Министърът на външните работи в интервю за „Седмицата“ на Дарик радио

Министърът на външните работи Даниел Митов – в „Седмицата“. Подкрепя ли България споразумението от Минск за кризата в Украйна?

Разбира се, ние го очаквахме с голямо нетърпение, очаквахме със сериозно притеснение резултатите от срещата, тъй като изходът беше определено неясен. Вие знаете колко дълго време продължиха и самите преговори. Факт е, че се постигна договореност, която най-малкото трябва да спре кръвопролитията в Източна Украйна. Това беше и целта на процеса – да се спрат боевете.

Тази договореност стигна по-далеч обаче. С това, което казахте, излиза, че България подкрепя и промяна в украинската конституция до края на годината за децентрализация на страната, с отчитане особеностите на отделните райони на Донецка и Луганска област и съгласувано с техни представители, и приемане на постоянни закони за особен статут – право на езиково самоопределение, участие на местните органи при назначаване шефове на прокуратури и съдилища, създаване на отряди на Националната милиция - което е доста близо до дълго отричаната от България и съюзниците й в НАТО федерализация.

Първо това как ще протече децентрализацията в Украйна е въпрос на украинските власти. Начинът, по който те ще организират децентрализацията – не е задължително да е федерализация при всички положения, но може да приеме различни форми, като естествено това си е работа на украинското правителство. Каквото може Европейският съюз и България в частност да даде като принос, като опит и като някакъв тип асистенция на процеса, ние ще го направим, разбира се. Както и в рамките на форматите, в които участваме – Европейски съюз, НАТО, така и в двустранните ни отношения, ние ще се постараем да подпомагаме процеса. Вие знаете, че скоро при нас идва украинският външен министър на посещение и всички тези въпроси естествено ще бъдат обсъждани в подробности. И тогава ще разберем точно как украинската страна гледа на процеса на децентрализация.

А вие одобрявате ли толкова подробното разписване? Те какво да гледат на процеса? На тях им е казано: оставяш Донецк и Луганск сами да си назначават съдиите и прокурорите, оставяш ги да си имат тяхна си милиция, оставяш ги да говорят техния си език. Това е разписано в споразумението.

Разбира се, че те имат право да говорят техния си език, както и всички останали етнически и малцинствени групи в Украйна. Това е неотменимо право и аз мисля, че винаги както България, така и останалите държави от Европейския съюз са настоявали за това – не мисля, че украинските власти изобщо имат някакви намерения да не оставят някого…

А собствената милиция?

Това вече е друг въпрос. Това вече са неща, които тепърва ще бъдат решавани. Те са в споразумението, но оттук нататък трябва да се приеме рамка за изпълнението на това споразумение. За нас най-важното беше да се спрат боевете и да се започне мирно регулиране на конфликта. Беше важно да се определят зоните на отстояние, беше важно да се гарантира, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ще си влезе в мандата по наблюдение на мирния процес. Разбира се, оттук нататък е и безкрайно важно да се измисли механизъм за наблюдение на украинско-руската граница, за да има гаранция, че през нея не влиза и не излиза тежко въоръжение и военна сила.

А вие как четете това споразумение? Какви трябва да бъдат последствията за Украйна, ако не промени конституцията си? Защото съобщенията от Киев са, че там има силно недоволство от поетия такъв ангажимент от президента. И ако до края на годината Украйна не промени конституцията си, грубо потъпче споразумението?

Да не правим така, аз винаги предпочитам да не коментирам хипотези, а да работим с фактите такива, каквито са. В момента имаме подписано споразумение, прието е от всички страни и то трябва да започне да се изпълнява. Разбира се оттук нататък, ако някоя от двете страни започне да нарушава споразумението, тогава можем да коментираме различни сценарии. Те, естествено, трябва да се обмислят предварително, но е хубаво да се дава шанс на подписаното в момента споразумение и най-вече, пак повтарям, на факта, че има постигната договореност за прекратяване на огъня. До голяма степен това засяга и нашите сънародници там.

