Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Още от деня“ на БНТ

“Още от деня“ започваме с Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството. Честита Нова година. Можем през целия януари да си честитим Новата година.

Започваме с темата, която засяга най-много български граждани – санирането на т. нар. соцпанелки. Доколкото аз разбрах, те са 80 000 на брой в цялата държава. Правилно ли казвам?

Така е, да. Над 1 милион жилища, а пък горе-долу над 80 000 блока.

Добре. Значи говорим за един процес, който започва тази година, може би казвате след месец или след два, който обаче ще продължи може би и през следващата и по-следващата, нали така? Вие с един милиард лева няма да успеете с един милиард лева да санирате всичките блокове.

О, със сигурност. Програмата ще трае много години напред. Но това, което започваме през тази и следващата година, е всъщност програмата, с която искаме да дадем по-силен тласък и старт. И аз виждам първия ефект от анонсирането на тази програма, е да започнем с най-тежките, най-сложните сгради – тези, които видяхме, понеже не за първи път имаме програма за саниране, за енергийна ефективност, видяхме, че по стандартния метод, по който само се съфинансира, трябва да има съучастие нормално на всички собственици на сгради, видяхме, че най-сложните сгради не се получават. Защото т. нар. соцпанелки, както Вие казахте, те имат по 5, 6, 10 входа, по 10 етажа – това е…

Много собственици.

Много собственици. Много е трудно да направят сдружение и да финансират цялостното ремонтиране на сградата.

Ами да вземат кредит. Тогава се изискваше кредит по старата система, нали така?

Не, старата система даваше 75% от парите безвъзмездно; останалите – вече собствен принос, разсрочено или, разбира се, който няма възможност – с кредитиране. Сега даваме шанс на най-големите панелни сгради, най-тежките, във всички населени места, да получат до сто процента финансиране. Като, разбира се, това е само за първите две години и то, пак казвам, само за големите – тези, които имат над 36 апартамента в цялата сграда, за да можем да подпомогнем процеса. Програмата ще продължи до 2020 година, защото ние и с европейско финансиране извън панелните сгради, следващата година ще продължим и с тухлените, и с по-малките. Не на сто процента, разбира се, финансиране, но отново ще покрием в пълен мащаб надявам се всички жилищни сгради на територията на страната.

Какво трябва да знаят хората от тези големи блокове, които вие ли ги избрахте или ги търсите по съответната карта на съответното населено място?

Вижте, ние направихме един анализ къде най-много. Логично при соцстроителството имаме в 28-те окръжни града, както се казва.

София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе.

Там са и 85% от тези панелни сгради.

И тези хора какво трябва да направят сега?

Това, което се изисква, е да се събере етажната собственост и да вземе решение първо за създаване на сдружение на етажната собственост – така, както е предвидено в закона. Това сдружение се регистрира в общината абсолютно безплатно. Като ние ще дадем включително и по образец как се взима това решение.

В общината, не в съда?

Първо в общината и след това в Агенцията по вписванията се вписва това сдружение на собствениците и се получава БУЛСТАТ. Това е стъпката, която трябва да бъде направена. И за да улесним, ние ще дадем и образците, които са необходими, с които да бъде направена тази регистрация. След което, ако сградата отговаря на изискванията – да е панелна, стоманобетонна, да е над 36 апартамента, се подава заявление отново по образец в общината, която след като разгледа тази сграда и тя принципно бъде одобрена, че е допустима, общината паралелно, разбира се, с този процес, всяка една община по местоживеене, по местонахождение на имота, ще проведе обществена поръчка да се избере първо одитор, енергийно обследване да се направи на сградата и много важно – конструктивно обследване. И тук използвам случая да кажа, че не само ще направим…

Тези изследвания колко време ще продължават?

Един месец максимум включва, за да се направи енергийно и конструктивно…

Само един месец?

Да. Ние вече имаме направени сгради, имаме опита. Много е важно да потвърдя, това, което казах – че ние ще дадем безплатно на всяка една сграда и технически паспорт – нещо, което е много важно, защото той ще покаже по принцип сградата дали е конструктивно устойчива, каква е нейната сеизмична устойчивост – една актуална тема след земетресенията, които преживяхме. И ще ни даде съответно и предписанието, енергийното обследване, какви са мерките, които трябва да бъдат внедрени в една сграда, тя да постигне минимален клас С енергийна ефективност. Което означава изолация; там, където е позволено и има наблизо газопровод, включително подмяна на системата и включване към газификация на сградата; или, ако предполага с облекчаване на режима, да кажем, със соларни панели на покрива; подмяна на дограма, покрив ремонтиране, подпокривни пространства по същия начин, общи части; там, където се налага – хоризонтални, вертикални…

И за всичко това се прави един бюджет, така ли? И се оценява.

