Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Денят с Георги Любенов“, БНТ

Вицепремиер по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев. Господин вицепремиер, здравейте. Обявихме, г-н Дончев Вашето участие като „София – столица на световната политика“. Това, разбира се, не е ирония или полуирония, а може и да е полуистина. Защо стана така? Как приемате това, че наистина София стана едва ли не средище на световната политика? Другата седмица, само да кажа, че Йенс Столтенберг, шефът на НАТО, също ще дойде в София.

Аз мога да продължа. Само след три или четири седмици в София ще се проведе среша на високо равнище на всички енергийни министри от държавите-членки, поне с един или двама комисари, където ще се обсъжда и енергийния съюз и бъдещето на големите енергийни проекти в Европа и едното е свързано с другото. В тази критична ситуация и рисковете за България, имам предвид геополитическите, и значението ѝ нараства много. Това обяснява цялата тази серия с визити.

Допускате ли, че София може да бъде нещо, както ние казваме, като пощенска кутия между Запада и Русия, т.е. чрез София да си говорят Русия и Западът?

Това, което не искаме да бъде София и цяла България, е разменна монета. Дали би могла да бъде пощенска кутия – по скоро не. Пощенската кутия предполага едно пасивно участие в процеса. А аз претендирам, е ние сме активен участник във всичко, което се случва. Не позволяваме просто нещо да ни се случва. Опитваме се да имаме активна позиция.

Да. Добре де, Джон Кери си отиде. Проблемите обаче останаха. Идва ли краят на нашата зависимост от руски енергийни ресурси?

В краткосрочен план, примерно година-две или три напред, поради специфики на инфраструктурата, особено когато говорим за газа, подобно нещо няма да се случи. Ние никога не сме говорили България никога да не ползва и изобщо да не купува руски газ. Въпросът е България да има избор, да може да купува и руски и друг газ. Това се казва диверсификация, това се казва енергийна независимост. Именно за това като един от приоритетите без това да означава алтернатива на всички останали е изграждането на интерконектори със съседните държави, като най-приоритетен, това е обсъждано много пъти през последния месец, е интерконекторът с Гърция.

Да. На каква фаза е той – напредва?

Напредва. Тук имаме няколко хубави новини. След поредица от срещи още декември месец с вицепрезидента Шефчович, с много разговори с гръцката страна нещата са ускорени, нещо повече – България още тази пролет ще кандидатства за пълно финансиране на проекта на стойност около 250 млн. евро. И аз разчитам той да бъде факт колкото е възможно по-скоро.

Вчера г-жа Кунева, другият вицепремиер, говори пък за северните интерконекторни връзки, за тези с Румъния. Добре. Какво ще прави американския енергиен експерт, който ще ни изпратят, Джон Кери ще ни изпрати?

България има много какво да направи в енергетиката и енергийната независимост не е единствената ни задача. Освен енергийната независимост, която се предполага да бъде една от сферите, където бихме ползвали външна помощ, нека да напомня, че и в програмата на това правителство ние имаме либерализация на енергийния пазар, без това да има пряка връзка с предстоящата работа на американския енергиен експерт.

Да. Понеже присъствахте, г-н Дончев, на срещите през седмицата, като че ли се оформя някаква коалиция за шистовия газ, т.е да се либерализира, да отпадне мораториума или това е само в интерпретациите и нашите представи? Допускате ли да започне все пак някакъв вид проучване за шистов газ в България?

Като пряк участник във всички срещи искам да кажа, че подобна тема по време на срещите не е дискутирана, не е повдигана от другата страна, нито е била част от разговорите. А и позицията и на премиера, и на правителството е ясна – ние имаме действащ мораториум. Той към момента няма основание да бъде преразглеждан. Съвсем друг е въпросът, че ако след години има нова, доказано безопасна технология, ние не може да сме догматици. Тогава нещата могат да бъдат преразгледани. Но на настоящото ниво на технологично развитие, предвид рисковете, които голяма част от населението счита, че има, мораториумът трябва да остане.

