Обмисляме една фирма да може да кандидатства с не повече от 3 проекта по новата „Конкурентоспособност”, казва министърът на икономиката пред в. „Сега”

Министър Лукарски, обявихте, че част от парите от бъдещия нов дълг от 16 млрд. лв. ще отидат за икономически растеж. Как точно ще бъдат подпомогнати фирмите?

Както каза и премиерът Борисов, голяма част от заема ще отиде за погасяване на стари дългове - в това число и за плащане на задължения на държавата и на държавните ведомства към фирми. Не е тайна, че това е едно от нещата, които генерират т.нар. вътрешно фирмена задлъжнялост и решаването на проблема с част от този дълг ще отпуши плащанията. Това, надявам се, ще доведе и до по-нормална икономическа среда, каквато нямахме в последните години, и до ръст на икономиката.

Вашето министерство какви дългове има?

Все още не сме направили подробен анализ. Знам, че имаме такива дългове, но министерството на икономиката не е от най-големите длъжници. При всички положения ние не сме най-големият проблем.

Как ще помогнете на малките фирми да останат по-дълго на пазара? Сам казвате, че средната продължителност на живота им е между 1 и 3 години?

Фирмите ще могат да спестят 113 млн. лв. от намаляването на административната тежест в идните 3 години. Те са заложени в третия пакет от мерки за облекчаване на бизнеса, които се очаква да бъдат одобрени от правителството през март. Улесненията за фирмите са свързани с премахване на излишните режими, броя на документите, намаляване на таксите и др. До края на февруари нашите експерти ще дадат предложения за промяна на 16 закона, за да бъдат в унисон с изискванията на ЕС. Но топката не винаги е в нашето поле. По-голямата част от проблемите, които срещат фирмите, е при общуването с общините. Затова планираме да приложим германския модел - местната власт да защити всяко свое изискване - такса или документ, който изискват от фирмите. Ако не успеят - това означава, че няма нужда от него.

Кога очаквате Брюксел да каже "да" на новата програма "Иновации и конкурентоспособност"?

Ние изпратихме нашата програма за одобрение в Европейската комисия още преди Нова година. От две седмици одобрението в ЕК е в ход. Бюрократичното движение е в рамките на около месец. Иначе казано, най-оптимистичната прогноза е за края на февруари, но по-реалистичната е програмата да бъде одобрена в средата или в края на март. Тогава ще бъде отворена и първата процедура. Тя ще бъде свързана с подобряване на производствения капацитет на малките и средните фирми, а бюджетът й е 150 милиона лева.

Ще има ли ограничение в подаването на проекти като идеята "една фирма - един проект"?

Ще определим това в насоките за кандидатстване, които се пишат в момента. Има различни предложения от браншовете и от малките и от средните предприятия. Целта е да не се получава така, както се получи през изминалия отчетен период - проектите да се печелят от едни и същи големи компании. Трябва да има някакво ограничение. Предложението не е "една фирма - един проект". Обсъждаме едно дружество да може да кандидатства с до три проекта. Няма разписана евродиректива в тази посока.

Какви са вашите предложения за плана "Юнкер"?

Нашите предложения са свързани основно със "София тех парк" и индустриалните зони, които също могат да бъдат включени за подпомагане по плана "Юнкер". Тук можем да добавим и икономическата зона "Тракия". По плана основното изискване е да има публично-частно партньорство като елемент в съответния проект. В този смисъл индустриалните зони се вписват в това изискване. Другото важно е, че планът "Юнкер" - дори на европейско ниво - все още е по-скоро теория, а не толкова практика. Да, има приоритетни сектори, които вече са зададени като енергетика, екология, иновации и др., но всъщност повече конкретика ще има в края на март.

Нека да не си правим илюзии, че в плана "Юнкер" ще има деление за по-слабо икономически развити райони, каквато е България на фона на ЕС, или за някакво териториално геополитическо разположение на страните. Принципът е - чийто проект е по-добър, той печели. Теоретично може всички проекти по плана "Юнкер" да бъдат само германски, само английски или само холандски.

