Министърът на земеделието и храните в предаването „Денят започва“, БНТ

Десислава Танева - министър на земеделието и храните, с една много сериозна финансова новина. Всъщност сумарно 1,4 милиона - това са парите, които ще получат земеделските производители през 2015 година. Нови правила за директните плащания - какви са те сега ще разберем от министър Танева. От вас да чуем - какво ще бъде по-сложното и по-различното в подхода към земеделските производители така, че да могат да получават пари от Европа?

Първо искам да кажа, че кампанията за директния плащания 2015 година при всички случаи ще доведе до едно по-справедливо подпомагане на земеделските производители. За първа година в новия програмен период ще приложим правилата на новата Обща селскостопанска политика, като правила наистина за по-добро подпомагане и по-справедливо подпомагане на земеделските производители.

С какво ще е по-справедлива тази система?

Първо искам да започна с това, което е много важно, което е и основна разлика в правилата като условия за подпомагане. Това е правното основание. Това вече не зависи от правилата на новата Обща селскостопанска политика. Земеделските производители трябва да знаят, че тази година от 1 март - кампанията започва на тази дата, те ще имат право да заявяват площите си за подпомагане, само ако имат правни основания за това. А това са акт за собственост или акт, който удостоверява правата им на ползване - договор за наем, за аренда, споразумение за ползване.

Как точно ще бъдат разпределени тези пари - нещо много интересно. Да кажем, ако искате наистина по пера кой ще получи средства от тези 1,4 милиарда

Добре, тогава да започнем с разпределението. Да, за 2015 година кампания „Директния плащания“ - над 1,4 милиарда лева са предназначени за подпомагане на земеделските производители. Как ще бъдат разпределени те? Директните плащания се формират от общи 6 схеми, като шестата схема – схема за обвързаните плащания, е нова. Това е схема изключително важна за спецификата на българското земеделие за т.нар. обвързана подкрепа. Там 13% от всички средства ще отидат за най-уязвимите сектори в българското земеделие - животновъдство, плодове и зеленчуци оранжерийно производство. Схемата за това е изключително важна. Как се разпределят тези 1,4 милиарда лева, малко над тази сума даже, за следващата година? Като базово плащане, като зелена ставка, доплащане, преразпределително плащане. Това е допълнително плащане за стопанства до 30 хектара или до 300 дка, което означава, че има акцент на малкия и среден земеделски производител като акцент на подпомагането. Младите фермери – те имат право на 25% увеличена ставка над СЕПП и зеленото плащане, което означава…

Надявам се, че това е достатъчно ясно за земеделските производители. Нека да бъде по-ясно обаче - кой ще получи най-много от тези пари и кой ще получи най-малко?

Най-много пари на декар площ ще получат младите фермери до 40 години; тези, които разбира се, са в необлагодетелствани райони, и тези, които имат до 30 хектара стопанство, което означава, че на декар площ, с всички тези натрупани схеми, ще им се получи едно плащане от 45 лева на декар. Плюс, ако в това стопанство се отглежда незърнено-житни - говорим в хипотезата на млад фермер до 40 години - в стопанство до 30 хектара… Ако е в друг район по аргоекология, разбира се, ще има и доплащане, но ако изключим това… Ако той отглежда плодове, примерно, в тези до 30 хектара, той ще има право на още близо 100 лева на декар, или ще се получи една ставка от 140 лева на декар. Извън това всеки от тези земеделски производители според района, в който работи, според това дали е избрал да работи биологично производство, в полза е в агроекология по Програма за развитие на селските райони, той може също да заяви подпомагане, в зависимост от това какво производство е избрал да прави. Това ще му донесе допълнително плащане, но тъй като темата е „Директни плащания“ - над 1,4 милиарда лева, който ще се разпределят, най-високата ставка, ако младият фермер гледа примерно плодове, овощна градина, има до 30 хектара - казах каква е ставката.

Дайте да видим какви са директните питания.

Да, не знам дали общувате с хората, които ще получат тези пари…

Общувам. Наистина всяка седмица аз имам покани, отзовавам се. Направила съм си работния график така, че един ден от всяка седмица съм на среща с организации на земеделски производители. И разбира се, на моята „Фейсбук“ страница се опитвам в срок до три дни да отговарям на всички въпроси, които получавам.

Да, отговаряте. Понеже още вчера, като споменахме това, че ще бъдете наш гост, и въпросите тръгнаха. Ето, около това, което току що говорихте – „Докога ще се раздават толкова много пари на парче земя?, пише Димитрина Миткова. „Трябва да има и задължения, като какво има засято в земята“…

Те са със задължения, разбира се.

Да. „Твърда, мека пшеница, ечемик вместо рапица, количество, качество. На този етап се раздават субсидии без никакви изисквания. Аз помня времето, когато нашата земя раждаше всичко необходимо, за да се изхранваме, освен горе упоменатите“. И още едно мнение – Надя Георгиева пише: „Знае ли г-жа министърът, че в службите по земеделие, е създадена перфектната система за обсебване на пари от държавата? За да си завериш скица на имот, трябва да попълниш молба. Поради бюрокрацията да не се пишат молби, чиновникът, който борави с печата на скиците, слага печата на скиците и прибира парите директно в джоба. На скица взимат по 3 лева. Познайте по 10 скици колко пари е взел? И не съм само аз“, пише Надя Георгиева.

