Министърът на вътрешните работи пред в. „Преса“

Г-н Вучков, през последните седмици страната бе залята от поръчкови убийства. Защо става така?

Трябва все пак извършителите на тези престъпления да бъдат установени и изправени пред правосъдието, за да можем да правим окончателни изводи. Аз разбирам, че всички искат много бързи отговори, включително обществеността, обаче бързите отговори, когато става дума за разследване по НПК, по-скоро пречат, отколкото помагат. Напомням, че срокът за разследване е 2 месеца. Често се отправят въпроси към мен за версии, конкретни заподозрени. Аз не съм наблюдаващ прокурор. Нямам право и по закон да чета конкретни досъдебни производства. И съм срещу традицията в България от последните 20 години вътрешният министър да отговаря за конкретни разследвания. Нещо, което не съм срещал никъде в Европа. Разбира се, МВР не може да бяга от отговорност. Едно е сигурно, че тези досъдебни наказателни производства са тест за работата и на прокуратурата, и на професионалното ръководство на вътрешното министерство.

Има ли някаква тенденция в тези престъпления и не означават ли, че МВР, полицията са слаби и не могат да ги разкрият?

Вероятно от всичко по малко, но трудно можем да правим връзка между отделните престъпни прояви, докато не се разбере конкретният мотив, форми на съучастие. Но моето дълбоко убеждение е, че неразумни сътресения в службите като например това, което се случи през юни 2013 г., със сигурност имат дългосрочен негативен ефект включително върху криминогенната обстановка. Тогава беше разтърсена из основи системата за сигурност с една промяна, която се извърши за 4 работни дни. Всички си спомняме за какво става дума - назначението на председателя на ДАНС. Разместването и откъсването на ГДБОП от естествената полицейска среда имаше такива неблагоприятни ефекти, че голяма част от оперативните разработки са приключени неблагоприятно. Освен това месеци наред досъдебните производства се търкаляха по бюрата между прокуратурата, ДАНС и МВР. Да не говоря, че международното сътрудничество повече от 6 до 9 месеца беше напълно преустановено. Всичко това няма как да не се отрази на системата, включително индиректно и на криминогенната обстановка. Заявявам го най-отговорно и това ние не искаме да допуснем сега при предстоящата реформа. Много грижливо трябва да се подходи към нея, включително когато ГДБОП се връща в МВР.

Каква е картината на престъпността в момента в страната? Официално отчитате спад на престъпленията през 2014 г. Така ли е наистина?

Статистиката сякаш показва спад на нивата, но аз съм по-скоро скептичен относно подобни изводи. Колкото по-малко използваме термини като документиране и разкриваемост на престъпленията, включително на убийствата от последните седмици, толкова по-добре. По-скоро да се опираме само на НПК, обвинителни актове, изправяне пред правосъдие и осъдителна присъда. Искам всички да разберат, че разкрито престъпление имаме, когато има влязла в сила присъда. Всичко останало е в сферата на предположенията.

Да ви върна на темата за битовата престъпност. Въпреки акцията „жандармерията пази селата“ хората продължават да стават жертви на престъпници. Ще се реши ли въобще този проблем?

Три неща са важни тук. Първо, качественото събиране на доказателства. Това са уменията не само на разследващите полицаи, но и на другите полицаи, и добра криминалистическа техника. Това е първото условие за ограничаване на битовата престъпност. Второ - системи за видеонаблюдение. Имам срещи с кметове, искам да подпишем отново споразумение и графици как да се изграждат тези системи, защото в различните общини необходимостта е различна. Едно е в големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас, друго е в по-малки общински центрове. Но категорично системата за видеонаблюдение трябва да обхване повече общини, особено провинциални. Защото и статистиката е безпощадна, че с тази система регистрираната престъпност намалява веднага, без да се изисква много сериозно финансиране от страна на общината. В по-големите градове полицията трябва да има директен онлайн достъп до видеонаблюдението. Това е предостатъчно да се разкрият извършители на престъпни прояви или пътно-транспортни произшествия. Всеки път, когато мина по пътя за Рилския манастир, виждам, че часове наред патрулка от РПУ-Рила стои на шосето. Защо? Същото нещо може да се свърши с една елементарна видеокамера и този патрул да обикаля околните села. И третото - повече униформени полицаи в населените места. Има ресурс за това, колкото и да е трудно. Това ще стане чрез съкращаване на администрацията и ограничаване на бройките в така разроилите се през последните години главни дирекции в МВР.