Да и с оглед също и на цената чисто икономически. Сега заради падащия петрол се говори, че пък е съвсем неизгодно да се влагат пари в търсенето на шистов газ.

Да, не забравяме, че добивът на шистов газ, между другото има и технология за шистов нефт, е атрактивна само при много по-висока цена на петрола.

Да. Питам Ви, защото като че ли г-н Добрев, като че ли Вашите партньори в управлението – патриотите и специално НФСБ (Национален фронт за спасение на България), и специално Валери Симеонов, пък и някои от реформаторите като че ли вече са склонни да говорят за вадене на шистов газ.

Пак казвам, ние не трябва да сме догматици. Трябва да следим какво се случва в другите държави, какво успяват да направят, какви добри неща успяват да направят и какви грешки допускат. Като целта е, когато някой е намерил добър модел, ние да го следваме и да избягваме грешките, които някой друг е допуснал. А говорейки за шистовия газ, той направи до голяма степен революция в САЩ и гарантира огромен собствен добив, много по-ниски цени. Факт е, коментирахме го, че рисковете, които населението счита, че има, остават. За това именно в България, бих казал с обществена подкрепа, беше въведен този мораториум. Но технологиите не стоят на едно място. Надявам се, може би след година, две, три, пет или десет да има различна технология от хридрофракинга.

Докато още сме на темата за партньорство със Съединените щати, кажете за това прочуто трансатлантическо споразумение. Има ли поне, така и така ще бъде сключено независимо какъв дебат ще се води в България, независимо, че той е много политически ярко оцветен, има много хора, които са против него, знаете, и които го защитават, ще ни принудят ли да произвеждаме и да продаваме ГМО храни?

Трансатлантическо споразумение би могло да витализира европейската икономика и би могло да донесе взаимни ползи и за САЩ и за Европа. Въпросът е на първо място, когато се предвижда споразумението, да няма бели петна, които са непонятни, неизвестни на широката публика от една страна и от друга страна въпросът е да има гаранции, че част от рисковете, които се коментират, според мен става дума по-скоро за коментари, свързани с качеството на храните, свързани с ГМО(Генно модифицирани организми), да не бъдат част от това споразумение.

Какви дебати прогнозирате по този въпрос, мислите ли, че ще бъде трудно?

Томислав Дончев: Дебати е хубаво да ма всякакви, включително всеки, който има позиция, всеки, който има мнение, всеки, който има опасения да ги изкаже, а отговорните институции – като тук е редно да кажем, че отговорните институции не са само институциите в България, тук преди отговорности имат и европейските институции – са длъжни да дават колкото може повече информация. Между впрочем колкото повече ясна и адекватна информация, толкова има по-малко място за съмнения.

Г-н Дончев, като човек с философско образование, как Ви се струва тази философия, в която живеем, че ние живеем от европейските помощи, чакаме, постоянно говорим за спрени програми, постоянно чакаме Европа да ни даде пари, постоянно говорим колко много ще усвоим и колко пари няма да загубим, обаче опозицията казва – не е вярно, ще ги загубим? Как Ви се струва това, че ние живеем с еврофондове? Що за държава е това, която живее на помощи от Брюксел?

Почвайки от негативния ракурс в разговора, той по-скоро се дължи на стари травми. Да си припомним, че България имаше изключително тежък, буквално травматичен опит от 2009г., когато се опозори в цяла Европа – случаите САПАРД отпреди това, спрените пари в Пътния фонд, всички афери. България имаше проблеми и миналата година. Тогава напомнихме леко този травматичен ракурс на разговора. Това обяснява частичното политическо истеризиране на темата. Но фактът, че само през последния месец ние имаме изключително много добри новини и от блокираното финансиране по „Околна среда“, и напредналата процедура с регионално развитие, където също очакваме възстановяване на средствата и одобрените оперативни програми, и „Човешки ресурси“, и „Транспорт“. Съвсем скоро очакваме да бъде одобрена и „Конкурентноспособност“ на база последните ми разговори с комисията. Но въпросът Ви беше друг. Тук има едно заблуждение. Ние разсъждаваме за европейските пари като за вид благотворителност, понеже България е бедна или поне сравнено с другите европейски държави не е толкова богата и те ѝ помагат, те помагат на хората, за да не умрат от глад или да си купят това, което нямат, което е грешка. Европейските пари нямат абсолютно нищо общо с благотворителността. Те не са хуманитарна помощ. България има право на тези пари. Те са част от споразуменията, договореностите ѝ като държава-членка. А и нека да напомня, че всяка нова по-бедна, сравнена с останалите държава-членка, има право на тези пари и тези пари не се дават в подкрепа на бюджета, за да има повече пари за разпределяне. Тези пари се дават, за да може базисната инфраструктура, администрациите да се променят, да станат по-добро, за да може България след 10 години да бъде много по-близо до най-старите, до развитите държави-членки. Парите не се дават, за да се изхарчат за година или две, а за да променим пътищата, железниците, за да променим администрациите, за да променим социалната система.