Подкрепяте ли изоставянето на въпроса за Крим? Правилно ли Меркел и Оланд не поставят този въпрос в това споразумение?

Позицията по Крим…

Подписват го по темата без дума за Крим.

Позицията по Крим на Европейския съюз е ясна, както на целия Европейски съюз, така и на всяка една от държавите-членки.

Защо я няма в споразумението?

Не е нужно да я има. Ясно е, че Крим е анексиран в разрез с международното право. Нито една европейска държава, както и – вие знаете, има гласувана резолюция на ООН – в голямата си част държавите в ООН не подкрепят нелегалното анексиране на Крим. Затова тази точка… тя е ясна. Там няма две мнения каква е позицията както на Франция и Германия, така и на целия Европейски съюз, така и на голямата част от световната общественост. Крим при всички положения ще си остане един възел, който ще трябва да се развързва за в бъдеще. В момента фокусът беше върху това да се спрат военните действия.

А може ли да опишете процедурата, по която всъщност формирате тези външнополитически позиции на България? Вчера в „Панорама“ при Бойко Василев Андрей Райчев каза, че на него не му е ясно кой е казал работите, които вие говорите – че България е против федерализация на Украйна например. Къде е взето това решение?

Че аз не съм казвал никога, че България е против федерализация на Украйна. Аз това, което казах току-що, е, че това си е…

Че украинците могат да го решат…

… работа на украинското правителство. Няма /…/

Да, или за Крим примерно – как се формира тази българска позиция?

Позицията за Крим беше формирана по време на правителството „Орешарски“ – първо да го припомним този момент. Винаги когато става въпрос за подобни външнополитически позиции, си има експертиза във външно министерство и съответния министър си взима решенията. То се обсъжда в правителството. Какво не му е ясно на г-н Райчев – аз не мога да разбера.

Подкрепя ли България въоръжаване на Украйна от Запада?

Този въпрос изобщо не е бил обсъждан. Всички сме призовавали за мирно разрешаване на конфликта. Европейският съюз беше много ясен по темата и каза следното: през военен конфликт – а едно въоръжаване на Украйна би довело точно до разрастване на конфликта – през такова нещо не може да се реши кризата. Затова Меркел и Оланд отидоха да преговарят, защото всички целим мирното разрешаване на този конфликт.

Да, но Оланд каза – по заглавията в българските вестници в неделя: „Ако се провалим – война“. Така тръгна към преговорите.

Разбира се, че той трябваше да отчете и факта, т.е. ако преговорите бяха успешни, а те бяха, нещата вървят към мирно регулиране на конфликта. Но ако преговорите се бяха провалили, тогава конфликтът при всички положения щеше да ескалира.

Трябва ли НАТО да воюва за Украйна?

НАТО до момента изобщо не се е намесвала като организация в конфликта.

Добре, трябва ли Западът да воюва, включително и България? Трябва ли да воюваме за Украйна?

Пак се връщаме на същата теза. Никой не иска война с Русия първо. Второ – разбира се, всички държави-членки на Европейския съюз и НАТО подкрепят териториалната цялост на Украйна и държат Украйна да остане в целостта си, такава, каквато е, включително и Крим. Както знаете, вече казахме – няма държава от европейската и атлантическата общност, която да подкрепя анексията на Крим, няма такава държава. Затова всички държим на териториалната цялост на Украйна, всички защитаваме правото на избор на Украйна, да избере както вътрешното си устройство, така и своята бъдеща геополитическа ориентация.

Трябва ли Украйна да стане член на НАТО?

Това е въпрос, който не стои в момента. За нас е важна…

Ако Украйна го избере – в НАТО, България ще гласува ли „за“ или „против“?

Принципът е следният: няма право трета страна да се намесва в свободния избор на всяка една държава, когато става въпрос за избор на нейни геополитически интереси. Ако Украйна иска да бъде член на Европейския съюз, тя трябва да има правото да избира и да върви в тази посока.

