамата, няма да е и Томислав Дончев, защото това са изключително прагматични хора. Защо няма да е Томислав? Защото не стига, че усвоихме 99,9% на еврофондовете, но в Брюксел няма пари. Брюксел се тресе от конфликтите, които има между отделните държави. Трябва да даваме близо 6 милиарда за Турция, за бежанските лагери. Милиард и 800 евро трябва да се дават за Африка. Това са решения на съвета, които сме приели, а парите ги няма в бюджета. Добре, че Кристалина Георгиева задържа като зам.-председател на Европейската комисия да не посегнат към кохезионните фондове. Но догодина не случайно във всички държави има по 30-40 критерия, за да работи една програма, за да може действително само най-нужното и най-важното, както завчера Европейската комисия ни пусна третата част на метрото и Северната тангента, и Околовръстното да ги завършим с европейски пари. Защото знаете, че и това беше провалено от тройната коалиция – Северната тангента.

Да. След малко ще говорим за тези проекти.

И затова Томислав Дончев е много по-важен на това място, отколкото на президентското. За президент ще намерим някой.

Прави ми впечатление, че вие изключихте цялото ръководство на ГЕРБ – лично вас с всички заместник-председатели, Томислав Дончев, Кристалина Георгиева очевидно, казвате, че остава в Брюксел. Остава да гледаме към Плевнелиев и към Калфин.

Гледайте към който искате, аз не ви забранявам. Демокрацията е хубаво нещо – да си гледате, където щете. Но като погледнете на някой и му спрегнете името, и цялата ярост на цели национални телевизии, на журналисти, на клакьори, на дори отвън платени се насочва към тези иначе раздаващи се за обществото хора. Фандъкова в най-тежкото си здравословно състояние, в което всеки друг би се прекършил, тя беше на работа. Сякаш забравиха - аз си ги спомням, като станах кмет – София беше с едни сини метални, от най-проста ламарина навеси. Това бяха спирките в София. Сега намерили малко ръжда някъде в едно кьоше, снима се отгоре, отстрани, отдолу, отвсякъде – прекрасни. И си заминава цяла плеяда хора. А тези, които грабеха, останаха най-чистите политици. Е, честно ли е да се скъсват тези хора от работа и в същото време…

В същото време обаче с корупцията – не ви ли притеснява това, че бавно вървят тези разследвания и че все още не може да излезе осъден и обществото да види крайния резултат?

Аз не съм в съдебна система и не мога да търся сметка за колко са осъдените. Има вече, за радост, разделен на две колегии - Прокурорски съд и Висш съдебен съвет (ВСС), със засилени функции на инспектората. Направихме огромни промени в тази сфера. Преди две години никой не си помисляше, че може да се раздели ВСС на само съдии и само прокурори, но се направи.

Чисто политически не ви ли притеснява? Защото вие казвате „Борим се с корупцията“, но пък изведнъж хората казват: „Добре, борба, борба, но къде е осъденият“?

Ще има и осъдени със сигурност. Ще има осъдени. За мен по-важно е превенцията. Когато всеки знае, че ако бъде засечен в такава схема си отива или получава най-тежките наказания. Защото нали си даваш сметка – до днес си депутат, цял град те знае, че си депутат и на другия ден отиваш на пазара с мрежата и вече не си никой. Цялата фамилия, хората – мислите ли, че това е малко наказание? Близките – поставете се на тяхно място и ще видите какво тежко наказание е това. И всички други ще се замислят сега. И аз ги виждам колко са внимателни. Тук трябва да се намери много правилният вододел, да не стане като в Румъния – със страха да не сгрешиш да парализираш работата на държавата. Инициативността да стане опасна и всеки да вика „Не, не, това не знам утре…“ Защото аз ги виждам сега. Има важни неща, които вашите зрители трябва да знаят. В България тоалетна хартия да се купи, минава през обществена поръчка. Над 20 000 на година са обществените поръчки и те се правят от звена. И сега всички викат толкова ли е зор това, дай малко да изчакаме.

Други сигнали за корупция има ли? Вие непрекъснато говорите, че трябва да се внимава и да се гледат какво правят службите и прокуратурата.

Виждате, че всяка седмица за радост вече пак почнаха „Европол“ да хвалят България за добрата работа на прокурорите, на службите. Аз мисля, че първата година действително малко я пропиляхме, защото живеех в доста заблуди, че моите партньори имат искрени намерения, а всъщност не са били такива. Но мисля, че в последните няколко месеца вече и правителството, и партията, пък и институциите почват да набират кондиция и форма и мисля, че това е за добро.

