Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Съдия Лозан Панов е новият председател на Върховния касационен съд, а Висшия съдебен съвет го избра след над 8 часова дискусия и последвали дебати. Лозан Панов е получил необходимите 17 гласа в своя подкрепа. За неговия опонент съдия Павлина Панова са гласували само 6 члена на ВСС. Въпросът е, с този избор поне отпадна ли едно от поставените условия в доклада на Европейската комисия, г-жо Вицепремиер?

Действително в доклада беше казано, че на няколко пъти е отлаган изборът на председател на ВКС и за главен съдебен инспектор. Разбира се, характеристиката на процедурите изключва всякакво колебание, че трябва да бъдат хора с високи професионални качества, че трябва да бъде проведен честно конкурсът. Така че при изпълнението на тези условия и на един избор, трябва да пожелаем успех на кандидата, който е събрал гласове и да очакваме всички онези важни неща, които трябва да се случат в съдебната система, да имат още един повод да изискваме откритост, прозрачност и отчетност при работата на този толкова важен съд.

Госпожо Вицепремиер, вие откроихте като най-голям проблем в доклада на ЕК именно работата на ВСС. Главният прокурор Цацаров намира в доклада на същата комисия оценка най-много 4,50 за работата на цялата система. Съдебният съвет, обаче, отчита само похвали в същия текст. Ето, различни оценки на един и същ текст: чашата до половин пълна, до половин празна и по средата – тип-гоп. С какво да си обясним разминаването и градацията?

Не мен трябва да питате за това. Аз мога да ви цитирам доклада, където критиките към съдебната система вече бяха толкова пъти повторени и толкова да няма никаква промяна от миналата година, че на мен ми е неудобно да говоря за това. Защото се чу от общественото мнение, от различни говорители, аз го казах абсолютно ясно, без да спестявам истината, защото първото нещо, за да започнем да се справяме с негативните оценки, е да ги видим, да ги прочетем, да признаем там, където има грешка и да продължим нататък с планове, с наблюдение на това, как извършваме стъпките си, с оценка и след това с отново връщане към следващата, надявам се, по-висока степен. Това се нарича управление. В случая това е управление на съдебната система. Съдебната система се управлява от ВСС. Така че аз смятам, че при един толкова ясен, толкова отчетлив доклад, нищо друго не може да се направи, освен да настояваме съдебната система да разпознае задълженията си. Аз винаги съм настоявала за правата на съдебната система, за нейната независимост, за необходимото уважение към нея, за бюджета й, ако щете, така че не се чувствам не в правото си в момента да кажа – имате огромни задължения, имате неизплатен дълг към българското общество. Получихте много кредит на доверие от различни институции, от ЕК включително на няколко пъти, време е да оправдаете това доверие. Време е да върнете кредита си, защото най-ценното нещо, което има в политиката, а ВСС прави съдебна политика, това е доверието. Това е единствената валута, която е в обръщение за всяка една социална система.

Очевидно този доклад някои са го прочели по-бързо, на други им предстои да го прочетат, но по-важното е едно – какво ще се направи след него?

Смятам, че със стратегията за съдебната реформа, с актуализираната стратегия се отчита какво е направено досега и се взимат много ясни, много сериозно очертани стъпки за пътя напред. Всъщност в този доклад съдебната стратегия се радва на значително доверие, радва се на положителна оценка от страна на комисията. Така че колебания по това, дали да се прилага и как да се прилага, не трябва да има. Тя включва промени на Закона за съдебната власт, включва такива важни елементи като случайното разпределение на делата. Елементи, които ние многократно сме дискутирали, включително и с вас, които се знаят, и които всъщност ако има политическа воля, не е невъзможно да се справим с тях. Напротив, в рамките на една година могат да се извършат много промени. В средата на годината ще има устен доклад за това, как напредват двете страни България и Румъния и той ще е много важен, защото това може да даде тласък за положителната оценка на България. А аз имам амбицията България да върви с бързи стъпки към повишаване на доверието и влизане в Шенген. Защото България е голяма добавена стойност за Шенгенското пространство. Ние се намираме на ключово място, външна граница сме. При борбата с тероризма нашето участие е изключително важно. И освен този принос, който ще имаме към европейската сигурност, мен, разбира се, най-много ме вълнува това, че европейската сигурност ще донесе сигурност в България и в икономиката ни, и за хората. В борбата срещу тероризма трябва да сме заедно. И ако ние успеем през съдебната реформа, през борбата с корупцията, през организираната престъпност, която все още продължаваме да се борим, ако успеем да докажем, че ние сме един партньор, на който трябва да се вярва и в средата на годината имаме положителна оценка, това много ще улесни задачата ни за влизане в Шенген. Смятам, че въпросът е буквално жизненоважен. В прекия смисъл на думата жизнено.