Същото важи и за НАТО.

Не може трета страна, която и да е, да пречи на Украйна в този й път. Същото важи за всяка една международна организация, към която определена държава иска да се присъедини. Това е съвсем естествено и аз не мисля, че това дори е оспоримо. Но тук разбира се стои друг въпрос. Украйна трябва да провежда тежки реформи вътрешно, много тежки, защото вътрешнополитическата ситуация не е добра, независимо от конфликта, дори и преди него. Украйна вътрешнополитически и организационно беше държава, и е все още, на която й предстоят много сериозни изпитания и реформи. Сега е моментът украинското правителство да започне тези реформи, както конституционни, така и по отношение на всеки един от публичните сектори, защото сега в момента украинците ще разберат тежестта на тези реформи, ще разберат защо правителството го прави. Вие знаете, ние сме минавали през преход и сме правили много тежки избори и реформи. Те са болезнени за всяко едно общество и българското общество е минало до голяма степен през част от тях, предстои да минаваме и през други. Вие знаете – говорим за реформа в съдебната система, има и други сектори, които трябва да продължат да се реформират в България. Но на Украйна този път тепърва й предстои, затова сега е моментът украинското правителство да започне да ги извършва тези реформи. Това ще им даде възможност да бъдат освен стабилни, да започнат да функционират като просперираща европейска държава.

Дебатът за така наречения щаб на НАТО срещу „Пирогов“. Като сме член на НАТО, България, те всички наши щабове не са ли щабове на НАТО?

Естествено, че са.

В какво се състои тогава спорът? Това, че ще има и чужди офицери в България?

Да ви кажа честно…

Ама те чужди ли са тези офицери, при положение, че нали сме едно?

Те идват от други държави съюзници на България в рамките на НАТО, така че те в този смисъл не са чужди.

Това не трябва… По-верният дебат не е ли, както го постави Волен Сидеров през седмицата? „Атака“ каза: дайте да излизаме, защото като сме влезли, всичко е натовско.

 „Атака“ си има тяхната си позиция и си гонят някакъв техен политически дневен ред, но…

Но трябва ли съгласие с опозицията все пак по този въпрос? Очевидно болезнено се приема, че ще дойдат небългарски офицери в щаб на НАТО на територията на България.

Аз не мисля, че има каквото и да е болезнено в случая. По-скоро тук трябва да си отчетем и една наша си грешка – имам предвид на хората, които трябваше да обяснят какво точно се случва. Този въпросният координационен център с 40 човека вътре, 20 от които са си български офицери, беше заложен отдавна в програмата 2020. Който я е чел, знае много добре, че въпросният координационен център беше вътре и подобни координационни центрове ще бъдат разположени в още шест държави членки на НАТО по източния фланг. Също така дори от това, което чувам, Унгария е изразила недоволство от това, че там няма да има такъв координационен център – Унгария. Затова в координационния център няма нищо страшно, нищо необичайно. Ние сме държава-член на НАТО, подобни неща се случват, както се случват учения през цялото време. НАТО развива способностите си. Вижте, оставете Украйна – в близост до нас има и друг конфликт, така наречената „Ислямска държава“. НАТО трябва да има готовност да реагира и в случай, че конфликтът в Близкия Изток започне да излиза извън контрол. Това е огромен проблем. Хайде, споразуменията от Минск дават надежда, че конфликтът в Украйна ще започне да се урегулира по мирен път и там бойните действия ще спрат. Но когато говорим за така наречената „Ислямска държава“, когато говорим за конфликта в Близкия Изток, там също имаме огромен проблем и той не се вижда как може да бъде разрешен бързо. Затова въпросният координационен център ни е нужен, той е нужен на целия източен фланг на НАТО. Не е само България, която ще има такъв - това вече си го казахме. Трябваше може би много по-добре, по-отрано да обясним на обществеността какво се прави, за да не бъде използван един такъв сравнително незначителен и с не особено големи последствия елемент, да бъде използван за нагнетяване на напрежение, истерия и подобни /…/

Е най-малкото за въпроси. Иван Гранитски пита в „Преса“: „Българя ще заяви ли ясно и категорично позиция „за“ или „против“ въвличането й в глобален военен конфликт?“ Би ли участвала България във война срещу Русия?

