От думите на министър Павлова през уикенда стана ясно, че май държавата не може да си позволи пълна рехабилитация на пътищата. Дали е така ще разберем от нея. Добро утро.
Добро утро.
Може ли държавата да помогне на тези райони, които пострадаха от свлачищата, колко пари са необходими и въобще какво може да направите?
Равносметката за цялата държава, за съжаление е, че имаме активизиране на свлачищни и срутищни процеси на територията на почти цялата страна, включително областите, които имах възможност в последните дни лично да посетя и видях с очите си ситуацията, тя е критична. Имаме свличания и срутища, както по републиканските пътища, така и в райони, така и в самите общини, сгради, кооперации включително има, които са с свлечен скат и т.н. Така че ситуацията е сериозна. Начините да помогнем са няколко. От една страна това е Фонд „Солидарност“ , по линия на европейската солидарност. Аз лично съм разпратила писмо до всички областни управители, които да обобщят информацията за всяка една община, за всяко едно населено място, за да можем най-късно до 26 март, какъвто е и срокът да обобщим тази информация и да я изпратим по линия на Фонд „Солидарност“, откъдето също можем да разчитаме при регионално бедствие да получим подкрепа. От друга страна отново като министерство, в което имаме обобщена база данни и от ГЕО защитите на територията на страната, информация за превенция на свлачища, защото превенцията е най-важното-когато вече е активно свлачището нещата стават сложни и тогава вървим след събитията. Така че моето желание и моята идея е тогава, когато новата Оперативна програма за околна среда започне да функционира, там има предвиден бюджет от 60 милиона евро, с който също да можем да кандидатстваме. Министерството ще приготви също пакет с документи, ще кандидатстваме за превенция на свлачища, както по пътища, така и по другите свлачища.
Като казвате „превенция“, преди малко бяхме пред блок 16 в Кърджали. Хората още преди 2 години са казали, че имат проблем, че забелязват напуквания и сега свлачището е на път да отнесе техния блок. Там кметът на Кърджали Хасан Азис каза, че не е получил помощ от Междуведомствената комисия, че е изпратил такива искания, че държавата абдикира. Поне това бяха неговите думи преди половин час.
Най-лесно е оправданието „държава абдикира“, но аз тук искам да кажа, че е ангажимент на кметовете на общини да бъдат на място, да следят за свлачищата на територията на тяхната община, да подават заявления и да правят проекти за превенция преди всичко и в последствие, ако е аварийно, както е в случая, тъй като аз видях сградата, видях снимки, имах снощи до късно среща и с кмета, и с областния управител, към момента за това бедствие, което имаме там, за това свлачище няма подадено и няма заявено искане за финансиране за укрепване, нито като укрепителна стена. Ние чухме и хората, които живеят, на тях им е казано „вие си направете“, но няма подадени към момента документи. Това не значи, че не може сега да се подаде, както е механизмът през областния управител, на Междуведомствената комисия за такива аварийни укрепвания може да се кандидатства, включително за проектирането им, защото също е важна стъпка в този процес.
Малко по-рано бяхме пък в село Сипей. Там са необходими по думите на кмета между 500 и 600 хиляди лева за възстановяване. Откъде трябва да търсят тези пари?
Да, ситуацията в Сипей също е сериозна. Там има една къща, която е срутена и хората са изведени от нея, както има още 4 къщи, в които има проблем покрай свлачището. Но там е и другият проблем – хората отказват да излязат от къщите си, въпреки, че им е предоставена възможност те да бъдат настанени на друго място. По отношение на това какво трябва да направи общината – общината може да кандидатства в Междуведомствената комисия за проектирането за укрепването на това свлачище, което се е активирало там, въпреки че в ситуацията, както казах, предвид, че навсякъде е такава ще кандидатстват всички, но ще се приоритизира в Междуведомствената комисия към министъра на вътрешните работи и ще трябва да направят преглед на всички тези заявления.
Доколко в някакъв нормален срок можем да очакваме действия на държавата? Защото чуваме от вас кандидатстване, процедура, която ще отнеме време и виждаме, че все още няма опис от страна на Междуведомствената комисия? Колко време ще отнеме тези хора да заживеят нормално?
Отнема време не само проектирането, но и укрепването на такъв тип свлачища, неслучайно се предоставя възможност и тези хора могат да бъдат настанени, както в случая тук, в Кърджали има общежитие, което е подготвено за настаняване, така и във всяко населено място се представя възможност. Времето – нещата зависят от кметовете колко бързо могат да възложат проектирането и колко бързо могат да започнат укрепителните действия, със сигурност отнемат поне няколко месеца.
Трябва ли да има по-голям диалог между различните институции и по-голямо партийно безпристрастие, според вас?
Тук изобщо не смятам, че можем да говорим за партийно пристрастие или безпристрастие. Тук всичко е в ръцете на местните власти и съответно на компетентните държавни институции, които трябва да подготвят документите. Както се казва, трябва да си пуснеш фиша, ако искаш да получиш финансиране или да си подадеш апликационната форма и да си подадеш проекта. Така че тук няма политика в този разговор, има ангажираност и отговорност на тези, които трябва да проектират, да възложат и да укрепват превантивно или текущо такива проблемни райони.
На каква сума възлизат щетите от бедствията? По пътищата какво се случва, какво ще успеете да направите за това те все пак да могат да се използват?
Все още няма пълна картина за цялата страна, тъй като включително всеки ден и всяка нощ имаме активни, активиращи се свлачища и срутища на пътищата. Аз мога да кажа от последните дни, ситуацията е примерно в района на Смолян, в района на Кърджали виждаме пътища, които са частично затворени поради свлачища. Дотук равносметката е между 15 и 20 милиона, в зависимост в какъв мащаб и за какво укрепване говорим, дали само за аварийните спешни действия, които са необходими да бъдат направени или за цялостното решаване на проблема. Но сумата със сигурност ще надхвърли 20 милиона, необходими само за укрепване на най-спешните, най-важните аварирали участъци от пътната мрежа, от републиканската пътна мрежа на територията на цялата страна, проблемът е сериозен.
Кабинетът ще създава фонд за обезщетения на граждани при бедствия, как ще работи той, необходим ли е? Виждаме бедствията се случват постоянно. Самата вие преди дни казахте, че очаквате 2015 година да я определим като годината на свлачищата.
Да, моите очаквания за съжаление са такива. Тепърва виждаме как се активизират свлачищните процеси. Аз очаквам 2015 година, особено пролетта и след зимата и топенето на снеговете сериозно активизиране на всички свлачища на територията на цялата страна, затова наистина нещата са много критични. Извън свлачища, това, което вие попитахте – да, в управленската програма на правителството е заложено създаването на така наречения катастрофичен пул. Това е един механизъм, чрез който и собствениците на частни сгради да могат да получават подкрепа от държавата. Тук, разбира се, трябва да се има предвид този механизъм тепърва се разработва от колегите, които се занимават с това, но това ще се базира на данъчната оценка на сградата, спрямо която плащат собствениците на тази сграда нормално и спрямо данъчната оценка съответно като процент ще могат да получават и да кандидатстват за обезщетения на своите жилища, къщи и т.н.
Заговорихме за данъци, за сгради – санирането, друга важна тема, която в Кърджали предизвика едни широки дискусии. Каква е ситуацията тук? Кметът каза, че вече са се задвижили, чухте го и рано сутринта, че вече няма само едно сдружение на собствеността. Какво трябва да направи отново местната власт и как ще си партнирате, за да се случи и да бъде успешен този важен за хората проект?
Вчера имахме много хубава среща тук, в Кърджали, с домоуправители, с представители на Община Кърджали, както и на всички общини в региона. За моя радост хората са не само положителни и активни, но ние виждаме вече, че има готовност и желание от около 10 сгради, които да участват в програмата и предстои вече да работят с общината. По старата програма с европейско финансиране ние имаме една вече в процес и още 6 сгради, които се реализират, така че наистина интересът е голям и още едно доказателство, както казах, не бива да се политизира процесът. Кърджали е доказателство, че можем да работим добре и да си партнираме. Важно е да има активност и от гражданите и желание, и общината максимално бързо да си свърши работата за това да направи регистрациите и да избере фирмите, които ще реализират процеса. Така и в Кърджали, и навсякъде на територията на страната, където бях, в последните дни и в Пловдив, и в Смолян, и в Благоевград хората са положително настроени, има желание и интерес . Сега е важно да извървят стъпките по процедурата, за да може да получат финансирането.
Заговорихте министър Павлова за това, че трябват известни суми за поправки на пътищата, нищо обаче не каза за конкретни срокове. Кога ще бъде решен проблемът с тези пострадали пътища?
За всеки път мога да кажа, че е различно. Например, ако говорим , сега включително минах, това е Асеновград – Смолян пътят, който има едно голямо активно свлачище, то вече е частично укрепено. През следващите месеци ще започнем неговото укрепване. Това е един пример или пътят Момчилград – Крумовград, той включително е затворен, защото е опасен за движение. Това, което говорихме вчера и тук с кметовете по места, ще се опитаме да направим една частична специална лента за линейки, за да не удължаваме пътя на преминаване, тъй като укрепването на това свлачище ще е много сериозно и изисква много сериозен финансов ресурс, то все още е активно. Така че зависи от ситуацията, на всяко място е различно. Но с това, което се стараем в момента е да направим аварийно укрепване на всички свлачища, да осигурим поне една лента за движение, за да нямаме затворени пътища, включително и по проходите на държавата, където също има активирани свлачища.
Колко време ще отнеме аварийното укрепване на пътищата?
Нека да кажем конкретен път, както казвам, в зависимост от ситуацията състоянието на пътя за всеки път е отделно. За някои отнема аварийно, за да пуснем движението два-три дни, една седмица, но за цялостното отваряне на пътищата ще ни отнеме минимум 5-6 месеца за големите участъци с най-големи срутвания и сривания, и откъснати части от пътя, какъвто е пример, примерът с пътя Батак – Доспат. Там ситуацията също е сериозна, има риск да затворим пътя към Доспат и затова усилията са ни насочени тази седмица аварийно да започнем укрепването на пътя, докато не сме го изгубили изцяло, а оттам нататък ще търсим финансиране за цялостното решаване на проблема.
Тоест трудно е да се ангажирате с много конкретни срокове, но да кажем една инвестиция от над 17 милиона стоеше дълго време замразена, става въпрос за Лот 27. Ще бъде ли довършен и какво ще се случи?
Може би зрителите не знаят какво е Лот 27 нека да обясним. По Програмата за регионално развитие 2007-2013 година финансирахме най-различни пътни отсечки. На територията на цялата страна над 800 км бяха рехабилитирани. Единият от важните участъци в този пакет от пътища, които рехабилитирахме е участъкът Смолян – Пампорово, Пампорово – Стойките в Смолянска област. На този пътен участък три години беше спряно строителството. Защо – защото избраната фирма взе аванса, поработи малко и разкопа пътя и си отиде, след което ние прекратихме естествено още тогава. Три години съдебни дела, фирмата блокира държавата, фирмата направи така, че държавата да не може да избере нов изпълнител и да строи. Радвам се, че най-накрая току-що имаме и последното решение на съда, в полза на държавата, беше осъден този изпълнител. Така че оттук нататък ще проведем процедура, ще изберем изпълнител и тези важни участъци и за туристическия поток към Пампорово, така и за живеещите в региона. Надявам се до края на годината ще може да бъде реализиран.
Благодарим ви.