Mинистърът на правосъдието, в интервю за предаването „Преди всички“ на БНР

След повече от 10 часа избори Лозан Панов очаквано оглави Върховния касационен съд вчера. Това е темата, по която ще говорим в следващите минути с министъра на правосъдието Христо Иванов. В студиото е и Силвия Великова.

Добро утро от мен, здравейте, г-н Иванов.

Здравейте.

Сега някак си сянката ви присъстваше по време на това заседание през коментари, които бяха направени. Как може на такова ключово заседание – имаше и такава публикация – буквално „да избягате от него“? Какво - оставихте ги сами да решат, или?

Първо ми позволете да поздравя г-н Панов с това, че получи доверието на мнозинството във ВСС. Разбира се, топката сега е в полето на президента и ние очакваме неговото решение. Но на този етап именно за това постижение той може да бъде поздравен. Ако той получи доверието и на президента, ще ни предстои една много по-трудна задача, за която също трябва да му пожелаем в аванс успех, и това е, както той самият е заявил вчера, да стане „обединител на съдиите“. Това вече ще бъде много по-трудно. А що се отнася до моето присъствие и отсъствие вчера, съвсем честно ще ви кажа. Някак си се чувствах по-полезен в работата, която може да се свърши тук, защото наистина - ако мога да се изразя малко метафорично – на десетчасови филми с предизвестен край не е нещо, в което виждам особен смисъл.

Да кажем, че „тук“ е Рига, където участвате в срещата на правосъдните и вътрешните министри.

Да.

Хубаво е, че има избор. Сега наистина процедурата ще се довършва, въпросът е по какъв начин този избор беше отигран от членовете на ВСС. Вие - вероятно по публикации, ние, съдебните репортери – отвътре, видяхме много интересни обрати по време на това заседание. Доколко това, което направи ВСС, не дава лош старт на мандата на Лозан Панов, ако приемем, че той безпроблемно ще получи указа на президента – този спор за бюлетините, тези обвинения в провокация и едва ли не, че хора от ВСС диктуват на европейските експерти какво да пишат по въпроса за гласуването.

Г-н Панов наистина, поне по моя преценка – тук вече въпросът е на индивидуална оценка – получава един доста двусмислен старт. Аз не мога да се отърва от усещането, че ВСС в този избор решаваше друга задача - не кой е най-добрият в момента да заеме поста председател на ВКС, да стане лице на съдебната система, а задачата, която решаваше ВСС, като че ли беше първо как да не избере кандидата на – както г-жа Итова ги беше нарекла – „революционното мнозинство“. Това като че ли от самото начало, още от предишната процедура беше водеща мотивация. Освен това - как да се стабилизира, по думите на г-жа Найденова, до края на мандата си. Това е грешната задача и в този смисъл, въпреки несъмнените качества и на двамата кандидати, който и да се беше оказал решението на тази погрешно поставена задача, щеше да получи едно доста трудно начало на работата си. И неслучайно, доколкото разбирам, г-н Панов се е почувствал още самата вечер след избора си принуден да направи крачка встрани от тези, които са му приложили някои реплики. Това е мнението /…/. Моля само да подчертая - коментирам единствено начина, по който ВСС подходи към тази процедура. Не коментирам качествата на г-н Панов, които той несъмнено има.

Аз също, защото за съжаление… Именно, то всъщност това е проблемът, че качествата на този магистрат, който има доста добро име в гилдията, по някакъв начин бяха поставени на изпитание заради начина, по който ВСС, вероятно и под въздействие на доклада, реши да отиграе този избор и да покаже, че избор ще има на всяка цена. Но какво да търсим в откровено изказаните изказвания на Ясен Тодоров, който обвини хората, които предлагат бюлетините, в провокация, в работа срещу държавата?

Вижте, периодично мнозинството във ВСС произвежда едни такива сигнали, от които човек добива усещането, че /…/ дрънчи с медалите още някъде из коридорите на съдебната власт. Тази стилистика, която си пробива път към повърхността, е само още една илюстрация за лошата атмосфера по върховете на съдебната власт, не много проветрено е там и дава обяснение защо в крайна сметка първата една от… Първата препоръка на Европейската комисия е, че трябва да имаме реорганизация на ВСС, така че следващият да може да привлича доверие.

Реорганизация доколко ясна като послание дума е за политиците и за членовете на ВСС? Разбирате ли го като структурна промяна, като промяна в Конституцията, която да доведе тази реорганизация, защото май във ВСС не го разбират така?