Ние вече сме го заявявали 100 пъти категорично, аз не знам какво точно пита. Аз обикалям по всички медии в последната седмица и съм казал вече 100 пъти: нито България се кани да воюва с някого, нито русия има намерение да воюва с нас. За какъв глобален конфликт в случая става въпрос – не мога да разбера.

Понеже може би Оланд дето каза така – че ако не се разберем сега, ще воюваме.

Оланд е казал нещо, което е било хипотеза преди началото на преговорите.

А трябват ли още пари за отбрана, както поиска президентът Плевнелиев в Мюнхен?

Разбира се, че трябват. Българската армия трябва да повишава капацитета си. И между другото, говорейки за този координационен център, говорейки за ученията, които ще се провеждат тази година… А те, между другото се провеждат редовно – натовски учения в България си се провеждат непрекъснато. Сега покрай тях отново се създаде някаква тежка истерия, но това е до голяма степен и резултат на политическата среда, която се създава. Аз тук ще призова сериозните политически партии от опозицията в България да заемат категорична позиция и да ги призова за малко повече зрялост в поведението, когато става въпрос за геополитически избор на България и за националната ни сигурност. Българската армия трябва да повишава капацитета си и това ще стане през подобни учения, това ще става през присъствието на подобен координационен център в София, натовски. Нашата армия има нужда да й бъде дадена малко повече сила. Зад нас стои много силен съюз – НАТО е най-силният военнополитически съюз в човешката история. Аз това съм го казва и друг път – това са 28 държави, които формират повече от половината брутен вътрешен продукт на света. Това е мощ, която е съюзник на България. Но на Българската армия в частност трябва да й отделим повече внимание и според мен за в бъдеще трябва да се отделят повече средства за повишаване капацитета на Българската армия. Ние този ангажимент сме го поели и аз мисля, че няма нищо по-нормално от това. Аз не смятам, че има политическа партия в България, която да не си дава сметка, че трябва да си повишим защитния капацитет, трябва да повишаваме капацитета на Българската армия.

Българин ли ще ръководи впрочем щаба на НАТО в София, този координационен център?

Аз не знам дали има решение изобщо по въпроса, по-скоро министър Ненчев може да даде подробности по въпроса.

Добре, защо светът не постига споразумение да воюва срещу ИДИЛ, „Боко Харам“, талибаните в Пакистан, които убиха над 130 деца преди месец, хусите в Йемен? Не се ли държи доста странно този най-мощен, с половината брутен вътрешен продукт свят, като си изнася посолствата от Йемен през тази седмица? Вие българското изнесохте ли?

Ние сме изтеглили хората, които имаме, да.

Така, изтеглят си посолствата под натиска на…

Защото има опасност.

… едни хора, които въобще не… няма Минск, няма разговори, никакви - взимат, режат глави, палят клетки с хора…

Варварщината в Близкия Изток, донесена от така наречената „Ислямска държава“, трябва да бъде…

За съжаление не само там. „Боко Харам“ отлага – не, че някой е разбрал в България, че му е много значим този въпрос, но изборите в една от най-големите страни в света като население, Нигерия, се отлагат заради „Боко Харам“.

Наистина, то не е само така наречената „Ислямска държава“ – те са и „Боко Харам“, „Ал Шабаб“ и още сериозен брой други организации, с които трябва да се води битка. Специално по отношение на така наречената „Ислямска държава“ вие знаете, че има огромна коалиция от държави, които се обединиха в усилие първо да бъде ограничено разрастването на така наречената „Ислямска държава“ в рамките на Сирия. Те бяха изтласкани от Северен Ирак. Продължават, разбира се, въздушните удари. Ясно е, че е трудно…

Толкова ли са силни тези от ИДИЛ?

