Министърът на правосъдието пред в. „Преса“

На първото си заседание за 2015 г. миналата седмица Висшият съдебен съвет (ВСС) поиска да спрете медийните спекулации за предсрочно прекратяване на мандата му. Можете ли да гарантирате това, министър Иванов?

Аз не мога да спра спекулации, особено такива, които отделни членове на ВСС сами създават и постоянно претакат. Наистина, на въпросното заседание централна тема бе публикация, без източници и автор, според която имало план за прекратяване мандата на ВСС. Изобщо, във ВСС целият разговор за реформата като че ли бе сведен до това как да се гарантира, че членовете на съвета ще запазят местата си. Според мен не това е начинът съветът да убеди обществото, че е полезен. Важният въпрос е как да се гарантира, че повече няма да изпадаме в ситуации като тези, в които години наред съветът си затваря очите за пробойните в сигурността на системите за случайно разпределение или просто не забелязва хаоса в управлението на най-важния съд в страната. Лично аз достатъчно пъти се обявих против разгонването на ВСС със закон. Но професионалните съсловия и парламентът, които са излъчили свои представители в съвета, могат да им търсят отговорност. И точно от тази гледна точка важният въпрос за ВСС е как да произведе сигурност в начина, по който упражнява правомощията си, а не как да осигури кариерен комфорт за отделните си членове.

Разсеяха ли се вашите съмнения за предрешеност на предстоящия избор за председател на ВКС?

Аз лично съм удовлетворен, че дискусията на заседанието засегна не само моето изказване, но и провокиралите ме изказвания на членове на ВСС, които иначе съветът очевидно нямаше намерение да обсъди. И мисля, че в края на разговора стана ясно, че трябва да бъдем много внимателни със сигналите, които излъчваме. Защото, който и да стане председател на ВКС, трябва да започне мандата си с кредит на доверие и при пълна яснота, че е избран заради качествата и визията си, а не заради предварителни кулоарни договорки и борби за надмощие.

Разделянето на ВСС на две колегии ли е разковничето на успеха?

Подразделянето на ВСС на две колегии е само елемент от предлаганата от нас цялостна програма за преструктуриране на управлението на съдебната система, която включва и промяна в статуса на председателите, засилване на участието на редовите магистрати във взимането на решения и – съответно – увеличаване на тяхната отговорност за състоянието на системата. Наред с това има сериозни мерки по отношение кадровия подбор, превенцията на корупцията, въвеждане на програмно бюджетиране, единен цикъл на планиране и отчитане, позволяващ обществен контрол и реална отговорност на различните нива и много други. В този смисъл реформата е цялостен пакет от мерки за въвеждане на така нужното по-добро управление в съдебната власт.

Това ли показа и явяването на съдиите от СГС пред ВСС?

Тяхната позиция бе прекрасна илюстрация на проблема с лошото управление и липсата на контрол. СГС е един от най-важните съдилища в страната, през него минават спорове за едни най-сериозните бизнес интереси, както и наказателните дела за престъпленията на властта. И, съдейки по изнесените от съдиите подробности, тъкмо този съд от години е управляван много зле. Проблем, който те поставиха отново и отново, беше лошата им комуникация с ръководството на съда. Генералното решение на този проблем минава през повишаване на ролята на самите съдийски колективи в избирането на председателите на съдилищата. Друг въпрос, който беше поставен както от съдиите, така и от адвокатите, които се явиха пред съвета - защо досега ВСС не е установил проблемите, след толкова скандали и проверки? Как се допусна в най-важния съд с години да се трупа лавина от лошо управление? Част от системният отговор на тези въпроси е подразделянето на ВСС на две, което означава изчистване на профила на съответните му колегии и повишаване на тяхната отчетност пред излъчилите ги съсловия. Тук, разбира се, трябва да се подчертае и че Стратегията по никой начин не започва на чисто, а само надгражда сериозните постижения както на мои предшественици, така и от страна на този ВСС, който в няколко области прави много важни усилия, като например пристъпи към преструктуриране на излишни звена, работи по регулиране на натовареността, правят се първи стъпки към въвеждането на някакъв вид програмно бюджетиране и др.

Все пак ВСС изслуша проблемите на съдиите, нещо, на което предишният ВСС изобщо не обърна внимание.

Да, но нужно ли беше седем европейски посланика да призоват за това изслушване, за да се случи то?! Усещането, че без намеса отвън съдиите щяха да продължават да бъдат игнорирани и дори подлагани на натиск от критикуваното от тях ръководство е много неприятно.

А ще подпомогнете ли и прокурорите, които по правило са доста по-мълчаливи от съдиите, когато имат проблеми?

