Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси пред Радио „Фокус“

Г-жо Вицепремиер, какво се случи на форума, в който участвахте в последните два дена, кое е най-важното?

Има три важни неща. Най-напред, че има категорична подкрепа за резолюция на ООН, около която се обединиха всички присъстващи. Тази резолюция е свързана с борбата против радикализацията и тероризма. Второ – на този форум пристигнаха повече от седемдесет лидери на страни от целия свят. Третото е, че в този форум, който беше изключително добре организиран от нашите домакини от Съединените щати, присъстваха много ислямски лидери. От всяка една страна - и от страна на Европейския съюз (ЕС), и от страна на ООН, и на всеки един представител поединично се чу, че не можем да поставим знак на равенство между радикализма и исляма.

Да, това беше едно от ключовите послания на президента Обама.

Начинът, по който се ангажира президентът Обама показа недвусмислено каква е политиката на Съединените щати. И колко страни са обединени около тази политика, толкова ясно изразена от президента на Съединените щати. Налице бяха изключително високо присъствие и много голяма ангажираност. Има четири неща, по които е важно да се каже как оттук нататък ще се структурират усилията ни. Най-наред е абсолютно признатата нужда от сътрудничество, сътрудничество във всеки един смисъл. Както необходимостта от глобален отговор, тъй като това е глобална заплаха, така и сътрудничество в най-малката клетка на обществото, в семейството, ако щете. Както каза една от участничките от Сомалия – кой по-добре от майката ще види, ако едно подрастващо момче или момиче се обръща към радикализма, за да изрази себе си, за да намери своята проява на героизъм, бъркайки героизма с радикализма. 
За България е много важно да се подчертае, че регионалното сътрудничество на Балканите, което чисто географски ни поставя в особено положение, е предизвикателство, но дава и голям шанс, за да можем да покажем как страната ни се справя с тези предизвикателства. Дадох два примера, когато взех думата. Единият пример е свързан със залавянето на единия от сътрудниците на терористите от Париж - Франсоа Жоаким, три дена след трагичния инцидент. Другият пример беше реакцията ни след терористичния акт в Бургас. И в двата случая България реагира адекватно. Разбира се, най-адекватно би било, ако има превенция, ако успяваме да предотвратим тези случаи по целия свят и в тази посока ще работим. 

С какви послания се връщате в България?

Точно сътрудничеството е едно от тях. Всеки да разпознае отговорността и да действа така, сякаш наистина може да даде решение на проблема. Ничии усилия не са пренебрежими. От усилията на семейството до усилията на държавата или на Европейския съюз, тази по-голяма мрежа на сигурност, в която ние се намираме, ако мога така да кажа. Друг много важен елемент са медиите, и то социалните медии. Необходим е анализ и ясен и недвусмислен отговор, когато в социалните мрежи се разпространяват призиви, свързани с тероризма или набиране на чуждестранни бойци. Това е много страшно. Тероризмът, чуждестранните бойци и тяхното привличане на страната на тероризма не решават нито един проблем. Нито на обществото, нито личните проблеми на тези, които са били подлъгани да участват в структурата на чуждестранните бойци. Друга много важна тема беше, че ние най-добре ще устоим като общество тогава, когато помним какви са основните ни ценности – свобода на словото, свободата на изразяване, толерантността, възможността религиите да си говорят, а не да се атакуват една друга. Особено голямо впечатление ми направи, че представителите на страни като САЩ, като Франция, като Холандия говориха за важността на доброто управление при борбата с тероризма, за усъвършенстването на държавата, за борбата с корупцията. Това са теми, които са важни за всички и са изключително важни за България. Стабилността на съдебната система е още една тема, която почти никой не пропусна да изброи като важен елемент за сигурността. В това отношение България трябва много спешно да се обърне към промяна на Наказателния кодекс и на наказателно-процесуалния кодекс, защото това създава стабилност, когато се борим против тероризма. 

Да, вие посочихте това като една от необходимите мерки и дори посочихте март като приемлив срок. Оптимист ли сте, че това може да се случи?

Смятам, че работата трябва много да се ускори. Имаме да приемем няколко текста, които са свързани с въвеждане на нов състав на престъпление, което да го инкриминира, да го сложи в Наказателния кодекс. Организиране, финансиране, пропагандиране на пътувания с цел участие в терористични действия – засега такова нещо не съществува в нашия Наказателен кодекс. Наказание за лице, вербувано с цел участие в тероризъм – отново празнота в нашето право. Наказание за лице, което се самообучава на терористични техники. Това, например, са мерки, които вече са факт в Наказателния кодекс на Италия и Испания. Когато г-н Керхов, координаторът на борбата с тероризма от страна на Европейския съюз, беше на посещение в България, изрично подчерта колко е важна тази задача. Трябва да имаме много широк обхват на превантивни мерки, на мерки, свързани с използването на интернет за терористични цели. Изобщо тази промяна в оценката на опасностите изисква и нова стратегия и промени в начина, по който реагираме на новите задачи пред стратегията си за сигурност. Аз смятам, че така както ЕС през април ще приеме нова стратегия за сигурност, в която борбата срещу тероризма ще е факт, така и България трябва да направи своите промени в националната си стратегия за сигурност. 

А как стоят нещата по отношение на обмена на информация, какво ниво на взаимодействие показва България?

България, за радост, е в една специална мрежа за сигурност, каквато представлява ФРОНТЕКС -, охраната на европейските граници, каквато е системата Шенген и, разбира се, Европол. България, освен заради чисто икономическите ползи от влизането в Шенген, трябва да бъде в там и заради сигурността и заради обмена на информация. В момента в Европа се говори за по-интензивно сътрудничество между ФРОНТЕКС – граничния контрол, и Европол. Аз съм голям поддръжник на тази идея. Връзките между Европол и Интерпол също бяха нееднократно подчертани днес от всички изказващи се. 
Територията на сигурност, територията на демократични промени не се заключава само в Европа и ние разбираме много добре това. Така че част от задачите, които Европа трябва да развива са свръзани с много активна външна политика. Мир и след мира – сигурност. Това би могло да промени опасността, която днес съзираме от тероризъм. Не е много вероятно това да стане в следващите месеци, но дано след много усилия да стане в следващите години. 

Това е дългосрочно усилие, за разлика от други като прилагането на военна сила, включително. Нещо, което трудно се измерва. 

Така е. Много се говори също така за образованието.като една от мерките за борба срещу тероризма. През март в Европейския съюз ще се състои специален форум на министрите на образованието, където ще се обсъждат точно тези мерки. Една тема, която за България все още е бяло поле.