Тук става въпрос за друго…

Какъв е проблемът на най-мощният съюз на света да се справи с тях?

Има следния проблем: първо, става въпрос за територията на Сирия в случая. Навлизането в тази територия ще означава определен политически проблем. Вие знаете, че светът в момента е разделен по отношение на режима на Башар Асад. Не трансатлантическият, европейският свят – ние там сме наясно какво представлява режимът на Асад. Но има държави в ООН, които се съпротивляват срещу идеята НАТО или други външни сили да влязат на територията на Сирия.

Това не е ли по-важен въпрос - да се разберем с руснаците, нашият, евроатлантическият свят?

Там разговори с руснаците се водят, там разговори се водят, тези канали не се затворени за комуникация. Между другото, преди няколко дни беше проведена среща в Москва между представители на режима на Башар Асад и умерената сирийска опозиция. Там разговори се водят и има сериозно осъзнаване на факта, че този проблем трябва да бъде решен възможно най-бързо. Усилията…

А то изглежда, че и може, съдейки по съобщенията как лично йорданският крал кара самолет.

Да.

Оказва се, че тези там не са толкова силни, но няма кой да ги атакува.

Вижте, има и следния момент. Вие знаете колко пъти западният свят се е намесвал в такива ситуации и винаги се получава така. От една страна се пита: добре бе, като има някакъв такъв конфликт, защо не вземем да се намесим? Ние сме силни, ние сме мощни, можем да се справим бързо. Когато това се прави, в един момент започват обратните обвинения за някакъв вид амбиции на Запада…

Защо се месите навсякъде?

Защо се месите навсякъде и т.н.

Е то тук тънкият момент е, че трябва един „Минск“ с руснаците по този въпрос.

Това е от една страна. От друга страна, държавите в региона трябва да разберат, че и радикалният ислям, и групировки като така наречената „Ислямска държава“ са и техен проблем, и то предимно първо техен проблем. Те започнаха да го разбират. Вие споменахте йорданския крал – Йордания в последните седмици, и не само седмици, и преди това, поема огромна отговорност в региона. Държавите в Близкия Изток и Северна Африка започват да разбират, че не могат да си позволят да не са съюзници със Запада в тази битка и влизат в… вече започват да поемат своята отговорност. Това беше и до голяма степен усилието, което вложи и Западът – от една страна ние, като трансатлантическа общност, за която постоянно говорим, сме поели някакъв ангажимент, но се опитваме да ангажираме и всички останали държави от региона, които трябва активно да участват в този процес, за да няма след това обвиненията, че Западът отново се е бъркал тук и там с някакви неоколонизаторски амбиции и такива неща. Затова трябва да се намери баланс между тези две тези – да се намесваме, но да се намесваме така, че да не изглеждаме като общност, която постоянно се опитва да налага някакъв свой дневен ред.

То единственият начин е и руснаците, и китайците да участват.

Ама разбира се. Никой няма нищо против това. Те и участват – Китай по-малко, но когато става въпрос за Русия, Русия…

Те не са толкова далеч примерно от Пакистан…

Така е.

… където убиват деца по училищата.

Русия е активен участник в процеса и там каналите за комуникация не са затворени. Там с Русия се говори и Русия участва в този процес. И Стефан де Мистура – специалният пратеник на ООН, е много активен в този диалог и го регулира прекрасно до момента.

Всъщност разговорът за Украйна излиза, че е много по-голям – за това кои са всъщност съюзниците по света. И излиза, че…

Винаги разговорът е по-голям, това е…

… Западът и руснаците всъщност са съюзници, защото и руски глави режеха екстремисти заради Чечения.

По определени теми естествено, че е така. Естествено, че е така. Когато става въпрос за ислямски екстремизъм, Западът и Русия са на едно мнение.