Вижте, това какво разбираме и какво не разбираме до голяма степен е въпрос малко и на съзнателен избор. За мен няма никакво съмнение, че докладът в неговата сума говори именно за това – той коментира много подробно въпроса с приложението за разделението, отбелязва, че /…/ конституционна реформа, за да стане наистина по достатъчно сериозен и задълбочен начин, след което прави тази препоръка и я обвързва именно с въпроса за доверието. Така че чисто текстовото разбиране за мен не би трябвало да среща проблеми, но сте права, че не съм сигурен доколко ще видим това разбиране – извеждането на този приоритет, на първо място, както комисията е направила, от страна на естаблишмънта за съдебната власт и на широката политическа класа, която трябва да го подкрепи в парламента. Така че права сте, че ще видим кой как го разбира.

Много интересно се получи, г-н Иванов. Мина докладът на Европейската комисия и беше направен един избор, спорен от гледна точка на процедурата – пак правим уточнението: не от гледна точка на кандидата. Прокуратурата внезапно се отказа да поддържа едно обвинение, което поддържаше с много голям ентусиазъм дълго време – Цветан Цветанов беше оправдан. Впечатлението е, че всъщност това чакахме – да мине докладът и да продължим по старому.

Вижте, аз не мога да коментирам конкретното решение на прокуратурата, не съм запознат с делото. Но общото правило е, че дела, които са започнали и са създали впечатление, че започват като политическа инициатива и политическа поръчка може би, краят им не е много различен. Беше ден, наситен със събития. Г-н Янев също, доколкото разбирам, ще отговаря за борбата с корупцията. Така че могат да се търсят всякакви връзки и символи. Но това, което аз исках да кажа, е, че… защото казахте за процедурата. Наистина оплитането в темата за това как да се гласува е било забележително вчера. За мен остана абсолютно неразбираемо защо, дори и да смяташ, че двата начина на гласуване са абсолютно равностойни, когато има толкова трайни съмнения и те включително са отбелязани от Европейската комисия в доклада, който е още топъл от принтерите, защо да не приложиш метода, който гарантира по-голяма сигурност. Но тук разбира се трябва да си даваме сметка, че въпросът не е просто в технологията, въпросът е и в цялата тема с начина на гласуването. Всъщност се пречупва съмнението за това как се формира и как се крепи това мнозинство трайно във ВСС, което в такива решителни моменти се сплотява около силните фигури на съвета. И тази механика на формирането на /…/ архитектурата в крайна на сметка големите решения в съдебната власт – тя е в центъра на тези съмнения.

Да, и затова и още по-голямо остава съмнението доколко ВСС и как ще прочете препоръките на доклада - това щяло да направи следващия четвъртък. Сега съвсем накратко – с доклада какви конкретни ангажименти поемате вие, като изпълнителна власт? Още повече, че Лозан Панов позова мотивацията си и оптимизма си за това, че ще има реформа и на това, което беше предложено от Министерски съвет и прието малко по-различно от парламента. Можем ли да кажем сега следващите дни, седмици какво да очакваме? Самият вие дисциплиниращо припомнихте, че през лятото ще има устен доклад, т.е. все пак не можем съвсем да се отпуснем. Например ще бъдат ли подготвени промени в Конституцията?

Ами, г-н Панов наистина – и това е нещо, което лично мен ме радва – се позоваваше обилно на стратегията. Вярно е, че той, после запитан какви са причините, поради които той е избран, е посочил именно едната точка, по която той имаше различно мнение, а именно това дали съветът да продължи да действа постоянно…

То това беше очаквано.

Не, не, то е очаквано, въпросът е наистина, че показа отношението на съвета.

Да.

Но така или иначе, питате ме за политическата заявка - аз м този момент не мога да говоря от името нито на кабинета, нито на мнозинството, тъй като все още не е имало обсъждане в някакъв такъв формат на това какво следва оттук нататък. Надяваме се с г-жа Кунева да има Съвет по развитие, който, както знаете, обединява министрите с шефовете на парламентарните групи на мнозинството, на който да поставим на обсъждане това, което според нас трябва да се случи. Това, което според мен лично трябва да се случи, е наистина много фокусирано да се пристъпи към обсъждане на тази реорганизация на конституционно ниво на ВСС в парламента и търсене по достатъчно открит начин на подкрепа за тези конституционни поправки. Изключително е важно да видим една много силна заявка в областта на антикорупцията. Трябва да кажа, че тук във всички неформални разговори, които има и които всъщност са ценното на този тип формати – това е тема, която е първа и последна във всеки един разговор. /…/ ще бъде много важно и ще трябва да излъчим достатъчно силни сигнали за нашата готовност да се борим с корупцията по високите върхове на властта…

И да видим как ще ги приемат политиците, да.

… и да създадем работещ инструмент в това отношение. И отново да видим как това ще се приеме от съдебния естаблишмънт и от политическата класа.

Министърът на правосъдието Христо Иванов – в „Преди всички“.