За да паднат маските обаче не трябва ли да се направи една ревизия на прехода, като се започне от приватизацията?

Вече има и толкова давностни срокове, които са минали, така че прокуратурата може да реши по всяко време да се занимае с каквото преценят, че е важно. Аз знам какво искам да направя, какво в малкото време, което ни е отредено да работим на такъв пост – искам да видя след „Струма“, „Люлин“, „Марица“, „Тракия“, искам да видя „Хемус“, че се работи. Ще завършим август месец целия Околовръстен път, Северна и Южна тангента.

Вчера обаче пуснахте там точно пътя без присъствието на журналисти на Северната тангента. Защо?

До края на август от „Струма“, сиреч от Солун да си представят или от Белград потоците от коли и камиони, които идват, минават по „Люлин“, слизат, отиват долу на Ханчето, там се завъртат по Северната тангента и излизат на „Хемус“ и „Тракия“. И целият трафик от камиони и транзитно преминаващи турски граждани за празниците август месец ще минава от там. Южната дъга ще я освободя само за леки коли. Това ще облекчи много движението. За 3 минути минаваш от единия край на София до другия, защото това не е Околовръстното, което минаваше покрай Мрамор, надолу, Требич, Нови Искър и обикаляше. Аз си спомням като се занимавах с охраната на царя и сутрин от Банкя отивах до Владая по този път. Пътувах точно 1 час. Вчера минах за 3 минути. И това е подарък за Коледа.

За Великден.

За Великден, да.

Вчера казахте, че спестените от референдумите пари пък ще ги насочите към инфраструктурата в Северозападна България. Защо там точно?

Защото Югът да го наречем - „Струма“, „Тракия“ и „Марица“, дават огромно предимство на тази част от България. Там се насочиха инвестициите след това, защото каквото и да говорят, че асфалт не се яде – направиш ли магистрала, направиш ли ЖП линия, има ли удобен транспорт, веднага инвестициите там се увеличават. Ето, сега идват около Пловдив, около Стара Загора автомобилни заводи се правят, огромни инвестиции. Аз винаги първо предлагам Видин, Враца, Монтана, Плевен. За съжаление, като отидат веднъж за 3-4 часа и се върнат, и викат: „Абе, тук до Стара Загора по- ни харесва“ – заводът сега на „Магна“, на австрийците, за автомобилни части, нов, който започват да изграждат. Затова не само основните пътища, които правим, и третокласната пътна мрежа е много зле там. От 30 години не е пипано нищо. И сега 50 милиона имаме по бюджет за там и още 20 допълнително за третокласна пътна мрежа, за селата, където непрекъснато дават с дупки. Ще минем и ще ги преасфалтираме за 2-3 месеца.

Инвестициите обаче и бизнесът искат енергоносители. Това се сещам и за добивите на газ в Черно море. В Москва изнервени ли са от тези сондажи?

Аз предупредих, даже малко съм притеснен. Вече стават две седмици – няма компромати. Истински съм притеснен. Очаквах още първата седмица да ме започнат с нещо – че съм изял дете някъде. Но вече две седмици, учудващо.

Какво ги изнервя на „Червения площад“?

Изнервя ги това, че България ще се диверсифицира, и не на думи, а на дела. И факт е, че в момента се правят проучвания за добив. И ако си имаме на нашето море газ, естествено, че и транспортни разходи, и всичко, което съпътства това, ще е много. И няма кой да ни спира кранчето преди всичко.

Как си обяснявате обаче това, че досега не е разработвано, дори по времето на тоталитаризма?

Това е от малкото неща, които бих споделил, но от времето, когато и след като – повтарям – беше домашен арестант Тодор Живков, ми е споделял след това. И аз затова се насочих натам, затова и Антон Тодоров се хвана на бас с мен, че това не е вярно – накрая го намерих в архивите.

Ще кажете ли какво ви е споделял Живков обаче?

Нямам навик да споделям какво съм си говорил с хората, които съм бил на работа при тях, но факт е, че Антон Тодоров след това го намери в архивите, че е тръгнало проучване и е спряно.

Защо обаче на заседанието на правителството във втория ви мандат, когато взимате решението за проучванията, за възстановяването на проучванията, ако трябва да бъдем абсолютно точни, казвате на колегите си, че сега ще направят всичко, за да ви свалят?

Е, продължавам да го твърдя.

