Интервю на министър-председателя за Агенция „Франс прес”

Да започнем с миграционната политика на Европа. За всички тези притеснения, които предполагаме, че изпитва България за това, че би могла да стане един нов път, след затварянето на балканския. Изпитва ли действително България такива притеснения?

Няма държава и няма премиер, който да каже, че не се притеснява от сегашната ситуация в Европа, би било безотговорно. Още повече и новините, които идват от Турция за проблеми между управляващите на най-високо ниво. България взе, за няколко години, предприе доста мерки, които да гарантират спокойствие не само на българския народ, но и на Европейския съюз. Действително показа, че много по-надеждно пази шенгенските граници на ЕС отколкото самите Шенгенски страни, така да ги наречем. България харчи и инвестира в охрана много пари, милиони, променихме закони, за да може и армията, и жандармерията, и полицията да участват в охраната на границата. На определени терени си помагаме със заграждения, дислоцирали сме и кораби на военните, на флота, на „Гранична полиция“ в Черно море, за да пазим морската граница. Защото, колкото е топло Егейско море, толкова е топло и Черно море, така че пътят е един и същ. Има огромна, за радост, сухопътна граница с Турция и Гърция, в непрекъсната комуникация сме със съседните ни държави. Даже днес вътрешният министър е в Анкара за подписване на реадмисия с Турция, между България и Турция. И мисля че към днешна дата България се справя много добре с охраната на Шенгенските граници. Разбира се, като имаш над 1000 км сухопътна граница, Шенгенска, с Гърция винаги оттам може да се проникне, но ние сме създали необходимите защитни бариери и след това нелегалните емигранти биват задържани във вътрешността на страната или на изход за Сърбия.

Разбира се, ако моите предложения бяха приети преди една година, това щеше да бъде много по-добре за Европа. Но макар и късно, те бяха приети – затвори се балканският път. И сега се надявам, изпълнявайки споразумението на ЕС с Турция, да се спазват всичките досега въведени правила за влизане в ЕС, сиреч през контролно-пропускателните пунктове, с биометрични данни, със съответните проверки и прегледи. Така че, считам, че България е един от добрите примери и колегите ми в ЕС отчитат това. Тук беше Дейвид Камерън, посетихме с него границата ни с Турция. Австрийският канцлер изпрати военния и вътрешния си министър, Виктор Орбан беше, за да видят нагледно как се справяме. Но повтарям, това струва много пари на българския данъкоплатец. Едва 6 млн. евро сме получили от ЕС, на фона на 70 млн. евро за нашите съседи Гърция.

Засега нямате статистически данни, показващи увеличение на мигрантския поток към България?

Не, точно обратното – рязко се снижи в момента. Но повтарям, ние държим в момента много армия и полиция и харчим много пари за командироването им там. Трошим техника за стотици милиони, защото теренът е планински, труднодостъпен, много трудно се охранява. И не случайно до 1989 година там е имало т. нар. кльон, цялата ни граница с Гърция, с Турция е била с много масивна ограда, която унищожихме в последствие, когато кандидатствахме за Европейския съюз.

Да разбираме ли, че Вие бихте искали допълнителна помощ от Европейския съюз за по-добра охрана на границата?

Никога не съм поставял въпрос за пари. България показа шенгенския си ангажимент и перфектно опазване на границата в новите демократични условия. Повтарям – над 1000 км сухопътна граница с Гърция и Турция. Можете да си представите под какъв натиск са поставени нашите граници. Разбира се, и канцлерът Меркел, и Дейвид Камерън и австрийският канцлер подготвят, преди всичко, техника – джипове, автомобили за нашата Гранична полиция. Ако Европейската комисия и Европейският съвет реши да ни помогне, разбира се, че е добре дошло. Но ние си вършим ангажиментите, защото считаме, че като член на Европейския съюз сме задължени да опазваме външните граници. И ако всички държави спазваха този ангажимент, да не говорим и тези, които са в Шенген, нямаше да започнете с този първи въпрос.

Продължава ли България настоява да се присъедини към Шенгенското пространство. И какво би донесло това в сегашните условия?

 Само имидж, положителен. Но аз считам, че беше обидно при решение на ЕК, при решение на Европейския парламент толкова държави да подкрепят, без Холандия, България и Румъния, беше обидно за нас. И затова дори не я повдигам темата. Животът доказа, че България е много по-добра в опазването на Шенгенското пространство от част от членовете на Шенген. Това е нашето морално удовлетворение.

А дали едно присъединяване към Шенгенското пространство няма да доведе до по-голям приток на бежанци към българска територия?

Не, напротив. Ще работим по-лесно, защото ще ползваме и шенгенските информационни масиви. Които, между другото, и сега ползваме, но оставихме една държава заради вътрешнополитическите й решения да накаже България и Румъния.

Тоест, ако България се присъедини към Шенген, ще има достъп до повече данни от шенгенската информационна система ?

Би трябвало. Но в момента нашите служби, заедно с европейските колеги, обменят информация в реално време, в рамките на минути. Така че Шенген би било само една награда, морална, за България. Нищо не би променило.

България продължава да желае да се присъедини, нали не е променила позицията си?

Ние сме горди хора и да се молим една държава да види очевидното, няма да го направим.

Достатъчен ли е обменът на данни с останалите служби за сигурност в Европа, при сегашната ситуация?

Мога да кажа, че е изключително добър. Не само с европейските, а и с нашите евроатлантически партньори. Дори в тази сфера България се е доказала като един от най-надеждните партньори в евроатлантическата общност.

Споменахте, че отказът за Шенген е едно политическо решение за наказване на България и Румъния. Защо?

Това не е въпрос към нас. Има критерии. България и Румъния са ги изпълнили. И най-висшите органи – Европейската комисия, Европейският парламент, в лицето и на президента Барозу, и на Жан-Клод Юнкер, на Мартин Шулц, на висок глас са заявили, че България и Румъния трябва да бъдат приети.

Какво е Вашето мнение за единния механизъм за разпределяне на мигрантите между държавите членки? Като се знае, че определени страни от бившата Източна Европа, се противопоставят на тази идея. Каква е вашата позиция?

Не само Унгария, а и Полша, Чехия, Словакия. А вече и Хърватия, Словения, Австрия. Но да не се бъркам в тяхната политика, защото тя си е тяхна, те си преценяват.

България е изключително доволна от работата на кохезионните фондове, на европейската солидарност. Много видимо е, особено в сферата на инфраструктурата, опазването на околната среда, конкурентоспособността, селското стопанство, европейската солидарност е изключително важна за България. Именно затова ние приехме това, което Европейската комисия спусна за релокацията. Разбира се, аз много настоявах, за радост вече почти всичко е факт, като се затворят външните граници за нелегални мигранти, влизането в Европейския съюз да става само през официалните КПП и центрове, със снемане на биометрични данни, с изрядни документи. Тогава вече може да се провежда и релокация, защото те, бивайки отвън на Европейския съюз, ще могат да отиват в държави, които ги желаят. Това го предлагам вече от една година. Оттогава сигурно неколкостотин хиляди, може би милион, са влезли в Европа. Излиза, че българин, за да влезе в Шенген, трябва да си покаже паспорт или лична карта, а мигрант може да мине спокойно. Това е много важно, защото дори не е честно към мигрантите да биват подлъгвани да дойдат в Европа, да си похарчат парите, да си продадат имуществото в родината, в един момент да се озоват в палатка или фургон с никаква перспектива за бъдеще. Това веднага напряга социалните системи на държавите, колкото и да са богати, в Европа. И в същото време започва да създава конфликти в европейското общество. И много силно изразени крайно леви, десни националисти. Това е прекрасна среда за растеж на тези партии. И особено такива случаи като в Кьолн, подобни, наливат много вода в тяхната мелница.

По силата на този механизъм, ако не се лъжа, се предвижда България да приеме 2000 имигранти?

По принцип 1200, но и 2000 да са, ние сме поели ангажимент да се приемат. Но тук идва следващият проблем – от това, че, повтарям, не ме чуваха доста месеци. Ако са сега тези хора на КПП, примерно, „Капитан Андреево“ и кажат: ние искаме да сме в България, ние ще започнем да приемаме и ще търсим варианти да ги социализираме. Но те казват: искаме да отидем, примерно, в Австрия. Само че Австрия не приема. Ако кажат: искаме да отидем в Унгария, или в Полша, или в Чехия, или Словакия, или Швеция, те не приемат. Къде да ги изпратим, когато са вече вътре в Европейския съюз. Или капацитетът на Германия се е изчерпал за приемане, защото те приемат най-много. Приемаме, днес идват 10 самолета с мигранти, ние искаме да ги приемем. Само че те не искат да стоят в България, те искат Швеция, искат Люксембург, Швейцария. Тогава ние затвор ли трябва да направим, за да ги държим в затвора насила или какво да направим? В смисъл, какъв да ни е механизмът? Защото сега дойдоха двама иракчани, мисля, че и единият пак избяга. В смисъл, в Европейския съюз е крайно време да намерим практически работни механизми. Не само да се анатемосваме – който не приеме релокация, ще има глоби или ще има еди какво си. Но, ако не искат да дойдат, какво правим? Следващото изречение. Насила ли да ги държим? Всичко това съм го поставил на европейските съвети и се надявам, че ще намерим решение. Дори едно мое виждане, което беше посрещнато като ерес преди 7-8 месеца – да направим зони за сигурност до самата Сирия, до самата Либия, до самия Ирак, ако щете, където НАТО, ЕС да гарантират сигурността на тези хора. Там да са центровете, хот спотовете, за да може като свърши войната, и дай Боже дипломатите да намерят решение. Виждам, че в момента Джон Кери и министър Лавров полагат усилие, дай Боже да е положително. Но бивайки си в тези зони за сигурност, тези хора си отиват, след това си се връщат по родните места. А тези, които са в Европа, се търси начин да се интегрират или когато войната свърши, да се върнат обратно. България участва солидарно толкова, колкото ни е отредил ЕС, с финансови средства и за Турция, и за Африка. Колкото и да сме бедни, сме редовни във вноските.

А как коментирате това предложение на Европейската комисия за 250 000 евро глоба за тези, които не които не взимат бежанци? Как бихте го квалифицирали? Освен това, другото решение на Европейската комисия за отпадане на визите за Турция, одобрявате ли го?

Считам, че Европейската комисия търси механизми, за да се избегне противоречието между държавите донори и държавите, които повече разчитаме на европейската солидарност. Защото, когато техните народи отделят пари за европейска солидарност, ние сме щастливи. Когато имат проблем, обаче, защото главно мигрантският поток е насочен натам, според мен също трябва да проявим солидарност и взаимопомощ. Проблемът е, че много месеци се загубиха в нещо, което беше очевидно, че ще се направи и ще стане. Макар и късно, стана. Така че солидарен съм с опитите на Европейската комисия да направи всички да бъдем солидарни към проблемите, които имаме. И, разбира се, да бъдем по-гъвкави, бързи във взимането на решения. Защото, когато Виктор Орбан предупреждаваше, дори имаше гласове да го изключим от Европейската народна партия. И добре, че не направихме и тази глупост. Защото сега Австрия направи същото, което направи Унгария.

Безпокои ли Ви по-скоро липсата на солидарност, тези разногласия между отделните европейски страни по всички тези проблеми?

Безпокои ме, разбира се, защото силата на Европейския съюз е в солидарността, в демокрацията, в желанието към всички бедстващи по света. Няма друг континент, който така да милее за хората, както Европа. И въпреки доста атаки, които понася, аз мисля, че канцлерът Меркел е пример за хуманност. Мисля, че това желязно правило, което наблюдавам от времето поне, откакто съм в Европейския съвет, независимо от това какви са правителствата във Франция и Германия, двете държави като стълбове на Европейския съюз да поддържат действително една много проевропейска политика, заслужават похвала. Аз лично съм горд, че ги познавам тези хора, че съм работил и работя с тях. Защото е много лесно да си в опозиция, да атакуваш всяко решение, да се възползваш от страховете на хората и тогава под натиск се взимат много грешни решения. Що се касае за визите за Турция, се надявам, след като те гарантират документите си за самоличност с беометрични данни, с всичко, което влиза в правилата на Европейския съюз, не би трябвало да е проблем да пътуват свободно.

Споразумението, което днес Румяна Бъчварова ще подпише, с какво ще помогне на България? Става дума за мигранти, които нямат право да бъдат бежанци?

Точно така. И ако от Франция ни бъдат върнати, примерно установи се, че са минали нелегално през България, ще бъдат върнати от там на Турция. Ако нямаме това споразумение, ще останат в България, което пък няма да е честно към нас. Повтарям – според мен вече има всички условия да се въведе ред с това безконтролирано влизане в Европа отвсякъде, погазвайки не само Шенгенските, а елементарните правила за граничен контрол.

По пътя на географското си положение през България преминават терористи. Имате ли информация за логистична подкрепа, която се оказва тук от някои среди било то криминални или други?

Не. Повтарям – в изключителна комуникация сме с евроатлантическите служби, в това число и с Франция. Мисля, че няма директор или началник на каквато и да е служба, да не даде отлична оценка на работата с България. Още от времето, когато премиерът Валс беше министър се познаваме добре, с бившия президент Саркози – беше министър на вътрешните работи, се познаваме добре. Имаме много силни традиции в обмена на информация между българските и френски служби. И с всички останали, разбира се.

След това решение на ЕС за визите за турските граждани и предвид това, че България е в непосредствена близост в Турция вие смятате ли, че сега обстановката върви към успокояване? И все пак нямате ли някакво вътрешно напрежение, някакви страхове, че тази толкова силна страна би могла евентуално, ако нещо се случи със споразумението с ЕС, да изпрати голям брой бежанци или мигранти по-скоро, към България?

Когато си подхранваме сами страховете и не спазваме собствените си решения, има много хипотези оттук нататък. Но ние мисля, че няколко дни заседавахме и приехме Европейският съвет като най-висш орган, споразумението с Турция. Така че да бъдат добри и турците, и европейците да спазват това, което подписват. Сега да започна да изградя хипотези какво би станало, ще стигнем до Трета световна война накрая. Ако така продължи светът с конфликти, конфликти, конфликти и навсякъде с ракети да се решават проблемите и бомбардировки… аз съм бил в Сирия 6 месеца преди войната. Тя беше една нормална държава. Сега от кадрите, които виждам по телевизиите, няма една здрава сграда. Същото стана с Либия. Да, никой не харесваше Кадафи, но като го извикат в Париж – каквото трябва направи, той го свърши. Сега няма кой да извикаш от Либия. Същото в Ирак, същото.. да не изброявам всички държави. Така че във външната политика също трябва да си направим изводи дали навсякъде сме действали по най-правилния начин.

Имате ли опасения от отрицателен ефект над България при нестабилност в някоя от съседните балкански държави?

Балканите винаги са били един барутен погреб. Да не забравяме само преди 15-20 години се разпадна една от големите държави в Европа – Югославия. Родиха се нови държави. На 40 км от тук бяха бомбардировките в Ниш. Бомби падаха и в България по погрешка. Косово е на 300-400 км от тук. Проблемите в Македония са видни, Гърция е подложена под огромен натиск, в Турция са видни. Оттатък на морската ни граница е Крим и Украйна, Русия от другата страна под санкции. И контрасанкции разбира се за България и за европейските страни. Просто дано в България имаме разум и да оценим стабилността.

Има ли възможност Турция да търси експанзивна политика, включително в религиозен план и политически в България? Това притеснява ли Ви?

Всичко е в нашите ръце. Ако България и българите водим добра политика и бъдем отговорни и си подредим нещата добре, по правилния начин, мисля, че няма да има проблем. Иначе е нормално всеки да търси сфери на влияние там, където има малцинства. Това, което искам изрично да подчертая обаче, че нашата партия, тук говоря вече като партиен лидер, полага огромни усилия. И именно за да няма такава експанзия, за да се чувстват истински български граждани с абсолютно равни права с всеки християнин, ние имаме десетки хиляди симпатизанти, които гласуват за нашата партия от българските мюсюлмани. Имаме министри, зам.-министри, кметове, общински съветници, депутати мюсюлмани. За да бъдат мост на разбирателство с Турция, а не да бъдат темата, която ни разделя. Защото тези хора са родени тук поколения наред, прекрасно си съжителстват с нас, чувстват се български граждани. И ако изкуствено не се създава проблем, надали някой ще го забележи.

Смятате ли, че трябва да се приеме закон в национален мащаб за забрана на бурките и ако да – в какъв аспект смятате, че те са опасни?

Толкова години в България бурки нямаше. И напоследък наблюдавам понеже се увеличиха, не знам поради каква причина, че доста градове приеха свои забрани на обществените места за носене на този символ, да го наречем.

А според Вас трябва ли с национален закон да се забрани носенето на бурки?

Не. Ако се отиде на такива варианти вече ще възпалят процеси, които са нежелателни и ненужни. При нас в България имаме силна местна власт, които могат да вземат решения. И най-добре жителите на даденото населено място да решават за себе си.

Чувства ли се България разделена в поддържането на добри отношения от една страна с Турция, а от друга с Русия? Изглежда ли ви реалистично да се включи България в нов проект за газопровод с Русия? Сега през Черно море, България, Гърция, Италия?

Абсолютно, че е реалистично. В България има няколко неща, които независимо от политиката, независимо от кой управлява, ако щете, са дълбоко вкоренени в съзнанието на хората. И отношението към Русия е едно от тях. Те са ни освободили, Руско-турската освободителна война след над 500 години робство или иго, или владичество. Сега не може да спорим какъв термин точно да се използва, но факт е, че е било лошо време. Десетки хиляди българи са били избити и покръстени, и благодарността към нашите освободители тогава – българите го ценят. Ние имаме сигурно над 4 500 паметника в България на загинали не само руски, разбира се и финландски, и много други в тази война. Така че България е от малкото страни, които каквото и да се говори народът си поддържа историческата връзка с Русия. Разбира се като евроатлантически членове ние стриктно спазваме всичко, което Евроатлантическия пакт изисква от нас. Но между другото, френската „Тотал“ в момента проучва за газ и петрол в Черно море, и ако август месец имаме положителни резултати, с радост тогава бих дал още едно интервю за „Франс прес“, защото това ще бъде доста революционно в нашата диверсификация на доставки, независимост ако щете, и просперитет. И при положение, че има „Северен поток“ 2 вече, не виждам никакви пречки паралелно със „Северен поток“ да върви и по нов начин регламентиран, спазвайки Третия либерализационен пакет и нов проект. Но нашата концентрация на България в момента и Европейската комисия, е по газовия хъб „Балкан“, който да поеме от колкото места може повече газ. Включително и от интерконектора с Гърция втечнен газ.

Ако ми позволите да се върнем пак към ситуацията в ЕС. Знаем, един голям залог, предвиден за следващите седмици в непосредствено бъдеще – именно референдумът в Обединеното кралство. Смятате ли, че има някаква опасност Великобритания да напусне ЕС и това евентуално излизане би ли поставило в опасност самия ЕС?

Безспорно едно излизане на Великобритания от ЕС би било изключително лоша новина и за финансовите пазари, и за самия ЕС. Това би било лошо и за Великобритания според мен. Но в края на краищата това си е решение на британците, на техния народ и единственото, което бих могъл да кажа е, че съединението прави силата. И ЕС без Великобритания няма да е същият. Надявам се това да не се случи.