А за страната откъде ще се вземе ресурс? Не ви стигат хора за границата. Не ви стигат за селата, същевременно имате голяма администрация.

Ето ви последната информация за работещите в МВР. Те са 47 036 души - всички, които получават заплати в министерството. От тях полицаите в България, служителите с полицейски правомощия са 28 700. При това тук включваме и Гранична полиция, която е към 6700 души. Ако извадите граничните полицаи, остават ­21 000­ полицаи в България. Така че служителите с полицейски правомощия и пожарникарите са към 35 000 общо. Затова административната реформа, която предлагам, е категорично нужна и много важно е тя да се проведе, но без сътресения. Ако има такива, те веднага ще се почувстват и от гражданите включително. Не е нормално, това го казвам за пореден път, хора, които заемат типично административни длъжности, да са първа категория труд.

Нарекохте изпращането на полицаи от страната на границата авантюра. След трагичния инцидент край Горно Ябълково ги връщате обратно. Как ще се реши проблемът с охраната на границата?

Тази операция преди 14 месеца наистина е абсолютна авантюра. Дори, както се казва, да преследват справедлива цел, тя като начин на осъществяване не може да бъде окачествена по друг начин освен като авантюра, защото оставиха провинцията без полицейско присъствие. Това веднага се усети. Става дума за близо 900 души униформени полицаи, които отиват през 2 седмици на границата от малки областни дирекции. Полицаите са назначени за едно, а вършат друго. Преписките си стоят по бюрата, конкретни разработки изостават, няма патрули, защото и от КАТ бяха пращани на границата. Командироването им се отрази на престъпността в провинцията. Натрупаха огромно количество отпуски, които не могат да си вземат, въпреки че го изискваме. Близо 2 млн. лева на месец бяха разходите само по тази операция. Да не говоря, че се появи и тенденция за корупционни прояви на униформени служители, които бяха пратени на границата. Освен всичко друго полицаите бяха пратени там, където няма елементарни условия за труд.

В интервю за „Преса“ бившият шеф на Гранична полиция ген. Валери Григоров обясни как службата от 9000 души е съкратена до 6000. Сега пък искате да назначавате нови 700 граничари. Нормално ли е това ?

Вероятно това не е трябвало да се случва. Сигурно ген. Григоров е прав, макар тезите му да са разположени по-скоро ретроспективно, отколкото перспективно. Аз също бих искал да мога да назнача още 10 000 служители на МВР. Но има закон за бюджета. Този закон казва - за заплати и осигуровки 935 млн. лева за 2015 г., при положение че през 2014 г. два пъти са завишени възнагражденията в МВР на 1 януари и на 1 юли без каквато и да било финансова обосновка. Аз съм длъжен да се вместя в рамките на тези пари. Дори да имам желание да назнача още хора - няма как да се получи в момента. Правим си вътрешна мобилизация. Нямаме избор.

Как ще се преборите с корупцията в МВР и ще има ли ефект пускането на патрули с камери и микрофони?

Веднага мога да ви кажа, че не съм доволен от дейността и резултатите на дирекция „Сигурност“ във вътрешното министерство. Тя беше направена по идентичен модел като в ДАНС, включително много хора са привлечени оттам в МВР, което за мен беше голяма изненада. Ще кажа, че демонтирането на модела ДАНС, който изкуствено е пришит към вътрешното министерство, ще отнеме около година. Конкретно по пътния контрол мога категорично да заявя, че моделът е изцяло променен. Проверките от страна на МВР се вършат само в условия на видеозаснемане, с тези нови автомобили оборудвани със специални камери. Битката срещу ведомствената корупция, разбира се, е много трудна, но съм сигурен, че систематичното й провеждане е единственият вариант за постепенни резултати.

Има ли съпротива?

За системите за видеонаблюдение, които въвеждаме, в първия момент имаше съпротива, включително известно стъписване на ръководния екип. Но ми се струва, че когато се демонстрира, че няма да има отстъпление, в крайна сметка и гражданите, и полицаите ще усетят, че това е по-добрият вариант. Хората малко знаят за БОП, за дирекция „Вътрешна сигурност“, малко знаят за оперативната работа и това в крайна сметка не ги интересува, те са си прави. Важното е какъв е резултатът. Обаче пътната полиция е лицето на вътрешното министерство. Всеки ден, всяка нощ, всеки час пътната полиция е в досег с гражданите и е абсурд тя да бъде възприемана като генератор на корупция, а се беше превърнала в това. Дребна корупция в села и градове. Това е недопустимо.