Кой ще го направи?

Това са около 5 милиарда долара всяка година плащания в България – най-скъпата цена като най-близки хора. Но аз не искам да влизам и да считаме, че техният интерес е такъв, на Москва, свързан с газа, нашият интерес е да си добиваме наш. Имаме общ интерес в туризма – благодарен съм им, че отново върнаха туристите. Имаме общ интерес в транзита. Ще им съдействаме максимално, ако България с газовия хъб бъде одобрена от Европейската комисия. Сиреч – не виждам защо трябва да ни мразят.

А защо не се разберете с Путин, така да се каже „по мъжки“?

Е, ние сме се разбрали. Българският интерес в случая. И той прекрасно знае, ние сме си говорили – аз му казах, че това ще го правя. Не можеш да си имаш в двора чешма, а да ходиш примерно да си доставяш от друго място. И нека да не пророкуваме, но аз мисля, че три от най-големите компании са в Европа „Тотал“, OMV и „Репсол“, испанската, както и на другото ни находище пък е „Шел“. Харчат по 220 000 евро на ден наем. Ще знаят какво търсят и ще излезе.

Добре, казвате на Путин „Ние тук сами“. В същото време идва Кери и на него му казвате „Шистовият газ, докато така – не“.

Разбира се.

Не е ли прекалено голям риск това обаче?

Риск е и затова аз много очаквах, че поне „евроатлантическите“ партньори като ДСБ ще стоят поне заради геополитическите интереси на България твърдо зад нас. За съжаление, аз в тази тема по- мога да се разбера с БСП и с ДПС, да защитим нещо, отколкото с тях. Но те са си избрали да са си опозиция – да им е честито там с БСП и ДПС да си стоят. Защото ако ги питаш, след като са опозиция на собствените си министри – на Москов, на Ненчев, на Кунева, на Лукарски, на съсестринската си партия ГЕРБ – с кого ще управляват? На един въпрос само трябва да отговорят – с кого ще управляват? С Татяна Дончева, със Слави Трифонов – с кой? Да кажат, просто те са длъжни да кажат за своите избиратели с кой ще управляват, а не да кажат „С други партии“. С кои други партии? Да кажат кои са.

Обаче нека се върнем на газта. Казвате, че се надявате добив да има и, подобно на румънците, да задоволяваме на първо време собствените си нужди.

Румъния вече под 10% й е вносът.

Вносът. Хората обаче се питат да не се получи така, както с тока – хем си го произвеждаме, хем скъп. „Мариците“ ни го продават скъп, ВЕИ-тата ни го продават скъп, пък в АЕЦ „Козлодуй“ – само два реактора.

Ами, тези, които са в „опозиция“ сега, на времето те са сключили този договор с „Мариците“. Той е дългосрочен – 15 години, и няма мърдане от него.

И геополитически.

И геополитически. Но във всички случаи, ако излезе газ в Черно море и нефт, те са в нашата територия. На 40 километра Констанца – рафинерията за преработка, на 100 километра – на „Лукойл“ рафинерията в Бургас. Транспортни разходи – нула.

А няма ли да има проблеми, че рафинерията е руска?

Не. Те си работят OMV с „Лукойл“ – виждате – прекрасно.

Т.е. със сигурност, убеден сте, че цените на горивата ще паднат, ако имаме личен…

Големите компании не се карат, както политиците в света. Бизнесът и парите имат свои правила и те прекрасно се разбират.

Напрежението на Балканите обаче изглежда доста голямо и то пак започна тогава, когато се заговори за големите газови инфраструктурни проекти. Гърция буквално се огъва както под натиска на мигрантите и финансовата криза, Македония политически е противопоставена. Кой буди региона?

Това са интереси. Дали ще дойде газ по Южния газов коридор, дали ще дойде от север, през „Южен поток“ или нещо подобно. Това са геостратегически интереси на огромни компании, на големите държави. Вие изброихте Македония, Гърция какво се случи с нея, защото на Гърция тепърва й започват проблемите.

Защо?

Сега почват да събират Еврозоната. Ами, защото не направиха нето реформи, нито погасителен план. Парите свършиха. Аз прогнозирах юли-август, но Доналд Туск разбрах, че ги събира сега, скоро – значи май, няколко месеца по-рано.

Ние обаче как можем да помогнем?

Момент, само искам да напомня, защото това на времето с Путин съм си го говорил, когато казваше „Говори си за Южния газов коридор, колкото искаш. Бъди мотор на НАБУКО, не ме дразни това“. Аз, понеже очаквах, че това би го дразнило.