Какво ще стане обаче, ако европарите, които ни се отпускат, са под условие за реформи, знаете. Ще има пари в здравеопазването, ако обаче съкратите болници, ще има пари за висшето образование, ако обаче намалите броя на университетите. Не може всеки град да има университет и да бълва висшисти. Какво ще стане тогава, как мислите? Ще има при за екология, ако обаче си направите реформа на водния сектор. Ето, г-жа Павлова беше при нас в студиото, каза – почваме да строим язовири, нямат хората вода, откъде да пият.

Точно така, промяната в европейското финансиране за периода 2014 – 2020г. е пряко обвързано с реформи. Това са т.нар. „предварителни условия“. Ако държавата не провежда реформите, които тя е поела ангажимент със самото споразумение за партньорство с Европейската комисия (ЕК) в съответната сфера, само след година и половина съществува пряка опасност парите да бъдат спрени в съответния сектор. Но ние имаме система, имаме механизъм, където буквално на ежемесечна база се прави преглед всяко министерство, всяко ведомство как напредва, с това, което трябва да прави…

Аз само съжалявам, дано да не Ви е много обидно това, което се глася да кажа, ама ако правите реформа с крачка напред – две назад, това истински реформи ли са?

Имате предвид това, което се случи в БДЖ?

Точно това имам предвид.

Там процесът не е приключил, а и всичко, което се случва е едно доказателство, че реформа освен така, да звучи хубаво, понякога е нещо доста трудно. Аз не считам, че специално по отношение на БДЖ разговорът е приключил. Да, не може в населени места, малки, особено които нямат алтернативен пътен достъп, да нямат достъп с влак от една страна. Това не можем, не е допустимо, никога не бива да забравяме, че железницата е и екологичен и би следвало да бъде разсъждавана като социален транспорт. Но в същото време редно ли е да пътуват пътници във влакови композиции, които не са съвсем сигурни? Безспорно е нередно. Редно ли е да кажем да имаме железопътна линия, която има икономическа ефективност 2 или 3%? Самият Вие сте виждали понякога влак с четири или с пет вагона, в които пътуват шест човека. Това също е недопустимо и това не се случва в никоя от развитите държави-членки, към които се стремим.

Тоест какво – много е деликатно, нито напред, нито назад? Сега ще се върнат някакви линии от спрените влакове…

Аз считам, че една от грешките беше, че решението, което беше взето, беше взето бързо и нямаше достатъчно време за предварителни консултации. Според мен голяма част от проблема е не толкова в броя влакове, по-специално във възможността да ползваш влак точно във времето, когато трябва – когато отиваш и когато се връщаш от работа. Считам, че проблемът е по-скоро свързан с разписанието и нуждата от транспорт точно в определен час и не бива да се случва, както Вие казахте, една крачка напред и две назад. Съзнавам, че няма как която и да е от реформите да бъде приета с ръкопляскане. Самият алгоритъм на случване на реформата предполага доза недоволство в началото, но всичко се прави, за да може след половин или след една година нещата да станат много по-добри. Същото е в здравеопазването, между впрочем абсолютно същото е и в образованието.

