Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif03.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Няма опасност да влезем във война с когото и да било
02 Февруари 2015

Министърът на външните работи в предаването „Лице в лице“ по БТВ

 

Даниел Митов, външен министър на страната ни, е на гости днес. Здравейте, г-н Митов. Поканих Ви, защото покрай това, че армията преглеждала резерва си, все по-честичко се споменава думата „война“ и „опасност“. Световни анализатори го правят също така, така че не е само слух. Кажете, има ли наистина външнополитически опасности и опасност България да бъде въвлечена във война?

 

Първо искам да започна с израз на съболезнованията си към семействата и близките на загиналите българи след наводненията.

 

Бог да ги прости. Поредните.

 

Бог да ги прости. Наистина поредните. Българската държава естествено работи по отношение на това да осигурява по-добри условия в случая и да не изпадаме в подобни ситуации. Но положението е тежко, затова наистина искам да изразя своите съболезнования в началото.

 

Второ, по отношение на прегледа на нашите войски – това се прави постоянно от българската армия. Това не е прецедент някакъв, на който трябва да обръщаме внимание. Този казус в един момент се подхвана и истеризира от определени хора в политическите ни среди, за да се превърне в една огромна лъжа, че Българската армия едва ли не се подготвя за война. Няма такова нещо. Няма опасност ние да влезем във война с когото и да било. Нито го искаме, нито за момента има пряка такава заплаха. Естествено има конфликти около нас и ние трябва да си даваме сметка, че в рамките на общността, към която принадлежим, ние трябва да сме подготвени за всякакви ситуации. Но това не е свързано по никакъв начин с мобилизационния преглед. Той си се извършва перманентно. Всяка една държава, суверенна държава, всеки един министър на отбраната прави такива неща перманентно. Това не е прецедент, не е някакво извънредно положение в никакъв случай. То се стигна дори до разговори какви оръжия щели да бъдат щели да бъдат разполагани на българска територия и срещу кого щели да бъдат насочени.

 

А няма ли такъв разговор?

 

Това е пълна лъжа, абсолютна лъжа.

 

А за какво беше Столтенберг тук? Нали каза, че ще има увеличение на…

 

Столтенберг е генерален секретар на НАТО. България е член на НАТО. Генералният секретар на НАТО да посети една държава член не е никакъв проблем, нито пък е някакъв особен знак. Той беше и в Румъния, той беше и в други държави членки на НАТО. Изобщо не е проблем. Ние искаме по-често да ни посещава, защото България като член на НАТО трябва постепенно да мисли за модернизиране на въоръжените си сили, трябва да мисли за повече съвместимост със силите на НАТО, (не се разбира)… се прави комуникационен център.

 

Но казвате, че е лъжа, че се говори за американски оръжия разположени на българска територия?

 

Говореше се за Шабла, за някакви ядрени оръжия и такива неща. Това са пълни измислици и лъжи. Аз не мога да си обясня дори как на някои хора им раждат главите тези неща. Това е безобразие и трябва да се спре. Истерия да се създава, да се плашат хората с подобни неща, е абсурд. Нито България иска да влиза във война, нито някой заплашва България в това отношение. Има конфликти в близост до нашите граници, ние сме длъжни да предприемем мерки, които евентуално могат да доведат до по-сериозна наша готовност и реакция в рамките на НАТО, разбира се, както и ние като държава. Но да се говори, че България е заплаха за някого или пък някой пряко заплашва България в момента е пълна лудост.

 

Значи отричате, обаче…

 

Отричам, това се реалностите.

 

Това се реалностите. Столтенберг обаче каза „На юг има терор, в Ирак и Сирия, има насилие в Северна Африка. Има предизвикателства и на изток с Русия. Всички ние виждаме нуждата от усилено присъствие на НАТО в България и другите източноевропейски страни“.

 

Точно това казах. Поради многото конфликти, поради напрегнатата обстановка около границите или около, хайде да го кажем така, източния фланг на НАТО…

 

На източния фронт, така да се каже.

 

Да. Ние сме държава разположена на източния фланг на НАТО. Затова генералният секретар, както и всички държави членки в Уелс взехме определени решения и те са НАТО да има малко по-силно присъствие в тази част на Европа.

 

Ама какво ще бъде това присъствие?