И пресякоха пътя на НАБУКО с нестабилност.

А в Нагорни Карабах стои руската армия, няма шанс за Южния газов коридор без съгласието на Русия. Затова считам, че в един момент САЩ и Русия ще се разберат. До президентските избори в САЩ това напрежение ще го има. След това те трябва да отпушат света да живее по-спокойно. Защото Сирия, Либия, Йемен, Африка – той вече светът затъна във войни, терористични актове и напрежение и глобални конфликти, такива, каквито не е имало в Студената война. Блокират се всичките големи проекти. Едните – където могат, блокират на едните, другите – на другите. Не става „Южен поток“, сега маса държави в Европа са се обединили срещу „Северен поток“ 2 да не се случи, за да го спре Европейската комисия. Другите ще се обединят срещу Южния газов коридор. Това не може да продължава.

Да се върнем у нас. Последните месеци от началото на годината непрекъснато обявявате колко повече сме събрали в сравнение със същия период на миналата година. Можем ли да кажем каква е равносметката към края на април, защото вчера беше последният работен ден?

Към 2 млрд. 340 млн. – нещо такова беше като сметка. Над 2,3 милиарда лева повече от миналата година.

Повече от същите четири месеца миналата година?

Да. С данъците, разбира се, но те и миналата година са събирали данъци, така че…

Тези пари откъде идват обаче – в повече?

От битката с корупцията и контрабандата.

Само?

Това е. Разбира се. И сивия сектор, който…

Излиза на светло?

Излиза на светло, защото не работят схемите.

Добре, но не ви ли притеснява леко, това че корупцията и контрабандата носят по-големите приходи, а не се съживява реалният сектор?

Това ще съживи реалния сектор, защото ето – сега виждате 60-70 везни намерили нередовни, фалшиво или лошо гориво, контрабанда на захарни изделия, контрабанда на цигари, контрабанда на алкохол – това са нещата, където най-тежките удари са нанесени, най-много приходи. 17-18 пъти повече приходи в дадена сфера. И когато ти внасят свинското, или яйцата, или пилешкото, или горивото, или алкохола без да платят акцизи, без да платят ДДС, тогава съответно и българските фирми, които са в тези сфери, фалират, защото те не са конкурентоспособни като бял бизнес на всичките тези. Затова се съживява ръстът в в момента и е някъде между 2,7 и 3.

Кога обаче хората ще усетят този ръст по доходите си?

Те го сещат. По доходите, казвам ако ние не бяхме направили това, над 220 милиона допълнително към пенсионерите сме пратили за тази година и половина. Има много пари. 150 милиона повече за учителски заплати. 20 милиона повече за бърза помощ. 100 и колко милиона за тютюнопроизводителите, над 200 милиона в земеделието допълнителни. Сега, за да спасим животните и понеже вече тече и ваксинацията – 26-27 милиона пратихме.

Това обаче са парите, които държавата дава. Кога очаквате бизнесът да ви отговори с това, което той плаща на хората?

Знаете ли, в много фирми вече се взимат добри заплати. И всеки, който се учи, всеки който полага усилия и се усъвършенства и квалифицира, със сигурност има работа. Със сигурност намира добре платена работа. Сега бизнесът, когато идва казва нямаме работници. Не можем да намерим шофьори, не можем да намерим стругари, не можем да намерим заварчици, не можем да намерим оператори. Защото ние дори водим абсурдна социална политика. Непрекъснато се изливат милиарди в хора, които не желаят нито да се учат, нито да се квалифицират, нито да се образоват, нито да положат какъвто и да е труд.

Как трябва да се обърне този тренд?

Трудно е да се обърне този тренд, защото всяка една рестриктивна мярка много лесно би могла да се превърне в проблем за правата на хората. И затова никое правителство не се наема да свърши тази работа. Казано като огромна критика и към мен, защото проблемът е видим. Деца раждат деца и трябва всъщност да ги…какво още трябва да се направи? Да се правим, че това едва ли не е нормално? Ако това се случи на друго място, ще има тежки наказателни санкции. Но цели общности има, които се правим, точната дума, колкото и да ми е неприятно, приемам цялата вина върху себе си и колегите, и понеже всичките правителства са го правили, няма партия, която да излезе и да го каже. Много се преживя.

Защо се прави това обаче?

Защото всеки инструмент друг – ето, казвам дете родило дете. На 12 години дете. Това е педофилия, нали така?

