Министърът на здравеопазването в предаването "На светло" по Нова телевизия

Добро утро.

 Добро утро. Гледам карикатурата, която е на екран тук.

Това са същите автори, които тогава правиха за Огнян, сега правят…

/…/ Вероятно случайното съвпадение с олицетворението на модела като човешки характеристики визуално, там пишеше „тези си мислят в тези вестници, че им е позволено да пишат като в Европа“. Така пишеше.

 Това е от онова време. Това е от 2008 г.

Да. Всъщност това е може би и основният проблем на нашето общество, че ние правим нещата като еди-какво си, а не по същия начин. То трябва да изглежда така, но всъщност под него, зад него, в него, има нещо друго. Много е дълъг разговорът и е свързан с това да излезем, харесвам това, което казахте в началото, да излезем от лицемерието, от лустрото, от покривката. Хубаво, отдолу не е красиво, не е приятно, боли в някои случаи, но ако не го направим, какъв е смисълът тогава? От вашето предаване, от моята функция в момента, въобще?

Няма смисъл. За това говорим. Вие бяхте обвинен, че имате такъв съмнителен блясък в очите. Каза го същият г-н Пеевски. Или, че сте луд или, че сте наркоман. Нещо такова се прозря в това послание. Чувствате ли се човек, който се изхвърля без да се способен отвътре, от утробата на властта, където попаднахте, да направи нещо срещу порочните модели, които дърпат тази власт?

Не се чувствам като човек, който се изхвърля, независимо от моментната ми функция, колкото и да продължи тя. Опитвал съм се. Така съм възпитан, да говоря и да казвам истината така, както я разбирам.

Готов ли сте да ви застрелят за нея? Сега в контекста на случилото се на „Шарли Ебдо“ този въпрос е актуален, г-н Москов, защото говорим за война.

 Разбирам и вероятно на нашите географски ширини това не е толкова невъзможна хипотеза, но аз не искам да влизам в такъв разговор, в някаква героизация. Между другото, и тези неща в България се изхабиха. Ред български политици се занимаваха с това, че някои искал да ги стреля, бие или убива, пък гледам, че всичките са много добре. Аз не се занимавам с това какви биха могли да бъдат последствията за мен от поведението ми. Опитвам се да говоря истината, така, както я разбирам. Ако хората, които гледат, могат да преценят дали съм искрен, дали това, което говоря съвпада с тяхното мислене. Това е оценката. Разказът за това дали съм се изхвърлил, какъв блясък съм имал, какъв пиар съм правил, ако да говориш истината е пиар – хубаво. Добре, тогава аз искам да го правя този пиар, защото когато аз казвам, че ДПС е /…/ корпорация, която се гради върху феодална зависимост на цял един етнос. Това е истина и всички я знаем. Само, че когато те е страх или когато имаш интереси и не го казваш, наричаш този, който го казва „човек с блясък в очите“ или „пиар“. Когато казвам, че има цели територии от България, в които държавата отсъства и те често съвпадат с циганските гета, това е нещо, което всички знаем, нали? Че ДПС е влиянието там. ДПС е държавата е там. Не българската държава, не републиката, не националният флаг, а ДПС и местният им лидер. На всички е ясно, нали?

 Утре ще покажем, г-н Москов, циганското гето в Дебелт и единствената кметица, която се осмели сама да излезе и да търси законност в това циганско гето.

Това, обаче, не е занимание за сам човек. Затова и реакцията, ако правим, те са малко наивни и малко наистина провинциални, тези паралели, които правим между нашата действителност и френската. Когато 100 хиляди човека излязат на „Трокадеро“ и да кажат: „Не може така. Ние не приемаме така“. Тук трябва да се случи същото и държавата трябва да си влезе във функциите на тези места и тогава ще видите как тези по-пълнички, по-слабички, по-мутренски или както и е изглеждащи хора, ще бъдат постепенно и постепенно избутвани, защото това е надеждата.