По време на едва скорошна дискусия, бивш конституционен съдия каза: за каква прокурорска колегия говорим, като прокуратурата е централизирана и в нея става каквото каже Главният? Ако се отворят, обаче, протоколите на ВСС през годините, ще видим колко малко съветът се е занимавал с вътрешните проблеми на прокуратурата. Исторически, практиката показва, че и при сегашния модел често става това, което каже Главният. Допълнителен проблем е, че се случва този ефект да се разпростира и за решенията на Съвета относно съда. Така че целта на подразделянето е първо да изключи подобен сценарий по отношение на съда. Освен това обособяването на прокурорска колегия реално ще наложи да се прилага принципа на публично колегиално вземане на решения: като се съберат на заседания все ще трябва да говорят за нещо и то ще трябва да се отнася до прокуратурата.

Но все пак фигурата на обвинител № 1 има голяма тежест и този факт не изглежда лесен за преодоляване от подчинени прокурори.

Предвиждаме в прокурорско-следователската колегия да има мнозинство на представителите на парламента: в нея ще има четирима члена избрани от прокурорите, един следовател и шест парламентарни представители, което би трябвало да дава някакъв баланс на тежестта на главния прокурор, независимо от конкретната личност на този пост. Искам да обърна внимание на решение №8 от 2005 г. на Конституциония съд, което подчертава, че в осъществяването на единната наказателна политика на държавата се включват и прокуратурата и следствието и това става под наблюдението на Народното събрание.

Без да е нужно обвинението да излиза от съдебната власт?

Абсолютно. През предложенията на главния прокурор за ограничаване на единоначалието в прокуратурата ние за първи път започваме реален разговор за отговорността и ефективността на отделните звена в нея и нуждата от тяхната реорганизация в рамките на съдебната власт. Досега имаме един често митологизиран главен прокурор и всички останали скрити зад него. Това лесно се превръща във форма на комфортна безотговорност за по-долните нива.

Всичко това, което споделяте, разбира ли се от политическите сили в парламента?

Мисля, че вече всички осъзнават, че някакви сериозни реформи са политически неизбежни. Въпросът е в какво конкретно ще се въплъти това осъзнаване. Надявам се, че когато стратегията мине през парламента, дебатът ще доведе до споделен и с опозицията конкретен консенсус за реформи.

Постижимо ли е конституционно мнозинство за важните промени?

Ако съдебната реформа наистина е национален приоритет, както заявяват практически всички парламентарни сили, защо да не е постижимо!? Аз наистина виждам висока степен на разбиране, че нещо сериозно трябва да се направи. Подозирам, че дори фрагментаризацията на парламента ще се окаже позитивен фактор: на политическите сили им се налага да си говорят много повече. Ето защо, аз съм умерен оптимист, че с колегите в парламента – както от мнозинството, така и от опозицията – ще достигнем до един сериозен план за реформи и ще го приложим, включително и с необходимите поправки в конституцията, без залитания в това отношение.

Миналогодишният доклад на Брюксел препоръчваше у на с да се създаде специален орган за борба с корупцията по високите етажи на властта. Какво ще чуем тази година?

Докладът на Европейската комисия ще повтори, че България няма ефективна политика по борба с корупцията и силен антикорупционен орган. През годините ние създадохме множество институции с антикорупционни правомощия, но никоя от тях не се оказа камъчето, което да „обърне колата” на корупцията. Някои от тях изобщо не заработиха, други дори бяха използвани за злоупотреба с власт. В това отношение трябва да направим две неща: да укрепим съществуващите инструменти и най-сетне да създадем звено, реално фокусирано върху преследването на корупцията по високите етажи на властта. Например, трябва ни сериозно преработване на имуществените декларации и тези за конфликт на интереси както и въвеждане на много сериозни периодични анти-корупционни проверки. В момента декларациите имат твърде много празнини и всъщност никой не анализира информацията в тях, за да засече наличието на индикации за нещо нередно. Всеки в публичната администрация трябва да знае, че подлежи на изключително сериозно периодично анти-корупционно филтриране и единственият начин да си го спести е да напусне сам.

На какви критерии трябва да отговаря звеното за преследване на корупцията?

Дебатът по отношение на него предстои, но според мен то трябва да отговаря на четири критерия: Да обединява под едно силно лидерство прокурорски и разследващи функции, така че действията му да са координирани, дългосрочни и гарантирани срещу изтичане на информация и „смяна на вятъра”; Персоналът му да подлежи на специален подбор и кариерно развитие, който да гарантира висока мотивация и капацитет, както и липса на обвързаности; Компетентността му да е формулирана така, че да може да фокусира работата си по системните проблеми, а не да затъне в множество дребни казуси; Да има необходимата степен на независимост, която да гарантира имунитет от политически влияния и злоупотреба с правомощия.

Има ли аналог в Европа на подобен орган?

В Румъния подобна структура вече е създадена и показа много убедителни резултати в борбата с корупцията. Ние трябва да си направим политическите изводи от това, защото Комисията сравнява постиженията на България и Румъния.