Първо да започнем с отговора на първия въпрос. Всички тези схеми, които споменахме, дори не ги довършихме, защото в Схемата за обвързаното подпомагане има различни схеми, включително и за животновъдството. Там не стигнахме за подпомагането на глава животно. Те са с акцент подпомагане на животните под селекционен контрол, но за всички тези схеми и за получаването на тези над 1,4 милиарда лева има съответни изисквания земята в какво състояние да бъде. Да, вероятно преди 1989 година, когато земеделието и обработката ставаше чрез АПК и ТКЗС, имало е планово стопанство какво да се засява, в момента секторът е частен. Той е раздържавен, това е доброто. Част от секторите са конкурентоспособни на европейските фермери - това трябва да се отбележи - е въпрос на предприемаческо решение за вида култура, която ще отглежда съответният земеделски производител. Ролята на държавата е да прилага такива инструменти за подпомагане, че да стимулира едно балансирано развитие на земеделието. Но ако един предприемач е решил да се занимава със зърнено-житни, а не с трайни насаждения, той има задължения за сеитбооборот и за зелени плащания, които споменахме, за да получи пълната ставка плащания.

Добре, кажете за тази схема там с печатите. Знаете ли…

По отношение на общинските служби „Земеделие“, аз съм съгласна, че вероятно в част от службите има, да речем, наложени практики, с които се облагодетелстват приближени на някои служители. Какво искам да кажа в тази връзка – ето защо една от причините колко е важно да изпълним това условие за правното основание и всички земеделски производители да могат да регистрират правните си основания, дори това, което не е направено досега, ние сме удължили сроковете, така че да може тези средства да отидат в тези земеделски производители, които имат права за ползване и които си плащат рентите на собствениците. По отношение…

Казвате удължили сме сроковете - за млад фермер има питане.

Не, за всички земеделски производители за регистрация на правните им основания, защото за миналата кампания по наши груби сметки - 2014 година… Между другото земеделските производители знаят, но мога да обявя и в момента, че до края на другата седмица те ще получат плащанията си за кампания 2014 година, или т. нар. СЕПП – Схемата за единно плащане на площ, без преразпределителното плащане, която схема се приложи за първи път през 2014 година, и там изчисленията ще станат малко по-късно. Но основното плащане ще бъде направено. Удължихме сроковете и в момента във всички областни дирекции, общински служби по земеделие тече процесът за регистрация на правното основание.

Така, дано да сме станали наистина по-ясни. Аз искам няколко минути да отделим за всички българи, които не се занимават тясно с този профил „Земеделие“, но знаете ли - всички се чудим докога в магазините ще ни посрещат албански картофи, полски ягоди, македонски чушки…

И домати, да.

… и всякакви други сортове и въобще зеленчуци и плодове, които са традиционни, уж, за българското земеделие…

И които си отглеждаме.

Какво ще направите вие като министър, така че да се промени този пейзаж в българските магазини?

Първо, промяната на този пейзаж ще дойде във време, в което България достигне обемите си на това производство – трайни насаждения, зеленчукопроизводство, което е имала до 1989 година. Аз не искам да се връщам назад в 1990 година за начина, по който бе възстановена земята и което преобърна начина, по който то функционираше като видове производства. Това са минали времена, ние не можем да ги върнем, да се направи по…

Ето, сега сте министър.

Да, това казвам. Има Конституция. Ние не можем да върнем време назад, и да започнем отначало по нов модел, който не би съсипал традиционни производства на България. Оттук насетне обаче, аз със сигурност, колкото и време да бъда министър - най-малкото, защото примерно трайното насаждение започва да поддава оптимално на 4-тата година - няма как да очаквате, че ще ви кажа в края на моя мандат „България ще произвежда“. Това е несериозно. Но това, което ще направя аз и моят политически екип, нашият политически екип – ние дойдохме с програма, която изпълняваме, между другото - държа да го подчертая - и тя беше такава и като опозиция, като бяхме, и сега, като управление, да приложен възможните инструменти на подкрепа с европейски национални средства, приоритетно насочено точно към тези сектори, които в момента са на 25-30% от производството, които България е имала 1989 година, преди ликвидацията на АПК-та и ТКЗС-та.

И последно – чакате ли протести от някой сектор, плашат ли ви отнякъде?

Да.

Тютюнопроизводителите?

В интерес на истината, с протести…

Това не е решен казус.

Това не е решение по принцип за решаването на какъвто й да е въпрос. Да, с протести примерно…

Решават се някои въпроси с протести. Да, кажете?

Вероятно, да, така е, но това не е дългосрочно решение. Това е решение да спре протестът, но той не води до по-добро функциониране на която и да е система. Да, има - примерно по отношение на това разпределение има недоволство от оранжерийните производители. Аз искам да им кажа, че плодове, зеленчуци оранжерийно производство ще получат пет пъти по-висок бюджет, отколкото 2012 година, примерно.

Всички останали въпроси призовавам нашите зрители и хората, които са ангажирани в земеделието, да ги задават на вашата страница. Десислава Танева, министър на земеделието и храните. Благодаря ви още веднъж. Чакайте въпроси.

Между другото, има едно разминаване във вашето министерство с една дата за новата мярка - 6.1, в рамките, хората казват, на две седмици - две дати са…

6.1. е Програма за развитие на селските райони. Дата не е обявявана. Това е съвсем друга тема.

Значи от вас не е гаф. Това е медиен гаф.

Това е Програма за развитие на селските райони, която е в процедура по коригиране и одобрение. Ние имаме само индикативно време, което сме обявили за отварянето, и то на риск на държавата.

Добре, обещавате да отговаряте на всички хора, които /…/

Може да ви препратим тези въпроси.

Категорично. Препратете ми ги. Ще им бъде отговорено в /…/