 Да, но, г-н Москов, ето че в контекста на случващото се в Париж, границата, която очертава ислямът като термин, като понятие, като създаване на страхова невроза, съществува и у нас. Ислямът се превръща в етническа тояга, която влиза в употреба некогато наистина са засегнати етнически интереси, а когато са засегнати икономически интереси. И това объркване може да доведе до страшни последици. И искам да си даваме сметка за това.

Нека наистина да си даваме сметка и да сме наясно за нещо друго. Тук не става въпрос за някакъв тип религия или религиозна същност, която е накърнена. Става въпрос за агресивна идеология, която под булото на някакви религиозни догми, атакува обществото ни и, айде да го кажем с изтъркания американски термин, „начин на живот“.

Но вие не се боите да ви нарече г-н Лютви Местан „ксенофоб“ само, защото сте казали…

Знаете ли, ако г-н Лютви Местан излезе от местата където се вземат решенията за политиката на ДПС и разбере историята на моята фамилия, моята персонална история, сигурно хора като него по-трудно би трябвало да употребяват тези думи. Само да кажа, не можеш да се криеш зад етнос, религия или самобитност, за да продължаваш да владееш икономическите лостове на държавата. Това е болката на Местан и на ДПС в момента, защото както го каза Радан оня ден, оказа се, че ДПС не е просто незаобиколим, той вече е заобиколен фактор. Съжалявам. Това е истината и това е начинът, по който да се оттласнем от това, но оттук-нататък това е просто първата стъпка. Връщането на държавата на държавността във всяка една територия от България е нещо, което следва да прави правителството и мнозинството. Не се иска нещо различно. Местан, хората като него, онези другите там, те спекулират. Ние говорим единствено и само за това - това, което се изисква от мен и от вас като отговорности и ангажименти към обществото и за обществото, да бъде валидно за всички. Не можеш да ползваш права - общностни или индивидуални, от това, че си различен. Имаме еднакви права, но имаме и еднакви задължения. Точка.

 Точно така. Обаче, ако аз поканя господин Местан или господин Пеевски да разговаряме както разговарям с вас, аз с вас съм влизала в остри спорове, това не се случва. Защото аз съм по някакъв начин в гето от тяхна гледна точка, аз съм безправна, защото те могат да ме отместят. Това е част от нашата шарли трагедия в България. Другата е, че вие като здравен министър казвате: спешната помощ ще влиза в гетата с охрана. И изведнъж се оказва, че не е просто проблемът само в гетата. Какво правите, ето, конкретната ви стъпка за спешната помощ, която би разплела поне ей такъв мъничък възел от цялата тази проблематика?

Само за да довърша предишния разговор, защото той е някак си важен, принципен. Ако имаме общите разбирания кое е добро и кое е лошо, тогава можем да направим конкретните стъпки, включително и за спешната помощ. Сутринта след трагедията слушах блоковете, включително и във вашата телевизия. Страшно много хора обясняваха как има някаква накърнена идентичност от карикатури и ние трябвало да разберем това. Това, което ще кажа, не е език на омраза, а език на разбирателство. Нито ще разбера, нито мога да разбера който и да е човек или група от хора, за които животът не е висша ценност и за които животът може да бъде отнеман заради обида. Това означава, че тези хора и аз сме в различни цивилизационни места и няма начин да живеем заедно. Или тези хора ще приемат това, което казвам аз – че животът е висша ценност, или разказът за мултиетичността е фалшив. Защото има базови ценности, около които едно общество се обединява.

 Хайде сега да поговорим за спешната помощ като защита на базовата човешка ценност живот. Защото тези хора в гетата, в изкуствено създаваните през 20-те години фалшива демокрация гета, поддържани от всички заради употреба по избори – ето там е заплашена базовата човешка ценност – животът. Какво направихте?

Кардиналното решение за този проблем с наличието на спешна помощ и въобще държава, защото спешната помощ е част от системата за сигурност на държавата в крайна сметка, е в центъра на тези гета да се намира здравна служба и полицейска служба.

 Ще ли?

Ще.

 Кога? От кога?

Вижте, това не е процес, който може да завърши за половин, един или два месеца, но въпросът е да има ясната политическа воля, че това е решението, че държавата влиза отвътре навън. Да, има я.