 

То е единият от елементите, които са записани в нашата програма „2020“, по които се работи от много дълго време, е комуникационен център на ниво въоръжени сили в Източна Европа, с които новите страни членки, тези командни центрове се разполагат в някои от новите страни членки, те ще бъдат 6 на брой, така че да може да се повиши определена оперативна съвместимост между държавите.

 

Само за това говорихте?

 

Ами, разбира се, че говорихме за това.

 

И ще има американски войници, американски военни, които ще съдействат?

 

Те са, значи 50% ще се българи, 50% ще са от други страни – членки на НАТО. Това са 28 държави.

 

На този етап говорим за това категорично и нищо повече?

 

Разбира се, че е така.

 

Няма оръжия, танкове?

 

Това го каза и министърът на отбраната, това го говорим всички…

 

Трябва да го говорите от правителството, защото хората се страхуват и Тома Томов, журналистът, каза още преди една година, ние сме предвоенно поколение, но както вървят нещата, да не се окажем военно. И затова аз ви казвам, че има, и други анализатори споменават думата „война“ и е добре да се изясняват детайлите.

 

Знаете ли, аз не мога да говоря като анализатор, аз ви говоря с факти.

 

Аз като министър Ви каня.

 

И като министър, точно така. И всякакви анализатори могат да споменават най-различни неща и термини, само че става въпрос за това къде сме в реалността. А ние знаем много добре какви са заплахите, знаем много добре от къде идват те, знаем много добре, че има няколко района на нестабилност в близост до нашите граници и за да бъде България по-силна трябва НАТО да предприеме някакви действия. Те са описани много ясно и категорично в т.нар. план за готовност за действия.

 

И нищо повече казвате.

 

Разбира се, разбира се.

 

Обаче не знам дали сте чели, руският военен експерт Владимир Евсеев, директор на Центъра за военно-политически изследвания, във вестник „Правда“ казва: „Разполагането на каквато и да било инфраструктура на НАТО в България принуждава Русия да използва тези места като цел на възможен удар в случай на предполагаем сблъсък.“ Мишена ли сме на Русия при това положение?

 

Вижте, откакто падна Берлинската стена, НАТО и ЕС създадоха многобройни рамки за диалог с Русия. Урокът между Първата и Втората световна война беше научен. Една държава не може да бъде притискана в ъгъла. Затова винаги ЕС и НАТО са разчитали на диалог с Русия. Тези процеси текоха прекалено дълго време. В продължение на повече от 20 години НАТО и Русия имаха много тясно сътрудничество. А за да бъде прекъснато то сега по начина, по който е прекъснато, то не е прекъснато изцяло, разбира се, продължават разговори, но за да се получават подобни изявления, то не НАТО е виновно. НАТО е отбранителен съюз. НАТО не се кани, нито пък ще напада Русия по какъвто и да е начин или която и да било друга държава. НАТО предприема…

 

Но те казват, че гледат като мишена на нас.

 

НАТО предприема мерки, за да осигури сигурността на собствените си членове. А Русия, ако дефинира НАТО като заплаха, това вече е въпрос на руската страна. Това не сме го направили ние, нито България, нито другите държави – членки на НАТО.

 

А какви ни отношенията с Русия, г-н Митов? Имаме ли някакви контакти външнополитически?

 

Имаме, разбира се, разговорите продължават. Вие знаете, има най-различни формати, в които се срещат външните министри на Русия с външните министри на държавите – членки на ЕС, и през цялото време и целият трансатлантически формат е ангажиран в някакъв диалог покрай кризата в Украйна.

 

А ние, а ние ангажирани ли сме?

 

Разбира се, разбира се, че сме ангажирани.

 

Студени ли са отношенията между Русия и България сега?

 

Аз не бих ги определил като студени, винаги се демонстрира разбирателство и в официалните ни разговори и срещи…

 

Сърдят ли ни се заради санкциите да ви попитам?

 

Ама вижте, сега, ние не можем…

 

Българската позиция като на Европейския съюз, нали?

 

Разбира се, че е като на Европейския съюз, тя не е…

 

Но това не е позиция, която Русия харесва.