Г-жо Вицепремиер, със съдебната стратегия вие предлагате създаване на ВСС, който да се дели на две камари – съдийска и прокурорска. Каква е гаранцията, че те няма да мултиплицират досегашните недостатъци, досегашните дефекти и накрая да стане –„преоблякъл се Илия, погледнал се отново в тия“?

Гаранцията е в хората, които правят правосъдие. Хората, които осъществяват правосъдие. Няма друга гаранция. Да си кажем, че една институция е достатъчна за такава широко мащабна реформа, не е сериозно. Това би могло да помогне, да даде нов тласък, но да се каже, че само през това всичко може да бъде като по ноти и да свърши работа – не. Тази реформа се прави от хора – смели, от хора –принципни и от хора, за които върховенство на закона значи целият им професионален живот. Ако това не е така, няма да успеем. Но съдийската професия, магистратите изобщо и прокурорите, разбира се са овластени с голямото доверие, което една демократична държава дава на тази система. Ако те не са готови да носят тази привилегия, да носят тази отговорност, аз мисля, че само въпросната стратегия няма да помогне. Просто всеки трябва да разпознае отговорността си. И най-добрият документ може да остане куп хартия, ако не вярваш в него и ако не постъпваш според принципите. Тоест, не мислете, че просто с написването на една стратегия и с разделянето на ВСС на две, нещата са приключили. Всичко това трябва да приключи със съдържание и трябва да има воля. Не случайно в доклада на много места се казва политическа воля. Политическа воля не е присъща единствено на партиите и политиците. Това е недостатък в нашето възприятие. Политика може да се прави и в съдебната система. Политика може да се прави и се прави в областта на избора на международни партньори, в една редакция включително. ВСС е правителството на съдебната система. Те правят политика.

Въпросът е за критериите, по които в това правителство трябва да влязат тези хора, които с много воля, със сила да започнат съответните реформи, ако трябва да променят и манталитета на колегите си. Критериите, кои са?

Не бих могла да добавя повече и по-силни думи от тези, които казах. Мисля, че всички разбират. Магистратите са хора минали през добра подготовка, минали през изпити, допуснати да работят в тази система. Има инспекторат, между другото все още нямаме главен съдебен инспектор. Какво да добавя повече към това?

Има още един много важен въпрос, който се свързва по някакъв начин и със съдебната система. С начина на правораздаване в България. Въпросът с корупцията. Той как ще се реши? Свързани са темите: съдебна система, корупция, власт.

С тежки непрекъснати всекидневни усилия, с повече проверки, със силни антикорупционни звена и така докато не се изчисти. Ако мислите, че аз имам някаква вълшебна дума, с която мога изведнъж да променя системата за 24 часа и да се преборя с този проблем, няма как да ви я разкрия. Няма такава. С постоянни усилия. С хора, които са готови да жертват от собственото си спокойствие; които ги е грижа, какво става в страната и които ги е грижа, как се гледа на тази толкова важна и толкова уважавана професия. Магистрата навсякъде в демократичния свят е върха на една кариера. Юридическа. Това са най-уважаваните хора в обществото. Не знам с какви думи да опиша, колко много очакваме от магистратите. Ние им даваме най-крехкото си и най-скъпо нещо. Доверието си, че могат да отсъдят и че тяхната присъда ще бъде справедлива.