Кога започва?

Вчера. Значи, ние водим на фона на всичките обвинения за фашизъм, геноцид, апартейд и не знам още какви глупости, ние водим продуктивни и водещи до конкретни стъпки разговори с наистина реални общности, цигански общности, които вършат неща в тази посока. Здравни медиатори, комуникатори, хора, които се обучават в определени…

Започва това?

Започва това нещо. Защото това е начинът държавата да се върне. Иначе оставаме в омагьосания кръг и в кашпировския хипнотизъм на Местан, който вика: бият ме, убиват ме. Не. Да се върнем там и наистина можем да влезем в здравната тема. Като казвам това, аз знам защо го боли толкова Местан. Защото дотук тези хора заради икономическите интереси, пак казвам, те са далеч от защитата на етнос, защото като влезете в този етнос, той не е защитен от нищо.

Не, не, там е смърт. Там е смърт.

Беше удобна ситуацията, в която разказът за това, че това не може да продължава по този начин, се водеше от хора като господин Сидеров – черна риза, кожен /…/ и пистолет на кръста – нещо, което буди страх, но не води до смислен политически дебат. Когато разумните, умерените, нормалните политически сили започнат да водят този дебат, хората като Местан са в ъгъла. Защото нямат аргументи. Нямат аргумента на страха.

Обаче знаете ли какво, вие се натоварихте с някакви страхотни действия. Едното от тях е да се спре източването на здравната каса; мафията – болничната и медицинската, да бъде по някакъв начин, как да кажа, поспряна. Сключи се договор между НЗОК и Лекарския съюз. Има ли там, кажете ми ги с три думи, механизми за спирането на това източване – примери, за които вие дадохте в парламента с конкретни аргументи.

Аз много мислих сега сутринта как кратко за предаването ви да кажа основни две или три неща, които трябва да се променят. Ако ми позволите три минути, ще се опитам наистина бързо да ги формулирам. Първото наистина е спешната помощ, ако започнем от първото място на срещата на човека, на хората, на гражданите със здравеопазването. Спешната помощ трябва да бъде променена така, че тя да бъде качествена и навременна. В стратегията, която е приета, която е финансирана, с ясни параметри от Европейския съюз и която е непоколебима – дори БСП казаха, че я приемат, тоест освен политическото мнозинство, което стои зад правителството, има и пълен политически консенсус в страната, резултатът от тези действия ще бъде, че към момента не повече от 3 милиона български граждани имат достъп до медицинско обслужване в рамките на 30 минути. При завършването на този период и изграждането на пълните характеристики и параметри на тази система, 7 милиона български граждани ще имат достъп до това.

 За колко време ще /…/?

Крайната цел е 2020 година. Но това не значи, че нещата ще се случат тогава. Постепенно и постепенно. Но заради ясната цел, че това трябва да се случи, нещата още тази година ще се променят. Вие ще видите, че благодарение на решението на мнозинството да се осигури финансиране за увеличение на заплащането на работещите в спешната помощ, още следващите месеци в големите градове екипите ще се увеличат, което е важно.

Добре.

А количеството линейки, на базата на практически вече сключена договореност с Европейската комисия за финансиране на програмата за спешна помощ, ще бъдат увеличавани. В малките градове, където хората са забравени от Бога от гледна точка на здравеопазване, филиалите на Спешна помощ ще се превърнат в малки медицински центрове.

Добре, давайте сега за механизмите за неизточване на касата.

Механизмите за неизточване на касата са свързани с привеждането на системата към прозрачност и механизми на контрол. Много се е говорело и много се е правело, но в момента имаме много ясна пътна карта по месеци за това как системата се електронизира, става прозрачна и за мен, и за вас, като човек, който отстрани иска да види за какво става въпрос…

Да де, ама блокира при електронните болнични, само в скоба казвам.

Тя блокира при електронните болнични, защото това с електронните болнични дотук не беше разказ за това как правим нещо, за да се промени, а как правим нещо просто заради самото нещо. Дотук електронизацията на българската администрация, въобще на обществото ни, изглежда като това на едно място да ви издадат нещо в електронен вид, вие да си го разпечатате, за да го занесете някъде другаде, където пак да го направят в електронен вид. Това е глупост, не електронизация. Няма връзка между системите и епизодите от живота ви, които касаят вас, заради които е тази електронизация.

Ще я направите ли тази връзка?

О, да. И това е част от концепцията. И затова също, пак казвам, когато има добра идея, добри стъпки, ясно защитени във времето като процедури и като действия и ясни резултати, които се търсят, тук отново е другото място, където се отключи финансиране от Европейския съюз. И това дали му харесва на Местан или не, е заслуга на това мнозинство и на това правителство.

Между другото, много лекари вече започнаха да ви подкрепят. Особено хората, свързани със спешната помощ. Казват: оставете Москов да работи. В същото време аз не мога все още да видя резултатите от тази работа. Вие говорите за трагедиите в детското здравеопазване, говорите за всички видове трагедии в тази система. Но още не виждам конкретни резултати. Например този Национален рамков договор, който се сключи.

Ще кажа. Знаете ли, аз гледам на това наистина отношение, за което благодаря, не като резултат от удовлетворение от дейността на министерството, а по-скоро като доверие в аванс. Толкова много сме очаквали всички, включително и аз, и вие, че нещо може да се промени, и сега като че ли за последен път сме се опитали да повярваме, дори и да не ни се вярва, че наистина нещата могат да се променят. Това, от друга страна, е отговорност, която не просто министерството, но правителството и мнозинството съзнава и я носи. Да кажем че концепцията за реформи в здравеопазването, която беше представена на Висшия медицински съвет, това са всички гледни точки, пациентски организации, съсловни организации, лекарски, стоматологичен, фармацевтичен съюз, лекторите на висшите медицински учебни заведения, изтъкнатите познати и помагащи на хората лица от медицината, тази концепция беше защитена пред тях от правителството, от състав министър-председателят, ресорният вицепремиер Бъчварова и мен. Тоест има пълния ангажимент на управлението на мнозинството, че това нещо ще се случи, има финансовите механизми да се случи. И хората го видяха.

Важното е да се започне отнякъде. А какво ще правите с неосигурените например? Дали тази система от доверие, която се опитвате да създадете, ще върне неосигурените?

Нека преди да стигнем до неосигурените, да кажем в какво се изразява всъщност различната философия. Обръщаме системата от действие или от заплащане за услуга за някакво действие към заплащане за резултат. Това е едно. И второ, поставяме отново ясни цели. Когато казах за реформата в спешната помощ, аз казах какъв ще бъде резултатът и той е ясно измерим спрямо стъпките, които можете вие да проследите дали се извършва. Това е управлението – казваш какво искаш, изискваш необходимото финансиране за него, необходимите стъпки за него, постигаш обществен консенсус и хората те контролират по ясните стъпки, които се задават.

Не ви ли е страх, че ще се провалите?

За себе си не. Мен ме е страх, че ако това управление се провали, следва тежко безвремие. Нека да кажа – когато имаме ограничен ресурс, трябва да си поставим ясна цел. Ако целта на системата на здравеопазването е ние да живеем по-дълго, децата да не умират, да продължаваме по-голяма част не в състояние на болест – това са обективни цели. Всяка една система трябва да ги постига. Нашата, въпреки продължаващото увеличаване в пъти на финансирането за последните 10 години, не постига тези цели. Тоест тя трябва да се промени. Значи, когато имаш ресурс, ти трябва да го насочиш там, където има нужда. И затова формираме преустойностяване на всяка една от групите заболявания, които съставляват над 90% от причините да умираме, децата ни да умират.

 Това е новина, както се казва – преустойностяване.