И сигурно същото е и в пенсионната реформа, която по същия начин сега Вашият колега, г-н Калвин, вицепремиерът, казва: както гледам ни до март, ни след март няма да стане тази пенсионна реформа.

В крайна сметка три месеца или два месеца и половина, до март месец е достатъчно или предостатъчно време да бъдат завършени всички разговори. Като аз се надявам освен политиците в тези разговори да се изкажат и експертите и най-вече това, което е недостатък в случая, за пенсионната реформа се интересува населението, което е в предпенсионна възраст. А когато говорим за една пенсионна реформа, тя трябва да бъде направена за 20 или за 30 години напред, т.е. тя в много по-голяма степен ще засяга хора на моята и на Вашата възраст.

Да.

В този смисъл и Вие и всички останали трябва да се интересувате повече, да четете и да изказвате позиции за пенсионната реформа, а не само хората, които са в предпенсионна възраст. Защото аз се надявам да бъде намерен модел, който няма да бъде променен след една или след две години.

Само в скоби да кажа – много остри антиамерикански настроения във нашата Фейсбук страница. Не знам каква част от обществото изразява официално мнение. Георги Янчев: Европа нищо не ни помага, само ни използва. Никакъв шистов газ няма тук, да си ходят американците от България, както и всички, ,които има помагат.

Аз мисля, че затворихме темата за шистовия газ.

Да, реплика е сигурно по темата.

Доколкото никога, да повторя или да потретя, това не е било част от разговорите. Иначе дали Европа ни помага или ни пречи е много дълъг разговор, макар че не заради портфейла си, не заради експертизата си, Европа осигурява много възможности за България и много пари.

Разбира се, че е така. А помните ли обаче как вицепрезидентът г-жа Попова преди няколко месеца какво каза по адрес на ЕС – не може каквото кажат от Европа и България веднага да казва – да, съгласни сме. Помните ли как реагира остро тя срещу Европа? Мнозина приеха коментарите ѝ като антиевропейско говорене.

Не, една държава-членка, която няма комплекси, която се е научила да ползва механизмите на членството си, има право и да бъде несъгласна. Вие защо мислите, че аз, общувайки и с експерти на Европейската комисия, включително и с комисарите, винаги съм съгласен?

Да, винаги казвате „да“.

Често се случва да спорим. В момента примерно по две от новите оперативни програми – „Райони в растеж“ и „Околна среда“ ние имаме спор в последния месец и половина, който не е приключил. И аз не мисля да се съгласяваме с тезата на експертите от Европейската комисия, защото тя не е полезна за България.

Г-н Дончев, като икономически вицепремиер има ли още за приватизиране в България? Готви ли се приватизация на предприятия от военно-промишления сектор например, когато сме на военна тема и американските посещения у нас?

Не, колкото до военно-промишления комплекс подобна тема не е дискутирана.

Няма нужда от приватизация на никакви военно-промишлени обекти в България?

Подобна тема не коментирана, но според мен възможности за приватизация не са съвсем приключили. Тук не говорим толкова за приходи във бюджета, колкото някои сфери, някои ключови институции, които биха могли да носят повече възможности. Но ще спра дотук, защото темата е сериозна, а трябва да приключат всички технически разговори и анализи и тогава мога да оповестя какво се има предвид.

Да, не само приходи, може би и сигурност в тази тема. Мнозина казват, за да няма инциденти тип „Миджур“, по-добре е да бъдат абсолютно в други ръце военно-промишления и утилизационен …

Не, аз имах нещо съвсем друго предвид и то не бива да бъде разсъждавано толкова като приватизация, колкото като възможност за привличане на интереса на големи инвеститори. Но както казах, не обичам нещо, което не е довършено докрай, дори и като технически разговори, да бъде оповестявано в аванс.

И пак на икономическа тема – на фона на трусовете в еврозоната защо ние да ходим в еврозоната, г-н Дончев?

Членството на България в еврозоната е част от ангажиментите ѝ като държава-членка.

Тоест рано или късно ще стане.