Абсолютно. В Наказателния кодекс го пише.

Но младоженецът на 13 г. Трябва да ги вземеш двамата и да ги вкараш в затвора или изолатора, ли къде? Представяте ли си технологично това как да стане? Не може да стане.

Това, което казвате обаче, налага и сериозен проблем в здравеопазването.

Първо, налага и показва, и с министър Калфин много даже се разбрахме, понеже сега тук по празниците има повече време да си говорим по тази тема, трябва да се мисли инструмент, който да не е репресивен, а да е през обучението. Показва се на практика, че когато се отдели едно дете и се образова, и е в такава среда, във всички случаи не отива по другия път. Обаче това струва огромни пари допълнително. Примерно да ги изведем децата по-рано в детска градина. Смятахме го това към 500 милиона излизаше допълнително.

Това обаче повече пари и за здравеопазването иска, защото…

Здравеопазването взима огромни пари. Над 3,5 милиарда годишно отиват за здравеопазване. Повече пари, какво искат повече пари в здравеопазването повече като пари? Колкото повече даваме, те толкова повече затъват в дългове. И затова аз много се надявам, че министър Москов държи здраво там нещата и в болниците, и в касата. Според мен той заслужава поздравления и за намаляване цената на лекарствата. Всъщност връщането на пари в бюджета от фармацевтичните компании. И сега в средата на май е организирал да подпишем със седем държави, ако не ме лъже паметта, България, Румъния, Гърция, Сърбия, седем сме, всичките заедно да подпишем договор и да пазаруваме лекарствата като един субект. И съм убеден, че това ще свали много цената. И всички са убедени. Министър Москов полага огромни усилия и сега в средата на май ще го подписваме. И тогава вече като дойдат фармацевтичните компании – хайде сега се занимавайте с един пазар от близо 100 милиона души, да видите какви цени ще има тогава за лекарства. Но всичко струва огромни усилия.

Какво ви казва Москов обаче – кога личните лекари ще спрат да казват на пациентите няма направления?

И там направихме всичките компромиси и допълнителни неща, които искаха. И поне като виждам сега, че няма стачки и протести, значи би трябвало да са по-наред нещата. Не мога да имам поглед във всеки детайл, във всяко едно министерство. Затова винаги казвам подкрепям министъра, който и да е той, в неговата дейност. Ако дойде при мен за помощ за нещо, да направим, веднага ще го направим.

Защото това всъщност ги интересува хората. Те да отидат при личния лекар и той да не им каже елате следващия месец за направление.

Миналата година направихме така, че вече виждате, че най-големите турски болници се преместват в България. Досега българите ходеха да се лекуват в Турция. Сега с апаратурата, с ремонтите, с това което направихме в здравеопазването, най-големите турски болници се преместват в България, за да могат да продължат да са конкурентоспособни. Защото вече българите като тук е по-добрата апаратура и по-добрите специалисти, защо да ходят в Истанбул? И затова дойде най-голямата турска болница в „Токуда“.

В същото време обаче медицински сестри и лекари отиват да работят в Германия?

Защото качествено ги обучават в Медицинска академия. Защото държавата изключително е либерална, българският народ е толерантен. Защото 6 г. не само учи безплатно, а и стипендии му се дават, всичките условия на най-добри преподаватели, такива че след това да стане веднага добре дошъл в Германия или Австрия без да остави нито един лев в държавата затова обучение. Просто сме изключително толерантно. Изключително ларж биха казали французите. А до 1989 г. три години задължително отиваха на село лекарите. Сега вместо да са 3 г. задължително в провинцията или там, където няма такова добро обслужване, отиват в чужбина. Виждате ли колко се е променила България в толерантността.

От нашия разговор обаче отзвук вече предизвикват две неща – отношенията ви ДПС – ГЕРБ и тук се надявам да уточним като казвате, че няма ясна разделителна линия след вчера, кой за вас е ясният знак затова? Питам ви, за да няма спекулации.

Не ви разбирам.

Казвате, че от вчера има ясна разделителна линия между ГЕРБ и ДПС. И тук, за да изключим спекулациите, кажете кой е ясният за вас знак това?