 

Тя не е само функция на позицията на ЕС, българската позиция е националната позиция, която трябва да бъде заемана от България. Ние защитаваме определени международни норми, ние защитаваме международното право като такова. Ние казваме в днешно време не могат да се анексират територии на чужда държава. Не може да се дестабилизира съсед по този начин. Молим Русия да се придържа към Минските договорености и да ги спази, за да спрат да умират хора в Украйна. Това е всеки Божи ден. На т.нар. нормандски формат при разговорите на външните министри на Германия, Франция и Русия, Русия отново пое ангажименти и два дена след това трагедията в Мариупол. Значи ние ще продължаваме да настояваме за това и санкциите са единственият инструмент на Европа, за да влияе върху руската политическа позиция. Ние не искаме да воюваме с Русия и именно заради това се налагат санкциите.

 

Българската позиция е, че ако се наложи, ще се засилят санкциите срещу Русия.

 

Това ще се обсъжда тепърва в рамките на ЕС. Но ако продължава в същия дух…

 

Да кажем България няма да спре тези санкции, ако зависи от нея.

 

Но България не може еднолично да спира санкции. И ще ви кажа едно: Откакто тръгнаха кризите в Украйна и в Близкия изток, това спомогна за такова невероятно единство в рамките на ЕС по отношение на това какво защитаваме, на чия страна сме, накъде трябва да вървим, че аз не мога да си представя по-силен фактор освен тези кризи, които обединиха ЕС, обединиха и НАТО. А тези кризи дадоха възможност, и то голяма, както на ЕС и НАТО, така и на България да бъдем ясни, точни в позициите си къде стоим и какво защитаваме.

 

А като беше Кери у нас, искаше ли нещо по отношение на Русия от България? Има нещо, което остана зад кулисите, притиснати ли сме от американците да бъдем по-твърди с Русия.

 

Ние нямаме причина да бъдем притискани от когото и да било, да бъдем там, където сме. Ние вече сме заели ясна и категорична позиция. Никой не може да ни натиска. За какво да ни натискат? Ние много ясно сме казали къде сме. Ние имаме активна външна политика, за разлика от някои други периоди в новата българска история. Виждате, че идват наши съюзници, и то от важни държави. Британският министър на външните работи беше тук, държавният секретар на САЩ, генералният секретар на НАТО, аз току-що се връщам от двустранно посещение в Берлин. Това е активна външна политика, в която ние ясно казваме къде стоим. Няма нужда някой да ни натиска.

 

Т.е. ние сме си на това мнение и без да ни притискат.

 

Ама ние защитаваме определени международни стандарти, ние защитаваме определен международен ред. Не може да постъпим другояче. Това е позицията на България, ние сме част от общност, която е приела тези стандарти. Те трябва да ни водят към единство и във вътрешната ни политика. Аз на това искам да обърна внимание. България може и трябва да бъде единна, когато става дума за страдание на хора, когато става дума за конфликти като в Украйна, когато става дума за конфликти като в Близкия изток. Видяхме на погребението президента Желев, Бог да го прости, там бяха всички. Там бяха хора от опозицията, там бяха и хора от правителството, там бяха хора, които са свързани исторически с българското управление. Можем да бъдем единни, когато искаме и когато защитаваме едни и същи стандарти.

 

Едва ли ще се постигне това във вътрешнополитически план, защото вие казвате жертвите в Мариупол са от едната страна, другите казват, че са от другата страна, наричат украинското правителство фашистко и има такива политически партии у нас, които няма да приемат тази гледна точка и това ще бъде техният коз, и политически, и емоционален, но това няма как да се случи.

 

Трябва да се борим срещу дезинформацията, която тече в публичното пространство, и да казваме истината. Това е ясно. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която е наблюдател на място в Украйна, в доклада си много ясно по часове и по минути описа откъде е стреляно и какво се е случило в Мариупол. На нас ни е ясно.

 

Руснаците казват.

 

Не, чакайте. Става дума за сепаратистите в Източна Украйна. Оттам е дошъл огънят, няма никакво колебание по въпроса, никакво. Това едно. Второ, постигна се национален консенсус, постига се. Ето покрай стратегията за съдебна реформа, и опозиция, и управляващи в парламента застанаха зад съдебната реформа. Ако нещо е искано от нас по време на тези срещи, понеже говорихме за това, то е да проведем въпросната съдебна реформа така, че да можем да разчитаме на бърза, справедлива и ефективна съдебна система. Това не го правим заради Брюксел, не го правим заради Берлин или Вашингтон, правим го заради себе си. Това е. Българският национален интерес е да се справим и да реформираме съдебната система така, че тя да стане бърза, ефективна, справедлива. И мисля, че това се споделя от всички наши съграждани. Това искат от нас.