Правим базов пакет на касата, който е относително лишен от лимити, ясно устойностен, вътре е устойностен и лекарският труд. Защото разбирам, че времето ни е на приключване, искам да кажа и още нещо. Другото, което трябва да се промени, е начинът, по който се устойностява и се гледа на работата на лекарите. В момента ситуацията е такава, че лекарят получава заплащане за количество извършена работа. Знаете ли защо е така? Защото тази система беше управлявана повече от половин век и продължава да бъде управлявана от пролетарии. Пролетарият не може да стигне по-далеч от идеята за завод, в който изработваш определено количество гайки. И може да приложи това си виждане за света. Тук е и проблемът на гилдията, и вината, и падението на гилдията – че тя се пролетаризира, влезе в тези пролетарски обувки. Прие да бъде част от някакво ишлеме, ако можем да откраднем накрая. Болничното здравеопазване в момента до голяма степен е социалистическо предприятие, което някой работи на норма, плаща му се за норма, какъв е резултатът от тази норма няма никакво значение. Ако можем да гепим нещо като излизаме от фабриката – добре. Това трябва да се промени. И тук съсловието… Защото лекарите не са това, лекарите не са интелектуални пролетарии и не трябва да приемат да бъдат третирани като такива.

Пролетарии на интелектуалния труд, както казваше Остап Бендър. Вие там трябва да правите очевидно революция. Защото да преминаваш от пролетарско съзнание към…

Не е революция, а е въвеждане на начина и на механизма на устойностяване на труда на тази много, много трудна и тежка професия, както е в Европейския съюз.

Жестока задача. Само едно нещо да ви питам – утре имате ли среща в 10:30 с хора, болни от хепатит Б? В понеделник имам предвид. Защото са ви отпратили едно предизвикателство в „Ютюб“ хора, които твърдят, че заразените с хепатит Б в България са над 700 000 души и търсят от вас среща, за да изложат този проблем. И ви предизвикват в понеделник в 10:30 часа да се видите с тях. Видели ли сте това в интернет?

Наистина не съм видял. Но, ако има пациентска общност, която има своя проблем, разбира се, че ще се видя с тези хора. Знаете ли, всичко това, което правим, включително и разказа за спешната помощ, той не е насочен към лекарите, към системата на здравеопазването, което само нейната загадъчност е по-голяма от нейната мощ, а е насочен към това пациентът да получи смислени, добри и качествени условия. От това са добре и лекарите, и пациентите. Във вашето студио сме си го казвали – когато лекарите не са доволни и бягат, когато резултатът от лечението на пациентите е лош и те страдат, системата неминуемо трябва да се промени. Проблемът е, че има хора, заради които съществува тази система, ако те не са пациентите и лекарите, в мое лице те имат не противник, те имат враг. Езикът на омразата, а?

Да, винаги тогава се прибягва до него. Ето, вижте една секунда от призива на тези хора с хепатит да се видят с вас.

Уважаеми господин министър на здравеопазването, казвам се Христо Гешов и съм хроничен носител на вируса хепатит Б с усложнение цироза на черния дроб. Като представител на всички онези 800 000 души и от друга страна на всички онези, които все още не са запознати, че са носители на вируса, хвърлям ръкавицата към вас и ви предизвиквам на 12 януари в 10:30 часа да се срещнем в Министерството на здравеопазването. На тази среща ние ще ви запознаем с всички проблеми, които срещат хора като мен и ще ви предложим решение. Аз ще бъда там и ще ви очаквам да ме приемете като любезен домакин.

 Ето ви покана за среща в ефир. Само една дума кажете.

 Само да кажа, това не е предизвикателство, това е част от работата на администрацията на министерството и разбира се, че…

Ще приемете тези хора?

Не просто ще ги приема. Ще направим така, че да вървим към решение на проблема. Но, отново казвам, изолираният подход към когото и да било, е лош подход. Трябва да се създаде система, заради която да няма такива обръщения, които хората… Знаете ли, когато хората гледат на контакт с институциите като предизвикателство, това е кошмар, разбирате ли? Това е най-нормалното нещо.

Аз живея в този кошмар и го споделям заедно с вас, доктор Москов. Затова съм готова да спорим, да се караме и да говорим, само че не излизаме от кошмара.

Винаги съм на разположение.

Доктор Москов, министър на здравеопазването.