Да, прави се оценка, прави се предписание, прави се бюджет и се проектира, след което вече се извършват строително-монтажните работи. Бързам да успокоя тези, които имат частично саниране, да кажем само изолация или само дограма, няма да трябва да ги премахват. Ще бъде направено обследване дали направената изолация отговаря на този енергиен клас. Ако трябва, тя ще бъде надградена. А, ако съответно тя отговаря, само ще бъде уеднаквен цветът, защото в крайна сметка ние целим и да променим и облика на тези сгради, защото сега санирането на парче знаете…

Добре, защо обаче ми се струва, че изключихте тези опасни асансьори на тези сгради от тяхната проверка?

Не сме ги изключили.

Те ще бъдат ли възстановявани, ремонтирани или по някакъв начин…

Вижте, държавата няма как да финансира всичко. Обаче държавата, ние сме казали – това е програма за енергийна ефективност. Така че това, което ние ще финансираме, е да направим енергийно ефективни асансьорите – вие знаете, когато не се ползва, да се гаси лампата. Самата му система да е енергийно ефективна. И все пак…

Няма ли да проверите, обаче, като правите проверка на всичките сгради поне те дали са безопасни? Защото нали знаете колко хора се изпотрепаха тук, преди Нова година?

Разбира се, но това е ангажимент на собствениците на апартаментите в тази сграда. Държавата плаща санирането, така че собствениците на сгради трябва да направят необходимото, спазвайки вече наредбите да направят проверка на своите асансьори и те да бъдат ремонтирани. Няма как държавата и асансьорите да ремонтира.

Добре. И целият този процес, за да приключим, за да му сложим точка – ще минаваме през съответната община…

Да.

…които ще правят обществени поръчки, ще пращат работници там, ще контролират как всичко се извършва?

Точно така.

А собствениците ще пеят и ще танцуват? Така ли?

Е, трябва да осигуряваме достъп. Надяваме се да направят съпътстващите необходими дейности като да си видят (не се разбира)…

И да контролира от време на време какво се случва.

Разбира се.

Добре. Сега пред Вас има една карта. На мен ми се вижда, че това е пътна карта или се лъжа?

За пътища отговарям, пътна карта нося.

Пътна карта. Какво означава тази карта? Разчетете и за мен и за зрителите. Сега една камера ще я покаже внимателно.

Това е за да покажем и нагледно какво планираме през тази година да завършим, да започнем и къде се намиране. Със зелено, това което виждаме, да подчертая, са вече готовите участъци, които направихме. Това е първият участък на магистрала „Струма“, магистрала „Тракия“, Кърджали Подкова, подхода и обхода на Враца са готовите за момента участъци. Това, което тази година ще завършим изцяло като магистрали, ще завършим всичко в оранжево на картата, са много пътни отсечки, които…

Оранжево, то се вижда малко жълто, ама да кажем, че е жълто.

Нека да кажем, че е жълто. Това е Дупница - Благоевград, магистрала „Струма“ ще бъде завършена през октомври тази година.

Дупница - Благоевград.

Сандански…

Тя тази е много важна магистрала.

Изключително важна. Октомври месец се надяваме тази отсечка да бъде изцяло завършена и пусната, от Дупница до Благоевград. Както участъкът от Сандански до Петрич. Така че тук имаме двата участъка от тази магистрала напълно завършени и започване на строителството на два участъка, които са началото и края на Кресненското дефиле. Търгът вече е обявен, така че търсим изпълнител и се надявам, че до лятото ще изберем и изпълнител.

Там каква схема остава? Правим тунели или виадукти?

За това казвам началото и края преди, началото и края на дефилето. А пак до началото на ноември тази година правим екологична оценка, сеизмична оценка…

И тогава решаваме.

…и технически експерт и между осем варианта да изберем най-правилното трасе. Дали да са шест тунела или не. В края на тази година и 2016 ще търсим изпълнител. Това което правим е цялостно завършване на магистрала „Марица“ – също един много тежък и натоварен участък. С отбивни от магистрала „Тракия“ при Чирпан до границата със Свиленград - изцяло завършена през август месец тази година.

Даже почти цяло лято ще могат хората да карат по нея.

