Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в интервю за предаването „Събуди се“, Нова телевизия

Когато влаковете спряха и хора тръгнаха по релсите, властта разбра, че е сгрешила. В желязната хватка на протеста дори железният пазител на хазната се огъна. Горанов подочу, че без локомотив управлението няма да намери следващата гара и върна отнетата торба с 40 милиона в портфейла на транспортния министър. Но машинистите – и те, като Москва – не вярват на сълзи и пожелаха само Московски да им обещае, че локомотивите отново тръгват, а железницата оцелява. От София към Карлово караме направо, където десетки граждани и жепейци си искат влаковете. Министърът на транспорта - Ивайло Московски. Можело значи - когато хората излязат на релсите, вместо влаковете, влаковете тръгват.

Темата не е от вчера. От години стои нерешен въпросът по принцип с железницата в България. В конкретния случай предупредих и на транспортна комисия, още преди приемането на бюджета, че ако остане в този формат бюджетът за железниците, специално за БДЖ, ще се случи това, което сега се случва. Аз не мога да обвинявам колегите в БДЖ, тъй като те общо взето гледат на база финансови показатели - най-нискоефективните и губещи влакове на практика отпадат от списъка за субсидиране. Затова всъщност се стигна до напрежение в няколко региона в страната, тъй като… Между другото това не означава, че няма пътникопоток. Просто така е направен договорът с държавата, че субсидията се изчислява на база влак-километри, а не на брой пътници, и на практика дефектът, който може да се получи, е, че в едно направление може да има пътници, но те да са изключително само групите, които пътуват с най-ниски тарифи – студенти, ученици, пенсионери, и заради това до голяма степен да се окаже, че е губещо това направление.

Т.е. простичко казано, сериозното бреме на дълговете назад във времето, които се изплащат днес, води до това, че парите не достигат, за да има влакове навсякъде, където е имало.

За да функционира нормално компанията, паралелно, по едно и също време трябва да се случват няколко неща: трябва да се обслужват задълженията към кредиторите; трябва да има санитарен минимум на ремонти, тъй като подвижният състав е 30-40 години стар и за да гарантира поне минимална безопасност на хората; трябва да има един санитарен минимум от поне 25 милиона лева обем на обем на ремонти в текуща година, което всъщност колегите миналата година не са направили, за да компенсират тези 40 милиона.

Т.е. пак предишните са виновни?

Не, не казвам, че са го направили злонамерено. Те е трябвало по същия начин да се поберат в този обем и за да се поберат в този обем средства, не са извършили ремонти за 25 милиона лева и са оставили компанията на оперативна загуба от 15 милиона. Аз също мога да направя този избор, само че догодина компанията ще е на 30 милиона оперативна загуба и ненаправени ремонти за 50 милиона лева общо за двете години, което на практика означава, че не можем да гарантираме по никакъв начин безопасността на хората и на пътниците и може да поставим в рискова ситуация, в която действително да има сериозни инциденти. Аз няколко пъти го казвам – ако хората или по-скоро финансистите искат реформите да бъдат само съкращения и оптимизация, аз по-скоро ще бъда несъгласен с това, защото предния мандат го направих. И чистосърдечно казвам – тогава Симеон Дянков ме излъга, защото ние около две години работихме със Световна банка по план за преструктуриране и оздравяване на железницата. Той предвиждаше вече нов държавно гарантиран заем, който обаче да преструктурира, да рефинансира съществуващите договори на железниците, съответно да помогне за нова инвестиционна програма, да се закупи нов подвижен състав, да се ремонтира съществуващия. Предвиждаше мерки и в Национална компания „Железопътна инфраструктура“. И тогава уговорката ми със Симеон Дянков, като финансов министър, който можеше да подпише този договор със Световна банка, беше аз превантивно да направя реформите, които пак бяха заложени там, в непопулярната им форма, т.е. да направим съкращения, оптимизация. Така разписано влизаше и продажба на „Товарни превози“ през Агенцията за приватизация. Стартирах всички тези дейности, много непопулярни мерки – знаете, че имаше близо месец стачка. Около 5000 човека от цялата система на железниците успяхме да освободим, не го направих и с желание - ако някой си мисли, че е много хубаво, се лъже.

А какво значи „Дянков ме излъга“?

Съкратихме губещи влакове, направихме всичко това, което значеше непопулярни мерки. Договорът беше готов, на бюрото на Симеон Дянков, и той в последния момент отказа да го подпише с аргумента, че това му влиза в по-голям размер дефицит, което не му позволява, и на практика ние от всички мерки, които бяхме предписали и съгласували със Световна банка, включително и с Европейска комисия, направихме само лошите неща – тези, които ощетяваха директно хората и се третират като непопулярни мерки. Това няма да го повторя повече. Ако някой друг иска само да съкращава, да реже и да оптимизира – това е непродуктивно. В краткосрочен план вероятно ще има някакъв ефект, но дългосрочно това по никакъв начин не гарантира устойчивост на железниците и аз не бих си позволил да продължа да правя само такива мерки.

Добре де, но сега с тези 40 милиона лева, които Горанов развърза и даде на системата, ще се закрепи временно положението, нищо повече.

Това е абсолютно. Това дава единствено глътка въздух и краткосрочен период на спокойствие.

Още идната смяна ще приемете решение, с което ще се отмени онова спиране от 12 януари, ако не ме лъже паметта, на влаковете – 38 броя.

Това, което поех като ангажимент, е предстоящото спиране на 90 влака да се отмени като решение и да ревизираме тези първоначално спрени 38 влака, защото…

Какво значи „ревизираме“? Възстановяваме всички, или?