Ще участва ли България в мисии на ОССЕ в Украйна, които контролират спирането на огъня?

При всички положения, ако има нужда от това, ние можем да оценим капацитета, който имаме в момента, и ако преценим, че можем да участваме, ще участваме. Ние сме длъжни в тази ситуация да бъдем активни.

В какво се състоят улесненията за българите в Украйна при издаването на визи?

По принцип самата процедура отнема определено стандартно време. Това време практически се съкращава и ние, разбира се, дискутираме това дали могат да отпаднат изобщо таксите за издаване на виза.

За етнически българи.

Да.

Но това означава някой да може да направи преценки, които се оказва, че тук Агенцията за българите в чужбина отнема доста време да прецени дали някой наистина е с български произход или не.

Вижте, да не смесваме гражданството с издаването на многократна виза. Тук става въпрос българската държава е взела спешни мерки, за да може да гарантира на хора с български етнически произход, че ако те са поставени под заплаха и на територии, на които се воюва, могат бързо да се приберат, да се изтеглят от Украйна и да дойдат в България.

Въпросът е как ще го разбираме, че някой, същият украинец не пише аз съм българин, дай бързо виза. Това е проблемът.

Ние сме държава с достатъчно дълбока и дълготрайна традиция в контактите си с нашата общност там. Вие знаете, че организациите на българите в Украйна са в постоянен обмен на информация с нашата държава.

 Бележка от организация ли ще искаме?:

Не, не. Вижте, ние си знаем кои са хората там, ние знаем кои са…

Аз не знам дали знаем, но като отворя статистиките, едни казват 200 хиляди българи, че има там, други казват 500 хиляди.

204 хиляди са по официални данни, разбира се. Може да са малко повече…

От тях по 10-15 хиляди са в Луганск и Донецк.

И там оценките са различни. В Донецк са някъде около 6 хиляди, в Донецка област.

А ще има ли кампания на България в Украйна за привличане на българите оттам?

Ние ще изпратим и хуманитарна помощ.

А какво ще изпрати България?

В момента се проучват, разбира се, нуждите, но предимно става въпрос за храни и лекарства.

Лекарства поиска вчера на срещата си с вас депутатът от Радата и председател на Асоциацията на българите в Украйна Киссе.

Точно така. Той даде много хубава картина, описа много добре какво се случва там, като каза ясно следното. Етническите българи в Украйна имат свой живот, имат свой бит и никой няма какво особено желание или ентусиазъм да се върви към пренасяне на цялата българска общност едва ли не, това, което беше написано…

200 хиляди бесарабски българи идвали тука.

Сега изведнъж всички българи щели да дойдат тук. Това е абсолютно извън контекста на реалността. Това, което ние сме направили, пак ще го повторя, е да дадем възможност и да осигурим начина, по който всеки един етнически българин, който се чувства застрашен в район, засегнат от военни действия , да може бързо да се изтегли и България да се ангажира с настаняване, с осигуряване на някакви нормални условия.

Добре, тези улеснения за визите, евентуално за гражданство, които се обсъждат, няма ли да попречат допълнително на влизането на България в Шенген?

Аз мисля, че това са форсмажорни обстоятелства, които всички наши партньори в Европейския съюз разбират. Българското етническо малцинство, макар и най-голямото в Украйна, не е единствено, там има етнически унгарци, поляци, румънци и т.н. Така че това не е само въпрос , който стои пред България.

Като казахме Шенген, Сергей Станишев обеща на Бойко Борисов трима леви премиери от ЕС, на Италия, на Чехия и Малта, тези, които са под шапката на ПЕС, да дадат рамо на България за влизане в визовия съюз. В десните на Европа ли е проблемът?

 Не, не, външният министър на Австрия бе тук преди…

Онзи ден.

Онзи ден, точно така. Той е от т.нар. десни в Европа и даде подкрепа за България и членството й в Шенген. Въпросът по-скоро тук е на национална позиция на отделни държави, а не толкова на партийните…

Кои са сега отделните, холандците и французите?