Не, август месец. Да, почти цяло лято. Първият участък ще е малко по-рано, но втория, всъщност от Чирпан до Димитровград, участъкът ще е готов през август месец. Това, което планираме да завършим… Така че с това ние всъщност имаме готови 130 км магистрали 2015 година, пуснати в експлоатация. Паралелно с това имаме и над 300 км пътища, първокласни, които ще завършим. Това е Гоце Делчев-Разлог , Юндола-Разлог пътят ще е изцяло завършен. Асеновград- Чепеларе ще е изцяло завършен. Искърското дефиле ще бъде изцяло завършено, както и проходът при Върбица. Върбица-Шумен-Силистра…

И за всичко това има пари достатъчно осигурени?

За всичко това имаме осигурено финансиране. Друго, много важно бих искала да кажа, това е стартирането на АМ „Хемус“, също много важен ангажимент. Участъкът от Ябланица до Плевен-Ловеч, може да се види разклонът, започна, обявихме търга, избираме в момента изпълнител. Лятото ще започнем строителството на този участък. Паралелно с това ще довършим участъка тук при Шумен-Белокопитово, за да направим още 8 км и големият пътен възел на разклона Русе-София, за да няма тази тапа там, която се получава, особено в летния сезон. Така че имаме много сериозна инвестиционна програма за довършване на първокласни пътища, второкласни, третокласни и магистрали. Паралелно с това и малките пътища няма да…

Добре, за да завършим с това, аз мисля, че на хората им стана ясно какво ще направите. Кажете обаче за плана „Юнкер“, за който ние кандидатстваме с тези отсечки София-Калотина, магисрала…

По плана „Юнкер“ кандидатстваме за всички отсечки, които виждате в червено, те са ни най-важните.

Кажете обаче какви са ни шансовете да вземем тези пари, защото аз доколкото разбрах там проектите са малко, по-скоро бизнес, насочени към икономика, създаване на работни места, поне целта е такава на ЕК? Ще успеем ли ние с тези проекти да спечелим тези пари, които искаме?

Ние сме длъжни, защото се дава възможност в рамките на плана „Юнкер“ да се кандидатства и с пътна инфраструктура. Затова сме предложили най-важните направления, за които търсим финансиране - София-Калотина, София-Видин, Търново-Русе, довършването на „Хемус“ и Варна-Бургас. Дали ще имаме тази възможност, нашата цел е поетапното въвеждане на ТОЛ-системата, заплащането с GPS базирана ТОЛ-система за изграждането на магистрални…

Кога?

2015 г. ще правим със съдействието на Световна банка, надявам се, в момента водим преговори да подпишем това допълнително споразумение, да направим бизнес моделът как да въведем ТОЛ-система, така че ТИР-овете да плащат на изминато разстояние, много по-висока такса и по-справедливо.

А колите? Винетките остават…

Не. Преходът е от винетки към ТОЛ-такси, като идеята е ТИР-овете да плащат повече, защото пътуват повече, за изминато разстояние.

Минаваме на сръбската система и на хърватската система?

Точно така. Като идеята е 2016 г. да търсим инвеститор да внедрим системата. От 2017 г., въвеждайки системата, тя ще ни даде възможност да генерираме много по-голям приход от тези винетки и така ще можем да изграждаме и тези пътища на принципа на бизнес проекти. Един инвеститор да инвестира, ние да плащаме.

Последен въпрос. ВиК-тата, изключително важен въпрос, даже за София, даже за големите градове?

Стартираме реформата. Тя включва три компонента. Окрупняване на дружествата, за да подобрим услугата и по-добро качество на водата. Строим нови язовири за питейна вода – единият в района на Смолян-Рудозем, защото 40 хиляди души имат нужда от тази вода, вторият в района на Панагюрище, Луда Яна, третият ремонта на язовир „Студена“. 130 милиона инвестиция за язовири за питейна вода, защото грехота е, все още имаме над 19 области, имаме 165 села в 21-ви век с режим на водата. Целта ни е да подобрим водоснабдяването и питейните нужди.

Коя година ще спрем да губим толкова много вода в национален план? Българската вода отива в канала. Преди малко си говорихме, колко процента, на някои места 80%. 80% от това, което тече от чешмата отива в канала директно без да бъде ползвано? Това е катастрофално положението.

80%, примерно в област Добрич имаме 80% загуби на вода. Точно така, за съжаление да. Инвестициите са огромни. Над 11 милиарда де факто са необходими, ако искаме да изградим водопровод, канализация, добра питейна вода. Поетапно започваме процеса. Той ще трае минимум 10-15 години, но той трябва да започне.

Да сме живи и здрави, госпожо Павлова. Благодаря за това интервю.