 

Ние повече го искаме от европейците, със сигурност, защото българите най-много страдат от корупцията, тъй като бедността ни идва от корупцията. Това е повече от ясно.

 

Разбира се.

 

Но казват ли Ви го направо? Вие се връщате от Германия между другото, имаше един спор търговски между България и Германия, нали така?

 

Те са няколко.

 

Няколко. Но кажете успяхме ли нещо да разрешим от тези спорове, защото чувах представители на германския бизнес да казват, че нямат интерес от инвестиции у нас.

 

Казусът „Кльостерс“-„Цемеко“, който беше най-емблематичният в този случай, бе решен. Българското правителство в рамките буквално на два месеца успя да реши този казус и заради неговото решаване ще бъдат възстановени немските държавни гаранции за немски инвестиции в България. Това е голяма стъпка, това е нещо…

 

Да, без намесване на германския посланик.

 

Ама, разбира се, нямахме държавни гаранции от страна на Германия за немски инвестиции. Кой отива да инвестира в държава, за която няма държавни гаранции от немска страна?

 

А освен това се знае, че е свръхкорумпирана. Като допълнение.

 

Освен останалите, как да кажа, фактори, това беше много ясен знак, че германската държава няма доверие на инвестиционния климат в България. Този казус бе решен, този казус решен, правителството го реши, и то много бързо.

 

Тоест вече Германия ще дава държавни гаранции за немския бизнес у нас, ще бъдат възстановени?

 

Да.

 

Добре. Корупцията ли наистина е единственото нещо, за което ни притиска ЕС? С да или не?

 

Реформа на съдебната система и антикорупционни мерки. Това са…

 

Винаги ли Ви го казват, когато се срещате?

 

Винаги. Това е разговор, който винаги присъства. Това искат да ни подскажат нашите партньори, че трябва да решим във вътрешнополитически план, и те са прави. И те са прави, а и ние го знаем. Не е като всеки един български гражданин да не знае, че имаме проблем в това отношение. Обаче трябва тук да кажем следното. Последният доклад, който излезе, мониторингов доклад, отчита направеното до момента. Тоест разделя много ясно периодите преди сегашното правителство и след като настоящия кабинет…

 

Така ли го разбрахте?

 

Ами то си го пише, пише го буквално. Отчитат факта, че правителството се е сменило, отчитат факта, че преди това е имало до голяма степен политическа нестабилност, смяна на няколко правителства. За нас сега в момента е най-важна стабилността. Партньорите ни казват чудесно, приехте стратегия в съдебната реформа…

 

И какво от това, питам аз.

 

… сега обаче предстои нейното прилагане. Тук ние трябва да сме много…

 

Ето там ще видим дали има консенсус.

 

Ще трябва, ще трябва, разбира се, да се следи стъпка по стъпка.

 

Финално.

 

Но аз имам огромна вяра в министър Иванов, който е човек със страст се занимава със съдебната реформа. Той иска да направи всичко необходимо, за да може да се…

 

Мисля, че цялото общество иска нещо да се промени.

 

Всички го искаме, разбира се.

 

Но само с да или не, защото надвишихме времето си. След появата на Ципрас и СИРИЗА, след очакваното засилване на „Подемос“ в Испания ще има ли нов европейски ред? Очаквате ли, или не?

 

Не. Гърция е наш важен партньор. Ние ще разговаряме с нашите партньори по отношение на общи проекти…

 

Ще променят ли те Европа според Вас?

 

Митът, че Европа олевява, че се появяват какви ли не антиевропейски…

 

Не е мит, победа, пълна победа на Ципрас.

 

… тенденции. Вижте, аз не мисля, че Ципрас и гръцкото правителство са антиевропейци. Те не са. Напротив, те са хора, които, разбира се, имат свой дневен ред, но той е в рамките на ЕС.

 

Благодаря, благодаря за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения