Вицепремиерът по европейските въпроси и механизма за сътрудничество и проверка в предаването „Неделя 150“ по БНР

От петък от самоотчета на четирима вицепремиери са провокирани доста оценки за първите три месеца на кабинета. По този повод нека да припомним как изглеждаше самоотчета на вицепремиера Меглена Кунева. Добър ден.

Добър ден. Здравейте.

Здравейте. Разбира се е добре да попитаме кои са идеите, които ще ви движат в бъдещите месеци?

Искам да продължа да работя за постигането на конкретни резултати, които за мен са влизането на България в Шенген, добрата подготовка и успешното българско председателство на Европейския съюз (ЕС). Изглежда далече 2018 г., но всъщност има да се извърши огромна работа. Това е нещо като да подготвиш олимпиада. И последното, което е съвсем конкретно, това е значими резултати в борбата с корупцията. Напълно осъзнавам, че в моите задачи е популяризирането и придвижването на европейските политики, нещо, за което вие веднага бихте ме прекъснали и бихте казали „какво точно означава това“, защото аз съм вицепремиер по европейски политики и отношение с европейските институции и нека малко да го преведа. Това означава как инвестициите, които идват от ЕС, достигат до колкото се може повече хора и променят облика на страната. Това са климатични промени и индустрия, т.е. как хем може да е чисто в България, хем да не спираме индустрията и да намаляваме потреблението. Това е социалната политиката, това са други хоризонтални политики като например наука и образование и конкурентноспособност на страната. Тоест аз на практика трябва да работя с всеки един министър и за това за мен самата атмосфера, възможността да се работи екипно в правителството, а и изобщо в парламента е от много голямо значение. Разбира се и нещо, което е неуловимо, много важно – престижът на България, доброто име на България. Това е изключително важно за всички. Ако не можем да представим единен европейски облик на държавата за това, защото си изпълняваме ангажиментите, защото знаем как да се справим заедно с останалите с големите проблеми на ЕС, България ще бъде нещо като втора скорост. Аз съм абсолютно решена да не го допусна. Знам, че изисква усилия и време, но заедно с много хора още смятам, че ще мога да го постигна.

Покрай това укрепване на положителен образ и лекуване на петната по репутацията какви проблеми виждате?

Корупцията на първо място и това, че ние не излизаме със собствени инициативи. Ето сега в тази изключително кризисна ситуация от икономическа гледна точка ние трябва да дадем знак как засилваме конкурентноспособността си. В тази изключително тежка ситуация, свързана с тероризма в Европа и в света, ние трябва да кажем какво правим за Западните Балкани. Защото е хубаво да говорим в интервюта, че ние сме остров на стабилност и т.н., но готови ли сме и как се включваме в борбата с трафика на оръжие през Западните Балкани, ние сме транзитна страна и на чуждестранни бойци. Тоест конкретните мерки, които предлагат например страни като Словения, като Австрия, трябва да можем да ги прилагаме и ние. А по отношение на конкурентноспособността пак ще кажа нещо, с което се гордея, но което някак си не сме успели да го обърнем в национална политика и в национално достижение – умните млади хора на България, хората, които са на „ти“ с всякакви технологии, които печелят награди, които са световни шампиони, които примерно създават една компания като „Телериг“ и я продават за милиони долари без никаква помощ на практика от държавата, без това да е държавна политика. Как това нещо го обръщаме в успех на България и казваме – ето това сме ние? Това са само два щриха, но те могат да променят представата за България. Няма, съзнателно нев говоря за културата, за талантите ни в тази област. Опитвам се наистина да опредметя разговора с много конкретна, почти с икономически щрихи политика. Защото борбата с тероризма междувпрочем също дава друг облик на възможностите да се прави икономика в страната.

Като споменахме плана „Юнкер“, казват тези, които разбират от поставянето на ударение, че трябва да бъде „Юнкер“, поне в това езиково законодателство да бъдем единни.

Много ви благодаря, че вие го споменахте. Аз съзнателно се опитвам да избегна името на плана „Юнкер“, заглавието му, защото обикновено на мен ми правят забележка, че това звучи енигматично за повечето хора и за това ще се опивам да го опиша. Но давайте, кажете какво имате предвид?

Ако това е единственото двусмислие, което изповядваме, това е простено.

Абсолютно.

Но вие настоявате за конкретно българско предложение. Има ли вече някакво групиране около това как да работи България в осъществяването на този замисъл?

Имаме няколко предложения и една част от които са заедно с Румъния. Надявам се, че, когато нещата се успокоят в Гърция и добие по-конкретен облик правителството, бихме могли да имаме и общи проекти с Гърция, т.е. за съседните страни е добре да имат общи инвестиционни проекти. Големият въпрос тук обаче е, че планът „Юнкер“ изисква и всъщност това е замисълът му – как да се случи така, че да се включват частните инвестиции в публична полза. Тоест ако ние искаме да кажем – българската държава с държавни гаранции иска да построи мост, път, пречиствателно съоръжение и т.н., това е абсолютно недостатъчно. За това си има Кохезионни фондове, за това си има друга европейска политика. Целта на плана „Юнкер“ е да може тези публични държавни разходи да бъдат подпомогнати и да бъдат направени заедно с частния сектор. Ето тук все още ние нямаме особено какво да кажем. Но все още не е толкова страшно, защото регламентът, по който ще се осъществява, т.е. законодателството, по което ще се осъществява този план, ще излезе в средата на година. Много страни обаче вече са успели да мобилизират частните си инвеститори. Ключът за успеха на плана „Юнкер“ е в това колко частни инвеститори в България ще успеем да намерим, които да кажа – да, ние ще се включим да работим заедно с държавата. Например един от стълбовете на този план „Юнкер“ на нас сигурно ще ни звучи, как да кажа, малко шокиращо, но той се нарича „гаранция срещу първа загуба“. Тоест да може една компания, която стартира – нека да си помислим, че това е компания в областта на високите технологии – да бъде гарантирана от държавен фонд, от Европейската инвестиционна банка, да бъде гарантирана срещу тази загуба, т.е. да могат да ѝ се дадат пари така, че без шок, без страх да почне един по-рисков проект. Защото рисковите проекти, когато те са промислени, всъщност дават по-голямата печалба. Имаш възнаграждение за риск. Понеже много частни инвеститори се страхуват да направят тази стъпка, това всъщност е пресечната точка между публичното и частното, ако някой успее да те подпре в тези първи месеци, за да можеш да направиш тази крачка. Има такива успешни икономически примери почти във всяка от страните, която е правила голям технологичен напредък. „Нокия“ например е започнала по този начин. Една много малка частна компания, на която обаче ѝ дава рамо държавата през специален фонд, „Ситра“ се нарича този фонд във Финландия, и тя прави тази голяма крачка. Това е всъщност сърцевината на плана „Юнкер“. Представете си една компания като „Телериг“ – прощавайте, че отново ще кажа този пример, но наистина не се сещам за нещо още по-ярко, сигурно има – която в началото би могла да получи такова рамо от специален държавен български или европейски фонд. Тя вероятно би могла да удвои, да утрои, да удесетори своята печалба, което означава повече работни места, повече печалба, повече данъци ако щете и друг тип икономика. Всичко е за да може да станат конкурентноспособни европейските предприятия, защото в момента не са.

Това, че българските частни инвеститори се боят да участват какво означава, какво говори за тях?

Първо ние няма особено развити финансови пазари вътре в страната. Всички повтарят и това е така, че планът „Юнкер“ е всъщност инвестиционни мерки. Няма едни големи пари, които стоят и са готови да бъдат изхарчени. Друга важна черта на този план е, ние се борим срещу това разбира се, но все пак трябва да го имаме предвид, че няма запазени квоти за страните. Ако в нашите структурни и кохезионни има пари, запазени за България, запазени за Румъния, запазени за Гърция и т.н., то тук нещата са изцяло на проектна база. И аз мога да ви уверя, че това е тема, която от 10 години се върти в умовете на европейските политици, и мога да се обзаложа, че след 10 години начинът, по който ще функционира ЕС, ще бъде много повече на проектна база – жизнеспособен проект, който може да бъде изпълнен, да му се даде кредит независимо в коя част на Европа се намира. Разбира се страни, които са по-изостанали като нашата, не са много щастливи от тази конкуренция. За това и във всички мои изказвания, когато обсъждаме плана запазени „Юнкер“, аз и още няколко колеги настояваме все пак да се спазва баланс, да е ясно, че новите страни не могат да измислят толкова добър проект, колкото да речем може една Германия, защото развитието ни не е още такова. Но това е пътят. За това е необходимо да има конкурентни проекти, конкурентна среда и да знаем, че ние се състезаваме с Германия, състезаваме се с Финландия, състезаваме се с Швеция, а не само примерно с нашите румънски приятели или страните, които са влезли заедно с нас в ЕС. В това състезание има страни, които вече много дръпнаха напред. Това е Полша, отчетливо, но не само. Така че състезание. Без прекъсване, всеки ден състезание. И не мога да кажа нищо утешително, че някой ще ни носи на ръце. Да, има солидарност, но тази солидарност, след като вече тази година ще станат 10 години членство на България в ЕС, все повече се комбинира се комбинира с конкуренция. Не може да имаме 10 години, в които не сме научили достатъчно и не сме научили как се печелят европейски проекти. И тук искам да кажа, че ако ние не се справим с корупцията, ще бъдем проверявани 10, 20 пъти повече от другите и това ще забави абсолютно във всеки един смисъл темпа ни на растеж и ще отврати много хора, които ще потърсят някъде по-чиста среда. Пак ще кажа, ако за един българин е по-лесно да спечели проект в Германия, защото там се състезава честно, той ще отиде там.

Като имаме предвид шансовете за присъединяване към Шенген, какви новини може да споделите освен, че направи впечатление това, че заедно Борисов със Станишев очакваха началото на този европейски съвет. Това беше изненадващо като сплотеност, направи впечатление.

Това за мен е голяма крачка напред, защото ние печелим само тогава, когато успяваме да изведем теза желание, идея като национален приоритет около, който хората да се съгласят. И като казвам хората, имам предвид не само всеки, който живее по границите с Гърция, с Румъния. Впрочем има изчисления от наши унгарски колеги, че се е вдигнал 0, 2% брутния продукт по тези места, които са гранични и където е паднала шенгенската граница. Говоря за Унгария. Надявам се, че това ще се случи в Северозападна България, защото там положението наистина е много сериозно от гледна точка на безработица и стандарт на живот. Така че това има реално икономическо изражение.

Най-бедната зона в целия съюз.

Точно така и специално да кажа, че в понеделник правим голям форум, Реформаторския блок, надявам се, че и други колеги от ГЕРБ ще присъстват в Монтана в понеделник. Част от нашата програма на движение „България на гражданите“ и по-нататък на Реформаторския блок беше свързана с това да има специално административно тяло, може би не чак министерство, но агенция или по друг начин да се обективира през административна институция, да се обективира специалната грижа за северозападния район. Защото както в Европа има грижа за най-бедните райони, по същия начин трябва и в България да има такава грижа. Това е нашата вътрешна национална солидарност. Но да се върнем към Шенген. Ситуацията изключително много се промени след терористичните атаки. И днес има нападения в европейска страна заради свободата на словото срещу журналисти. Това е много голямо изпитание. Не може, когато има тероризъм, да се оставя Шенген да бъде просто средство България да си изпълни други ангажименти, с което аз не споря. Ние наистина трябва да го направим по отношение на правосъдие и вътрешен ред. Но ситуацията е много силно променена. Политиката се променя според събитията. Да останем в застинало положение и да не може България да се включи активно заради собствената си сигурност и заради сигурността в Европа, това не е добре. Тази Европа на две скорости по отношение на сигурността е абсолютно грешна теза. И аз бих искала да направим всичко необходимо от една стана да изпълняваме нашите ангажименти, но от друга страна и политиците в Европа да разберат, че една страна, която по договор трябва да бъде член на Шенген, както е България и Румъния, това е разписано в договора от 2005г. за нашето присъединяване, сега е моментът да се направи тази крачка. Европа върви към т.нар. „интелигентни“ граници, към нови, огромни капиталовложения в сигурността си. Ако ние не сме част от Шенген, ние няма как да направим тези капиталовложения. Мен ме ужасява мисълта, че една страна, която е гранична като нашата, може да бъде оставена извън тази система за сигурност. Това би било изключително късогледо и напълно неправилно. За това аз няма да спра да обяснявам. Знам, че всяка страна се бори с общественото си мнение вътре, знам, че репутацията на България не е безупречна, но тъкмо заради това трябва да направим нашите усилия и европейските политици да вземат едно смело решение и въпреки общественото мнение, което е повече за издигане на нови национални крепости, да направят тази смела крачка и да кажат – не, заедно бихме успели повече, защото Европа е във война, във война с тероризма и има нужда от всичките си войски, всичките си съюзници. България е част от това. Аз съм абсолютно убедена в това, което говоря. И за това смятам, че ще мога да го докажа.

Като споменахме националната сигурност трябва да изразите мнение, поне към това приканва вчерашното изказване на българския президент за това, което той вижда, че е потребно да се полемизира, да се организира една дискусия обществена за начина, по който се управлявани Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Разбира се той говори и за качествата на главния секретар на МВР. И по това има различия. Даже някои от Реформаторския блок, ваши колеги, предупредиха, че това, което беше изказано от министър-председателят да не бъдат сменявани Писанчев и Лазаров, ще разклати коалицията. Подобна мисъл буди изказването на Плевнелиев, който като че ли категорично решава да застане срещу Борисов и казва – не съм съгласен с Борисов. Тази полемика какво трябва да представлява?

Ето какво си мисля по този въпрос. първо като вицепремиер МВР е част от моите ресорни отговорности. Министърът на вътрешните работи знае много добре, ние работим отлично с министър Вучков. Знае много добре, че ако има такъв проблем и иска да го обсъди с мене, аз съм готова да го направя задълбочено и детайлно. Това не се е случило. Министър Вучков не е представил такъв проблем за обсъждане от мен като ресорен вицепремиер и в изпълнителната власт. Второ, смятам, че когато ние имаме политическа тези в Реформаторския блок, тя става такава в момента, в който се приеме общо решение на заседание на Реформаторския блок, в този случай на заседание на групата в парламента. Смятам,ч е мнението на г-н Кънев и на г-н Атанасов е достатъчно сериозно, за да може във вторник, когато има събиране на групата на Реформаторския блок, да бъде обсъдено и да се излезе с една обща декларация. Отделно движение „България на гражданите“, всичко това се случва във вторник, как да кажа, такова е темпото на обсъждане в различните парламентарни групи и партиите, които представляват Реформаторския блок, във вторник ние ще обсъдим този въпрос. когато има такива аргументи, Реформаторският блок ще излезе с решение. До този момент…

Но вие лично какво мислите?

Не е въпросът какво мисли един или друг политик, а какво казва законът, има ли данни за нарушение, който ще доведат до смяна или каквато и да било друга оценка на дейността на главния прокурор. Аз не си играя с думите, извинявайте, на ръководството на Министерство на вътрешните работи, оценки и специално на главния секретар. В момента, в който тези стъпки бъдат изпълнени, тогава без да си играем с думите можем да кажем какво е нашето мнение. Нека преди …

До вторник едва ли ще е ясно.

Не, тогава ще има ясна политическа теза, която е приета от Реформаторския блок.

Тя трябва да бъде възприета…

Дотогава считам, че всяко едно мнение е интересно и струва да се обсъди, но …

Тя няма да бъде възприета върху конкретни факти, тя ще бъде облечена в някаква обща воля.

Точно така, имаме решение тогава, когато има обща воля. Дотогава има различни мнения, които, пак казвам, си струва да бъдат изказвани. Но да натрупвам още думи, без да имаме решение на Реформаторския блок, ми се струва, че към този момент е излишно. Чути са различни мнения. Има различни становища, има обществено обсъждане. Нека да видим какво казва закона. При какви случаи се прави такава сериозна смяна, има ли данни за такава сериозна смяна и тогава да изказваме своето несъгласие с начина, по който главният секретар си върши работата или обратно.

Но може ли с две думи да обясните за какво става дума, от какво е събудено това огласяване на неща, които са били тайна в доклада на една засекретено равнище и изведнъж те излязоха наяве?

Вижте, да обсъждаме тайни публично не ми се струва много добър държавнически подход. Нека да има решение, пак ще кажа, на Реформаторския блок, да видим да ли се спазва закона. За мене присъствието или отсъствието на конкретна личност в изпълнителната власт може да бъде тема единствено ако се сравни неговото поведение с това изпълнява или не според закона функциите, които са му възложени. Не бих се поколебала в нито един момент да подкрепя министъра на вътрешните работи при достатъчно аргументи към стъпка в една или друга посока, но тогава, когато имаме факти, когато имаме общо решение. Не бих искала да хвърлям в момента нови тези в публичното пространство без те да са станали сериозни. А сериозността на една теза е тогава, когато тя има политическа тежест. Тази политическа тежест минава през общо решение на Реформаторския блок.

С това като че ли оставяме развръзката за по-нататък, за да се види дали това ще бъде общата воля на Реформаторския блок, които пледират за тези оставки. Предстои участие…

Вие знаете, че в Реформаторския блок не сме се побоявали никога да кажем отчетливо какво мислим. Имаше доста икономически тези, които и от движение „България на гражданите“ бяха инициирани, бяха доведени докрай. Така че аз бих заложила на единството в тезите и когато го има това единство, тогава позицията и е силна. Абсолютно наясно съм, че всяка дума, която се говори в нашето вътрешно политическо пространство отеква и по това ни преценяват и навън. За това искам да имаме едно мнение, изказано тежко, изказано сериозно и решение, което да го последва. Това е моята позиция.

Предстои участие на финансови министър след малко, Владислав Горанов. Вие какво мислите за емитирането, за предстоящата ратификация на осем милиардния външен дълг?

Честно да ви кажа, останах изненадана, че мина през медиите преди да сме го обсъдили внимателно във всички групи, които подкрепят правителството, а и по-задълбочено в правителството.

А и в две комисии в парламента.

Моля?

И в две парламентарни комисии

Да, аз смятам, че на такава крачка трябва да се посвети повече време – в обяснения, в доказателства и много спокойно да се изложат мотивите. Това е абсолютно важно, за да знаем какво правим с тези пари, дали наистина е нужно, можем ли по някакъв друг начин да се справим. Обикновено аргументите на финансовото министерство са сериозни, те са добре подплатени с цифри, с факти, но това никак не отнема от задължението да бъдат много добре обяснявани и обяснявани. Те не са само заради самото Министерство на финансите, за да може то да си свърши работата, защото това са парите на всички данъкоплатци в България. Така че повече инвестиции в обясняване и намиране на съгласие е нещо, което аз силно бих препоръчала на Министерство на финансите. Знам, че те са експерти, както и министърът на финансите е такъв, че би искал нещата бързо да се случат и че те си разбират това, което говорят, но това не е достатъчно в политиката. Трябва всички да го разбираме.

Към това се стремим и ние. Благодаря за вашето участие. Меглена Кунева, която представи някои от тезите на нейния самоотчет след 100-те дни на кабинета.