Ако блокът е близо до газопровод, ще прокарваме газови инсталации, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Труд”

Госпожо Павлова, възможно ли е наистина да се сменят асансьорите при предстоящата програма за саниране на панелните блокове, както предлагат производителите на асансьори?

Ако произвеждам асансьори, сигурно и аз ще искам да се сменят всички. Нашата програма обаче е за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Да се смени цял асансьор категорично не предвиждаме. Това, което можем да направим, е да подменим електрическата инсталация на тези съоръжения, тъй като те също трябва да бъдат енергийно ефективни. Например когато няма човек вътре, лампата да изгасва, а не да гори непрекъснато. В енергийния одит, който ще се направи предварително на всяка сграда, вярвам, че ще бъдат направени такива предписания.

Все пак не сме в комунизма - програмата осигурява 100% от разходите, но тези апартаменти са частна собственост. Ако искат да имат сигурни асансьори, те трябва да плащат за поддръжката им.

Кои ще бъдат другите допустими дейности по програмата?

Абсолютно всички мерки, които ще помогнат сградата да придобие минимално поне енергиен клас С и които са предписани в енергийния и в конструктивния одит. Това са поставяне на изолации, смяна на дограма, ремонт на покриви и подпокривни пространства, мазета и общи части и подмяна на вертикални и хоризонтални щрангове. Ако се предвижда пълна промяна на отоплителната инсталация, това също ще се направи, дори ако трябва - да се сложат соларни панели на покрива. Ако например блокът е близо до газопровод, защо не и прокарване на газова инсталация.

Появиха се обаче и първите критики. Например това, че става въпрос за голям заем, който трябва да се връща от държавата, т.е. от всички данъкоплатци. А все пак не всички живеят в панелни блокове.

Не бива да забравяме, че това, с което се захващаме, са на практика няколко различни програми. В началото започваме с най-трудната и непостижима доскоро задача - да санираме големите панелни и стоманобетонни блокове, в които има поне 36 апартамента. Те са в най-лошо състояние. Те ще се санират със заем от 1 млрд. лева, за който преди Нова година държавата отпусна гаранция. Всички останали сгради ще имат възможност да кандидатстват за саниране по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и там няма да има ограничение за броя на апартаментите.

А по предложение на колегите от екоминистерството ще се субсидира санирането и подмяната на отоплителните инсталации на еднофамилни жилищни сгради, включително и поставяне на соларни бойлери или панели на покривите. Това ще стане по оперативна програма „Околна среда“. Така че на практика имаме три различни програми за саниране, които обхващат всички видове жилищни сгради и които текат паралелно.

Но другите, живеещи извън панелните блокове, ще трябва да си доплащат сигурно?

Това е въпрос на предстоящи изчисления. Ето сега, ние доплащаме 25-те процента, които трябваше да осигурят хората в стоте блока, които се санират по сегашната оперативна програма, за да има равностойно третиране през тази година.

Програмата ни за панелните блокове е по принцип само за две години, през които ние ще финансираме на 100% санирането. По-късно включилите се ще доплащат. На онези, които първи кандидатстват по оперативна програма „Региони в растеж“, ние също ще осигурим цялото финансиране, но по-късно няма да го правим. Безплатното също ще трае две години, така че осигуряваме равнопоставено третиране на всички българи, които през тези две години санират жилищата си. По-късно поетапно делът на самофинансирането ще се увеличава, но все още не мога да кажа с колко.

При еднофамилните жилища, които са най-много, нямаме достатъчно финансиране за абсолютно всички. Но пък екопрограмата ще приоритизира онези населени места, в които в момента има най-голяма запрашеност на въздуха, тъй като се отопляват с твърди горива.

След като е осигурена държавната гаранция за заем, кога точно ще може да стартира програмата?

В момента разписваме методически указания за общините по Закона за управление на етажната собственост. В тях подробно ще се опише какво трябва да направят собствениците на апартаменти в сградата, как се свиква общо събрание, как се взима решение за регистриране на сдружение на собствениците, което е необходимо условие за включване в програмата, как се регистрира сдружението в общината и как се избира един представител на това сдружение, който да го представлява.

Регистрирането безплатно ли е?

Да, напълно. Създаването на сдружение на собствениците и регистрирането му в общината е без такси.

Законът обаче дава възможност да се създаде сдружение и само на един вход. Ако някои направят такова, ще могат ли да кандидатстват за саниране?

Не, в нашия случай сме казали, че ще санираме само цели сгради, поради което трябва да се създаде сдружение на собствениците на целия блок. Няма да важи правилото по сегашната програма, когато допускахме саниране и на отделни блок секции, т.е. на няколко входа, които са обединени около обща абонатна станция.

Отделно от това Българската банка за развитие разработва договора за финансиране. Въз основа на двата документа - договора и регистрацията на сдружението, кметовете вече ще трябва да проведат процедурите. Те първо трябва да проверят дали блокът отговаря на условията, а след това да проведат процедурата за избор на фирми, които да направят енергийното и конструктивно обследване на сградата.

Ако има нужда от укрепване на сградата, разходите за това ще се поемат ли?

Разбира се. Защото няма смисъл да опаковаме една сграда в топлоизолация, ако тя е конструктивно неустойчива.

Госпожо Павлова, кога ще се намерят пари за ремонтиране на старите участъци от „Тракия“, които са направо разбити?

Това беше един интересен феномен - сумите, които бяха предвидени по време на кабинета „Орешарски“ за ремонта, незнайно как набъбнаха до 100 млн. лв. И най-интересното – бяха обявени обществени поръчки, при положение, че парите не бяха осигурени. Нашата идея беше парите да се осигурят по заемната програма „Транзитни пътища 5“, но и там се оказа, че няма, защото целия лимит по тази програма е 100 млн. лв. А не можем да спрем ремонта на 300 километра други пътища, защото парите ни трябват за „Тракия“, нали? Така че за „Тракия“ ще търсим пари от друга заемна програма, но през 2016 година.

Наближава времето да строим „Струма“ през Кресненското дефиле. Кой вариант ще изберем - голям 15-километров тунел или алтернативите, които се обсъждат?

Този последен участък от „Струма“ - между Благоевград и Сандански, от своя страна е разделен на 3 подучастъка. За отсечката между Благоевград и Крупник и между Симитли и Сандански вече тече процедурата, има обжалване и ще трябва да изчакаме. Очевидно чак през лятото ще имаме избран изпълнител. За средната част, където е Кресненското дефиле, Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ в момента изработва детайлна екооценка. Имаме вариант за 15-километров тунел и още 8 други варианта, измежду които ще трябва да изберем максимално щадящия околната среда и съобразен с геологията, тъй като там има голям разлом, който трябва да се укрепи. Решението за екооценката трябва да е готово до октомври тази година. От него ще зависи избрания вариант. Тогава вече ще знаем - заради яснотата за средствата, какви пари ще успеем да спестим, за да финансираме и други пътни проекти по програма „Транспорт“.

Как се подредени резервните проекти?

Първият приоритет след „Струма“ са 60-те километра на „Хемус“ от Ябланица до разклона за Ловеч и Плевен, а следващия - тунелът под Шипка.

Но ние имаме и пътни проекти, по които работим в момента. Тази година довършваме отсечките на „Струма“ между Сандански и Кулата и между Дупница и Благоевград. Довършваме изцяло „Марица“. Започваме двата споменати участъка от „Струма“ и започваме, а надявам се - и довършваме Северната скоростна тангента на софийското Околовръстно шосе. Довършваме също първата част на Западната дъга и поне ще започнем втората част.

Не се ли тревожите, че няма да успеете да се вместите в сроковете за Северната тангента при тези над 300 имоти за отчуждаване, чиито собственици водят дела?

Не, защото обектът е разделен на много подучастъци и идеята е там където има освободени имоти, да издаваме частични разрешения за строеж и да се работи, докато водим преговори със собствениците. Имаме няколко тежки съоръжения като например пътни възли, по които можем да почнем работа още през февруари-март.

Много от собствениците от тези квартали се оплакват, че Северната тангента не предвижда достатъчно отбивки за техните райони. Някои от тях твърдят, че от „Бенковски“ трябва да минат през центъра, за да стигнат до „Люлин“, което е безумно при положение, че до имотите им минава пряк път с габарити на магистрала.

Отклоненията са съобразени. Но това е все пак тангента, предназначена да извежда транзитния тежкотоварен трафик от града. Не е булевард. Изграждането на много отклонения е и скъпо освен това.

Госпожо Павлова, как ще успокоите хората, че предстоящото поскъпване на водата е за тяхно добро?

Мисля, че по отношение на реформите във водния сектор поскъпването е най-последното нещо, което ще се случи. Първо трябва да довършим проектите, заради които бяха разкопани толкова много градове. От друга страна, за да получим финансиране по новата оперативна програма „Околна среда“, която предвижда 1 млрд. лв. за водния сектор и още половин милиард лева по Програмата за развитие на селските райони, трябва да проведем реформата във въдния сектор. Под реформа разбираме няколко неща. Първо, регионализиране на процесите и окрупняване на операторите, за да не се разпиляват предстоящите инвестиции. Част от реформата е и създаването на независим воден регулатор, който да се занимава с бизнес плановете и инвестициите на ВиК дружествата. Но всичко това ще отнеме 2-3 години. Когато тези процеси напреднат и вече имаме инвестиции в подобрената инфраструктура, ще говорим за цени.