Това рано или късно трябва да се случи. И въпреки всички предразсъдъци, които има към еврозоната, колко икономически, колко емоционални…

Да, как Гърция ще излезе, а пък ние ще влезем.

Приемаме, че са повече емоционални. Това е част от бъдещето на България. Нека да напомня, че въпреки всички трусове както казахте в еврозоната, Европа и специално еврозоната успя да преодолее една от най-страшните кризи и да излезе от нея. Нека да напомня, че членство в еврозоната означава сигурност, означава спокойствие по отношение на инвеститорите. Така че това е определено бъдещето на България. Колко близко или колко средносрочно бъдеше, това е съвсем друг въпрос.

Да. Времевите срокове са ясни - 2019г. чак ще пазаруваме с евро в България най-рано.

Нека да си дадем сметка, че членството в еврозоната и приемането на еврото освен в съответствие с технически критерии, с което считам, че в средносрочен план това не би следвало да е предизвикателство…

Допускаме, че ще ги изпълним.

Това е и политическо решение. За да се отвори темата не европейско ниво, България трябва да е държава, която не сервира непрекъснато неприятни изненади. Трябва да е сигурна, спокойна държава.

Гледа ли ГЕРБ вече към президентските избори 2016г., догодина? Гледате ли натам?

Моят фокус на усилията в момента е да може да се свърши колкото може повече добра работа в този наистина предизвикателен политически формат, в който участвам. Президентските избори са далеч. Преди тях има…

Далеч, никакви конфигурации, защото Красимир Велчев, човек от партията, от парламента по-скоро, от парламентарната група, допуска все пак г-н Борисов да бъде кандидатът. Той пък казва друго. Въобще пълно объркване и за това хората питат прогнози, гледачки и врачки ще станели Бойко Борисов президент или няма да стане.

Президентските избори са с доста време, преди тях има местни избори. Ако някой разсъждава на ниво политическа партия за изборите, това в момента са местните избори. А и те са доста важни. Нека не забравяме, че местната власт доставя две трети от услугите на гражданите. Всичко, което виждате, колко е почистена улицата, дали е прибран боклукът, как изглежда градът, детски градини и т.н. , това е отговорност на местната власт. Така че това е приоритет, това фокусът към момента.

Да, гледайте си, това е Вашият апел, политически – гледайте си местните избори. То малко сложно става, г-н Дончев. Вие сте много голяма коалиция. Там има и патриоти, там има и много леви хора – хората на Първанов, там има и реформатори,, които и те не знаят какво точно искат. И какво става накрая – всеки ще се бори на местните избори за себе си.

Нищо чак толкова ненормално няма. Разбира се имаме няколко прецеденти в политическия живот. Една политическа сила участва в правителството, в същото време ще участва самостоятелно на местните избори. Но това са нови политически формати, би трябвало да свикваме с тях, а и в крайна сметка няма догми в политиката.

Твърдо говорите само за местни избори, нали, това да е ясно, 2015г. или не?

Няма основание за предсрочни парламентарни избори. Да, темата по причина всичко, случило се последната година – година и половина, може би е интересно, но няма каквито и да е било структурни предпоставки за нещо подобно.

Да, да не гледаме чак толкова, казвате, напред - 2016г. Борисов президент, Вие пък да седнете на неговото място като премиер. Много е рано за такива неща.

Не, това са закачки.

Закачки, нищо специално. Добре. Последен въпрос, ако искате. Идеологически проблеми дали имате с подкрепата на ДПС или не?

Аз няколко пъти съм коментирал, че в този политически формат, който имаме в парламента, е напълно възможно някои предложения да получават подкрепата и на политически сили, които са и извън формата на коалицията, и извън формата на политическите партии, които подкрепят правителството.

Да, не е част от пиенето на кафета и от всякакви други закачки.

Аз бих бил горд, ако някое добро предложение срещне подкрепата на всички или на почти всички партии в парламента. Това означава, че сме много близо до консенсуса, който търсим.

Благодаря Ви. Остават, разбира се, и още не зададени въпроси тук от нашата Фейсбук страница. Вицепремиерът Томислав Дончев ни беше на гости в изминалите минути.