Казвате, че новите назначения спрямо тези при кабинета "Орешарски" са едно към три. Преди седмица вашият заместник-министър Даниела Везиева каза, че няма нужда от промени в Агенцията за малките фирми, но преди дни сменихте изпълнителния директор. Къса ли се някъде връзката?

Изявлението на г-жа Везиева е било малко по-дипломатично. Истината е, че има недоволни и агенцията в последната година и половина не работеше и не обслужваше интереса на българската икономика. Лично моето желание е да се влее малко свежа кръв в тази структура. Това наложи и смяната на директора.

Ще има ли други кадрови промени?

Сигурно ще има. Ако кажа, че няма да има други кадрови смени, ще ви излъжа. Някои от органите под шапката на министерството са мандатни. Освен това ние непрекъснато наблюдаваме процеса и при положение че не се дават съответните резултати в някои от агенциите и в някои от държавните фирми, няма нищо по-нормално от това да има персонални смени.

Процесът на смяна е малко спекулативно преекспониран, защото в рамките на министерството и неговите структури промените са 15-20%. При по-предишното управление, когато министър бе Драгомир Стойнев, мога да кажа, че промените са били много по-драстични и като числово изражение са били към 80%. В този смисъл задочно отговарям и на нападките на г-жа Мая Манолова. Нека първо да погледне в тяхната градина, а после да гледа към нас.

Започна ли вече обещаната атестация на търговските аташета?

Тук имаме технически проблем и се опитваме да го отстраним прагматично. Искаме атестацията да бъде не само документална, каквато е сега, но и лична. Идването на търговските представители до София обаче би довело до допълнителни разходи от бюджета на министерството и от бюджета на държавата. Затова ще се стремим срещите ни с тези служители да съвпаднат с времето, когато те са в отпуск, за да се съчетаят идването им в България и атестацията. Що се отнася до работата на различните служители - има и добри, и лоши сигнали. Ето и съвсем конкретен пример - България има голяма инвестиция в Индия. В края на м.г. близо до Мумбай бе открит завод за опаковане на течен битум, като вложението е за 2.2 млн. евро. Имаше и други сделки и всичко стана по инициатива на търговския ни представител там. Той сам дойде тук за атестация и ние сме доволни. Той ще остане, спечелил е конкурс и идва от реалния бизнес.

В същото време при моето посещение в Азербайджан, където има много голям взаимен интерес за бизнес, се срещнах с двамата ни търговски представители. Оказа се, че единият от тях си върши работата много добре, а другият е на курорт в Баку. За този, който не работи, аз ще направя всичко възможно да се върне по най-бързия начин в България. Двете бройки в Баку са абсолютно излишни, затова ще съкратя едната и ще я пренеса на друго място, където имаме интерес и нямаме открито търговско представителство.

Ще се съобразите ли с искането на "стари" седесари, които изпратиха писмо до Националния изпълнителен съвет (НИС) на СДС да не разрешава членството на Янко Станев?

Тези хора, които призовават за това, имат известни морални съображения. НИС е решил да бъде проведен наново изборът на градски председател във Варна. Дотогава всякакви спекулации по отношение на разрешаването на членство, касиране на избори и т.н. са излишни. Хората, които го казват, нека първо да се запознаят със собствения си устав. Органът, който може да касира и да предлага на Национален съвет прекратяване на членство, е Контролният съвет на партията. По негово предложение Националният съвет може да реши такива неща. Съветът не е сезиран по този проблем. Доколкото има спекулации относно начина на провеждане на избора на г-н Станев, това, което беше взето и със съгласието на варненската организация като решение на НИС, беше обявената тематична конференция във Варна да прерасне в нова изборна. Тоест във Варна ще има нов избор на градски председател.