Има две важни теми вътре. Първо, технически аз не мога да върна една цяла серия локомотиви да се ползват – казват се „32-ра серия“, поради неремонтирането им миналата година. За тях имам предписания от „Железопътна администрация“, че не са безопасни. Аз не мога да поема риска…

Колко влака са това?

Не мога да кажа като цифра колко локомотива са 32-ра серия, но тях не мога да ги върна в движение. Така че дали имам субсидия, или нямам, аз няма да ги върна тях. На второ място – ще се съобразя с желанието на кметовете и областните управители с възстановяване частично на някакъв график. Не мога да кажа дали ще върна в пълен обем тези 38 влака, а част от тях, така че да удовлетворя исканията на гражданите, кметовете и областните управители – ще възстановя. Но имам и техническо ограничение, което ми пречи – не мога да възстановя всички.

А компанията има ли ресурса на мястото на тези, които са технически негодни да кажем, да сложи други локомотиви?

Не, няма такъв ресурс.

Не?

Първо, има някакви от миналата година стартирали ремонти, които трябва да приключат тази година. Тепърва компанията сега ще пуска процедура по Закона за обществените поръчки за ремонт на съществуващ подвижен състав, тепърва да влезе наново за ремонт, така че… Това са процеси, които отнемат месеци, в някои случаи и година, така че на база на това с какво разполагаме, така ще реагираме.

90 влака няма да спрат да се движат от февруари.

Да.

Какво ще се случва с хората, които се опасяват за работните си места в компанията?

И тук има спекулация. Ние дадохме, че при този бюджет трябва да съкратим хора, за да се вместим в него, но технически е невъзможно да го направим без съгласието на синдикатите, тъй като от миналата година има подписан колективен трудов договор, който казва, че ако без съгласието на синдикатите уволним дори един човек, съдът ще го възстанови при всички положения. В смисъл, той не казва, че съдът ще го възстанови, но така е записано, че ако няма съгласие на синдикатите, правото е на работника.

Вие ще сте губещата позиция.

На практика ако той заведе дело, аз съм убеден, че съдът ще го възстанови на работа. В холдинга преди година и половина оставихме персонал около 70 човека, сега го заварвам около 400. Не знам на база каква – нито икономическа, нито каквато и да е друга логика има и не знам защо са го направили.

Пътуваме към Карлово, където въпреки решението от петъчния ден, протест ще има. Притеснявате ли се от срещата с хората там?

Не, не се притеснявам. Аз по-скоро съм от министрите, които често си обикалят обектите. Ходя по инспекции по строителствата. Нямам никакви притеснения, говоря си нормално, вратата ми е отворена за всеки един от служителите в цялата система на транспорта. Ще поговоря с хората…

Въпреки всичко обаче мнозинството от хората, които застанаха на релсите, бяха много гневни, защото за голяма част от учениците, работещите алтернатива на железопътния транспорт няма.

Съгласен съм. Просто бих препоръчал на хората да бъдат толкова гневни, когато се взимат и лошите решения за управление на железниците, каквито са правени години наред. Тъй като в момента, и вчера бях обвиняван в парламента отново по темата за „Товарни превози“. Нека да обясним разбираемо. Дълговете на компанията са й 109 милиона лева. Тя няма по никакъв начин механизъм и право да получи държавна помощ, тя е чисто търговска компания. В годините назад, извън мандата на ГЕРБ, и предния, и този, са дадени осем лиценза на частни превозвачи да возят. Тези частни превозвачи са късали живо месо от железницата, от „Товарни превози“. Не казвам, че не е трябвало да има някакъв процес на либерализаиця. Това, което се е случило в железницата, се е случило и в пощите – недалновидно, неправилно решение на парламент и на държава.

Вие казвате, че държавата сама е решила…

Абсолютно сама.

… да постави частна гъвкава конкуренция на едно тромаво дружество за превози?

Абсолютно вярно, и то с решение на парламент, на тогавашни Министерски съвети. Аз ли да съм виновен аз това сега?

Колко алтернативни превозвачи на товарни превози казахте, че са лицензирани в годините?

Осем частни компании конкурират „Товарни превози“ и тотално им намаляват пазарния дял със зловещи темпове. И през цялото това време толкова симпатичните синдикати са си мълчали и са проспивали този период. Това естествено унищожаване на железопътния превозвач, държавния. И сега изведнъж – аз съм виновен. Е защо аз да съм виновен? Примерно желание за получаване на такъв лиценз, искане е подала компания, която е от структурата на г-н Ковачки. Г-н Ковачки обаче паралелно с този процес дължи на „Товарни превози“ суми от порядъка на над 12-15 милиона.

Т.е. той иска лиценз да бъде алтернатива на държавните товарни превози?

Да.

Ще му дадете ли?

Дори да не искам - в смисъл, там има обективни критерии, които трябва да бъдат спазени. Ако ги е спазил…

Сте длъжен да му дадете ли?

Най-вероятно, защото дори да му откажа, той ще мине през съд, ще ме осъди и ще ме задължи да му го дам.

От БСП ви препоръчаха да си играете с детско влакче, което ще ви подарят, да не съсипвате големите влакове, в които се возят хората.

Ще запазя добрия тон, ще го оставя без коментар, но едва ли те са хората, които могат да бъдат товарни съдници. Каквото са решили, това да ми подаряват. Аз се опитвам професионално да си върша работата и се надявам да успея. Никога не съм си позволявал да третирам държавните железници като детска игра или нещо подобно. Отнасял съм се винаги отговорно и ще продължавам да го правя.

Впрочем колко време ще отнеме възстановяването на спрените влакове, извън онези, които така или иначе няма да могат да бъдат пуснати в движение заради техническа невъзможност?

Технически около седмица, най-много до десетина дни.