В известна степен, даваме и гаранциите за нашата вяра в тях за нашата свобода. Г-жо Вицепремиер, вие се върнахте от Румъния, там имахте срещи в тяхното силно антикорупционно звено. Възможно ли е и в България да се създаде такава структура, подобна на антикорупционната комисия в Румъния?

Две, всъщност. Едната е свързана повече с конфликт на интереси и е с административна насоченост, другата е свързана с директни прокурорски действия. Дирекцията за анти-корупция е част от прокуратурата. Аз в повечето случаи говорех за, тя се казва „Агенция за интегритет“, това е конфликт на интереси. Ние имаме набор от такива комисии, включително имаме и комисия за конфликт на интереси. Въпросът е хората, които работят там, да имат убеждение, че в момента буквално съдбата на страната, бъдещето ни е в техните ръце. Защото, ако ние не успеем, заради тези критики да влезем в Шенген, то тогава значи, че България е по-малко сигурна държава. Ако ние нямаме инвестиции за това, защото, всеки се страхува в страна, в която не знае как действа правосъдието и корупцията се шири и се страхува да инвестира, това буквално заплашва страната ни. Ако всичко това се разбере и се намерят хора, които да го направят, България много бързо би могла да излезе на здрава почва. Хората, които работят в румънската агенция, при 23 милионно население, са 35-40 души инспектори, много добър ИТ отбор – хора, които се занимават с техническата страна на проучванията, които правят. Били са подложени на атаки от всякакъв ъгъл и от всякакъв вид. Включително и закона им е паднал пред конституционният съд, въз основа на който са създадени. И са успели. Тяхната работа е подобно на нашата комисия за конфликт на интереси. При тях се нарича Агенция за интегритет. За съжаление, думата интегритет на български някак не може да се преведе, но е това. Конфликт на интереси. Ако ние можем да напълним със съдържание, да дадем нови функции и най-вече със смели и решителни хора, то тогава нещата в България биха били много различни. Знаете ли, ако си спомняте от заръките на Левски, когато той е говорил, какви хора му трябват, с какви хора иска да работи, казвал е: „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи.“ Ето затова става въпрос. Изглежда ние сме отново в същата ситуация. Такива хора ни трябват. Друго е времето, сякаш сме свободни, само че, сякаш казвам, затова, защото всъщност, когато в една страна има толкова тежки проблеми, свързани с раздаването на правосъдие и с корупцията, това не е точно тази свобода, която е свободата в една напреднала свобода в 21-ви век. Друго е. Друго е и мисля, че ние българите заслужаваме да живеем пак, както Левски е казал, „като другите европейски народи“. Няма как да стане без да намерим тези смели хора. Ще ви кажа нещо, което съм си мислила. Съвсем наскоро, човек който аз много харесвам и с който съм имала удоволствието да работя, беше избран за член на Европейският съд по правата на човека – Йонко Грозев. Ако ме питате, дали има юрист, който би могъл да свърши тази работа, той е такъв тип човек и се надявам, че има много още като него или поне достатъчно, за да могат да свършат тази работа, която трябва да се свърши и която нашите колеги са успели да направят.

Много ви благодаря за анализа, който направихте. За отделеното време, за изказаните мисли. Ние ще продължим този разговор, защото остана още една много важна тема, темата за възмездието, темата за делата. Защото много са делата, които са започнали и които не са приключили. Всеки доклад на ЕК го констатира, а възмездието е в известна степен и елемент на справедливостта.

Абсолютно. Справедливостта има задължението да възвърне вярата, че нещата се случват по справедлив начин и че справедливостта не закъснява. Дано да го видим. И винаги са нужни такива хора, за всяка епоха, особено, когато е дошло време на освобождение. Дано България се освободи от това, което тегне над нея в момента.