Срещаме известни притеснения у някои наши партньори, като, разбира се, надяваме се, че ще ги преодолеем.

Ама те си се менят, 6 месеца едни, 6 месеца други и то това никога може да не влезем в Шенген.

Не, не, върви процесът…

Кога според вас въпросът ще бъде поставен?

Въпросът постоянно е поставян, има си механизъм, той се разглежда през цялото време и както знаете, както аз и външно министерство, така и вицепремиерът госпожа Кунева сме безкрайно ангажирани с темата и аз се надявам, че в най-скоро време ще се отвори възможността, реалната възможност България да стане част от Шенгенското пространство. Още повече ние си изпълняваме прекрасно задълженията като държава – външна граница на ЕС, това никой не може да го оспори.

Има ли пропорционалност при мобилизациите в Украйна, така че да не вземат да воюват първо българите. Видя се миналата седмица в „Преса“, има голяма ваша снимка, че вие не сте знаели има ли непропорционална мобилизация. Сега знаете ли?

Когато първоначално беше отворена тази тема, аз подходих сериозно по въпроса и казах, че първо трябва да получим всички цифри и данни и след това да коментираме. Те бяха получени много бързо, но аз трябва да кажа първо следното. Още на 29 януари, защото ние сме следили ситуацията през цялото време, включително и по отношение на пропорционалната или непропорционална мобилизация на етническите малцинства в Украйна, в постоянен разговор сме били с всичките си колеги, още на 29 януари, в заключенията на Съвет „Външни работи“, по настояване на България влезе текст, който призоваваше украинската държава да спазва принципа на пропорционалност по отношение на всички етнически малцинства.Това от една страна. От друга, вчера и Антон Киссе го каза много ясно, няма непропорционална мобилизация, има дезорганизация по отношение на мобилизацията като цяло. Протестите срещу мобилизацията в определени села те ги има и в Западна Украйна, на етнически украинци, протестираха срещу определен начин, по който се извършва мобилизацията. Но той не е, защото някой специално е насочил усилия в определени региони, а защото дори на места местната власт липсва, а тя трябва да осъществява мобилизацията. И когато я няма, се получава хаос. Просто в момента, това, което си говорихме в самото начало, Украйна заради конфликта и поради много други причини не успява да организира добре процесите в самата държава и има проблем в това отношение. Затова нашите призиви, разбира се, остават, този въпрос, разбира се, ще бъде поставян и на външния министър Павло Клинкин, и на всяка една от нашите срещи, както е било преди, така и ще продължи. Надяваме се, разбира се, че конфликтът наистина ще престане и ще тръгне към мирно урегулиране, което автоматично решава и въпроса за пропорционална или непропорционална мобилизация, за това дали нашите сънародници там са под опасност, или не.

Едно изречение за финал. Най-важното, което свършихте за 100 дни на това правителство? Ако можете изобщо да разделите от това, което правихте при предишното служебно.

Много са нещата, от които, разбира се мога да кажа следното. Първо, буквално за няколко месеца стана ясно, че България си препотвърди геополитическия и стратегически избор като държава – член на НАТО и ЕС. Защото срещу нас съществуваха сериозни съмнения, че сме тръгнали в някаква друга посока. Т.е. буквално за няколко месеца България вече е сред държавите, които са видени като надеждни партньори и съюзници. От една страна. От друга, вие видяхте колко посещения имахме, и то сериозни, в рамките буквално на месец и половина. Тук беше държавният секретар на САЩ, беше външният министър на Великобритания. Външният министър на Великобритания не беше идвал в България на официално посещение от 17 години. Австрийският външен министър беше тук, сега идва украинският. Има много още подготвени посещения, генералният секретар на НАТО беше при нас. И то всичко в рамките буквално на месец- месец и половина.

Министърът на външните работи Даниел Митов в „Седмицата“ на Дарик радио.