Не искам да се занимавам с такива анализатори и спекулации. Аз ви казвам, че от вчера ситуацията е друга. Поради тази причина. И това гласуване. Вече те имат, нямат никаква надежда, че с ГЕРБ могат да бъдат в управлението. И тяхната реакция, хубаво е, че парламентът сега 10 дена е във ваканция, нали ще видите следващите месеци. И ДПС рязко ще завие към БСП. И разбира се с много удобния партньор ДСБ. Защото с такъв партньор в кавички на ГЕРБ в управлението като коалиционен партньор в Реформаторския блок, на нас не ни трябват врагове. Ние нямаме нужда от друга опозиция, освен техните действия. Но вече така обединени са сериозен противник и аз се отнасям с голям респект и уважение към тези партии, защото заедно вече са сериозен субект. И като им се помогне малко отвън, мисля че ГЕРБ, Патриотите и тази част от Реформаторския блок, която имат министри Ненчев, Лукарски и Кунева, Москов, трябва действително да сме готови за сериозна битка. От вчера вече има друга политическа среда.

Изключвайки определени хора, като кандидати за президент и веднага започнало залагания на Кристалина Георгиева и Ивайло Калфин и втори мандат за Плевнелиев?

Нека си залагат.

Тези имена не ги изключвате?

Очаквам в следващите две седмици яростна атака по Калфин, Кристалина и Плевнелиев. Не съм го направил умишлено. Просто искам да си оставя кметовете да работят спокойно, защото и Бургас има нужда сега да си довърши обхода, трябва да започне Ахелой обхода, за да могат тези 300-400 хиляди души на месец, които отиват в „Слънчев бряг“, да могат да пътуват нормално, след „Тракия“ наляво и надясно за Созопол и „Слънчев бряг“. Някъде 10 милиона още трябват за ж.п. надлеза да се довърши, трябва да ги измислим да ги даваме. За да може като идваш от „Тракия“ направо да не влизаш в Бургас, а да продължиш за Созопол, за Лозенец. А пък другият обход да отиде покрай Поморие, Ахелой, да влезе в „Слънчев бряг“. Спортната зала, защото пък ревниви бургазлии – Варна има прекрасна зала, Русе, Пловдив има, София има. Навсякъде има, в Бургас няма. А 2018 г. или 2019 г. там ще е световното първенство на закрита по лека атлетика. Дотогава ни е срокът. Правим едно изключително съоръжение за леката атлетика, за царицата на спортовете.

Понеже сме към края и в разговора стана въпрос за това как се опънахте и на Путин, и на Кери. Как разбирате вие обаче „слагачеството“ в политиката?

Аз мога да съм доволен, горд е силна дума, но съм доволен, че всичко което в Европейския съвет през тази една година извадих като проблеми, дадох като решения, всичките се приеха.

А при вас сега обаче „слагачите“ сега повече ли са или по-малко?

Не. Аз съм опериран вече толкова години, не може да ме подмами никой със „слагачество“. А и аз живея пуритански. Всеки, който ме познава, знае. Едно удоволствие имам – да намеря час време за спорт. Нито ходя на ресторант, нито ходя на кафенета, нито на кино. Ако Вежди ме заведе на театър, че обичам, един-два пъти. На мачове спрях да ходя, че и там приказки много. Иначе няма какво.

И /…/ Пашова, която ви е била подчинена, зададе един въпрос към вас, колко често виждате внука си?

Още не съм го виждал. Искам малко да отрасне. Нямам опит в гледане на деца и така малко, като го хвана, да не го мачкам. Малко, храни се добре. Тя дъщеря ми идва всеки ден, вечер вечеря с мен, със зетят. Той не ми е зет, всъщност живеят заедно, но е добро момче. Не ме дразни. Държи се възпитано. Няма и как, според мен, но вечерят, показва ми снимки, разказва ми какво прави. Но още ме е страх така да го видя на живо, но сега времето се оправи. Може би тези дни, ако съм решил да си ходя на Банкя за Великден, ще го видя сигурно.

Светли семейни празници ви желая. Благодаря.

На всички българи да са живи и здрави им пожелавам. Много Светъл празник. Днес не е работен ден. Всички да отидат на църква спокойно, да не се налага да бягат от работа, затова сме го направили. Да имат време да си погледнат семейството. Тези, които пътуват – да пътуват. Огромна молба – да карат внимателно. Понаправихме пътища, изтрепват се. И с това трябва да се преборим като народ, да спрем с тези ужасни катастрофи и загуби на човешки живот. Затова, понеже много ще пътуват, все да им стои това в главата. И най-вече, както попът казва, да бъдем смирени. Първо да погледнем себе си, тогава да съдим другите. Първо да се поставим на мястото на нашия опонент или на този, който е от другата страна – тогава да съдим за нас самите.